Тетанус – невидимата заплаха. Защо са опасни убожданията?
Тетанус – невидимата опасност. Защо са рискови убожданията?
Случвало ли ви се е да се убодете на нещо, което съвсем отминавате без внимание, само че околните ви или някой другар обезпокоени да ви убеждават да отидете да си сложите инжекция срещу тетанус? Вероятността това да ви се е случвало е много дребна,
поради честотата на безобидните пострадвания в всекидневието и митът, че тетанус се предава единствено посредством изпражненията на някои животни. Тоест, градската среда е защитена…
Само че това напълно не е по този начин. Тетанус е тежко бактериално заболяване, породено от токсините на бактерията Clostridium tetani, която нормално се намира в почвата, праха и животинските изпражнения на коне, крави, овце, кози и други
В летните дни, когато всекидневно вървим боси освен по плажа и тревистите места до него, само че и в домовете си, убожданията са не рядко събитие и заслужават своето внимание.
Тетанусът поражда, когато бактериите навлязат в тялото през рана, изключително дълбока или замръсена. След като навлезе в организма, бактерията създава токсин, наименуван тетаноспазмин, който нападна нервната система, водейки до мъчителни мускулни конвулсии,
постоянно започващи от челюстта. Понеже тетанусът е характерно анаеробна зараза,
или с други думи казано – бактерията не може да пораства в наличието на О2, това автоматизирано значи, че дребните на тип убождания, от игли, пирони даже клечки за зъби, са евентуално рискови, защото при сходни леки контузии съвсем в никакъв случай не изтича кръв (която би извела главното количество бактерии) и раната се затваря до секунди.
И тук поражда първия проблем. Една част от хората се тормозят от тетанус
единствено при убождане и захапване от животно, което безусловно перфорира кожата, до момента в който останалите хора просто не се тормозят и не подхващат нищо.
Разбира се, че не всяко скъсване целостта на кожата може да докара до заразяване с тетанус, само че съвсем няма такова, при което да не съществува прикрит риск.
Това значи, че даже, в случай че се убодете на някоя кост при разчистване на риба,
въпреки и в пъти да е по-малък риска, в сравнение с от захапване от дворно куче, да вземем за пример, то той евентуално съществува. Ако рибената кост проникне надълбоко в кожата и е нечиста (например с почва или инфектиран органически материал от рибата), то това би било идеално изискване за анаеробна зараза.
Този риск нараства, в случай че раната не се почисти и дезинфекцира добре.
Освен от пирони и от ухапване от животно, зараза от тетанус може да се получи и от дълбоки рани, породени от остри предмети като ножове, игли, бодливи храсти или стъкло; рани, които са замърсени с почва, прахуляк или изпражнения,
изключително когато нараняванията не се почистват правилно;
дълбоки изгаряния, които повреждат огромни области от кожа; занижени стерилни условия при интервенции или инжекции, респективно при татуировки и пиърсинги, когато не се ползват стерилни инструменти;
и травми при работа с дърво, изключително, в случай че инструментите са нечисти.
Любопитен факт е, че ухапванията от хора също могат да доведат до заразяване с тетанус, тъй като нормално те са дълбоки и могат да включват скъсване на тъканта, което основава условия за развиването на анаеробни бактерии.
Мерки за предварителна защита против тетанус
Ако човек получи рана, която е евентуално инфектирана с тетанус, се ползват следните ограничения:
Първата стъпка е да се почисти и дезинфекцира раната, с цел да се предотврати зараза.
В някои случаи, в случай че имунният статус на пациента е незнаен, може да се приложи тетанус имуноглобулин (TIG). Това е препарат, който обезпечава непосредствена,
само че краткотрайна отбрана сред 3 и 6 месеца, като обезврежда токсина на тетануса.
Тетанусна ваксина се ползва, в случай че пациентът не е имунизиран, не е получил бустер в последните 10 години или в случай че имунизационният му статус е незнаен.Обикновено аксината против тетанус се слага като част от рутинния имунизационен календар при деца и възрастни. В България, както и в доста други страни,
тази ваксина нормално се комбинира с ваксини против дифтерия и коклюш.
Първоначалната серия от имунизации се ползва в детска възраст, след което следват бустерни дози през разнообразни шпации от време, целесъобразно за възрастни – през 10 години.
Кога би трябвало да сложим инжекция след пострадване?
Препоръките за слагане на серум или ваксина са в границите на 24 часа след пострадването. Ако лицето не е ваксинирано или не е получавало бустер в последните 5-10 години, медицинските експерти
постоянно ползват серум (тетанусен имуноглобулин) за незабавна отбрана и тетанусна ваксина за дълготрайна отбрана.
Серумът е подготвен антитоксин, който дава незабавна отбрана, неутрализирайки токсините на тетанусната бактерия в тялото, до момента в който имунизацията подтиква организма да построи лична отбрана посредством производството на антитела.
Тя не дава незабавна отбрана, по тази причина се ползва в допълнение към серума за бъдеща отбрана.
И с цел да не наподобява, че при всяка контузия, обвързвана с скъсване на целостта на кожата би трябвало да се тормозим и да изчисляваме какъв брой време е минало от последната ваксина или серум, можем да успокоим хипохондриците, че сухите рани са най-безобидни за заразяване с бактерията на тетанус,
тъй като като всяка бактерия, и тя най-добре се развива във влажна и нечиста среда.
Въпреки тези фактори, въпреки всичко е значимо да се поддържа настояща имунизация против тетанус, защото е мъчно да се реши тъкмо изискванията на всяко пострадване. В случай на подозрение или при по-дълбоки рани е целесъобразно да се консултирате с медицински експерт.
Случвало ли ви се е да се убодете на нещо, което съвсем отминавате без внимание, само че околните ви или някой другар обезпокоени да ви убеждават да отидете да си сложите инжекция срещу тетанус? Вероятността това да ви се е случвало е много дребна,
поради честотата на безобидните пострадвания в всекидневието и митът, че тетанус се предава единствено посредством изпражненията на някои животни. Тоест, градската среда е защитена…
Само че това напълно не е по този начин. Тетанус е тежко бактериално заболяване, породено от токсините на бактерията Clostridium tetani, която нормално се намира в почвата, праха и животинските изпражнения на коне, крави, овце, кози и други
В летните дни, когато всекидневно вървим боси освен по плажа и тревистите места до него, само че и в домовете си, убожданията са не рядко събитие и заслужават своето внимание.
Тетанусът поражда, когато бактериите навлязат в тялото през рана, изключително дълбока или замръсена. След като навлезе в организма, бактерията създава токсин, наименуван тетаноспазмин, който нападна нервната система, водейки до мъчителни мускулни конвулсии,
постоянно започващи от челюстта. Понеже тетанусът е характерно анаеробна зараза,
или с други думи казано – бактерията не може да пораства в наличието на О2, това автоматизирано значи, че дребните на тип убождания, от игли, пирони даже клечки за зъби, са евентуално рискови, защото при сходни леки контузии съвсем в никакъв случай не изтича кръв (която би извела главното количество бактерии) и раната се затваря до секунди.
И тук поражда първия проблем. Една част от хората се тормозят от тетанус
единствено при убождане и захапване от животно, което безусловно перфорира кожата, до момента в който останалите хора просто не се тормозят и не подхващат нищо.
Разбира се, че не всяко скъсване целостта на кожата може да докара до заразяване с тетанус, само че съвсем няма такова, при което да не съществува прикрит риск.
Това значи, че даже, в случай че се убодете на някоя кост при разчистване на риба,
въпреки и в пъти да е по-малък риска, в сравнение с от захапване от дворно куче, да вземем за пример, то той евентуално съществува. Ако рибената кост проникне надълбоко в кожата и е нечиста (например с почва или инфектиран органически материал от рибата), то това би било идеално изискване за анаеробна зараза.
Този риск нараства, в случай че раната не се почисти и дезинфекцира добре.
Освен от пирони и от ухапване от животно, зараза от тетанус може да се получи и от дълбоки рани, породени от остри предмети като ножове, игли, бодливи храсти или стъкло; рани, които са замърсени с почва, прахуляк или изпражнения,
изключително когато нараняванията не се почистват правилно;
дълбоки изгаряния, които повреждат огромни области от кожа; занижени стерилни условия при интервенции или инжекции, респективно при татуировки и пиърсинги, когато не се ползват стерилни инструменти;
и травми при работа с дърво, изключително, в случай че инструментите са нечисти.
Любопитен факт е, че ухапванията от хора също могат да доведат до заразяване с тетанус, тъй като нормално те са дълбоки и могат да включват скъсване на тъканта, което основава условия за развиването на анаеробни бактерии.
Мерки за предварителна защита против тетанус
Ако човек получи рана, която е евентуално инфектирана с тетанус, се ползват следните ограничения:
Първата стъпка е да се почисти и дезинфекцира раната, с цел да се предотврати зараза.
В някои случаи, в случай че имунният статус на пациента е незнаен, може да се приложи тетанус имуноглобулин (TIG). Това е препарат, който обезпечава непосредствена,
само че краткотрайна отбрана сред 3 и 6 месеца, като обезврежда токсина на тетануса.
Тетанусна ваксина се ползва, в случай че пациентът не е имунизиран, не е получил бустер в последните 10 години или в случай че имунизационният му статус е незнаен.Обикновено аксината против тетанус се слага като част от рутинния имунизационен календар при деца и възрастни. В България, както и в доста други страни,
тази ваксина нормално се комбинира с ваксини против дифтерия и коклюш.
Първоначалната серия от имунизации се ползва в детска възраст, след което следват бустерни дози през разнообразни шпации от време, целесъобразно за възрастни – през 10 години.
Кога би трябвало да сложим инжекция след пострадване?
Препоръките за слагане на серум или ваксина са в границите на 24 часа след пострадването. Ако лицето не е ваксинирано или не е получавало бустер в последните 5-10 години, медицинските експерти
постоянно ползват серум (тетанусен имуноглобулин) за незабавна отбрана и тетанусна ваксина за дълготрайна отбрана.
Серумът е подготвен антитоксин, който дава незабавна отбрана, неутрализирайки токсините на тетанусната бактерия в тялото, до момента в който имунизацията подтиква организма да построи лична отбрана посредством производството на антитела.
Тя не дава незабавна отбрана, по тази причина се ползва в допълнение към серума за бъдеща отбрана.
И с цел да не наподобява, че при всяка контузия, обвързвана с скъсване на целостта на кожата би трябвало да се тормозим и да изчисляваме какъв брой време е минало от последната ваксина или серум, можем да успокоим хипохондриците, че сухите рани са най-безобидни за заразяване с бактерията на тетанус,
тъй като като всяка бактерия, и тя най-добре се развива във влажна и нечиста среда.
Въпреки тези фактори, въпреки всичко е значимо да се поддържа настояща имунизация против тетанус, защото е мъчно да се реши тъкмо изискванията на всяко пострадване. В случай на подозрение или при по-дълбоки рани е целесъобразно да се консултирате с медицински експерт.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ