Темата за цената на тока вдигна градуса на политическия дебат

Темата за цената на тока подвигна градуса на политическия спор през тази седмица, откакто Комисията за енергийно и водно контролиране /КЕВР/ разгласява ценовите заявки на енергийните сдружения във вторник, когато се организира и следващото съвещание на Временната комисия за ЧЕЗ. Това даде нова сила на разногласията дали и с какъв брой ще скочат цените на тока, кой по веригата надува разноските и дали резултатът на възможното повишаване се дължи на договорката за ЧЕЗ. По въпроса кръстосаха шпаги в ефира на Нова тв през днешния ден депутатът от Българска социалистическа партия Жельо Бойчев, който е ръководител на Временна комисия за определяне на всички обстоятелства и условия по отношение на приватизацията и плануваната продажба на сдруженията на ЧЕЗ Груп в България и ръководителят на непрекъснатата Комисия по енергетика в Народното събрание Делян Добрев от ГЕРБ.

„ Странното е, че останалите електроразпределителни сдружения са поискали нарастване на цената на тока, което е в пъти по-ниско от това, което са поискали от ЧЕЗ. Но това, което всъщност касае българските жители е на каква база, по какъв начин и по какъв метод се дефинират цените на ел ектроенергията. И тук съгласно мен имаме огромен проблем”, съобщи в студиото на „ Здравей, България” Жельо Бойчев.И разясни, че от комисията са изпратили до КЕВР избрани въпроси, един от които какви са били декларираните и приети вложения от ЧЕЗ, по какъв начин и по какъв метод се удостоверява осъществяването на тези вложения. Поискахме и всички регулаторни инспекции, които са осъществявани досега.

„ Инерком” настояват, че нямат отношение към подаденото заявление от ЧЕЗ за повишение на цената на тока. То в действителност е по-високо, в сравнение с в останалите две ЕРП-та, единствено че всяка година ЕРП-тата желаят доста по-голямо нарастване, в сравнение с регулаторът преценя да им даде. В случая евентуално ще се случи същото. Затова регулаторът е независим”, опонира Делян Добрев.

Обществената реакция, показана през медиите, на тези събития демонстрира, че има проблем. И този проблем не са нито високите цени на тока, тъй като в България те са най-ниски в Европейски Съюз, нито договорката за бизнеса на ЧЕЗ, нито така наречен " американски " централи... Проблемът е, че към ценовата политика в енергетиката през годините на прехода беше основана митология, основана на наколко опорни точки:

- Токът би трябвало да коства толкоз, колкото жителите и бизнесът могат /искат/ да платят;

- Трите ЕРП-та подвигат цената на електрическата енергия;

- Електроенергията ще нарастне поради договорката с ЧЕЗ;

- Електричеството от " американските " Топлоелектрическа централа е доста скъпо;

Колко коства електрическата енергия

Елементарна истина е, че не може на входа на проидводството и търговията с ток цените да са европейски, а на изхода - обществено български. Електроенергията коства толкоз, колкото са присъщите разноски за нейното произвеждане, транспорт, балансиране, систематизиране и доставка до крайните консуматори. Плюс разноските за поддръжка, рационализация и разширение на мрежите /преносна и разпределителна/, избрана възвращаемост на вложените вложения в мощности за произвеждане и в инфраструктурата. КЕВР има избрана методика, която детайлно споделя по какъв начин да се пресметна цената на всеки от участниците на пазара и тя няма нищо ообщо с това каква е покупателната дарба на популацията в страната и с желанието на бизнеса да заплаща колкото се може по-малко. Като самостоятелен регулатор КЕВР е виновна да обезпечи покреване на действителните присъщи разноски и да обезпечи избран % възвращаемост, тъй че енергийните сдружения освен да оцеляват, само че и да влагат в развиването на бизнеса си. Това е потребно и за потребителите, които ще получават несъмнено електроснабдяване с все по-добро качество на услугата.

Проблемът с енергийната беднотия не е в полето на ценообразуването на КЕВР. Този проблем се взема решение със обществената политика на страната - с помощи за енергийно бедните, повишение на приходите на популацията и други А бизнесът, който е на свободния пазар на електроенеригя, би трябвало да търси снабдители, които оферират допустими цени и условия за доставки, както и да влага в енергийна успеваемост. Просто е.

Ето какво демонстрира изследване на Юроилектрик, при което сметката за ток е разрушена на обособените и съставни елементи: произвеждане + мрежа + налози и разноски за политики. През 2015 година една приблизително европейското домакинство в своята сметка е плащало, условно, за 100 евро по следния метод:

36% ( 36 евро) или 7.5 евроцента/ киловатчас - за произвеждане на електрическа енергия, в съпоставяне със 7.6% през 2008. Тук няма огромно изменение, само че прави усещане, че цената понижава. В България тази съставния елемент е 46% или съвсем половината от сметката на семействата отива за покриване на разноските за произвеждане на електрическа енергия.

26% (26 евро) за доставката – т.е. за мрежата. Това са 5.4 евроцента/ киловатчас през 2015 спрямо 4.3 евроцента/ киловатчас през 2008 година. Тук се следи съществено покачване. В България този % е 23% и включва мрежите високо, приблизително и ниско напрежение. Т.е. тук влизат както ЕРП, по този начин и ЕСО. Например делът, който ЧЕЗ Разпределение афишира е под 9%.

38% (36 евро) за налози, политики и други – това са 7.9 евроцента/ киловатчас през 2015 спрямо 4.6 евроцента през 2008 година. Тук нарастването е съвсем 70%. Тази наклонност се резервира и през идващите интервали. В България този % е 31%.

Съгласно тримесечния отчет за европейските енергийни пазари в Европейски Съюз за последното тримесечия на 2017 година:

При стопанските консуматори, сегментирани по размер на ползване на сила – колкто по-високо е потреблението, толкоз по-ниска е цената. При параленост на цените на електрическа енергия в Европейски Съюз по отношение на тези на страни отвън Европейски Съюз се следи забележителна разлика – цените на електрическа енергия в страните отвън Европейски Съюз са по-ниски – с 45% в Съединени американски щати, да вземем за пример, с 10 – 15% в Китай.

Средно за Европейски Съюз цените на електрическата енергия за семействата са нарасналис 5% в сраавние с декември 2016 година

През месец декември 2017 година семействата с най-ниско ползване на електрическа енергия (между 1000 кВтч и 2500 кВтч годишно) са платили най- ниска цена от 9,9 евроцент/кВтч в България, а тези в Германия - най-висока цена от 34 евроцент/кВтч.

През този месец съотношението сред най-висока и най-ниска цена за консуматори с годишна консумация сред 2 500 кВтч и 5000 кВтч е било 3,1 или:

България -9,8 евроцент/кВтч спрямо Германия 30,8 евроцент/ кВтч

Цените в огромните столици на Европа

През декември 2017 година най-високите цени на електрическата енергия на дребно, заплащани от семействата, са в Копенхаген (31,5 евроцент / кВтч) и Берлин (30,9 евроцент/ кВтч), до момента в който най-евтините столици в Европейски Съюз са София (9.8 евроцент /кВтч) и Букурещ (11,0 евроцент /кВтч съответно).

" Аргументът, че приходите в България са най-ниски от Европейски Съюз е годен дотолкоз, доколкото касае опцията на семействата да заплащат сметките си за ток. Но тук се сблъскваме с две национални особености: (1) близо 40% от семействата се отопляват с ток – т.е. с допустимо най-скъпата сила и (2) към момента липсва механизъм, по който да бъдат предпазени уязвимите консуматори, като това не става за сметка на енергийните компании, а посредством държавни политики ", разясняват специалисти от бранша.

В същото време цената за поддръжка и развиване на мрежата в България и в Европейски Съюз като цяло не е доста по-различна, тъй като се прави с едни и същи материали, които на всички места костват съвсем еднообразно. И в случай че материалите не са локално произвеждане, може да се окаже, че да дойдат в България може да коства и повече, тъй като има транспортни и други разноски. Това ненапълно може да се компенсира със относително по-ниската цена на труда. Но и това към този момент не е тъкмо по този начин, защото дефицитът на задоволително квалифицирана работна ръка води до повишение на цената на труд.

" Инвеститорите, обаче, чакат същото качество на електроенергийната инфраструктура като това в Европа, а без задоволително средства тя да се развива и поддържа, няма по какъв начин да се реализира. Това е евентуално и една от аргументите за отлив на задгранични вложения ", акцентират специалистите.

ЕРП-тата ли подвигат цената на тока

През последните десетина години, откакто електроразпределителните предприятия станаха частна благосъстоятелност, избрани политически и бизнес кръгове със забележително неизменност насаждат в обществото убеждението, че " неприятните " ЕРП-та подвигат цената на тока. Хората са податливи на сходни внушения, тъй като като консуматори на електрическа енергия те имат контакт точно с крайния снабдител - енергото, от него получават сметката и то " прибира " парите за тока.

Ето какво демонстрират обаче последните ценови заявки:

ЕРП-тата желаят повишаване приблизително от 5,5 до 16%.

НЕК желае по-високи цени с 21%.

ЕСО е поискало нарастване за достъп до мрежата и за транспорт надлежно с 36% и 49%.

Производителите също желаят покачване на цените: ВЕИ-тата желаят цена от 293,12 лева мвтч при приблизително 278,28 лева мвтч в този момент. ВЕЦ-овете в структурата на НЕК са поискали 18% покачване. Държавната Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 " желае повишаване с 32%. АЕЦ " Козлодуй " също желае покачване на цената, въпреки и много непретенциозно - единствено с 3%.

В последна сметка последната дума е на КЕВР. А ръководителят на регулаторната комисия доцент Иван Иванов беше безапелационен: " Някои от поисканите нараствания са стряскащи, само че бизнесът и потребителите нямат учредения за терзание ", съобщи той в Народното събрание и даде да се разбере, че КЕВР няма да допусне доста покачване на цената на електрическата енергия от юли. Очакванията са да има повишаване, само че то да бъде в границите на символичните 1,5%.

Именно по тази причина представянето на ценовите оферти от енергийните компании не трябва да е причина за безредици и основаване на настроения и страхове, защото това са единствено оферти, с които не трябва да се спекулира, разясняват специалисти от сектора.

Сделката за бизнеса на ЧЕЗ и цената на тока

Тук би трябвало да се напомнят няколко значими правила в ценовата политика:

КЕВР е самостоятелен регулаторен органи и дефинира цените по съответна методика, като балансира настояванията и ползите на другите участници на пазара. Регулаторът би трябвало да обезпечи салдото сред ползите на клиентите и фирмите като обезпечи опция на фирмите да акумулират задоволително средства за осъществяване на техните законови отговорности и реализиран облага при търпими за клиентите и обосновани цени.

Никое ЕРП, в това число ЧЕЗ или която и да е друга енергийна компания, не може да включи в своите тарифни оферти разноски, които не са позволени, в това число разноски за заеми и лихви по тях. Енергийните компании са задължени да показват действителни и професионално готови изчисления по отношение на това, което те са планували като съответстващо на дълготрайната енергийна тактика и при спазване на европейското законодателство.

" Продажбата на активи от енергийния бранш по никакъв метод не съставлява опасност за националната сигурност, защото законодателят е планувал задоволително механизми, посредством които страната да може да управлява обстановката. Преди няколко години, когато ЕОН продаде своите активи в България на Енерго Про нищо съдбовно не се случи, макар, че по това време Енерго Про беше единствено една компания, която се е занимавала с генерация и прочут опит в експлоатационния бранш в една от някогашните руски републики. Дори не беше и огромна компания. Защо в този момент да е друго? ", разясняват анализатори. И задават обоснован въпрос: " Защо бихме предпочели индийци или други задгранични компании пред една българска компания? До наскоро имаше политически лозунги, че непознатите компании ни изнасят националния приход. Спомняме си митингите и политическите акции, които заложиха на битката с задграничния монопол. Телекомите са частни доста от дълго време – белким те не са значими за националната сигурност. Това е още едно доказателство, че при добре работещи регулатори нещата се случват както би трябвало ".



Скъпо ли е в действителност електричеството от " американските " Топлоелектрическа централа?

Срещу цените на двете така наречен американски централи - 179,28 лева за мвтч за AES Гълъбово и 147,32 лева за мвтч за КонтурГлобал Марица Изток 3, стоят вложени вложения от над 3 милиарда лева през последните пет години.

Почти два пъти по-скъп е токът от ВЕИ - при настояща цена о 278,95 лева за мвтч те желаят покачване до 293,12 лева за мвтч. Ценови поръчки са подали и три нови производители, които до момента не са взели участие в микса за контролирания пазар. Посканите от тях цени са близки и даже по-високи от тези на американските Топлоелектрическа централа.

Топлоелектрическа централа " Бобов дол " желае цена от 120,98 лева за мвтч, Топлоелектрическа централа " Марица 3 " е декларирала 157,09 лева за мвтч, а Топлоелектрическа централа " Варна " - 195,12 лева за мвтч. В същото време вложения са направени единствено във варненската Топлоелектрическа централа за промяна на горивната база в един от блоковете - от въглища на газ, другите два теца-а, свързвани с предприемача Христо Ковачки, освен не могат да се похвалят с вложения, само че в рецесията на тежката зима през 2017 година не можаха да включат резерерва, за който им плащаме, тъй като " въглищата им замръзнаха ".

Какво предлагат специалистите

Вместо да популяризират в обществените мрежи писма с сензитивна информация, което без подозрение ще повреди, дори към този момент е увредило българските ползи в арбитража на ЧЕЗ против България, политиците би трябвало да се концентрират върху обезпечаване на модерно законодателство, което ще направи либерализацията на бранша действителна и цялостна, единомислещи са политически наблюдаващи и енергийни специалисти.

От много време цените за семействата се подтискат и никакви или напълно малко свежи средства постъпват във веригата от битовите клиенти, което би трябвало да се промени, в случай че желаеме да имаме електрическа енергия и положително обслужване. От години се практикува преразпределяне вътре във веригата, като се взима от едни и се дава на други. Това не е решение.

" Икономически абсурд е да се продава нещо под себестойност. Това вършат сега крайните доставчици – те продават на нощна цена на бита по цени, които са към два пъти по-ниски от тези, на които купуват. И това става от една страна за сметка на приходите на снабдителите, а от друга – за сметка на бизнес клиентите. От всяка позиция сходен абсурд няма място в нито един бизнес и следва да се реши оптимално бързо ", разясняват специалистите.

Ето още няколко рекомендации от хора с експертиза в енергийния бранш:

Професионалният метод към цените на електрическа енергия би трябвало да включва наложително елиминиране на кръстосаното субсидиране по веригата и сле дване на европейските трендове в енергийния бранш.Един факт, който тревожи хората, разбиращи енергийния бранш, е доста дребният дял от цената, който е предназначен за развиване, рационализация и поддръжка на мрежата /виж графиката/.

Резерви могат да се намерят като се отстранен някои нормативни условия, които имат нищожен или никакъв позитивен резултат върху услугата за клиентите, като да вземем за пример хартиените фактури или отчитането на електромерите всеки месец, или подмяната на електромерите на толкоз къс период, най-краткия в Европейски Съюз. Всички те би трябвало да бъдат съществено преразгледани от позиция на успеваемост на разноските, които фирмите са задължени да вършат и влизат в цените 100%. Това може да се употребява и като инструмент за тласък за фирмите.

Трябва да се преразгледа и процентът на софтуерния разход, който е нереално и голословно невисок. Има обосновано мнение на специалисти от техническия университет и няма причина то да не бъде взето под внимание. Сегашните 8% са императивно постановени, само че те не се базират върху някакви калкулации, предвиждания или вероятности за развиване. И не са обвързани с цените, т.е. с вложенията, които би трябвало да се създадат, с цел да се реализиран. Това е лишено от икономическа логичност. В същото време опциите за наказания при нерегламентирано потребление на електрическа енергия са мощно лимитирани. По отношение на софтуерните разноски и тяхното понижаване следва да се ползва метод на тяхното последователно и аргументирано понижаване, което да бъде обезпечено от съответните вложения, а вложенията – от съответни цени, предлагат специалистите.

Максимално бързо да се основат условия за цялостно либерализиране на пазара, а контролираните цени би трябвало да се проектират по подобен метод, с гладко покачване, тъй че да се обезпечи опция нещата да се случват и секторът да се развива.

Тарифите да дадат опция за превъзмогване на недостига в системата, както и нуждата от цялостното унищожаване на кръстосаното субсидиране за реализиране на цялостна либерализация.

Вместо да дават обещание ниски цени, политиците да обещаят да основат подобаващите условия за икономическо развиване с устойчиви темпове, което да сътвори по-добри условия за живот на българските жители, в това число по-високи приходи.

Екпертите акцентират, че контролираният бизнес би трябвало да има възвръщаемост за своите вложения и да бъде ефикасен от позиция на разноските, без значение дали фирмите са частни или държавни. И напомнят, че това е регламентирано в Енергийната Харта на Европейски Съюз, подписана и от България.