Опит от Добрич: Ромската интеграция ще се случи, когато децата им влязат в детските градини
Темата за ромската интеграция стана още веднъж приоритет след случая " Войводиново ". Actualno.com започва поредност от материали за ромската интеграция, по места в България. Ред е на Добрич - там към този момент 16 години дейна активност развива читалище " Романо дром – 2002 ". Разговаряме с неговия секретар Марияна Георгиева за триумфите, проблемите и проектите.
Госпожо Георгиева, активността на читалището обгръща главно ромската общественост. Не са загадка ранните бракове измежду ромите, деца да раждат деца, отпадане от учебно заведение. Какво вършиме, с цел да се преодолеят тези отрицателни трендове?
Като започнахме активността на читалището през 2002 година, съвсем нямаше момиче, което да е приключило приблизително обучение, доста малко бяха и момчетата. Сега всеобщо приключват приблизително обучение – и девойки, и момчета. Драстично понижиха ранните бракове. На общинския етнически съвет обсъждахме тази тематика. В Добрич нямаме млади майки, нямаме ранни бракове и децата учат. В региона към момента има. Но са единици – за предходната година е имало два такива случая и единият е с българче. Проблемът е, че цели фамилии отпътуват за чужбина да търсят прехранване. Драстично понижават децата. Правим акции за тези, които са останали, още през август в кварталите – да се запишат първи клас, отпадналите от учебно заведение да се запишат, даже и като частни възпитаници, с цел да имат някаква специалност. Това е главното, което вършим. Въпросът е, че доста от хората ги няма, къщите са празни – това е казусът, както при българи, по този начин и при роми – те потеглят за чужбина. А това се отразява – понижават учениците във всички учебни заведения, закриват се паралелки, губим учители с опит. Това е демографският проблем, който ни плаши. И при ромите понижиха ражданията, и те към този момент не раждат 3-4-5 деца, най-много са две, а по-младите, които са образовани, даже са с по едно дете и не желаят повече. В резултат на изселването и ниската раждаемост популацията в Добрич понижава.
Каква част от тях не престават в университети?
От 2002 година насам 60 деца са приключили висше обучение или сега са студенти. Тази година започнаха четирима, а двата от тях са си взели изпитите с отличен триумф. От приключилите 12 са в чужбина, единият от които е в Ромския учебен фонд в Будапеща. Голяма част са в Германия, двама са в Испания, един, който ни беше началник на брейк групата, е в Съединени американски щати и там води брейк група към баптистка черква.
Какви действия има към читалището?
Има 5 танцови групи, разграничени по възраст, и 1 вокална група от 12 деца. Общо към 70 деца. Провеждаме и занимания през лятото по приложно творчество. Не събираме такси от децата, образованието е гратис. Целта е да им осмислим свободното време и да ги задържим в учебно заведение. Радваме се, че има резултат. В началото майките им бяха при нас, в този момент – техните деца.
Откъде е финансирането?
По планове, а и общината оказва помощ за по-големи мероприятия.
Какви планове сте осъществили?
Проект " Готови за учебно заведение ". Той не е единствено за деца от ромски генезис, включени са и българчета от фамилии в затруднено състояние, на които поехме таксите. Реализира се в детска градина №32 в жк " Строител " в Добрич, с която работим прелестно, както и още 12 детски градини в региона. Поехме цялостната такса в границите на цяла година. Целта беше да се ревизира дали детската градина въздейства позитивно при подготовката им за учебно заведение или неходенето на детска градина е причина за ранното им отпадане от просветителния развой.
Говорейки с родителите, а и аз знам, че децата, които посещават детска градина, са по-добре готови. Проектът беше за цяла България, включиха се 18 организации от цялата страна. Ние обхванахме с изключение на Добричка област, също Силистра и Шумен. След привършване на образователната година проверихме резултатите и в трите области посредством стандартизирани проби. И се потвърди, че детската градина приготвя децата. Всички, които тествахме, записаха и по-късно приключиха първи клас, нямаше нито едно отпаднало. Тестването беше през 2017 година, през 2018 година нямаше нито едно отпаднало дете.
Заминаването на фамилиите за чужбина е единствената причина деца да напущат учебно заведение. Най-драстично беше това в Калипетрово, Силистренско. Там отпътуваха цели фамилии. Говорихме и с министъра на образованието да се мине на остарелия вид таксите за подготвителните групи да паднат, да бъдат поети от страната, тогава всички ромски деца ще влязат в учебно заведение. Една от аргументите в този момент да не вървят е, че освен ромски, само че и български фамилии не могат да си разрешат тези такси. А с изключение на таксите, има и спомагателни разноски, които могат да доближат до към 100 лева на месец. Много фамилии не могат да отделят такива пари, резултатът е, че ги гледат бабите, а децата остават неподготвени. Затова като приказваме за интеграция, би трябвало да се мисли по какъв начин да вкараме всички деца в детската градина.
Проектът " Готови за учебно заведение " е на " Америка за България ", работи го Тръстът за обществена самодейност, а ние сме реализатори. Идеята ни е да вкараме децата още от 3-годишни. Първа, която откликна на концепцията в Добричка област, е кметът на Каварна Нина Ставрева. Тя незабавно смъкна месечните такси на 2 лева и детските градини се изпълниха. Тя отстрани таксите и за детските ясли. Крушари, която не е от богатите общини, също отстрани таксите за подготвителните групи. В Добричка община също няма такси. Много други общини в България също отстраниха таксите за подготвителните групи. Министър Красимир Вълчев пусна писмо до кметовете да се понижат най-малко на 50% таксите за подготвителни групи, направиха го. Това беше първата стъпка и продължи от 2016 до 2018 година. Ползата е огромна, това е инвестиция в бъдещето. Децата привикват на групова работа, на режим, на дисциплинираност, на приобщаване – тъй като в детските градини децата са смесени и там разликите падат. Така би трябвало да стартира интеграцията.
След това минахме на идващия план " Всички дружно за мощно и равно начало " – този план включва покровителствен акции в цялата страна за изгодата от обучение, ранното детско развиване на всички деца, за еднакъв старт в първи клас. Държавата би трябвало също да направи нещо по въпроса. Застъпническата акция ще стартира тази година. Разчитаме на поддръжката на парламент, комисии, Министерски съвет, обмудсман.
От 2009 година до 2012 година работихме по план " Превенция на туберкулозата измежду ромското население " и доста понижиха заболелите в Добричка област.
Работите ли по казуса с опиатите?
Не успяхме да спечелим план по Световния световен фонд Добрич да бъде включен в акция за битка против ХИВ/СПИН. Финансирането беше несъмнено за 10 организации в България, а ние се оказахме 12-ти. София надви, тъй като имат повече случаи. Спечелиха планове на по-големите градове – София, Пловдив, Варна, тъй като популацията там е повече. Ние си работим по тематиката – на 1 декември раздаваме брошури по кварталите, само че не е задоволително. Искаме да се създадат проучвания, както направихме с туберкулозата.
Обидно ли е обръщението " роми " и за какво се наложи " роми " – знаем, че и Пушкин е употребявал названието " роми "?
При славянските нации е възприето " роми ", само че в циганския език наименованието е " ром ". На международния конгрес е възприето наименованието " роми ", с цел да бъде уеднаквено в целия свят. Циганин стана обидно, когато е натоварено с негативизъм. Казваме " циганска работа ", когато би трябвало да се отбелязя нещо неприятно. Това нервира, а не произходът. Лошото е, че от време на време хората поставят всички под един знаменател. Това е обидно. Последно – казусът във Войводиново. Има си власт, полиция – виновният да си понесе отговорността. Но не е редно да се гази цялата махала. Извършителят на закононарушението не би трябвало да има етнос, той просто е нарушител. Много постоянно преди избори сякаш се предизвикат такива проблеми.
Имали ли сте случаи на дискриминационно отношение?
На Гергьовден всички етноси искахме да покажем кой по какъв начин чества, тъй като Гергьовден се чества и от българи, и от турци, и от роми. Оказа се, че и тегленето с кантар, и люлката ги има във всички етноси. Дойде една стара жена и ми сподели: " Никога не сме се делили, преди време Гергьовското хоро го играеха и българи, и роми, и турци. Всички дружно бяхме ". Но преди четири години, на 8 април правихме тържество и пристигна една гражданка: " Тези роми нямат място на сцената ". Децата малко се стреснаха, стартира да ги дърпа.
Като желаеме да я вършим тази интеграция – това би трябвало да вършим,. Големите учат децата. Децата би трябвало да видят, че няма нищо ужасно, че и те танцуват, и те са като всички други. Искаме в страната да живеят разнообразни хора. За тази година съм заложила етнофестивал – да излязат и арменци, и турци, и татари, и роми. Да стане нещо хубаво, шарено. Да се трансформира в традиция в Добрич. Трябва да разберем, че няма какво да разделяме. И да спрем с тези разлики – в един букет има всевъзможни цветя – има и калдъръмче, има и розичка, има и карамфил – всичко има. Ние сме шарена страна. Шансът ни да оцелеем като страна е този, няма по какъв начин да се разделяме. Трябва да сме толерантни и да сме дружно, другояче страната ни обезлюдява.
Личен образец
Джелайдин Ридван е измежду младежите от ромски генезис в Добрич, които не престават във висше образователно заведение. Той е на 20 години, третокурсник в колежа по туризъм във Варна, компетентност " Мениджмънт на хотели и заведения за хранене ". Преди това е приключил гимназията по туризъм в Добрич. Планира да продължи магистратура – връзки с обществеността. Заедно с него учат Мустафа Сюлейман и Гюлкан Ибрям. Мустафа също е приключил гимназията по туризъм, а Гюлкан е ученик на езиковата гимназия в града.
За себе си Джелайдин споделя: " Две деца сме в фамилията, имам сестра на 17 години, и тя учи в гимназията по туризъм – 11 клас е. Още от 16-годишен всяко лято работех в заведение в Кранево. Хареса ми работата и взех решение да се занимавам с това ".
Благодарен е на учителите си, на хората от читалището, които непрестанно изясняват, че човек би трябвало да учи, с цел да си откри добра работа. Родителите му също упорствали да е с положително обучение, въпреки че те са с главно. Не е усетил дискриминационно отношение към него, даже повече от приятелите му са българи. Спомня си единствено случая от 8 април.Не се тормози от произхода си: " Като ме питат, споделям, че съм ром ".
Интервю на Йорданка Калчева
Госпожо Георгиева, активността на читалището обгръща главно ромската общественост. Не са загадка ранните бракове измежду ромите, деца да раждат деца, отпадане от учебно заведение. Какво вършиме, с цел да се преодолеят тези отрицателни трендове?
Като започнахме активността на читалището през 2002 година, съвсем нямаше момиче, което да е приключило приблизително обучение, доста малко бяха и момчетата. Сега всеобщо приключват приблизително обучение – и девойки, и момчета. Драстично понижиха ранните бракове. На общинския етнически съвет обсъждахме тази тематика. В Добрич нямаме млади майки, нямаме ранни бракове и децата учат. В региона към момента има. Но са единици – за предходната година е имало два такива случая и единият е с българче. Проблемът е, че цели фамилии отпътуват за чужбина да търсят прехранване. Драстично понижават децата. Правим акции за тези, които са останали, още през август в кварталите – да се запишат първи клас, отпадналите от учебно заведение да се запишат, даже и като частни възпитаници, с цел да имат някаква специалност. Това е главното, което вършим. Въпросът е, че доста от хората ги няма, къщите са празни – това е казусът, както при българи, по този начин и при роми – те потеглят за чужбина. А това се отразява – понижават учениците във всички учебни заведения, закриват се паралелки, губим учители с опит. Това е демографският проблем, който ни плаши. И при ромите понижиха ражданията, и те към този момент не раждат 3-4-5 деца, най-много са две, а по-младите, които са образовани, даже са с по едно дете и не желаят повече. В резултат на изселването и ниската раждаемост популацията в Добрич понижава.
Каква част от тях не престават в университети?
От 2002 година насам 60 деца са приключили висше обучение или сега са студенти. Тази година започнаха четирима, а двата от тях са си взели изпитите с отличен триумф. От приключилите 12 са в чужбина, единият от които е в Ромския учебен фонд в Будапеща. Голяма част са в Германия, двама са в Испания, един, който ни беше началник на брейк групата, е в Съединени американски щати и там води брейк група към баптистка черква.
Какви действия има към читалището?
Има 5 танцови групи, разграничени по възраст, и 1 вокална група от 12 деца. Общо към 70 деца. Провеждаме и занимания през лятото по приложно творчество. Не събираме такси от децата, образованието е гратис. Целта е да им осмислим свободното време и да ги задържим в учебно заведение. Радваме се, че има резултат. В началото майките им бяха при нас, в този момент – техните деца.
Откъде е финансирането?
По планове, а и общината оказва помощ за по-големи мероприятия.
Какви планове сте осъществили?
Проект " Готови за учебно заведение ". Той не е единствено за деца от ромски генезис, включени са и българчета от фамилии в затруднено състояние, на които поехме таксите. Реализира се в детска градина №32 в жк " Строител " в Добрич, с която работим прелестно, както и още 12 детски градини в региона. Поехме цялостната такса в границите на цяла година. Целта беше да се ревизира дали детската градина въздейства позитивно при подготовката им за учебно заведение или неходенето на детска градина е причина за ранното им отпадане от просветителния развой.
Говорейки с родителите, а и аз знам, че децата, които посещават детска градина, са по-добре готови. Проектът беше за цяла България, включиха се 18 организации от цялата страна. Ние обхванахме с изключение на Добричка област, също Силистра и Шумен. След привършване на образователната година проверихме резултатите и в трите области посредством стандартизирани проби. И се потвърди, че детската градина приготвя децата. Всички, които тествахме, записаха и по-късно приключиха първи клас, нямаше нито едно отпаднало. Тестването беше през 2017 година, през 2018 година нямаше нито едно отпаднало дете.
Заминаването на фамилиите за чужбина е единствената причина деца да напущат учебно заведение. Най-драстично беше това в Калипетрово, Силистренско. Там отпътуваха цели фамилии. Говорихме и с министъра на образованието да се мине на остарелия вид таксите за подготвителните групи да паднат, да бъдат поети от страната, тогава всички ромски деца ще влязат в учебно заведение. Една от аргументите в този момент да не вървят е, че освен ромски, само че и български фамилии не могат да си разрешат тези такси. А с изключение на таксите, има и спомагателни разноски, които могат да доближат до към 100 лева на месец. Много фамилии не могат да отделят такива пари, резултатът е, че ги гледат бабите, а децата остават неподготвени. Затова като приказваме за интеграция, би трябвало да се мисли по какъв начин да вкараме всички деца в детската градина.
Проектът " Готови за учебно заведение " е на " Америка за България ", работи го Тръстът за обществена самодейност, а ние сме реализатори. Идеята ни е да вкараме децата още от 3-годишни. Първа, която откликна на концепцията в Добричка област, е кметът на Каварна Нина Ставрева. Тя незабавно смъкна месечните такси на 2 лева и детските градини се изпълниха. Тя отстрани таксите и за детските ясли. Крушари, която не е от богатите общини, също отстрани таксите за подготвителните групи. В Добричка община също няма такси. Много други общини в България също отстраниха таксите за подготвителните групи. Министър Красимир Вълчев пусна писмо до кметовете да се понижат най-малко на 50% таксите за подготвителни групи, направиха го. Това беше първата стъпка и продължи от 2016 до 2018 година. Ползата е огромна, това е инвестиция в бъдещето. Децата привикват на групова работа, на режим, на дисциплинираност, на приобщаване – тъй като в детските градини децата са смесени и там разликите падат. Така би трябвало да стартира интеграцията.
След това минахме на идващия план " Всички дружно за мощно и равно начало " – този план включва покровителствен акции в цялата страна за изгодата от обучение, ранното детско развиване на всички деца, за еднакъв старт в първи клас. Държавата би трябвало също да направи нещо по въпроса. Застъпническата акция ще стартира тази година. Разчитаме на поддръжката на парламент, комисии, Министерски съвет, обмудсман.
От 2009 година до 2012 година работихме по план " Превенция на туберкулозата измежду ромското население " и доста понижиха заболелите в Добричка област.
Работите ли по казуса с опиатите?
Не успяхме да спечелим план по Световния световен фонд Добрич да бъде включен в акция за битка против ХИВ/СПИН. Финансирането беше несъмнено за 10 организации в България, а ние се оказахме 12-ти. София надви, тъй като имат повече случаи. Спечелиха планове на по-големите градове – София, Пловдив, Варна, тъй като популацията там е повече. Ние си работим по тематиката – на 1 декември раздаваме брошури по кварталите, само че не е задоволително. Искаме да се създадат проучвания, както направихме с туберкулозата.
Обидно ли е обръщението " роми " и за какво се наложи " роми " – знаем, че и Пушкин е употребявал названието " роми "?
При славянските нации е възприето " роми ", само че в циганския език наименованието е " ром ". На международния конгрес е възприето наименованието " роми ", с цел да бъде уеднаквено в целия свят. Циганин стана обидно, когато е натоварено с негативизъм. Казваме " циганска работа ", когато би трябвало да се отбелязя нещо неприятно. Това нервира, а не произходът. Лошото е, че от време на време хората поставят всички под един знаменател. Това е обидно. Последно – казусът във Войводиново. Има си власт, полиция – виновният да си понесе отговорността. Но не е редно да се гази цялата махала. Извършителят на закононарушението не би трябвало да има етнос, той просто е нарушител. Много постоянно преди избори сякаш се предизвикат такива проблеми.
Имали ли сте случаи на дискриминационно отношение?
На Гергьовден всички етноси искахме да покажем кой по какъв начин чества, тъй като Гергьовден се чества и от българи, и от турци, и от роми. Оказа се, че и тегленето с кантар, и люлката ги има във всички етноси. Дойде една стара жена и ми сподели: " Никога не сме се делили, преди време Гергьовското хоро го играеха и българи, и роми, и турци. Всички дружно бяхме ". Но преди четири години, на 8 април правихме тържество и пристигна една гражданка: " Тези роми нямат място на сцената ". Децата малко се стреснаха, стартира да ги дърпа.
Като желаеме да я вършим тази интеграция – това би трябвало да вършим,. Големите учат децата. Децата би трябвало да видят, че няма нищо ужасно, че и те танцуват, и те са като всички други. Искаме в страната да живеят разнообразни хора. За тази година съм заложила етнофестивал – да излязат и арменци, и турци, и татари, и роми. Да стане нещо хубаво, шарено. Да се трансформира в традиция в Добрич. Трябва да разберем, че няма какво да разделяме. И да спрем с тези разлики – в един букет има всевъзможни цветя – има и калдъръмче, има и розичка, има и карамфил – всичко има. Ние сме шарена страна. Шансът ни да оцелеем като страна е този, няма по какъв начин да се разделяме. Трябва да сме толерантни и да сме дружно, другояче страната ни обезлюдява.
Личен образец
Джелайдин Ридван е измежду младежите от ромски генезис в Добрич, които не престават във висше образователно заведение. Той е на 20 години, третокурсник в колежа по туризъм във Варна, компетентност " Мениджмънт на хотели и заведения за хранене ". Преди това е приключил гимназията по туризъм в Добрич. Планира да продължи магистратура – връзки с обществеността. Заедно с него учат Мустафа Сюлейман и Гюлкан Ибрям. Мустафа също е приключил гимназията по туризъм, а Гюлкан е ученик на езиковата гимназия в града.
За себе си Джелайдин споделя: " Две деца сме в фамилията, имам сестра на 17 години, и тя учи в гимназията по туризъм – 11 клас е. Още от 16-годишен всяко лято работех в заведение в Кранево. Хареса ми работата и взех решение да се занимавам с това ".
Благодарен е на учителите си, на хората от читалището, които непрестанно изясняват, че човек би трябвало да учи, с цел да си откри добра работа. Родителите му също упорствали да е с положително обучение, въпреки че те са с главно. Не е усетил дискриминационно отношение към него, даже повече от приятелите му са българи. Спомня си единствено случая от 8 април.Не се тормози от произхода си: " Като ме питат, споделям, че съм ром ".
Интервю на Йорданка Калчева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ