Тези дни някои медии ни информират, че министъра на енергетиката

...
Тези дни някои медии ни информират, че министъра на енергетиката
Коментари Харесай

Може ли газовата връзка Комотини - Стара Загора да е приоритет за Европа?

Тези дни някои медии ни осведомят, че министъра на енергетиката Йоргос Статакис се е изказал, че построяването на междусистемната газова връзка сред България и Гърция " Комотини-Стара Загора " е " приоритет за Европа от стратегическо значение " и че " планът ще подсигурява на България природен газ от Каспийския район " (Азербайджан), както и американски полутечен газ.
Що за несъстоятелни могат да бъдат сходни изявления, които по-скоро бих нарекъл омайни хвалебствия с византийски нюанс за приспиване на България, която в последно време хвърля сили за отклонение от главния газов поток на Трансадриатическия газопровод ТАП?! Когато обаче останеш погрешно насочен, по отношение на бъдещето развиване на своята газова промишленост, изпадайки в заблуди, химери, неверни сметки и празни упования, отклонението от верния път води към нови мъгляви показа и несигурни пътища, което е придружено от последващи още по-големи заблуди и други празни упования. Уверил съм се, че в този бизнес няма жал. Когато схванат, че си неопитен приказливко и аматьор в сектора, оставят те да бъдеш подобен, вършат ти похвали, омайват те с приказки и хвалебствия, с цел да се любуват на края на твоя провал, а когато след всичко това ти продължаваш да бъдеш пехливанин и да не се усещаш и коригираш – предават на други за извършат с тебе същото, т.е. да те дооттърсят.
Внос на американски полутечен газ? Как действително и стопански преференциално би могло да се реализира това? Кой ще заплати за производството на флотилиите от нужни плавателни съдове? Каква ще е цената на този газ на Европейския континент откакто " Газпром " към този момент построи и пусна в употреба терминал за втечняване на природен газ на Европейския континент и е на път да построи още един подобен, с цел да могат феновете на полутечен природен газ да си спестят времето за пресичане на Атлантическия океан?
Освен това, на Европейския континент има построени мощности (ре-газификационни терминали) с общ годишен потенциал - над 210 милиарда куб. м природен газ, като главно този ре-газификационен потенциал е локализиран в Испания (около 70 милиарда куб. м), във Англия (около 52 милиарда куб. м), във Франция (около 22 милиарда куб. м) и в Италия (около 15 милиарда куб. м). Но това са страни с обширни морски крайбрежия и брегове на Атлантическия океан и на Средиземно море, а тази характерна географска даденост е както удобна, по този начин и наложителна при построяването на сходни терминали и обезпечаване на тяхната логистика. Останалите европейски страни, които се намират навътре в континента, в това число и Германия, Австрия, Швейцария, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния не разполагат с сходни мощности и разчитат главно на тръбопроводния газ. Освен това е значимо да се означи, че едвам 30% от всички ре-газификационни терминали за полутечен газ на територията на Европейския континент са запълнени през годината и това не е епизодичен факт?! Историческите данни ясно демонстрират, че най-големия % на запълненост (до 40% utilization factor) на регазификационните терминали през годината се следи единствено в Испания.
Но да се върнем към Трансадриатическия газопровод (ТАП) при, който в случай че се съди по годишния му потенциал, същият се чака да доближи и да надмине 25-30 милиарда куб. метра годишно, като неговата последна дестинация е Бриндизи, Италия. В този аспект, отнемайки 5 милиарда куб. метра от този потенциал в посока отклоняване към България, надлежно би довело до понижаване на директните такси за гръцката страна, които тази страна ще получава от преноса на природен газ в посока Албания и Италия. В подобен случай Гърция не би трябвало по този начин възторжено да приветства построяването на междусистемната връзка (отклонение) за България, оценявайки го като стратегическо и предпочитано, а би трябвало някак си да е недоволна от това, да се " сърди " на България или да гледа на нея като на противник и съперник, само че тя не го прави. Стратегическо и предпочитано за кого и с какво?
Що се касае вероятните оптимални количества, които биха могли да се транзитират през Трансадриатическия газопровод (ТАП), би трябвало да се означи, че ресурсната база на този газопровод разчита на газо-кондензатното находище " Шах-Дениз " в Азербайджан, намиращо се в акваторията на Каспийско море. Но на база на осъществени преоценки на извлекаемите ресурси и параметрите на предвижданата инфраструктура, доста отдадени на сектора специалисти намират доказателства и от ден на ден и повече се убеждават, че запасите от природен газ в " Шах-Дениз " не могат да обезпечат постоянни и непрекъснати газови доставки над равнището от 20 милиарда куб. метра годишно.
Казано по-ясно, страната Азербайджан не разполага с задоволително ресурси от природен газ за пълноценно запълване на газопроводите Трансанадолски (ТАНАП) и Трансадриатически (ТАП).
В механически аспект, при рандеман на природен газ от едно находище, резервоарното налягане в залежа последователно спада, с което стартира последователно нахлуване на пластови води в продуктивните пластове, а това води до последователно понижаване на добиваните количества газ и увеличение на експлоатационните разноски. Установеният дефицит на запаси на газовото находище " Шах-Дениз " на база на извършени резервоарно инженерни преоценки на извлекаемите ресурси и оптималната инфраструктура се дължи на относително късия " плато-период " на това газо-кондензатно находище, т.е. на интервала, през който оптималния най-благоприятен рандеман на газ и кондензат провокират незначителни спадове на резервоарното налягане, дребен и относително непрекъснат приток на проникващи пластови води в продуктивните пластове и естествени експлоатационни разноски. Колкото един плато-период е по-продължителен, толкоз по-дълго може да се разчита на постоянни и относително непрекъснати добиви на газ от едно находище, както и на относително непрекъснати (неувеличаващи се) и допустими експлоатационни разноски. Но дано оставим този значителен проблем настрани и дано не се впускаме допълнително механически пояснения.
Може ли едно тръбно отклоняване към България с вътрешен диаметър на тръбата – към 780 мм и с оптимален годишен потенциал едвам 3-4% от годишното ползване в Европа, осезаемо да повлие върху степента на диверсификация на доставките на природен газ за Европа? Разбира се, че не. Тогава за какво са тези суперлативи на гръцкия министър на енергетиката Статакис в интерес на изгражданата междусистемна връзка Гърция - България?
Успяла да придърпа към себе си главния газов поток на газопровода ТАП, който се планува да нарасне до 30 и повече милиарда куб. метра газ, да минава през своята обширна северна територия в продължение на над 650 км (т.е. през Беломорието - тогавашни изконни български земи), гръцката страна вътрешно се радва, че на България не се отдаде този късмет, както в миналото това се предвиждаше по плана " Набуко ", чиято тръба трябваше да пресече българската територия съвсем диагонално. Но в случай че да вземем за пример междусистемната връзка с Гърция би се осъществявала посредством тръба с диаметър 1 000 и повече милиметра и с годишен потенциал не до 5, а над 10 милиарда куб. метра в посока България, гръцката реакция надали щеше да бъде по този начин гръмка и възторжена!
Каква е рекапитулацията през днешния ден? Изправени сме пред един абсурд - съществени газови коридори за доставка на природен газ за Европа, някак си старателно заобикалят България. Въпреки удобния географски факт, страната ни да се намира в средата на Балканския полуостров, нито " Южен поток ", трансфорат в следствие в " Турски поток ", нито Трансадриатическия газопровод (ТАП), няма да пресекат територията на нашата страна. Рисуваните на картата с лека ръка места с огромни запаси на природен газ в акваторията на Черно море, не станаха търговски открития, т.е. газови залежи с потвърдени извлекаеми ресурси, с стопански аргументиран и изискан рандеман, с планирани цени за потребителите, с допустима възвръщаемост на вложенията и други Всичко остана на хартия.
От друга страна крясъците за някакъв осезателен, избавителен, локален рандеман на неконвенционален (шистов) газ, се оказаха също заблуди и химери по този начин, както това стана в редица Европейски страни, въобразили си, че могат за малко време да станат Кувейт в районите, където се намират. Изпъкнаха и вероятните последствия от тези рискови екологични опити. Така окончателно се губеше и продължава и през днешния ден да се губи скъпо време. Продължават да се търсят и канят за изявленията хора, които в никакъв случай не са се занимавали, нито с рандеман, нито с транспорт, нито със предпазване на природен газ и постоянно смехотворните и налудничави приказки на тези хора се възприемат, като истини от първа инстанция. От 9 планини вода се носеше и за жалост и в този момент продължава да се носи, единствено и единствено да не се пие от източника, от който внасяхме енергийни първични материали повече от 45 години и въз основата, на който създадохме редица свои промишлености, нареждайки се измежду 27-те промишлено развити страни в света. Днес, тези истини се сатанизират и охулват, обявявайки ги за комунистически. За тях съвсем не се приказва или се приказва по този начин, че да не ни чуят, нещо като разказваните в миналото вицове за Бай Тошо.
След колонизирането и разпродаването на страната ни по един лековерен, безсрамен и необмислен метод, посредством способи и похвати, където нито в Румъния, нито в Албания, която по инерция сме привикнали все да подценяваме, нито пък в Чехия, Словакия и Полша позволиха. Всичко това е към този момент единствено история. Но ние и историята си се опитваме да преиначим и изопачим, да ѝ извиваме ръцете, още веднъж и още веднъж, с цел да дестилираме някакви скалъпени обстоятелства и по този метод да се докараме пред този или оня пръкнал се " благодетел " на България.
Обаче в същото време на мъгли и заблуди, страните с по-разумна и по-далновидна политика съумяха да се включат в огромната газова игра. В България всеки разбираше и схваща от транспорт и предпазване на природен газ и по тази причина в последна сметка резултатът е така жалък и нежелан. Загубихме и " Набуко ", прераснал в Трансанадолски и Трансадриатически ТАП-ТАНАП и " Южен поток ", трансформирал се в " Турски ". Докарахме я до там през днешния ден България по всякакъв начин да се моли най-малко за тръбни отклонения от главните газови коридори към своята територия, тъй като тръбите на тези съществени газови коридори ще заобикалят територията на нашата страна. Обемите от природен газ, които ще се придвижват през тези газови коридори ще носят немалки облаги от директни такси, само че не за нас, а за прилежащите нам страни Турция и Гърция. В това време, нашия доскорошен обезпечен доход от към 200 млн. лв. годишно от директни такси от осъществяван пренос на съветски природен газ през България за Турция, Гърция и Македония е на път фрапантно да бъде сведен до цялостното му прекъсване, като този развой мощно ще се почувства след стартирането в употреба на първата тръба от «Турски поток». За страдание, началото на този нежелателен развой наближава.
От дълго време следя нашите две южни съседки - Турция и Гърция. Техният верен избор бе изработван и реализиран след години целенасочени и професионално издържани дейности на база на обединена и усърдна работа на техните експерти, (някои от които познавам), а не на база на политиканстване от краткотрайни политически фигури и инцидентни хора, изразяващо се в лашкане от едната прекаленост и посока в другата. Възхищавах се от техните извънредно точни и професионално направени проучвания, разбори и презентации по тази значима тема, след които следваха забавни и ползотворни работни полемики и дори другарски диалози. Завидни бяха и резултатите от осъществените им планове и новите им планове. В диалозите ни липсваха идеологеми и лозунги за измислени, префасонирани и откраднати полезности, липсваха празни полемики, глупави приказки и разногласия за имагинерни планове с неразбираеми изгоди и степен на действителна изпълнимост. Направените верни стъпки в сектора неизбежно ще трансформира тези две прилежащи страни в капацитет задаващ детайл в енергийната и другите политики на Европа. Тези две страни се обрисува да бъдат подобен детайл, само че България надали, което значи, че в бъдеще с тях ще се преценяват доста повече в политико-икономическо отношение, в сравнение с с нас.
Ако тръгнем обаче да търсим виновност за всичко натворено дотук, ще попаднем в друго тресавище, от което дълго няма излезем. Сега би трябвало в точния момент да си създадем верните поучения от всичките тези очевадни провали, тъй като с басни, с безпочвени, илюзорни показа и желания, с докаросване, с нагаждачество и комплекси " какво ще кажат тези или тези ", с продажничество и всичко това фокусирано в трепетно ожидане на успокоителни потупвания по рамо от мощните на сцената и деня, национални ползи не се пазят. С сходни дейности те се провалят.
Аз към момента си мисля, че има вяра, че последния трен към момента не е отпътувал и в случай че не успяхме да си купим билети за първа класа, то въпреки всичко ще успеем да си купим билети най-малко за втора и ние ще се озовем в отпътуващия трен. Надеждата умира последна, нали?
Автор: инж. Димитър К. Щерев, ръководство " Съхранение на природен газ ", " Булгартрансгаз " ЕАД
Биография
Инж. Щерев e завършил “Хидрогеология и инженерна геология” в Московския геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, M.Sc. Специализирал е:

- „ Резервоарно инженерство” в Университета на Организация на обединените нации в Рейкявик, Исландия;

- „ Управление на Инвестиционни планове в енергетиката” в Дъблин, Ирландия;

- „ Резервоарно преструване на употребата на подземни газови складове и

- Симулиране на употребата на Газопреносни системи в офисите на компанията Шлумберже, Хановер, Германия.

От 1997 година, към този момент повече от 21 години, работи в " Булгартрансгаз " ЕАД в региона на съхранението на природен газ и се занимава с увеличение и усъвършенстване на капацитетните благоприятни условия на подземното газово вместилище „ Чирен”, с неговата настояща употреба, възобновяване, поддръжка на уреди и вероятното уголемение на обекта.
Участвал е в ръководството, координирането, мониторинга и осъществяването на разнообразни газови планове, като " Южен поток " и " Набуко " - моделиране и преструване на разновидности на българските участъци; в планове, финансирани от интернационалните институции, като Агенцията за Търговия и развиване на САЩ; планове по програмата ФАР - Трансгранично съдействие на Европейския съюз; планове, финансирани от Агенцията за търговия и развиване на Съединени американски щати и други
Работил е по разнообразни хидрогеоложки, резервоарно инженерни, геотермални и геоекологични планове, свързани с запазване на подземните води и околната среда.
Член е на Работен комитет " Съхранение на природен газ " към Международния газов съюз (World Gas Union).
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР