(The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton) Какво е здраве

(The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton)

Какво е здраве и какво е болест 

В търсенето на здраве по своите пътища първото, за което се замислих, беше въпроса: за какво медицината единствено се бори с заболяванията и изцяло не се грижи за това по какъв начин да приведе организма в крепко положение, да възвърне и поддържа здравето? Та нали сред тези понятия – да възвърне здравето и да лекува заболяването има доста огромна разлика! Лекарите изхождат от заболяването, а не от здравето; заболяването става за тях точка на опора в процеса на изцелението, а не на здравето! Признаците на здраве не се учат в медицинските институти; от студентите медици не изискват те да учат здравите. Професорите по медицина в никакъв случай не четат лекции за това какво е здраве – те непрекъснато приказват за заболявания. Получава се по този начин, че медицината просто не знае какво е здраве! Как може да се излекува индивида, т.е. да се приведе към здраве не знаейки какво е здраве? 

Медицината не се замисля за това какво съставлява здравето. Затова постоянно лекува едно и поврежда друго. Медицината се пробва да се оправи с заболявания – една, друга, трета, без освен това да привежда към положение на здраве организма като цяло. За страдание, дори в Япония обичайна източна медицина се не помни – все по-напористо я изтласква западната медицина, т.е. медицината, която подхожда към индивида доста механистично, преглежда го като набор от обособени органи, а не като единно, изцяло, слято с природата създание. 

На Изток медицината в никакъв случай не е била нещо настрана, самостоятелен бранш от знанията, който се занимава единствено с организма настрана от всички останали съставляващи комплицираното „ устройство ”, което съставлява индивида. Нима може да се изцели организма без да се промени метода на живот на индивида, без да се преустрои усещането за света на по-хармонична основа, без да се заменят мрачните, черни мисли с по-добри и светли? Това е невероятно, невероятно е по принцип. И на Изток постоянно са знаели това. Затова обичайна източна медицина е неотделима от източната философия проповядваща необикновен метод на живот – метод на живот в успокоение, естетика, единение с Природата. На основата на тази философия е издигнато и китайското изкуство за хармонизация на пространството – фън шуй, безграничните благоприятни условия на който към момента не са известни на западната цивилизация, на това са учредени и японската система за хранене – макробиотиката, а и всевъзможните бойни изкуства, пристигнали до наши дни от дълбока античност... 

Но Западът с неговата прагматична конфигурация, с неговия метод към индивида като към безчувствен механизъм, към този момент не желае да знае това, не желае да мисли за това. Западните лекари мислят, че индивида можеш да го третираш като машина: някъде да смажеш, някъде да завинтиш гайка, някъде да натегнеш пружинка – и всичко ще бъде наред. Но няма да има ред в безреден механизъм, до момента в който не засвети в него същински човешката душа – прелестна, хармонична, единна с природата... 

Западът напълно не желае да регистрира тази толкоз неуловима, толкоз фина и ефемерна субстанция – човешката душа. Но ще минат още 50 години и Западът ще бъде заставен да си спомни за душата. Западът ще бъде заставен да търси истината в източната философия и източната медицина, тъй като западната медицина в този тип, в който тя съществува през днешния ден, неизбежно ще отиде в задънена улица. Ще престанат да оказват помощ медикаментите, никаква изгода няма да има от най-изтънчени търсения на софтуерната мисъл – всевъзможни механически съоръжения и апарати, които несъмнено ще сътвори в обилие любопитния западен разум... Нищо от това няма да помогне същински да се изцели бедния човек, в случай че не се обърне към могъщите сили на Природата, в случай че не ги призове да поработят за негово богатство, в случай че не им отвори своята душа... 

И Западът рано или късно ще е заставен да признае: човешкият организъм не е просто машинален набор от органи и системи. Това е единна цялостна система, в която е взаимосвързано всичко: и тялото и мислите и душата и метода на живот. Ако ви боли едно нещо – това е индикатор за липса на здраве на целия организъм като цяло. Това е индикатор за погрешен метод на живот, за метод на мислене, това е индикатор за откъснатостта от Природата и нейните закони! Но организмът е саморегулираща се система. Мъдрата природа го е дарила със способността независимо да се възвръща, обновява, усъвършенства и поправя всички зародили в него нередности. Това свойство е обещано на индивида от рождение, дарено му е от самата Природа. Ако свойството за самовъзстановяване работи добре – значи организмът се намира в обикновено, крепко, вярно от позиция на природата положение. Та нали здравето е естествено свойство на всеки организъм, обещано от природата по рождение. Ето за какво при излекуване би трябвало да се тръгне не от заболяванията, а от здравето – от това, което е естествено, а не от това, което е патологично и опонира на Законите на Природата. Вместо да се търси средства за битка с всяка болест по настрана, би трябвало да се търсят средства за възвръщане на целия организъм към естествено положение – положението на здраве. Защото не съществуват обособени заболявания – постоянно е болен организма като цяло. 

Какво е естетика и съвършенство на Природата? Това е на първо място естетика и естествен баланс на съзидателните и разрушителните сили. В природата непрекъснато протичат процеси на съзидание – процеси на възобновяване и процеси на опустошение. Природата резервира себе си в целокупност и естетика с помощта на това, че един от тези два процеса не доминира над другия. Колкото се съзидава, толкоз се и унищожава – това е закон. Колкото ново идва, толкоз остаряло си отива – и назад. Ражда се утрото – умира нощта. Ражда се залеза – умира деня. Ражда се един живот – умира различен. Колкото ново идва в света, толкоз остаряло си отива. Животът е непрестанно умиране и непрестанно възобновление. 

Човешкият организъм е парченце от Вселената, неотменима част от Природата. И в него, както и в цялата Природа, работи същия закон: колкото се основава, толкоз се унищожава, колкото идва, толкоз си отива, колкото умира, толкоз се възражда. Това е законът за живота на здравия организъм. Когато този закон се съблюдава, няма и не може да има заболявания. 

Рано се замислих за това какво е това болест и от кое място идва тя. От някакви външни аргументи ли? От мръсни ръце, инфекции, контакти с заболели хора, неподходящи условия на външната среда? Но проучванията демонстрират, че възбудители на инфекциите в едно или друго количество населяват в организма на безусловно всички хора - за какво едни заболяват, а други – не? Значи при някого инфекцията пораства и се развъжда и основава болест, а в някого спокойно съществува с тези микроорганизми носещи зараза и не им дава власт над себе си. Болестите предават ли се по завещание? Но нали и наследствената болест в миналото в някого се е появила за пръв път. Откъде? 

Стигнах до извода, че заболяванията не са резултат от попадане в организма на зараза или от получени от родителите неприятни предразположения. Болестите са единствено резултат от нарушаването от индивида на Законите на Природата. Само когато се нарушават Законите на Природата, тогава стартират в заплашителни мащаби да се развъждат вредоносните микроорганизми, тогава стартират да влизат в действие неприятните, получени по завещание предразположения. Болестта не е нещо друго, а нарушение на Законите на Природата. А тези Закони биват нарушавани, когато индивида стартира да води погрешен метод на живот. Неправилният метод на живот нарушава салдото сред съзидателните и разрушителни сили. В организма постъпва повече, в сравнение с се извежда, унищожават се повече кафези, в сравнение с се сътворяват, отиват повече сили, в сравнение с се възвръщат. И не щеш ли идва заболяването. По-точно би било да се каже, че организмът самичък основава болест. И тя поражда като опит на организма да възвърне изгубената естетика, да възвърне нарушавания баланс от съзидателни и разрушителни сили. Организмът основава болест, тъй като по подобен метод търси средство за избавление! Та нали организмът като доста мъдра естествена система не може да работи в своя щета! Болестта е не нещо друго, а демонстрация на работата на Изцеляващите сили заложени във всеки организъм. 

Болестта не поражда отникъде. Но заболяването въобще не е наказване от небесата за грехове, както мислят мнозина. Точно противоположното. Колкото и да е мъчно за поверие да е това, само че заболяването не идва като зложелател, а като асистент. Болестта желае да ни помогне да възстановим изгубеното равновесие в организма. Болестта е единственото средство, с което организмът се пробва да в профил зародилите в него неуредици. 

Болестта е единствено средство, благодарение на което Изцеляващите Сили на организма се пробват да възстановят нарушената естетика. Но това е самобитен сигнал за помощ – знак, че станала повреда и би трябвало да се извикат на помощ спасители. Самата болест е и сигнал за повреда и начало на работата на системата за избавление. В подобен случай би трябвало ли да лекуваме самата болест, както вършат това лекарите, в случай че заболяването като такава е не патология, а сигнал за злополучие и опит за самопомощ от страна на организма? Медицината се пробва да лекува заболяванията без да се досеща, че отстранява единствено признаците, единствено външните проявления на неблагополучния организъм, без да отстранява аргументите. Защо да отстраняваме признаците, в случай че тези признаци са единствено сигнал за злополучие, единствено индикатор за неблагополучие на организма? Ако заболяването алармира за общо неблагополучие в организма, значи няма потребност да се търси настрана средство за излекуване на всяка болест, с което се занимава медицината. Трябва да се върне здравето на организма като цяло, а не да се унищожават заболяванията една по една. Ако не се приведе целия организъм в норма на мястото на една унищожена болест израстват 10 нови.

От: „ Оздравяване на съдовете и кръвта “, Кацудзо Ниши, изд. „ Паритет “, 2010 година
Картина: The Sick Girl, 1892, by Felix Vallotton; chinaoilpaintinggallery