Аутодафе* 2023
Температурата 451о F (232.78о С) е тази, при която хартията има свойството да се самозапалва. Това е и заглавието на безсмъртната дистопия на Рей Бредбъри, издадена за първи път през 1953 (когато умира Сталин и Елизабет II става кралица) в писание " Плейбой ". Романът споделя за измислено тоталитарно общество, в което се предизвиква потребителското безметежие. Книгите са неразрешени и подлежат на изгаряне, в случай че ги намерят у някого.
Макар официално да е дистопия (или, в случай че щете, антиутопия), романът на Бредбъри разказва неща, които са се случвали нееднократно в историята. През 30-те години на 19 век Хайнрих Хайне с мъка пророкува, че " където стартират с горене на книги, приключват с изгаряне на хора ". Още тогава той е бил преследван поради еврейския си генезис, преследван до такава степен, че да се принуди да одобри протестантството, с цел да може да преподава в университет. И фактически 100 години по-късно, на 10 май 1933 творбите му са изгорени на площад " Опернплац " (днес " Бебелплац " ) като " противоположни на немските хрумвания ". В същата нощ - 10 май 1933, - на същия площад са изгорени и книги на Хайнрих Ман, Ернст Глезер и Ерих Кестнер. С изключително наслаждение е предаден на аутодафе романът на Ремарк " На западния фронт нищо ново ", тъй като " дискредитира немските бойци ".
Точно 90 години и 20 дни след тези печални събития на площад " Опернплац " у нас Организацията на евреите в България " Шалом " изпрати до Асоциация " Българска книга " писмо, в което упорства цяло издателство ( " Еделвайс " ) да бъде отстранено от пролетния панаир на книгата. Мотивът на " Шалом " е, че издателството предлага книги, които биха могли да се дефинират като антисемитизъм, расизъм и език на омразата.
Нека не се впускаме в проучвания кое е " език на омразата ", тъй като тематиката допуска прекомерно субективни тълкования. Пък и нямаме пример, нямаме публична формулировка кои съответни книги могат да бъдат избрани по този метод. Най-сетне в границите на разногласието не виждаме неразрешени или инкриминирани по различен метод книги. Не, няма да се впускаме в това. Достатъчно е единствено да отбележим, че желанието да остракираш цяло издателство с всички негови създатели и заглавия е първокласен прогрес, по-смел обсег спрямо това да остракираш обособен създател и книгите му, както е било през 1933.
Ако всеки пожелае да изчезнат от пазара текстове, които по някакъв метод са му неприятни и не дават отговор на убежденията му, то мнозина ще пожелаят да са изземат да вземем за пример всички писания на Маркс и Енгелс (събрани съчинения в 50 тома), съчиненията на Ленин в 55 тома, съчиненията на Тодор Живков в 28 тома (избрани). Да не приказваме за съчиненията на Сталин, които към момента елементарно могат да бъдат открити на книжния пазар, или пък за " Моята битка " на Хитлер, която и през днешния ден може да се поръча в интернет от съвсем всички онлайн книжарници.
Някой различен пък може да изиска унищожаването на всичко оповестено за тайните протоколи на ционските мъдреци.
Трети пък ще пожелае да изчезнат всички окултистки книги - Блаватска, Щайнер, Рьорих и прочие Или пък всички еретически книги. Или пък всички книги за самопомощ, които на налична цена учат отрудения жител по какъв начин да си направи цитронада от живота и по какъв начин да стане милионер в седем лесни стъпки.
Или пък всички книги за Ванга и преподобна Стойна. Или пък всички книги за богомилите и Боян Магесника. Или пък всички книги за Шамбала и източния мистицизъм.
Има стотици книги, от които все някой е засегнат и то дотам, че да изиска тяхното изгубване. Ако дадем воля на фантазията си и предположим, че съществува някаква организация на османците в България " Селям ", то тази организация евентуално би имала нещо срещу " Под игото ", знае ли човек?
Преди време, отново във връзка на някакъв следващ панаир на книгата, споделих, че книгите там в над 50% от случаите са безполезни, а някои от тях дори са и нездравословни. И помня, че тогава това скандализира някакъв академични мишок - експерт по литературните въпроси. Той беше от хората, които са на мнение, че книгата е нещо неприкосновено и всяко посягане към нея е посягане върху човешката независимост и достолепие. За тях е добре да четеш, все едно какво четеш. За тях книгата е свещена.
Не съм склонен с това. Книгата не е свещена сама по себе си. Но е свещена свободата на индивида да я прочете и да си направи заключения от прочетеното, да го утвърди или да не го утвърди, да го трансформира в свое разбиране или в нещо, против което ще се бори с всичките си убеждения. И като споделям " свещена независимост ", се показвам напълно точно, тъй като само посредством свободата индивидът се освещава. Чрез свободата той може да вземе решения и да извърши каузи, почтени или за хвалба, или за наказание. Не мога да настоявам, че марксизмът-ленинизмът е сатанинско обучение, без да познавам марксизма-ленинизма. И аз го познавам. Не ми казвайте: " тази книга е неприятна ", а ме оставете да я прочета и самичък да си направя изводите. Може да ми помогнете с коментар - та нали по тази причина е и литературната рецензия!, - само че не ме лишавайте от оригинала. Съгласен съм, че има хрумвания, които са неприемливи за киното, малкия екран или интернет, само че при книгите е друго.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
*Аутодафе (от порт. auto da fe) - акт на вярата, е обществено изгаряне на клада на еретици или заличаване на разколнически творби в така наречен клада на суетата - книги, картини или други движимости. (Уикипедия)
Макар официално да е дистопия (или, в случай че щете, антиутопия), романът на Бредбъри разказва неща, които са се случвали нееднократно в историята. През 30-те години на 19 век Хайнрих Хайне с мъка пророкува, че " където стартират с горене на книги, приключват с изгаряне на хора ". Още тогава той е бил преследван поради еврейския си генезис, преследван до такава степен, че да се принуди да одобри протестантството, с цел да може да преподава в университет. И фактически 100 години по-късно, на 10 май 1933 творбите му са изгорени на площад " Опернплац " (днес " Бебелплац " ) като " противоположни на немските хрумвания ". В същата нощ - 10 май 1933, - на същия площад са изгорени и книги на Хайнрих Ман, Ернст Глезер и Ерих Кестнер. С изключително наслаждение е предаден на аутодафе романът на Ремарк " На западния фронт нищо ново ", тъй като " дискредитира немските бойци ".
Точно 90 години и 20 дни след тези печални събития на площад " Опернплац " у нас Организацията на евреите в България " Шалом " изпрати до Асоциация " Българска книга " писмо, в което упорства цяло издателство ( " Еделвайс " ) да бъде отстранено от пролетния панаир на книгата. Мотивът на " Шалом " е, че издателството предлага книги, които биха могли да се дефинират като антисемитизъм, расизъм и език на омразата.
Нека не се впускаме в проучвания кое е " език на омразата ", тъй като тематиката допуска прекомерно субективни тълкования. Пък и нямаме пример, нямаме публична формулировка кои съответни книги могат да бъдат избрани по този метод. Най-сетне в границите на разногласието не виждаме неразрешени или инкриминирани по различен метод книги. Не, няма да се впускаме в това. Достатъчно е единствено да отбележим, че желанието да остракираш цяло издателство с всички негови създатели и заглавия е първокласен прогрес, по-смел обсег спрямо това да остракираш обособен създател и книгите му, както е било през 1933.
Ако всеки пожелае да изчезнат от пазара текстове, които по някакъв метод са му неприятни и не дават отговор на убежденията му, то мнозина ще пожелаят да са изземат да вземем за пример всички писания на Маркс и Енгелс (събрани съчинения в 50 тома), съчиненията на Ленин в 55 тома, съчиненията на Тодор Живков в 28 тома (избрани). Да не приказваме за съчиненията на Сталин, които към момента елементарно могат да бъдат открити на книжния пазар, или пък за " Моята битка " на Хитлер, която и през днешния ден може да се поръча в интернет от съвсем всички онлайн книжарници.
Някой различен пък може да изиска унищожаването на всичко оповестено за тайните протоколи на ционските мъдреци.
Трети пък ще пожелае да изчезнат всички окултистки книги - Блаватска, Щайнер, Рьорих и прочие Или пък всички еретически книги. Или пък всички книги за самопомощ, които на налична цена учат отрудения жител по какъв начин да си направи цитронада от живота и по какъв начин да стане милионер в седем лесни стъпки.
Или пък всички книги за Ванга и преподобна Стойна. Или пък всички книги за богомилите и Боян Магесника. Или пък всички книги за Шамбала и източния мистицизъм.
Има стотици книги, от които все някой е засегнат и то дотам, че да изиска тяхното изгубване. Ако дадем воля на фантазията си и предположим, че съществува някаква организация на османците в България " Селям ", то тази организация евентуално би имала нещо срещу " Под игото ", знае ли човек?
Преди време, отново във връзка на някакъв следващ панаир на книгата, споделих, че книгите там в над 50% от случаите са безполезни, а някои от тях дори са и нездравословни. И помня, че тогава това скандализира някакъв академични мишок - експерт по литературните въпроси. Той беше от хората, които са на мнение, че книгата е нещо неприкосновено и всяко посягане към нея е посягане върху човешката независимост и достолепие. За тях е добре да четеш, все едно какво четеш. За тях книгата е свещена.
Не съм склонен с това. Книгата не е свещена сама по себе си. Но е свещена свободата на индивида да я прочете и да си направи заключения от прочетеното, да го утвърди или да не го утвърди, да го трансформира в свое разбиране или в нещо, против което ще се бори с всичките си убеждения. И като споделям " свещена независимост ", се показвам напълно точно, тъй като само посредством свободата индивидът се освещава. Чрез свободата той може да вземе решения и да извърши каузи, почтени или за хвалба, или за наказание. Не мога да настоявам, че марксизмът-ленинизмът е сатанинско обучение, без да познавам марксизма-ленинизма. И аз го познавам. Не ми казвайте: " тази книга е неприятна ", а ме оставете да я прочета и самичък да си направя изводите. Може да ми помогнете с коментар - та нали по тази причина е и литературната рецензия!, - само че не ме лишавайте от оригинала. Съгласен съм, че има хрумвания, които са неприемливи за киното, малкия екран или интернет, само че при книгите е друго.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
*Аутодафе (от порт. auto da fe) - акт на вярата, е обществено изгаряне на клада на еретици или заличаване на разколнически творби в така наречен клада на суетата - книги, картини или други движимости. (Уикипедия)
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ