България няма Amazon, Google или Microsoft. А иска ли?
Технологичните колоси не преглеждат България като допустима дестинация. Най-големият проблем е имиджът на страната като корупционен първенец. Ако въпреки всичко в България се появи софтуерен колос, той може да сътвори и главоболия поради прегрелия пазар на труда в бранша
Когато през юли България бе хазаин на годишната среща на самодейността " Три морета ", не всички погледи бяха ориентирани към президентите и министрите, които гостуваха в София. Вниманието на доста хора беше към високопоставените представители на Гугъл и Amazon, които избягваха светлината на прожекторите и отклониха молбите за изявленията с публицисти. Причината беше ясна: никой не желае да дава отговор на въпроса " за какво не инвестирате в България " по време на сходна среща. И въпреки всичко след формалната част, при закрити порти, представителите на Гугъл и Amazon се срещнаха с тогавашния министър на стопанската система и сегашен министър председател на България Кирил Петков.
Малко прочут факт е, че по време на българското домакинство на " Три морета " Amazon в последна сметка стига до съглашение за инвестиция. Просто не в България, а на друго от трите морета. Два месеца след срещата, през септември, Amazon разгласи, че ще открие в Хърватия център за дизайн на центрове за данни - не център за данни, а място, на което се проектират такива. Центърът за дизайн обаче съвсем сигурно значи и център за данни в скоро време, както и спомагателни вложения в бъдеще.
Инвестицията на Amazon в Хърватия поставя още сол в раната за България. През 2020 година Microsoft разгласи, че ще влага 1 милиарда евро в Гърция, с цел да построи облачната си инфраструктура там. Гугъл има огромен търговски офис в Румъния, който обслужва района, а след придобиването на Fitbit - и развоен център. Там се намират още и Amazon и Oracle. На процедура всички софтуерни колоси имат огромни офиси в Полша, доколкото страната към момента се преглежда като част от Източна Европа. България също може да каже, че има офиси на колоси, само че това са единствено дребни търговски представителства или аутсорснати действия.
Реклама
Липсата на вложения от софтуерни колоси в България е част от по-голям проблем - този за неналичието на каквито и да било огромни вложения в страната през последните 10 години. Сега новото държавно управление си слага за цел да докара в България огромни компании, само че методът при IT фирмите, където не става дума толкоз за материални активи, би трябвало да бъде друг от този за привличане на автомобилни производители да вземем за пример.
Проблемът на България не е, че софтуерните компании избират други страни за развойната си активност или центровете за данни. Проблемът е, че тя изобщо не се преглежда като опция за инвестиция. Разговорите на " Капитал " с няколко шефове в софтуерни колоси, при изискване за анонимност, демонстрират, че главният проблем е имиджът на страната като мощно корумпирана.
Същевременно, поради проектите на кабинета на Кирил Петков да влезе в диалог с софтуерните колоси за сходни вложения, страната би трябвало да направи и разбор дали ще има изгода от влизането на софтуерен колос в най-успешния и бързо разрастващ се бранш в българската стопанска система, където за еднакъв стеснен брой експерти се борят и огромни компании, и занапред зараждащи се стартъпи.
" Там няма ли доста корупция "
" В другите компании колоси методът е друг. В Гугъл е децентрализиран, в Apple е свръхцентрализиран. Процесът на вложение не е толкоз прецизно проведен, само че когато се прави изследване, е доста надълбоко. В този случай корупцията е проблем, тъй като, когато някой шеф по веригата каже " там няма ли доста корупция ", нямаш какво да отговориш ", споделя един шеф в софтуерен колос.
Реклама
Този мотив се повтаря и в последващите диалози с други високопоставени хора в софтуерните компании. Както споделя един от тях: " България има проблем и с това, че няма имидж, и с това, че има отрицателен имидж. "
Имиджът на България е проблем на първо място поради голямата конкуренция за този вид вложения. Всички страни в Европа желаят вложения от американските софтуерни колоси, само че за самите тях няма смисъл да влагат пари на всички места. Ако имаш офис или център за данни в една страна, това обезсмисля вложенията в множеството прилежащи. Една сходна инвестиция съвсем постоянно води със себе си и спомагателни такива - и от същата компания, и от други, които одобряват парите на колосите като зелена светлина, че дадена страна е безвредно място за бизнес.
Различните страни имат друг метод - президентът на Литва да вземем за пример написа непосредствено писмо към изпълнителния шеф на Гугъл Сундар Пичай като покана за инвестиция. Директор в компанията разяснява пред " Капитал ", че въпреки Гугъл да не е направила такава, тъй като към този момент е вложила в Полша, " и това е метод ".
Българското държавно управление се цели в нещо сходно. Министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер споделя във връзка с софтуерните колоси, че " следва да си приказваме с доста от тях, тъй като огромна инвестиция от която и да било от тях е знакова за всяка една страна. " Същевременно обаче представителите на фирмите, с които " Капитал " приказва, споделят, че когато те вършат огромни вложения, " гледаме да нямаме договаряния с държавното управление. Колкото повече приказваш с държавното управление, толкоз повече се подвига цената и се покачва шансът за корупция. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Пазар на труда 1 Компании 2 Свят 3 Инфраструктура 1 Компании 2 Енергетика 3 Компании Реклама Центърът - вяра, офисът - евентуална опасност
Ако България има късмет за нещо, то това е център за данни, не на последно място и поради географските си дадености като климат и сеизмична интензивност. Това е и най-хубавият вид за страната, тъй като сходен вид инвестиция ще има голям резултат върху дигитализацията на България, имиджа на страната, ще докара до спомагателни вложения и наред с това няма да изисква огромен брой експерти, които да го поддържат, което може да се преглежда и като плюс, и като минус. Другият вид е привличането на офис за програмисти, който обаче може да докара до проблеми за българските компании, които към този момент са тук - и изключително по-малките от тях, които и в този момент са в голяма конкуренция за ограничавания брой фрагменти в страната.
Същевременно източниците на " Капитал " намерено споделят, че България има неверна визия за себе си във връзка с това с какъв брой IT експерти разполага и какъв брой от тях са на равнище за Гугъл, Amazon или Фейсбук. Един от тях счита, че България няма съответно висше обучение (Софийския университет е на към 600-о място в класацията на висшите образователни заведения QS World University Rankings) и страната е останала с мантрата, че е евтина дестинация, само че в действителност към този момент не е.
Друг представител прибавя, че най-важното за софтуерните колоси е какъв брой елементарно може да прави бизнес в дадена страна, с уточнението, че " не става въпрос толкоз за налози или дарове от държавното управление ", а за това какъв брой елементарно може да наемеш хората, които са ти нужни. В България това може да се окаже сложна задача и да нагрее още повече пазара.
Този сюжет може да се преглежда и като прекомерно апокалиптичен. В България и сега има огромни западни софтуерни компании, които наемат всеобщо. Диана Стефанова, вицепрезидент във VMware, разяснява пред " Капитал ", че компанията е предпочела и към момента избира България като място за инвестиция поради " насърчителните ограничения за вложения на държавно равнище и атрактивната данъчна конструкция, като 10-процентовия корпоративен налог ". Тя прибавя, че казусът с дефицита на фрагменти е световен, а не локален, и оценката на компанията за фрагментите в България продължава да е високо. Посочва, че R&D центъра на VMware в страната непрекъснато се уголемява и създава някои от главните артикули на компанията, които съгласно Стефанова дават отговор за общо към 1 милиарда $ доходи на световно равнище.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Когато през юли България бе хазаин на годишната среща на самодейността " Три морета ", не всички погледи бяха ориентирани към президентите и министрите, които гостуваха в София. Вниманието на доста хора беше към високопоставените представители на Гугъл и Amazon, които избягваха светлината на прожекторите и отклониха молбите за изявленията с публицисти. Причината беше ясна: никой не желае да дава отговор на въпроса " за какво не инвестирате в България " по време на сходна среща. И въпреки всичко след формалната част, при закрити порти, представителите на Гугъл и Amazon се срещнаха с тогавашния министър на стопанската система и сегашен министър председател на България Кирил Петков.
Малко прочут факт е, че по време на българското домакинство на " Три морета " Amazon в последна сметка стига до съглашение за инвестиция. Просто не в България, а на друго от трите морета. Два месеца след срещата, през септември, Amazon разгласи, че ще открие в Хърватия център за дизайн на центрове за данни - не център за данни, а място, на което се проектират такива. Центърът за дизайн обаче съвсем сигурно значи и център за данни в скоро време, както и спомагателни вложения в бъдеще.
Инвестицията на Amazon в Хърватия поставя още сол в раната за България. През 2020 година Microsoft разгласи, че ще влага 1 милиарда евро в Гърция, с цел да построи облачната си инфраструктура там. Гугъл има огромен търговски офис в Румъния, който обслужва района, а след придобиването на Fitbit - и развоен център. Там се намират още и Amazon и Oracle. На процедура всички софтуерни колоси имат огромни офиси в Полша, доколкото страната към момента се преглежда като част от Източна Европа. България също може да каже, че има офиси на колоси, само че това са единствено дребни търговски представителства или аутсорснати действия.
Реклама
Липсата на вложения от софтуерни колоси в България е част от по-голям проблем - този за неналичието на каквито и да било огромни вложения в страната през последните 10 години. Сега новото държавно управление си слага за цел да докара в България огромни компании, само че методът при IT фирмите, където не става дума толкоз за материални активи, би трябвало да бъде друг от този за привличане на автомобилни производители да вземем за пример.
Проблемът на България не е, че софтуерните компании избират други страни за развойната си активност или центровете за данни. Проблемът е, че тя изобщо не се преглежда като опция за инвестиция. Разговорите на " Капитал " с няколко шефове в софтуерни колоси, при изискване за анонимност, демонстрират, че главният проблем е имиджът на страната като мощно корумпирана.
Същевременно, поради проектите на кабинета на Кирил Петков да влезе в диалог с софтуерните колоси за сходни вложения, страната би трябвало да направи и разбор дали ще има изгода от влизането на софтуерен колос в най-успешния и бързо разрастващ се бранш в българската стопанска система, където за еднакъв стеснен брой експерти се борят и огромни компании, и занапред зараждащи се стартъпи.
" Там няма ли доста корупция "
" В другите компании колоси методът е друг. В Гугъл е децентрализиран, в Apple е свръхцентрализиран. Процесът на вложение не е толкоз прецизно проведен, само че когато се прави изследване, е доста надълбоко. В този случай корупцията е проблем, тъй като, когато някой шеф по веригата каже " там няма ли доста корупция ", нямаш какво да отговориш ", споделя един шеф в софтуерен колос.
Реклама
Този мотив се повтаря и в последващите диалози с други високопоставени хора в софтуерните компании. Както споделя един от тях: " България има проблем и с това, че няма имидж, и с това, че има отрицателен имидж. "
Имиджът на България е проблем на първо място поради голямата конкуренция за този вид вложения. Всички страни в Европа желаят вложения от американските софтуерни колоси, само че за самите тях няма смисъл да влагат пари на всички места. Ако имаш офис или център за данни в една страна, това обезсмисля вложенията в множеството прилежащи. Една сходна инвестиция съвсем постоянно води със себе си и спомагателни такива - и от същата компания, и от други, които одобряват парите на колосите като зелена светлина, че дадена страна е безвредно място за бизнес.
Различните страни имат друг метод - президентът на Литва да вземем за пример написа непосредствено писмо към изпълнителния шеф на Гугъл Сундар Пичай като покана за инвестиция. Директор в компанията разяснява пред " Капитал ", че въпреки Гугъл да не е направила такава, тъй като към този момент е вложила в Полша, " и това е метод ".
Българското държавно управление се цели в нещо сходно. Министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер споделя във връзка с софтуерните колоси, че " следва да си приказваме с доста от тях, тъй като огромна инвестиция от която и да било от тях е знакова за всяка една страна. " Същевременно обаче представителите на фирмите, с които " Капитал " приказва, споделят, че когато те вършат огромни вложения, " гледаме да нямаме договаряния с държавното управление. Колкото повече приказваш с държавното управление, толкоз повече се подвига цената и се покачва шансът за корупция. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Пазар на труда 1 Компании 2 Свят 3 Инфраструктура 1 Компании 2 Енергетика 3 Компании Реклама Центърът - вяра, офисът - евентуална опасност
Ако България има късмет за нещо, то това е център за данни, не на последно място и поради географските си дадености като климат и сеизмична интензивност. Това е и най-хубавият вид за страната, тъй като сходен вид инвестиция ще има голям резултат върху дигитализацията на България, имиджа на страната, ще докара до спомагателни вложения и наред с това няма да изисква огромен брой експерти, които да го поддържат, което може да се преглежда и като плюс, и като минус. Другият вид е привличането на офис за програмисти, който обаче може да докара до проблеми за българските компании, които към този момент са тук - и изключително по-малките от тях, които и в този момент са в голяма конкуренция за ограничавания брой фрагменти в страната.
Същевременно източниците на " Капитал " намерено споделят, че България има неверна визия за себе си във връзка с това с какъв брой IT експерти разполага и какъв брой от тях са на равнище за Гугъл, Amazon или Фейсбук. Един от тях счита, че България няма съответно висше обучение (Софийския университет е на към 600-о място в класацията на висшите образователни заведения QS World University Rankings) и страната е останала с мантрата, че е евтина дестинация, само че в действителност към този момент не е.
Друг представител прибавя, че най-важното за софтуерните колоси е какъв брой елементарно може да прави бизнес в дадена страна, с уточнението, че " не става въпрос толкоз за налози или дарове от държавното управление ", а за това какъв брой елементарно може да наемеш хората, които са ти нужни. В България това може да се окаже сложна задача и да нагрее още повече пазара.
Този сюжет може да се преглежда и като прекомерно апокалиптичен. В България и сега има огромни западни софтуерни компании, които наемат всеобщо. Диана Стефанова, вицепрезидент във VMware, разяснява пред " Капитал ", че компанията е предпочела и към момента избира България като място за инвестиция поради " насърчителните ограничения за вложения на държавно равнище и атрактивната данъчна конструкция, като 10-процентовия корпоративен налог ". Тя прибавя, че казусът с дефицита на фрагменти е световен, а не локален, и оценката на компанията за фрагментите в България продължава да е високо. Посочва, че R&D центъра на VMware в страната непрекъснато се уголемява и създава някои от главните артикули на компанията, които съгласно Стефанова дават отговор за общо към 1 милиарда $ доходи на световно равнище.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ