Режимът отива на кино: Деян Статулов за цензурата в българските филми между 1948 - 1989
В книгата " (Не)възможната независимост " Деян Статулов разказва другите механизми, по които Българска комунистическа партия последователно става монополист в кинопроизводството и държи под надзор цялостната културна сцена.
Кинокритикът Деян Статулов е познато лице за всички, които търсят ориентир какво би трябвало (или не трябва) да видят на огромен екран. През последните години той не е единствено по следите на новите филми, само че и на неразбираемите събития в историята - след в детайли проучване на документите на Централния комитет към Българска комунистическа партия в Централния държавен списък и в Министерство на вътрешните работи Статулов приключи книгата " (Не)възможната независимост: идеологическата цензура в българското игрално кино (1948 - 1989) ".
" Интересно е да се схванат механизмите за надзор и по какъв начин може да ги отсеем от архивите, защото публична цензура и правила няма. Казусите и методите са разнообразни, това, което ги сплотява, е, че глобените филми са антиконформистки, не съблюдават социалистическия натурализъм като хармония ", изяснява Статулов, основател на уеб страницата kinoto.bg, създател в месечника " Култура ", кино наблюдаващ за bTV, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет, основен помощник в Българска академия на науките.
В книгата той систематизира другите типове цензура в хода на историята и политическите системи, редуващите се моменти на надзор от страна на Българска комунистическа партия и " топене " на репресивните практики, и наблюдава по какъв начин значимите събития в Източна Европа кореспондират с налагането на избрани правила.
Реклама
9 септември 1944 година не носи мигновени структурни промени за културната сцена. Те се усещат най-силно от 1948 година насетне, когато Българска комунистическа партия основава Комитет за просвета, изкуство и просвета, който да ускори марксистко-ленинската идеология, и от 1952 година, когато Съюз на съветските социалистически републики основава ГЛАВЛИТ (Главна дирекция на издателствата, полиграфическата индустрия и търговията) - източник на практики за надзор, които се копират в България. Априлският пленум на Българска комунистическа партия от 1956 година, след който Тодор Живков заменя Вълко Червенков като държавен глава, носи интервал на по-голяма креативна независимост и малко по-интензивни интернационалните връзки със Запада, само че втвърдяването на ограниченията се ускорява още веднъж след Пражката пролет на 1968 година Ролята на Държавна сигурност в прекъсването на избрани филми е осезаема след 1967 година, когато Българска комунистическа партия прави комисия против " идеологическата измама ".
Друг интервал на " топене " е културната политика на дъщерята на Тодор Живков, Людмила Живкова, през втората половина на 70-те. То е последвано от нова фаза на по-директен държавен надзор около честванията на 1300-годишнината от основаването на българската страна, придружени от вълна на поръчани от страната филми, скриване от обществото стопански проблеми на страната, заплаха от надигане на локалната интелигенция след промените на Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики.
Статулов изследва няколко образеца, в които режимът непосредствено се е намесвал и е спирал избрани заглавия , защото сюжетите им опонират на идеологията: събитията от 1968 година водят до възбраната на " Понеделник заран " (1966) на Ирина Акташева и Христо Писков (дългогодишните им проблеми със системата са разказани и в документалния филм ), основаният при голям брой компликации " Привързаният балон " (1967) на Бинка Желязкова, избран на съвещание на съвета на Българската кинематография като саркастичен за българските селяни, " Завръщане " (1967) на Лада Бояджиева, " Прокурорът " (1968) на Людмил Шарланджиев, история за болшевик, който е осъден, откакто си разрешава да каже това, което в действителност мисли, по време на пленум. Тези филми са пуснати в кината едвам в края на 80-те години.
Пепа Николова и Стефан Данаилов в " Понеделник заран " на Ирина Акташева и Христо Писков Автор: Лоте Михайлова
Комедията " Последният ерген " (1974) на Володя Янчев е нарочена, че окарикатурява армията, " Кратко слънце " (1979) на Людмил Кирков е признат позитивно от рецензията, само че е свален от екран седмица след премиерата му поради " деформиране на обективната истина за живота ", " Една жена на 33 " (1982) на Христо Христов е също добре признат и рекламиран, само че след това се появяват отрицателни мнения, които идват непосредствено написани или поръчани от партията, счетен е за " противников и антипартиен ". По всяка възможност това е и опит за заплашване на културната интелигенция , защото Христов е ръководител на Съюза на филмовите дейци. Той даже получава сериозно писмо от Живков, сърдит, че филмът " извисява грозното ".
Реклама
Координирането " от горната страна " на отрицателни рецензии и писма от фенове в пресата наподобява като повтаряща се процедура, която цели маргинализирането на творбите: в бележките Статулов намира чернови и белови на някои от отрицателните ревюта, както и въпроси по какъв начин те да бъдат платени. В книгата се загатва и казусът с репресирания режисьор Веселин Бранев, за който Димитър Коцев-Шошо направи.
" Нормално за времето си, всички процеси от реализацията - произвеждане и разпространяване, са държавни, т.е. контролът е на всеки един стадий ", споделя Статулов. А стадиите са следните: някой има концепция и написа сюжет, предлага го на режисьор, предлагането отива на комисия към киноцентъра в Бояна, формирана от експерти, само че постоянно с безмълвното наличие на разположение от отдела за пропаганда и агитация към Българска комунистическа партия, от време на време и от Държавна сигурност.
Първо се разисква сюжетът, след това режисьорската книга, към която може да има възражения за избора на артисти - както е имало във връзка с Пепа Николова в " Понеделник заран " като " несъответствуваща ". Когато Статулов изследва архивите, му прави усещане по какъв начин от време на време възраженията са на база на ежедневни връзки. " Обикновено не художественият съвет е този, който цензурира филмите - върховен партиен член субективно взема решение, че някой детайл е в асинхрон с партийната заръка. Поведението на кинокритиката ни в множеството случаи е в действителност почтено. В хода на проучването разбрах, че имаме същински дисиденти, въпреки и в малко по-различен смисъл . Надали тези режисьори са си споделили " в този момент ще създадем филм срещу партията ", само че са имали креативния подтик да създадат нещо друго оттатък идеологическата примка. "
" Прокурорът "
Според Статулов сходна книга е нужна, защото има малко експерти в региона, които са се впускали по-дълбоко в тематиката - трудът му стъпва върху написаното от Иван Еленков, Евгения Калинова, Ингеборг Братоева-Даракчиева и Александър Янакиев (1955 - 2015), който окуражава Статулов да създаде концепцията си. " Опитвам се от дистанцията на времето да премисля тази система, в която живях до 14-годишен. Така че това е книга и за мен . " Решава цялата информация да пристигна от архивите и да не прави изявленията с към момента живи съвременници на събитията, защото " въпреки всичко изкуството на човешката памет е да бъде изборна ".
Кинокритикът Деян Статулов е познато лице за всички, които търсят ориентир какво би трябвало (или не трябва) да видят на огромен екран. През последните години той не е единствено по следите на новите филми, само че и на неразбираемите събития в историята - след в детайли проучване на документите на Централния комитет към Българска комунистическа партия в Централния държавен списък и в Министерство на вътрешните работи Статулов приключи книгата " (Не)възможната независимост: идеологическата цензура в българското игрално кино (1948 - 1989) ".
" Интересно е да се схванат механизмите за надзор и по какъв начин може да ги отсеем от архивите, защото публична цензура и правила няма. Казусите и методите са разнообразни, това, което ги сплотява, е, че глобените филми са антиконформистки, не съблюдават социалистическия натурализъм като хармония ", изяснява Статулов, основател на уеб страницата kinoto.bg, създател в месечника " Култура ", кино наблюдаващ за bTV, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет, основен помощник в Българска академия на науките.
В книгата той систематизира другите типове цензура в хода на историята и политическите системи, редуващите се моменти на надзор от страна на Българска комунистическа партия и " топене " на репресивните практики, и наблюдава по какъв начин значимите събития в Източна Европа кореспондират с налагането на избрани правила.
Реклама
9 септември 1944 година не носи мигновени структурни промени за културната сцена. Те се усещат най-силно от 1948 година насетне, когато Българска комунистическа партия основава Комитет за просвета, изкуство и просвета, който да ускори марксистко-ленинската идеология, и от 1952 година, когато Съюз на съветските социалистически републики основава ГЛАВЛИТ (Главна дирекция на издателствата, полиграфическата индустрия и търговията) - източник на практики за надзор, които се копират в България. Априлският пленум на Българска комунистическа партия от 1956 година, след който Тодор Живков заменя Вълко Червенков като държавен глава, носи интервал на по-голяма креативна независимост и малко по-интензивни интернационалните връзки със Запада, само че втвърдяването на ограниченията се ускорява още веднъж след Пражката пролет на 1968 година Ролята на Държавна сигурност в прекъсването на избрани филми е осезаема след 1967 година, когато Българска комунистическа партия прави комисия против " идеологическата измама ".
Друг интервал на " топене " е културната политика на дъщерята на Тодор Живков, Людмила Живкова, през втората половина на 70-те. То е последвано от нова фаза на по-директен държавен надзор около честванията на 1300-годишнината от основаването на българската страна, придружени от вълна на поръчани от страната филми, скриване от обществото стопански проблеми на страната, заплаха от надигане на локалната интелигенция след промените на Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики.
Статулов изследва няколко образеца, в които режимът непосредствено се е намесвал и е спирал избрани заглавия , защото сюжетите им опонират на идеологията: събитията от 1968 година водят до възбраната на " Понеделник заран " (1966) на Ирина Акташева и Христо Писков (дългогодишните им проблеми със системата са разказани и в документалния филм ), основаният при голям брой компликации " Привързаният балон " (1967) на Бинка Желязкова, избран на съвещание на съвета на Българската кинематография като саркастичен за българските селяни, " Завръщане " (1967) на Лада Бояджиева, " Прокурорът " (1968) на Людмил Шарланджиев, история за болшевик, който е осъден, откакто си разрешава да каже това, което в действителност мисли, по време на пленум. Тези филми са пуснати в кината едвам в края на 80-те години.
Пепа Николова и Стефан Данаилов в " Понеделник заран " на Ирина Акташева и Христо Писков Автор: Лоте Михайлова
Комедията " Последният ерген " (1974) на Володя Янчев е нарочена, че окарикатурява армията, " Кратко слънце " (1979) на Людмил Кирков е признат позитивно от рецензията, само че е свален от екран седмица след премиерата му поради " деформиране на обективната истина за живота ", " Една жена на 33 " (1982) на Христо Христов е също добре признат и рекламиран, само че след това се появяват отрицателни мнения, които идват непосредствено написани или поръчани от партията, счетен е за " противников и антипартиен ". По всяка възможност това е и опит за заплашване на културната интелигенция , защото Христов е ръководител на Съюза на филмовите дейци. Той даже получава сериозно писмо от Живков, сърдит, че филмът " извисява грозното ".
Реклама
Координирането " от горната страна " на отрицателни рецензии и писма от фенове в пресата наподобява като повтаряща се процедура, която цели маргинализирането на творбите: в бележките Статулов намира чернови и белови на някои от отрицателните ревюта, както и въпроси по какъв начин те да бъдат платени. В книгата се загатва и казусът с репресирания режисьор Веселин Бранев, за който Димитър Коцев-Шошо направи.
" Нормално за времето си, всички процеси от реализацията - произвеждане и разпространяване, са държавни, т.е. контролът е на всеки един стадий ", споделя Статулов. А стадиите са следните: някой има концепция и написа сюжет, предлага го на режисьор, предлагането отива на комисия към киноцентъра в Бояна, формирана от експерти, само че постоянно с безмълвното наличие на разположение от отдела за пропаганда и агитация към Българска комунистическа партия, от време на време и от Държавна сигурност.
Първо се разисква сюжетът, след това режисьорската книга, към която може да има възражения за избора на артисти - както е имало във връзка с Пепа Николова в " Понеделник заран " като " несъответствуваща ". Когато Статулов изследва архивите, му прави усещане по какъв начин от време на време възраженията са на база на ежедневни връзки. " Обикновено не художественият съвет е този, който цензурира филмите - върховен партиен член субективно взема решение, че някой детайл е в асинхрон с партийната заръка. Поведението на кинокритиката ни в множеството случаи е в действителност почтено. В хода на проучването разбрах, че имаме същински дисиденти, въпреки и в малко по-различен смисъл . Надали тези режисьори са си споделили " в този момент ще създадем филм срещу партията ", само че са имали креативния подтик да създадат нещо друго оттатък идеологическата примка. "
" Прокурорът "
Според Статулов сходна книга е нужна, защото има малко експерти в региона, които са се впускали по-дълбоко в тематиката - трудът му стъпва върху написаното от Иван Еленков, Евгения Калинова, Ингеборг Братоева-Даракчиева и Александър Янакиев (1955 - 2015), който окуражава Статулов да създаде концепцията си. " Опитвам се от дистанцията на времето да премисля тази система, в която живях до 14-годишен. Така че това е книга и за мен . " Решава цялата информация да пристигна от архивите и да не прави изявленията с към момента живи съвременници на събитията, защото " въпреки всичко изкуството на човешката памет е да бъде изборна ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ