Защо режимът на Асад издирва над 1 милион души
Тези дни изтекоха данни от сирийското вътрешно министерство, в това число описи с търсени от управляващите хора. Имената наброяват над един милион, в това число моето.
Списъците демонстрират имената на съответния човек, по кое време е роден, къде, коя дирекция го търси. В моя случай това е Главна дирекция „ Сигурност “ или както е известна на сирийците – Мухабарат.
Други сътрудници и деятели са търсени от цели четири подразделения на Държавна сигурност. Общото сред всички ни е, че активността ни се счита за антидържавна и заради това се изисква незабавният ни арест. Поради това, че някои от нас живеят в други страни – а аз съм и роден в България – карцерът може да се извърши при нахлуване в Сирия или от управляващите на съюзни на Дамаск страни. Ние сме облагодетелствани – тези, които се намират в Сирия и години наред са устоявали на натиска, напълно скоро могат да се озоват в пандиза.
Сражения и всеобщо разселване бележат седмата годишнина от протеста в Сирия
Списъците с търсени от Дамаск хора е пряк резултат от възвръщането на част от позициите на режима, изгубени през последните седем години. Руската намеса през 2015 година единствено даде повече самочувствие на Асад и беше въпрос на време управляващите да стартират да „ разчистват сметки “.
Интересното е, че в описите с търсени участват мнозина, само че не и някои от водачите на групировки или размирен отряди. Те евентуално ще реализиран съглашение с управляващите и ще се отърват.
За други е ясно – в случай че са в Сирия, ще бъдат открити и задържани, както става в този момент с жителите на Източна Гута, които са изселвани от домовете си. Вече се появиха първите фрагменти на залавяни и измъчвани поданици на град Хамурия, който неотдавна беше завзет от проправителствените сили.
„ Всичко е наред в Дамаск “
Тази фраза се трансформира в мантра за поддръжниците на режима в Сирия още от началото на въоръжения протест в страната и през днешния ден още веднъж я употребяват, когато са запитвани какво се случва в Сирия. Неслучайно, точно тези думи употребявам за заглавие на една от главите на книгата си „ Убийството на една гражданска война “. За поддръжниците на Асад, бойните дейности не бяха война, а вместо това споделяха „ антитерористична интервенция “. Този разказ се резервира до през днешния ден.
През последните шест години, българската общност беше въвлечена в сирийската осведомителна война сред две противостоящи си тези. Този конфликт се придвижи и измежду арабската общественост в България и като цяло в Европа, а у нас той се ускори през 2013 година. Постепенно, по едно и също време сирийски дипломати и представители на опозицията опитваха да привлекат поддръжката на една или друга политическа групировка, с цел да получат повече социална поддръжка.
В София това положение на отказване на действителността от страна на режима в Сирия можеше да се види напълно ясно в първите години на протеста през март 2011. Тази част от сирийската общественост, която поддържаше държавното управление, показно организираше празненства и събирания, на които бяха канени български посетители, другари и даже представители на локалните управляващи. Бунтът трябваше да бъде показан като терористично нахлуване против другояче светската страна.
Хората, подкрепящи държавното управление на Сирия в България, се знаят. Те не са чак толкоз доста, че да останат настрана. Онова, което ги прави мощни, е фактът, че разполагаха и не престават да разполагат със средства, с които да подкрепят идеята си. Голяма част от тези хора познавам от времето, когато аз самият общувах с тях в границите на Студентския сирийски съюз и в посолството, където работеше по това време татко ми. Тези познанства датираха доста преди експлоадирането на протеста и лека-полека отшумяха с развиването на революцията в Сирия.
През годините след 2011-а този напън и психически тормоз стартира да се ускорява. Това никога не беше единствено моя обстановка – по този начин се действаше против всички, които показваха обществено несъгласието си с политиките на държавното управление в Сирия. Подмятания, обиди, обвинявания, производство на действителност – това са единствено част от инструментите, които се употребяват в опит да се притисне някой без силови способи. За мен, който живеех в България, нямаше по какъв начин да се приложат последните, само че не такава беше обстановката за моето семейство в Сирия.
През 2013 година бях привикан в посолството от тогавашния изпълняващ длъжността дипломат Башар Сафие
Разговорът беше по-скоро монолог, в който сирийският дипломат изнасяше лекция за обстановката в Сирия, която съгласно него аз не съм разбирал вярно. Сафие не позволи никого в стаята, и защото моят арабски не е от най-хубавите, стартира на британски език. Тези диалози постоянно започваха по един и същи метод: „ Аз също подкрепях първоначално митингите, но… “ и „ не считам, че Башар Асад не е позволил неточности, но… “, и се минава през „ против Сирия има скрит план и лъжите са направени доста добре “, с цел да се стигне до „ ти си млад и не можеш да схванеш историята – не допускай да те манипулират “. Обикновено, в случай че слушателят въпреки всичко се окаже дебелоглав и държи на своята позиция, следва опасност. В този случай тя пристигна съвсем при започване на срещата. Помня съвсем всеки подробност от оня ден. „ Знаеш, че чичо ти е още в Сирия. “
Тези думи означаваха пределно ясна опасност. Всичко се свеждаше до това, че посолството виждаше проблем в изявленията, които имах в български издания, и тезите, които защитавах по време на гостувания в излъчвания. Също по този начин активността ми в активистките кръгове не се нравеше на сирийското посланичество в България. Тогава посланикът предложи договорка. „ Публикувай на блога си изявление с мен – ми сподели и извади директория от шкафа на бюрото си, – и тази директория няма да отиде в Сирия. Разбери ме, аз не желая да се стига до такава степен, по тази причина би трябвало да направиш нещо, с цел да се успокоят там. “ Под „ там “ той имаше поради ръководството в Сирия и Държавна сигурност, отговаряща за антидържавни каузи, включително и измежду общностите, живеещи отвън Сирия. Целият диалог с посланика съм го предал с елементи в книгата си.
Днес, заканите от 2013 година са действителност. Заради активността ми съм вкаран в лист с търсени, дружно с още доста хора – някои единствено поради изявление на мнение.
ОЗХО: В химическата офанзива в Сирия е употребен зарин
Сирийската съпротива постоянно е упреквана, че мнозина от членовете ѝ са някогашни асадисти,
които са подкрепяли сляпо държавния уред. В една степен аз бях в този кюп, тъй като в действителност имах убеждението, че всичко, в което имам вяра, е истина, а нещата, които се споделят против Башар Асад и въобще против ръководството на Сирия, са интрига и неистина. Опозицията в действителност е формирана от значително хора, взели участие във властта, и това е очевидно. Но откакто в продължение на четиридесет години не е имало действителен политически живот, от кое място може да се чака да възникне съпротива? В Сирия деятелите бяха затваряни, изчезваха от време на време даже напряко от улицата. Преподаватели и други персони, за които стана дума, бяха задържани без предизвестие – някои от тях прекараха половината си живот в пандиза.
"Белите каски ": Помним лицата на всички, които сме избавили. И на тези, които не успяхме
Може би сте чували някой да споделя: „ Ама той е доктор, по какъв начин ще извърши сходни неща? “
Виждал съм Башар Асад онлайн. Виждал съм и неговото семейство, децата му. Разговарял съм с персоналната му защита, когато той беше на публично посещаване в България през ноември 2010 година по покана на президента Георги Първанов. Тогава Асад пристигна с цяла делегация, в това число външния министър Уалид ал Моалем, съветника на президента по политически и медийни въпроси Бусайна Шабан, министъра на стопанската система и търговията Ламия Аси, както и помощника на министъра на външните работи Абдул-Фатах Амура.
Някои от хората, посрещнали тогава Асад в София, през днешния ден са част от политическите кабинети в министерства и в президентската администрация. За тях тази обява и доста като нея, са просто смехотворни трудове, които не заслужават внимание.
Предполага се, че през днешния ден в Сирия има към 200 000 пандизчии. Най-малко 13 000 са убити при мъчения в един от най-строгите затвори в страната – в Сидная. Най-малко 4000 дами се намират в центровете за арестувания без присъди, а съгласно правозащитни организации те са подлагани на систематични изнасилвания. През последните години редица хора рискуваха живота си, с цел да изкарат данни за тези мъчения и арести, като да вземем за пример така наречен „ Цезар “ – някогашен чиновник на администрацията, който е взел участие в документирането на смъртни слуаи на арестанти.
Трагикомично е, че радикалните групи, формалните управляващите и всеки, потискал опозиционни визии, разполагат с какви ли не оръжия, само че се плашат от тези, които разполагат само с думи.
За мен и други анализатори, публицисти и деятели, живеещи отвън Сирия, надали има заплаха. За доста други, обаче, заплахата е всекидневие и занапред описите с търсени ще се усилват, тъй като както Асад, по този начин и други властнически ръководещи към този момент знаят, че дейностите им могат да останат безнаказани.
Списъците демонстрират имената на съответния човек, по кое време е роден, къде, коя дирекция го търси. В моя случай това е Главна дирекция „ Сигурност “ или както е известна на сирийците – Мухабарат.
Други сътрудници и деятели са търсени от цели четири подразделения на Държавна сигурност. Общото сред всички ни е, че активността ни се счита за антидържавна и заради това се изисква незабавният ни арест. Поради това, че някои от нас живеят в други страни – а аз съм и роден в България – карцерът може да се извърши при нахлуване в Сирия или от управляващите на съюзни на Дамаск страни. Ние сме облагодетелствани – тези, които се намират в Сирия и години наред са устоявали на натиска, напълно скоро могат да се озоват в пандиза.
Сражения и всеобщо разселване бележат седмата годишнина от протеста в Сирия
Списъците с търсени от Дамаск хора е пряк резултат от възвръщането на част от позициите на режима, изгубени през последните седем години. Руската намеса през 2015 година единствено даде повече самочувствие на Асад и беше въпрос на време управляващите да стартират да „ разчистват сметки “.
Интересното е, че в описите с търсени участват мнозина, само че не и някои от водачите на групировки или размирен отряди. Те евентуално ще реализиран съглашение с управляващите и ще се отърват.
За други е ясно – в случай че са в Сирия, ще бъдат открити и задържани, както става в този момент с жителите на Източна Гута, които са изселвани от домовете си. Вече се появиха първите фрагменти на залавяни и измъчвани поданици на град Хамурия, който неотдавна беше завзет от проправителствените сили.
„ Всичко е наред в Дамаск “
Тази фраза се трансформира в мантра за поддръжниците на режима в Сирия още от началото на въоръжения протест в страната и през днешния ден още веднъж я употребяват, когато са запитвани какво се случва в Сирия. Неслучайно, точно тези думи употребявам за заглавие на една от главите на книгата си „ Убийството на една гражданска война “. За поддръжниците на Асад, бойните дейности не бяха война, а вместо това споделяха „ антитерористична интервенция “. Този разказ се резервира до през днешния ден.
През последните шест години, българската общност беше въвлечена в сирийската осведомителна война сред две противостоящи си тези. Този конфликт се придвижи и измежду арабската общественост в България и като цяло в Европа, а у нас той се ускори през 2013 година. Постепенно, по едно и също време сирийски дипломати и представители на опозицията опитваха да привлекат поддръжката на една или друга политическа групировка, с цел да получат повече социална поддръжка.
В София това положение на отказване на действителността от страна на режима в Сирия можеше да се види напълно ясно в първите години на протеста през март 2011. Тази част от сирийската общественост, която поддържаше държавното управление, показно организираше празненства и събирания, на които бяха канени български посетители, другари и даже представители на локалните управляващи. Бунтът трябваше да бъде показан като терористично нахлуване против другояче светската страна.
Хората, подкрепящи държавното управление на Сирия в България, се знаят. Те не са чак толкоз доста, че да останат настрана. Онова, което ги прави мощни, е фактът, че разполагаха и не престават да разполагат със средства, с които да подкрепят идеята си. Голяма част от тези хора познавам от времето, когато аз самият общувах с тях в границите на Студентския сирийски съюз и в посолството, където работеше по това време татко ми. Тези познанства датираха доста преди експлоадирането на протеста и лека-полека отшумяха с развиването на революцията в Сирия.
През годините след 2011-а този напън и психически тормоз стартира да се ускорява. Това никога не беше единствено моя обстановка – по този начин се действаше против всички, които показваха обществено несъгласието си с политиките на държавното управление в Сирия. Подмятания, обиди, обвинявания, производство на действителност – това са единствено част от инструментите, които се употребяват в опит да се притисне някой без силови способи. За мен, който живеех в България, нямаше по какъв начин да се приложат последните, само че не такава беше обстановката за моето семейство в Сирия.
През 2013 година бях привикан в посолството от тогавашния изпълняващ длъжността дипломат Башар Сафие
Разговорът беше по-скоро монолог, в който сирийският дипломат изнасяше лекция за обстановката в Сирия, която съгласно него аз не съм разбирал вярно. Сафие не позволи никого в стаята, и защото моят арабски не е от най-хубавите, стартира на британски език. Тези диалози постоянно започваха по един и същи метод: „ Аз също подкрепях първоначално митингите, но… “ и „ не считам, че Башар Асад не е позволил неточности, но… “, и се минава през „ против Сирия има скрит план и лъжите са направени доста добре “, с цел да се стигне до „ ти си млад и не можеш да схванеш историята – не допускай да те манипулират “. Обикновено, в случай че слушателят въпреки всичко се окаже дебелоглав и държи на своята позиция, следва опасност. В този случай тя пристигна съвсем при започване на срещата. Помня съвсем всеки подробност от оня ден. „ Знаеш, че чичо ти е още в Сирия. “
Тези думи означаваха пределно ясна опасност. Всичко се свеждаше до това, че посолството виждаше проблем в изявленията, които имах в български издания, и тезите, които защитавах по време на гостувания в излъчвания. Също по този начин активността ми в активистките кръгове не се нравеше на сирийското посланичество в България. Тогава посланикът предложи договорка. „ Публикувай на блога си изявление с мен – ми сподели и извади директория от шкафа на бюрото си, – и тази директория няма да отиде в Сирия. Разбери ме, аз не желая да се стига до такава степен, по тази причина би трябвало да направиш нещо, с цел да се успокоят там. “ Под „ там “ той имаше поради ръководството в Сирия и Държавна сигурност, отговаряща за антидържавни каузи, включително и измежду общностите, живеещи отвън Сирия. Целият диалог с посланика съм го предал с елементи в книгата си.
Днес, заканите от 2013 година са действителност. Заради активността ми съм вкаран в лист с търсени, дружно с още доста хора – някои единствено поради изявление на мнение.
ОЗХО: В химическата офанзива в Сирия е употребен зарин
Сирийската съпротива постоянно е упреквана, че мнозина от членовете ѝ са някогашни асадисти,
които са подкрепяли сляпо държавния уред. В една степен аз бях в този кюп, тъй като в действителност имах убеждението, че всичко, в което имам вяра, е истина, а нещата, които се споделят против Башар Асад и въобще против ръководството на Сирия, са интрига и неистина. Опозицията в действителност е формирана от значително хора, взели участие във властта, и това е очевидно. Но откакто в продължение на четиридесет години не е имало действителен политически живот, от кое място може да се чака да възникне съпротива? В Сирия деятелите бяха затваряни, изчезваха от време на време даже напряко от улицата. Преподаватели и други персони, за които стана дума, бяха задържани без предизвестие – някои от тях прекараха половината си живот в пандиза.
"Белите каски ": Помним лицата на всички, които сме избавили. И на тези, които не успяхме
Може би сте чували някой да споделя: „ Ама той е доктор, по какъв начин ще извърши сходни неща? “
Виждал съм Башар Асад онлайн. Виждал съм и неговото семейство, децата му. Разговарял съм с персоналната му защита, когато той беше на публично посещаване в България през ноември 2010 година по покана на президента Георги Първанов. Тогава Асад пристигна с цяла делегация, в това число външния министър Уалид ал Моалем, съветника на президента по политически и медийни въпроси Бусайна Шабан, министъра на стопанската система и търговията Ламия Аси, както и помощника на министъра на външните работи Абдул-Фатах Амура.
Някои от хората, посрещнали тогава Асад в София, през днешния ден са част от политическите кабинети в министерства и в президентската администрация. За тях тази обява и доста като нея, са просто смехотворни трудове, които не заслужават внимание.
Предполага се, че през днешния ден в Сирия има към 200 000 пандизчии. Най-малко 13 000 са убити при мъчения в един от най-строгите затвори в страната – в Сидная. Най-малко 4000 дами се намират в центровете за арестувания без присъди, а съгласно правозащитни организации те са подлагани на систематични изнасилвания. През последните години редица хора рискуваха живота си, с цел да изкарат данни за тези мъчения и арести, като да вземем за пример така наречен „ Цезар “ – някогашен чиновник на администрацията, който е взел участие в документирането на смъртни слуаи на арестанти.
Трагикомично е, че радикалните групи, формалните управляващите и всеки, потискал опозиционни визии, разполагат с какви ли не оръжия, само че се плашат от тези, които разполагат само с думи.
За мен и други анализатори, публицисти и деятели, живеещи отвън Сирия, надали има заплаха. За доста други, обаче, заплахата е всекидневие и занапред описите с търсени ще се усилват, тъй като както Асад, по този начин и други властнически ръководещи към този момент знаят, че дейностите им могат да останат безнаказани.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ