Средновековният съд и третият пол
Темата за конституционните измерения на понятието "пол " още веднъж се върна в Конституционния съд Това стана, откакто български съд се опита да наложи кардинална възбрана за промяната на пола у нас Въпросът опира до правото на самоопределение, по което Съдът в Страсбург има ясни критерии
Мокгади Кастер Семеня е световноизвестна южноафриканска лекоатлетка, двукратна олимпийска шампионка на 800 метра. През последните три години името й стана разпознаваемо и за хората, които не се интересуват от спорт, поради нейната борба с Международната федерация по лека атлетика (ИААФ), която стигна и до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург. Кастер Семеня е интерсексуална. Има X и Y хромозоми и естествено високо равнище на тестостерон, което провокира разногласия за присъединяване ѝ в надпревари за дами. Според изявления в интернационалната преса при извършения ѝ подробен тест през 2009 година се открива, че въпреки и по документи Семеня да се води жена - заради външните си полови белези, тя в действителност няма матка и яйчници, а скрити вътрешни тестиси. През 2019 година ИААФ промени разпоредбите си и вкара изискване, съгласно което хора в нейното положение могат да се състезават в бягането на 400, 800 и 1500 метра единствено след медикаментозно намаление на равнищата на тестостерон. Федерацията дори разгласи, че ще заплати интервенцията на Семеня, в случай че тя реши да се смени пола си. Междувременно през 2015 година Кастер Семеня се ожени за дългогодишната си другарка Вайълет.
Защо ни интересува казусът на Кастер Семеня?
Защото съгласно пояснение на Конституционния съд от 2018 година по прословутото дело за Истанбулската спогодба в българския юридически ред хора като Семеня не съществуват. Тях просто не може да ги има. В устрема си да извади причини против Истанбулската спогодба Конституционен съд разгласи, че:
Конституцията и цялото българско законодателство е построено върху разбирането за бинарното битие на човешкия тип, т.е. има единствено два противоположни пола, биологично детерминирани. Другояче казано, в бинарната система трети пол не е вероятен. Полът на българските жители се дефинира при раждането и се изгубва със гибелта, като от раждането до гибелта той не може да се трансформира и няма независимо обществено и/или психическо изражение. Не е допустимо съществуването на обществен пол, друг от биологичния. Конституцията свързва биологичният пол " жена " със обществената роля - " майка ", с " раждане ", с " акушерска помощ ", сочи Конституционен съд, което апропо съществено слага въпроса за позицията на дамите, които нямат деца. Бракът е вероятен единствено сред двама души с противоположни полове. Това на процедура значи, че интерсексуален субект по българското право не може да встъпи в брак, само че пък и това не проблем, доколкото (според КС) интерсексуален не може има по българското право.
И досега това е оценено от юристите като едно от най-позорните и конюнктурни актове на Конституционен съд в цялата му история. Разговорът за него обаче би трябвало да се води през образци, тъй като те демонстрират парадоксите, до които води.
Интерсексуалността е необятно публикувана в природата - както при растенията, по този начин и в животинския свят. Животът на земята е произтекъл от хермафродитни организми, само че той е норма и при високо проведени скотски типове, сочи науката. През античността това се приема дотолкоз за обикновено, че терминът в действителност произтича от древногръцката митология - синът на Хермес и Афродита, наименуван Хермафродит, се трансформира в на половина жена, на половина мъж. През Средновековието хермафродитите са били подложени на гонения и изгаряни на клада. Българският Конституционен съд обаче откри по-елегантно решение - правото да отхвърли природата. Само четирима съдии останаха на изключително мнение през 2018 година
Международната федерация по лека атлетика наложи възбрана на олимпийската шампионка Кастер Семеня да взе участие в надпревари, в случай че не стартира хормонална терапия. Федерацията дори разгласи, че ще заплати интервенцията на Семеня, в случай че тя реши да се оперира за промяна на пола. В отговор шампионката се обърна към Европейския съд по правата на индивида.
Мокгади Кастер Семеня е световноизвестна южноафриканска лекоатлетка, двукратна олимпийска шампионка на 800 метра. През последните три години името й стана разпознаваемо и за хората, които не се интересуват от спорт, поради нейната борба с Международната федерация по лека атлетика (ИААФ), която стигна и до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург. Кастер Семеня е интерсексуална. Има X и Y хромозоми и естествено високо равнище на тестостерон, което провокира разногласия за присъединяване ѝ в надпревари за дами. Според изявления в интернационалната преса при извършения ѝ подробен тест през 2009 година се открива, че въпреки и по документи Семеня да се води жена - заради външните си полови белези, тя в действителност няма матка и яйчници, а скрити вътрешни тестиси. През 2019 година ИААФ промени разпоредбите си и вкара изискване, съгласно което хора в нейното положение могат да се състезават в бягането на 400, 800 и 1500 метра единствено след медикаментозно намаление на равнищата на тестостерон. Федерацията дори разгласи, че ще заплати интервенцията на Семеня, в случай че тя реши да се смени пола си. Междувременно през 2015 година Кастер Семеня се ожени за дългогодишната си другарка Вайълет.
Защо ни интересува казусът на Кастер Семеня?
Защото съгласно пояснение на Конституционния съд от 2018 година по прословутото дело за Истанбулската спогодба в българския юридически ред хора като Семеня не съществуват. Тях просто не може да ги има. В устрема си да извади причини против Истанбулската спогодба Конституционен съд разгласи, че:
Конституцията и цялото българско законодателство е построено върху разбирането за бинарното битие на човешкия тип, т.е. има единствено два противоположни пола, биологично детерминирани. Другояче казано, в бинарната система трети пол не е вероятен. Полът на българските жители се дефинира при раждането и се изгубва със гибелта, като от раждането до гибелта той не може да се трансформира и няма независимо обществено и/или психическо изражение. Не е допустимо съществуването на обществен пол, друг от биологичния. Конституцията свързва биологичният пол " жена " със обществената роля - " майка ", с " раждане ", с " акушерска помощ ", сочи Конституционен съд, което апропо съществено слага въпроса за позицията на дамите, които нямат деца. Бракът е вероятен единствено сред двама души с противоположни полове. Това на процедура значи, че интерсексуален субект по българското право не може да встъпи в брак, само че пък и това не проблем, доколкото (според КС) интерсексуален не може има по българското право.
И досега това е оценено от юристите като едно от най-позорните и конюнктурни актове на Конституционен съд в цялата му история. Разговорът за него обаче би трябвало да се води през образци, тъй като те демонстрират парадоксите, до които води.
Интерсексуалността е необятно публикувана в природата - както при растенията, по този начин и в животинския свят. Животът на земята е произтекъл от хермафродитни организми, само че той е норма и при високо проведени скотски типове, сочи науката. През античността това се приема дотолкоз за обикновено, че терминът в действителност произтича от древногръцката митология - синът на Хермес и Афродита, наименуван Хермафродит, се трансформира в на половина жена, на половина мъж. През Средновековието хермафродитите са били подложени на гонения и изгаряни на клада. Българският Конституционен съд обаче откри по-елегантно решение - правото да отхвърли природата. Само четирима съдии останаха на изключително мнение през 2018 година
Международната федерация по лека атлетика наложи възбрана на олимпийската шампионка Кастер Семеня да взе участие в надпревари, в случай че не стартира хормонална терапия. Федерацията дори разгласи, че ще заплати интервенцията на Семеня, в случай че тя реши да се оперира за промяна на пола. В отговор шампионката се обърна към Европейския съд по правата на индивида.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ