Вестникарска статия скарва Тончо Русев и Дамян Дамянов
Тези дни ефирът се залива от хубава музика. Толкова доста обичани български песни не са звучали по родните канали в никакъв случай. Може би тъй като няма различен от родните надарени композитори, който да е написал толкоз шлагери колкото Тончо Русев. Едва ли има прочут наш поппевец, който да не е тръгнал или най-малко изпял през кариерата си негова ария. Милиони са българите, които са се срещнали, изиграли първия танц, залюбили, основали деца, посрещнали внуци, до момента в който слушат „ Панаири “, „ Телефонна обич “, „ Може би “, „ Топъл дъжд “, „ Горчиво вино “. Никой, даже младеж, до момента в който припява някой тези шлагери, не се пита на какъв брой години са те. Защото те като че ли са писани през днешния ден освен поради звученето, само че и тъй като са си останали постоянно живи.
Ето го първия диск, който съм имал в миналото. На обложката написа: „ Ти сън ли си...”, Тончо Русев “. И посвещение: „ От сърце...”. Годината е 1995.
- Ама аз нямам уредба - споделих обезпокоеното.
- Ще имаш - отвърна ми маестрото.
Не бях доста сигурен. Напротив, бях сигурен, че в никакъв случай няма да имам. А през днешния ден дискът към този момент се изтърка от слушане. Защото когато човек желае да се зарадва, утеши, поплаче, разнежи или стане по-добър, „ хапчето “ е да пусне ария на Тончо. Милиони са го правили. Още повече ще го вършат отсега нататък. И тъкмо по тази причина Тончо Русев е един огромен щастливец. Защото цялостен живот той е създавал нещо, което ще се окаже безсмъртно. Това е неговата божествена музика, за която без подозрение е имал благословията свише. От късите му диалози с Господ на нотните му листа са се изписвали мелодиите на: „ Остаряваме постепенно “, „ За теб, Българийо “, „ Обещай ми обич “.
Последната си ария Тончо посвети на брачната половинка си
Беше един от последните „ Златен Орфей “. В памет на основателя на фестивала Генко Генков на сцената на Летния спектакъл в Слънчев бряг Йорданка Христова изпълняваше песента „ Чудакът “. И музиката, и текстът трогваха до сълзи. Успехът беше необикновен. После Точно разказваше, че за времето, за което стигнал от телефона, по който поетът Ваньо Вълчев му продиктувал стиховете, до пианото музиката към този момент звучала в главата му. След това единствено я записал. Ето за тази приказка с Бога става въпрос.
Десет дни не доближиха на Тончо Русев да навърши 86. Тръгна си като учен. Или по-точно като цяла академия. Противно на това, което се споделя в една от песните му, той освен че не остаря постепенно, само че не остаря изобщо. Душата му остана млада.
Днес в тетрадките на Тончо Русев има много над хиляда песни. Любителите на комплицираните формули пресмятат, че в случай че някой безжалостен негов обожател желае да ги чуе всичките вкупом, ще му трябват пет денонощия. Сигурно ще има хора, които ще го създадат. Защото в тези 100 и двадесет часа те, наред с музиката, ще чуят гласовете на всички най-големи български попизпълнители и стихове от велики български поети.
Където и да върви по света, Тончо Русев си остана бургазлия. Детето, израснало край морето, загледано в отминаващите залези и кораби и мечтаещо да стане капитан. Покрай духовата учебна музика просвирва. Харесва флигорната, само че в школския оркестър подобен инструмент няма. Баща му също подвига плещи, заплатата му на локомотивен ватман не стига за такива луксове. Щом слезел от влака Руси Тончев, отмивал въглищните сажди от лицето и ръцете си и грабвал акордеона и мандолината. В последна сметка музикантското му сърце не изтраяло, размекнало се от настойчивостта на сина си, вследствие на което се разделил с красивия си обичан часовник, а домашният оркестър се допълнил с тромпет.
Може би повлиян от остарялата истина, че музикант къща не храни, Тончо се готвел да стане химик, а за какво пък не хидроинженер. Това са все съществени специалности. Мастити бургаски музиканти, които към този момент добре познавали свирнята му, обаче били изрично срещу. Такъв гений не би трябвало да се пропилява. Още повече че за година като фабричен стругар той съумява да построи към фабриката оркестър от 60 души.
Комисията, която приема студентите в Музикалната академия, в първия миг е озадачена от осъществяването на младия претендент. То е ослепително, само че може би е станало инцидентно. Настояват да го повтори. Удивени са от гения му. Наесен да си тук - споделят му. И единствено Тончо си знае, че с цел да реализира това съвършенство в изсвирването на сюитата „ Карнавал във Венеция “ на американския джазмен Хари Джеймс, най-вече му е оказал помощ учителят му - надарен ром и бог на флигорната.
Тончо е ослепителен тромпетист по мнението на доста негови сътрудници, най-хубавият в България тогава Но в никакъв случай славата не е замъглявала съзнанието му. Той цени гения на другите и постоянно с изключително почитание разказваше за срещите си с сътрудниците, мощно повлияли на живота му.
Безспорно преди всичко е доайенът на българската занимателна музика Йосиф Цанков. Три дни преди обещаната среща с него бургазлията не спал. Когато се срещнали, Тончо бил толкоз впечатлен и захласнат, че почнал да му подражава във всичко: даже станал филателист.
Незабравимо е и времето, в което Тончо е солист на оркестъра на Сатиричния спектакъл. Всяка вечер салонът се пука по шевовете. На сцената са едни от най-талантливите артисти на България. Постановките имат голям триумф. И тук стигаме до случката, която маестрото разказваше с изключително неспокойствие:
Една вечер ненадейно токът в залата угасва. Това не е планувано в сюжета. Настъпва цялостен мрак. В тъмнината музикантите не виждат нотите си и последователно инструментите им замлъкват. И тъкмо тогава - разказваше Тончо - в умълчалата се зала продължава да се носи нежната ария на една цигулка. Тя е в ръцете на чародея Александър Николов. Само той не стопира.
Днес виртуозният цигулар седи изваян от бронз в двора на музикалната академия в родния му град Пловдив. А тогава той е изпратен в Лагера в Ловеч. Никой не го познава. Милиционерите знаят единствено, че е цигулар. Значи би трябвало на първо време да му счупят пръстите, в никакъв случай повече да не свири. Така и става. А часове по-късно Сашо Сладура към този момент е мъртъв.
По покана на Морис Аладжем и поради любовта си към джаза Тончо изоставя топлото място на оркестрант в Сатиричния и се качва да свири в ресторант „ Копитото “. После двамата другари са измежду създателите на оркестрите „ Балкантон “ на „ Българското радио” и други обединения.
Когато новата млада вълна надарени музиканти нахлува, Тончо Русев прибира лъскавия си инструмент вечно. Той остава единствено скъпа светиня.
С едно почукване на вратата на огромния стихотворец Дамян Дамянов стартира вторият стадий от живота му. В нея той е на пианото, а пред него е нотният лист. Първата обща ария е по стихотворението „ Звезди “. Изпява я Георги Кордов и тя става шлагер. И преди този момент тромпетистът е правил плахи, секрети опити в композирането, само че не е имал кураж да ги показва пред повече хора. Актьорите от Сатирата тогава - другият бургазлия Георги Калоянчев, Нейчо Попов, Енчо Багаров, му дават кураж. „ Осемнадесетгодишните” пък е първата ария на тандема Дамян, Тончо и блестящата Лили Иванова. Ражда се един тандем, който дълги години ще диктува модата в българската попмузика. Тримата записват повече от 100 песни, които се пеят освен в цяла България, само че и в Русия и другите социалистически страни. „ Панаири” печели премия в Токио, прави възторг в Рио де Жанейро, радва се на величествен триумф. И тъкмо когато триото е на върха, когато милиони с неспокойствие чакат всяка нова ария, настава разривът. Едно огромно другарство рухва за момент. Композиторът към този момент няма да носи на ръце поета из разцъфналите витошки поляни. Дамян пита Ванга дали ще се сдобрят. Всеки от огромните гении има своя версия и свое опрощение за случилото се. Общото в изказванията е, че една зимна нощ Дамян дал на Тончо Русев една публикация, която имал желание да разгласява. В нея той наричал българската естрадна музика битпазар. Ако ти отпечаташ това, зачеркни ме от приятелите си - отсякъл композиторът. - Не може да се плюе една музика, приета по целия свят. На другия ден - 13 януари 1982 година, публикацията „ Песен или битпазар” излиза в „ Работническо дело”. В тази война на световете Лили Иванова застава на страната на Дамян Дамянов. През годините Тончо Русев написва за нея още няколко шлагера, само че по стихове на други поети. Една от тях е красивата „ Не всичко е пари, приятелю “ по текст на Михаил Белчев. Маестрото умря от зной Авторът на едни от най-големите български шлагери бил откаран по неотложност във ВМА след задушаване. Медицинският екип открил, че белите му дробове са цялостни с вода. На идващия ден били насрочили дата за интервенция и източване на течността, която притиска дробовете и дишането е затруднено. За огромно страдание, Тончо не дочакал момента да легне на операционната маса и умрял на болничното легло. До него компактно били фамилията му, което претърпява кошмарно загубата му. От една година Маестрото бе в доста неприятно здравословно положение, което околните му криеха от медиите. Последните месеци дишал с кислородна маска. По наставление е позволено единствено няколко часа да се употребява, само че той е злоупотребил и стоял с нея по през целия ден.
Великият композитор Тончо Русев бе признат по неотложност във ВМА единствено ден преди да си отиде от този свят. Постъпил в здравното звено след задушаване.
Исак ГОЗЕС
Ето го първия диск, който съм имал в миналото. На обложката написа: „ Ти сън ли си...”, Тончо Русев “. И посвещение: „ От сърце...”. Годината е 1995.
- Ама аз нямам уредба - споделих обезпокоеното.
- Ще имаш - отвърна ми маестрото.
Не бях доста сигурен. Напротив, бях сигурен, че в никакъв случай няма да имам. А през днешния ден дискът към този момент се изтърка от слушане. Защото когато човек желае да се зарадва, утеши, поплаче, разнежи или стане по-добър, „ хапчето “ е да пусне ария на Тончо. Милиони са го правили. Още повече ще го вършат отсега нататък. И тъкмо по тази причина Тончо Русев е един огромен щастливец. Защото цялостен живот той е създавал нещо, което ще се окаже безсмъртно. Това е неговата божествена музика, за която без подозрение е имал благословията свише. От късите му диалози с Господ на нотните му листа са се изписвали мелодиите на: „ Остаряваме постепенно “, „ За теб, Българийо “, „ Обещай ми обич “.
Последната си ария Тончо посвети на брачната половинка си
Беше един от последните „ Златен Орфей “. В памет на основателя на фестивала Генко Генков на сцената на Летния спектакъл в Слънчев бряг Йорданка Христова изпълняваше песента „ Чудакът “. И музиката, и текстът трогваха до сълзи. Успехът беше необикновен. После Точно разказваше, че за времето, за което стигнал от телефона, по който поетът Ваньо Вълчев му продиктувал стиховете, до пианото музиката към този момент звучала в главата му. След това единствено я записал. Ето за тази приказка с Бога става въпрос.
Десет дни не доближиха на Тончо Русев да навърши 86. Тръгна си като учен. Или по-точно като цяла академия. Противно на това, което се споделя в една от песните му, той освен че не остаря постепенно, само че не остаря изобщо. Душата му остана млада.
Днес в тетрадките на Тончо Русев има много над хиляда песни. Любителите на комплицираните формули пресмятат, че в случай че някой безжалостен негов обожател желае да ги чуе всичките вкупом, ще му трябват пет денонощия. Сигурно ще има хора, които ще го създадат. Защото в тези 100 и двадесет часа те, наред с музиката, ще чуят гласовете на всички най-големи български попизпълнители и стихове от велики български поети.
Където и да върви по света, Тончо Русев си остана бургазлия. Детето, израснало край морето, загледано в отминаващите залези и кораби и мечтаещо да стане капитан. Покрай духовата учебна музика просвирва. Харесва флигорната, само че в школския оркестър подобен инструмент няма. Баща му също подвига плещи, заплатата му на локомотивен ватман не стига за такива луксове. Щом слезел от влака Руси Тончев, отмивал въглищните сажди от лицето и ръцете си и грабвал акордеона и мандолината. В последна сметка музикантското му сърце не изтраяло, размекнало се от настойчивостта на сина си, вследствие на което се разделил с красивия си обичан часовник, а домашният оркестър се допълнил с тромпет.
Може би повлиян от остарялата истина, че музикант къща не храни, Тончо се готвел да стане химик, а за какво пък не хидроинженер. Това са все съществени специалности. Мастити бургаски музиканти, които към този момент добре познавали свирнята му, обаче били изрично срещу. Такъв гений не би трябвало да се пропилява. Още повече че за година като фабричен стругар той съумява да построи към фабриката оркестър от 60 души.
Комисията, която приема студентите в Музикалната академия, в първия миг е озадачена от осъществяването на младия претендент. То е ослепително, само че може би е станало инцидентно. Настояват да го повтори. Удивени са от гения му. Наесен да си тук - споделят му. И единствено Тончо си знае, че с цел да реализира това съвършенство в изсвирването на сюитата „ Карнавал във Венеция “ на американския джазмен Хари Джеймс, най-вече му е оказал помощ учителят му - надарен ром и бог на флигорната.
Тончо е ослепителен тромпетист по мнението на доста негови сътрудници, най-хубавият в България тогава Но в никакъв случай славата не е замъглявала съзнанието му. Той цени гения на другите и постоянно с изключително почитание разказваше за срещите си с сътрудниците, мощно повлияли на живота му.
Безспорно преди всичко е доайенът на българската занимателна музика Йосиф Цанков. Три дни преди обещаната среща с него бургазлията не спал. Когато се срещнали, Тончо бил толкоз впечатлен и захласнат, че почнал да му подражава във всичко: даже станал филателист.
Незабравимо е и времето, в което Тончо е солист на оркестъра на Сатиричния спектакъл. Всяка вечер салонът се пука по шевовете. На сцената са едни от най-талантливите артисти на България. Постановките имат голям триумф. И тук стигаме до случката, която маестрото разказваше с изключително неспокойствие:
Една вечер ненадейно токът в залата угасва. Това не е планувано в сюжета. Настъпва цялостен мрак. В тъмнината музикантите не виждат нотите си и последователно инструментите им замлъкват. И тъкмо тогава - разказваше Тончо - в умълчалата се зала продължава да се носи нежната ария на една цигулка. Тя е в ръцете на чародея Александър Николов. Само той не стопира.
Днес виртуозният цигулар седи изваян от бронз в двора на музикалната академия в родния му град Пловдив. А тогава той е изпратен в Лагера в Ловеч. Никой не го познава. Милиционерите знаят единствено, че е цигулар. Значи би трябвало на първо време да му счупят пръстите, в никакъв случай повече да не свири. Така и става. А часове по-късно Сашо Сладура към този момент е мъртъв.
По покана на Морис Аладжем и поради любовта си към джаза Тончо изоставя топлото място на оркестрант в Сатиричния и се качва да свири в ресторант „ Копитото “. После двамата другари са измежду създателите на оркестрите „ Балкантон “ на „ Българското радио” и други обединения.
Когато новата млада вълна надарени музиканти нахлува, Тончо Русев прибира лъскавия си инструмент вечно. Той остава единствено скъпа светиня.
С едно почукване на вратата на огромния стихотворец Дамян Дамянов стартира вторият стадий от живота му. В нея той е на пианото, а пред него е нотният лист. Първата обща ария е по стихотворението „ Звезди “. Изпява я Георги Кордов и тя става шлагер. И преди този момент тромпетистът е правил плахи, секрети опити в композирането, само че не е имал кураж да ги показва пред повече хора. Актьорите от Сатирата тогава - другият бургазлия Георги Калоянчев, Нейчо Попов, Енчо Багаров, му дават кураж. „ Осемнадесетгодишните” пък е първата ария на тандема Дамян, Тончо и блестящата Лили Иванова. Ражда се един тандем, който дълги години ще диктува модата в българската попмузика. Тримата записват повече от 100 песни, които се пеят освен в цяла България, само че и в Русия и другите социалистически страни. „ Панаири” печели премия в Токио, прави възторг в Рио де Жанейро, радва се на величествен триумф. И тъкмо когато триото е на върха, когато милиони с неспокойствие чакат всяка нова ария, настава разривът. Едно огромно другарство рухва за момент. Композиторът към този момент няма да носи на ръце поета из разцъфналите витошки поляни. Дамян пита Ванга дали ще се сдобрят. Всеки от огромните гении има своя версия и свое опрощение за случилото се. Общото в изказванията е, че една зимна нощ Дамян дал на Тончо Русев една публикация, която имал желание да разгласява. В нея той наричал българската естрадна музика битпазар. Ако ти отпечаташ това, зачеркни ме от приятелите си - отсякъл композиторът. - Не може да се плюе една музика, приета по целия свят. На другия ден - 13 януари 1982 година, публикацията „ Песен или битпазар” излиза в „ Работническо дело”. В тази война на световете Лили Иванова застава на страната на Дамян Дамянов. През годините Тончо Русев написва за нея още няколко шлагера, само че по стихове на други поети. Една от тях е красивата „ Не всичко е пари, приятелю “ по текст на Михаил Белчев. Маестрото умря от зной Авторът на едни от най-големите български шлагери бил откаран по неотложност във ВМА след задушаване. Медицинският екип открил, че белите му дробове са цялостни с вода. На идващия ден били насрочили дата за интервенция и източване на течността, която притиска дробовете и дишането е затруднено. За огромно страдание, Тончо не дочакал момента да легне на операционната маса и умрял на болничното легло. До него компактно били фамилията му, което претърпява кошмарно загубата му. От една година Маестрото бе в доста неприятно здравословно положение, което околните му криеха от медиите. Последните месеци дишал с кислородна маска. По наставление е позволено единствено няколко часа да се употребява, само че той е злоупотребил и стоял с нея по през целия ден.
Великият композитор Тончо Русев бе признат по неотложност във ВМА единствено ден преди да си отиде от този свят. Постъпил в здравното звено след задушаване.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ