Тези дни се навършват 175 години от първото издание на

Тези дни се навършват 175 години от първото издание на Манифеста на комунистическата партия. Че създатели са Карл Маркс и Фридрих Енгелс, оказва се едвам към Парижката комуна. Още по-късно се разкрива първичното заглавие Предначертание на комунистически символ-верую - известна форма за изява на възгледи, явила се и у нас със Символ-верую на българската комуна на Ботев. За 175 години Манифестът е най-превеждана, най-издавана и най-въздействаща политическа стратегия. Припомнянето му не е ритуална прослава, а се постанова от препоявата на публични условия, за чиято смяна е написан, само че и е липсващ от програмния небосвод на така наречен левица, включително и българската, държаща се все по-ексцентрично след края на " действителния социализъм " и забравата на призивното: " Пролетарии от всички страни, съединявайте се! ". 
Това е в благозвучие с опортюнизма и дрънканиците за идеология, като се не помни, че за създателите му " идеология " значи " подправено, превратно схващане ", сходно на религията, приказките за национална отговорност при владичество на международен капитал и " почтени частници ", " солидарно " натоварени със същия данъчен %, както и най-бедните. Такова превратно схващане е и илюзията за гражданско общество, чиито адепти приписват на комунизма поредност войни, прикрити колониални робства и откровени преврати в интерес на все по-стесняващи се световни властови кръгове.  
Тази неофитска давност засегна левицата у нас, разроила се в голям брой " политически планове ". Авангардът, формиран от тези, които познаваха в откъслечни преводи " за служебно прилагане " модернизационните диспути от 1848 година насам - за комуната през 1871, революциите към 1917 и Коминтерна, еврокомунизма след 1968 година, демократичната народна власт след 1989 и глобализацията от края на ХХ век - заложи на колажите към независимост, взаимност и правдивост. " Национално виновните " не помниха интернационализма и отидоха към водевилната версия на Добри-Войниковата " Криворазбрана цивилизация " с приказки за " фамилен малък и междинен бизнес " и " християнска добродетелност ". Най-адаптивните пък се разсъниха антикомунисти и се бетонираха в новата безконечна истина с на практика дейности на класическа десница: 10% данъчна уравниловка, приватизация на държавно имущество, прехрана на обществените системи (транспорт, обучение, опазване на здравето, пенсионно дело и др.) най-много от трудещите се при пренебрегване на промишлеността, накъсване на селското стопанство, гетоизиране на градските околности и селата с реторическо отвращение от всичко това, подплатено с обилно финансирани медийни акции и фондационни планове.
С оглед на конюнктурата тази давност е обяснима, само че и политически детска: защищава от призрака на комунизма по този начин, както децата се завиват през глава, с цел да се пазят от страхотиите в тъмното. Затова 175-годишнината на Манифеста е мотив да се напомнят 10-те му целеви ограничения, настоящи в спорността им до през днешния ден: 
1. Експроприация на поземлената благосъстоятелност и потребление на поземлената лихва за покриване на държавните разноски.
2. Висок напредничав налог.
3. Премахване правото на завещание.
4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.
5. Централизация на заема в ръцете на страната посредством една национална банка с държавен капитал и извънреден монопол.
6. Централизация на превоза в ръцете на страната.
7. Увеличаване на държавните заводи, средства за произвеждане, култивиране и усъвършенстване на земите по общ проект.
8. Еднаква задължителност на труда за всички, основаване на индустриални армии, изключително за земеделието.
9. Единение на земеделието с промишлеността, последователно превъзмогване на противоположността сред града и селото.
10. Обществено и гратис образование на всички деца. Премахване на фабричния труд за деца в сегашната му форма. Съединяване на възпитанието с материалното произвеждане и т.н.