Отваряме пак след 16 века
Тази седмица Епископската базилика в Пловдив отваря за гости след близо шест години работа. Проектът е сполучлив образец за публично-частно партньорство, чиято инвестиция надвишава 20 млн. лева Обектът споделя скъпа история и може да има освен археологическо, само че и икономическо значение.
Когато през 1982 година кипи строителството на централния пловдивски бул. " Княгиня Мария Луиза ", са открити археологически остатъци под трасето. В Пловдив това е всекидневно - градът е един от най-старите в Европа и под всяка постройка има завещано парченце от предишното. Точно тези остатъци обаче се оказват големи по мащаб и значение и 39 години по-късно на мястото се издига огромна защитна постройка, под чийто покрив се съхранява мозайка на над 16 века. Тук се е намирала Епископската базилика на Филипопол, която евентуално е най-големият раннохристиянски храм в България. Със своите над 2000 кв.м мозайка паметникът е обаятелен образно, само че той има и друго значение. В основата му е може би най-успешният образец за огромно публично-частно партньорство, в тази ситуация - сред фондация " Америка за България ", община Пловдив и Министерството на културата, както и десетки други организации и специалисти. Общата инвестиция на фондацията и общината е над 20 млн. лева Обектът попада в индикативния лист на ЮНЕСКО и ще се бори бъде интернационално приет. Освен това базиликата няма да остане статична. В неделя, 18 април, този културен център на два етажа ще бъде открит публично за гости, само че работата по нея не престават - на място ще работят експерти, които ще поддържат обекта, само че и ще го изследват, с цел да научат още за историята му.
Работата по изследването и поддържането на над 2000 кв.м мозайка продължава даже и след откриването Фотограф: Георги Кожухаров Базилика посред улици и булеварди
Останките на базиликата са открити при градеж на пробива през 80-те, като още тогава се взима решение да се промени трасето на булеварда и той да я заобиколи. Първият проучвател на обекта е Елена Кесякова, тя е индивидът, разкрил останките от Епископската базилика и почнал изследването им. След това години наред на мястото има поляна, под чиято повърхнина са скрити вековните мозайки. До началото на концепцията за музей на Голямата базилика се стига след сполучливата работа по Малката базилика, която се намира наоколо. " Малката базилика беше един зарязан обект от 90-те години, останал без защита и контрол, ходеха иманяри, деца. Беше в тежко положение... Когато инициирахме плана, имаше подозрения дали въобще ще се оправим, дали ще съберем всички мозайки, дали ще може да се построи защитната постройка. В последна сметка всичко приключи доста добре и обектът стартира да действа ", споделя доцент Елена Кантарева-Дечева. След първия опит екипът и фондация " Америка за България " са добили храброст да се заемат и с Голямата базилика. Доц. Кантарева е началник на реставрацията на мозайките от 2015 година, а в този момент и зам.-директор на общинския музей " Старинен Пловдив ". Тя споделя, че когато реставраторите стъпват на обекта през 2015 година, се сблъскват с тежкото положение на мозайките. " Това беше едно затревено пространство, никой не можеше да си показа, че там има мозайки. Когато бутнехме тревата обаче, ги виждахме ", споделя тя. Екипът стабилизира мозайката, с цел да може да бъде почистена и отделена от терена. Проектът на няколко пъти се забавя по разнообразни аргументи, само че може би една от най-важните стъпки е моментът, при който през 2016 година се взима " историческо " решение, както го назовава доцент Кантарева. Част от базиликата попада под прилежащата улица и с цел да може обектът да бъде оголен в целия си облик, пътният ръкав би трябвало да се отстрани. " Пловдив има инстикт към археологията ", споделя Стефан Стоянов, зам.-кмет на община Пловдив. Доказателство за това е точно смелото решение на локалната власт да отстрани улицата, с цел да може базиликата да бъде изучена в своята целокупност.
" Историческата стойност на мястото е значима. На това място е имало храм на императорския фетиш от към I век ", отбелязва Ленко Ленков, програмен шеф във фондация " Америка за България ". След това върху градежите на предходните здания се появява раннохристиянската базилика, като тя е техен " топографски правоприемник ", както я назовава доктор Станислав Станев от Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките.
В нея са открити два пласта мозайка - единият от края на IV век, а другият - от към началото на VI век. На входа на културния център посетителите са посрещнати от огромния облик на впечатляващ паун, а из целия монумент има над 100 облици на птици. Те са синекдоха за парадайса и могат да бъдат видяни в най-святата част на базиликата - презвитериума.
Всъщност проучванията на учените демонстрира, че това е съответно Епископска базилика. " Почти в средата на долния мозаечен под в южния транспортен съд е поместен дарителски надпис, от който е оживяла едвам една трета. Николай Шаранков, който е нашият епиграф, чете непокътнатото от надписа по този начин: " [еди-кой си] направи мозайката по времето на свещеник []киан ". Името на епископа, по време на който мозайката е положена и от чието име са останали последните четири букви, той добавя като [Мар]киан или [Лу]киан и отнася изписването към втората половина или края на IV век ", споделя доктор Станев. Сега върху останките от базиликата е издигната защитна постройка, която има функционалността да пази мозайката и да даде опция изследването на базиликата да продължи. Сградата е на два етажа, като единият пласт на мозайката е изместен на горния, с цел да може да се прегледа в детайлности. Културният център дава опция да схванеш какво е имало епохи обратно - има модели на постройката, както и 3D очила, с които да се огледа пространството от вътрешната страна с виртуална визуализация. Има и готови уъркшопове за гости, както и детска интерактивна зона.
Капитал - брой 15
Базиликата ще бъде открита за гости, само че действително нейното проучване продължава. Предвижда се на щат да има археолози и реставратори, както и личен състав по туристическата активност. Министерството на културата взе участие, като отпуска и финансира 20 щатни бройки.
Общата инвестиция е над 20 млн. лева, като 13.4 млн. лева е финансирането на фондация " Америка за България ", а останалите към 7 млн. лева са от община Пловдив Фотограф: Георги Кожухаров Сговорна тайфа...
Освен скъп като история планът за базиликата е значим и като образец за публично-частно партньорство. В него като начало си сътрудничат община Пловдив, фондация " Америка за България " и страната в лицето на Министерството на културата. Изпълнителният шеф на " Америка за България " Десислава Тальокова споделя, че партньорството има доста по-широки измерения. В него е притеглен и частният бранш, който способства с спомагателни дарения, като да вземем за пример компанията EVN подарява над 120 хиляди лева за създаване на детска площадка, оборудва станция за електрически автомобили и купува очила за добавена действителност. " Идеал Стандарт " пък обезпечават санитарното съоръжение. Към процеса са привлечени огромен брой хора от научните среди от разнообразни специалности (историци, епиграфи, реставратори и др.), както и стотици доброволци, взели участие в почистването и изнасянето на тонове пясък и пръст от защитното покритие на мозайката. Самите снабдители и изпълнителите на разнообразни детайли от обекта са към 50, като съвсем всички са български компании, прецизира Десислава Тальокова. Въвличането на толкоз доста страни в процеса, както и дългата акция по разпространение на обекта още преди да бъде открит - да вземем за пример изложения из разнообразни страни в Европа, е комплицирано, само че би могло да е много по-ефективно от един общоприет европейски план, изработен по шаблон, да вземем за пример.
Векове живот продължава
Единият основен резултат на плана за Епископската базилика се чака да е просветителният - тя може да се употребява за практическа работа на място, защото из Европа няма доста сходни места за експерти, като Стоянов загатва даже, че има благоприятни условия за продан по европейската стратегия " Еразъм ". Икономическият капацитет на обекта обаче е от голямо значение, отбелязва Десислава Тальокова. " Логиката на този обект е да наложим една нова туристическа дестинация за страната. Това е обект от международното културно завещание от най-голям клас, като най-ценното са мозайките. Те дават доста информация за историята и този интервал към IV - VI век, когато християнството е в агресия ", споделя Стоянов. " Можем да се майтапим, че Прага и Будапеща се поизчерпаха към този момент. Затова идва една вълна от любопитни хора на изток ", добавя зам.-кметът. Заради пандемията вътрешният туризъм е водещ - българите пълнят хотелите, само че базиликата ще бъде " рекламирана " и на тях. За маркетинг тактика е рано, само че сега съществена задача е да се разпространява на локалния пазар и по-късно последователно в чужбина, прецизира Стоянов.
Когато през 1982 година кипи строителството на централния пловдивски бул. " Княгиня Мария Луиза ", са открити археологически остатъци под трасето. В Пловдив това е всекидневно - градът е един от най-старите в Европа и под всяка постройка има завещано парченце от предишното. Точно тези остатъци обаче се оказват големи по мащаб и значение и 39 години по-късно на мястото се издига огромна защитна постройка, под чийто покрив се съхранява мозайка на над 16 века. Тук се е намирала Епископската базилика на Филипопол, която евентуално е най-големият раннохристиянски храм в България. Със своите над 2000 кв.м мозайка паметникът е обаятелен образно, само че той има и друго значение. В основата му е може би най-успешният образец за огромно публично-частно партньорство, в тази ситуация - сред фондация " Америка за България ", община Пловдив и Министерството на културата, както и десетки други организации и специалисти. Общата инвестиция на фондацията и общината е над 20 млн. лева Обектът попада в индикативния лист на ЮНЕСКО и ще се бори бъде интернационално приет. Освен това базиликата няма да остане статична. В неделя, 18 април, този културен център на два етажа ще бъде открит публично за гости, само че работата по нея не престават - на място ще работят експерти, които ще поддържат обекта, само че и ще го изследват, с цел да научат още за историята му.
Работата по изследването и поддържането на над 2000 кв.м мозайка продължава даже и след откриването Фотограф: Георги Кожухаров Базилика посред улици и булеварди
Останките на базиликата са открити при градеж на пробива през 80-те, като още тогава се взима решение да се промени трасето на булеварда и той да я заобиколи. Първият проучвател на обекта е Елена Кесякова, тя е индивидът, разкрил останките от Епископската базилика и почнал изследването им. След това години наред на мястото има поляна, под чиято повърхнина са скрити вековните мозайки. До началото на концепцията за музей на Голямата базилика се стига след сполучливата работа по Малката базилика, която се намира наоколо. " Малката базилика беше един зарязан обект от 90-те години, останал без защита и контрол, ходеха иманяри, деца. Беше в тежко положение... Когато инициирахме плана, имаше подозрения дали въобще ще се оправим, дали ще съберем всички мозайки, дали ще може да се построи защитната постройка. В последна сметка всичко приключи доста добре и обектът стартира да действа ", споделя доцент Елена Кантарева-Дечева. След първия опит екипът и фондация " Америка за България " са добили храброст да се заемат и с Голямата базилика. Доц. Кантарева е началник на реставрацията на мозайките от 2015 година, а в този момент и зам.-директор на общинския музей " Старинен Пловдив ". Тя споделя, че когато реставраторите стъпват на обекта през 2015 година, се сблъскват с тежкото положение на мозайките. " Това беше едно затревено пространство, никой не можеше да си показа, че там има мозайки. Когато бутнехме тревата обаче, ги виждахме ", споделя тя. Екипът стабилизира мозайката, с цел да може да бъде почистена и отделена от терена. Проектът на няколко пъти се забавя по разнообразни аргументи, само че може би една от най-важните стъпки е моментът, при който през 2016 година се взима " историческо " решение, както го назовава доцент Кантарева. Част от базиликата попада под прилежащата улица и с цел да може обектът да бъде оголен в целия си облик, пътният ръкав би трябвало да се отстрани. " Пловдив има инстикт към археологията ", споделя Стефан Стоянов, зам.-кмет на община Пловдив. Доказателство за това е точно смелото решение на локалната власт да отстрани улицата, с цел да може базиликата да бъде изучена в своята целокупност.
" Историческата стойност на мястото е значима. На това място е имало храм на императорския фетиш от към I век ", отбелязва Ленко Ленков, програмен шеф във фондация " Америка за България ". След това върху градежите на предходните здания се появява раннохристиянската базилика, като тя е техен " топографски правоприемник ", както я назовава доктор Станислав Станев от Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките.
В нея са открити два пласта мозайка - единият от края на IV век, а другият - от към началото на VI век. На входа на културния център посетителите са посрещнати от огромния облик на впечатляващ паун, а из целия монумент има над 100 облици на птици. Те са синекдоха за парадайса и могат да бъдат видяни в най-святата част на базиликата - презвитериума.
Всъщност проучванията на учените демонстрира, че това е съответно Епископска базилика. " Почти в средата на долния мозаечен под в южния транспортен съд е поместен дарителски надпис, от който е оживяла едвам една трета. Николай Шаранков, който е нашият епиграф, чете непокътнатото от надписа по този начин: " [еди-кой си] направи мозайката по времето на свещеник []киан ". Името на епископа, по време на който мозайката е положена и от чието име са останали последните четири букви, той добавя като [Мар]киан или [Лу]киан и отнася изписването към втората половина или края на IV век ", споделя доктор Станев. Сега върху останките от базиликата е издигната защитна постройка, която има функционалността да пази мозайката и да даде опция изследването на базиликата да продължи. Сградата е на два етажа, като единият пласт на мозайката е изместен на горния, с цел да може да се прегледа в детайлности. Културният център дава опция да схванеш какво е имало епохи обратно - има модели на постройката, както и 3D очила, с които да се огледа пространството от вътрешната страна с виртуална визуализация. Има и готови уъркшопове за гости, както и детска интерактивна зона.
Капитал - брой 15
Базиликата ще бъде открита за гости, само че действително нейното проучване продължава. Предвижда се на щат да има археолози и реставратори, както и личен състав по туристическата активност. Министерството на културата взе участие, като отпуска и финансира 20 щатни бройки.
Общата инвестиция е над 20 млн. лева, като 13.4 млн. лева е финансирането на фондация " Америка за България ", а останалите към 7 млн. лева са от община Пловдив Фотограф: Георги Кожухаров Сговорна тайфа...
Освен скъп като история планът за базиликата е значим и като образец за публично-частно партньорство. В него като начало си сътрудничат община Пловдив, фондация " Америка за България " и страната в лицето на Министерството на културата. Изпълнителният шеф на " Америка за България " Десислава Тальокова споделя, че партньорството има доста по-широки измерения. В него е притеглен и частният бранш, който способства с спомагателни дарения, като да вземем за пример компанията EVN подарява над 120 хиляди лева за създаване на детска площадка, оборудва станция за електрически автомобили и купува очила за добавена действителност. " Идеал Стандарт " пък обезпечават санитарното съоръжение. Към процеса са привлечени огромен брой хора от научните среди от разнообразни специалности (историци, епиграфи, реставратори и др.), както и стотици доброволци, взели участие в почистването и изнасянето на тонове пясък и пръст от защитното покритие на мозайката. Самите снабдители и изпълнителите на разнообразни детайли от обекта са към 50, като съвсем всички са български компании, прецизира Десислава Тальокова. Въвличането на толкоз доста страни в процеса, както и дългата акция по разпространение на обекта още преди да бъде открит - да вземем за пример изложения из разнообразни страни в Европа, е комплицирано, само че би могло да е много по-ефективно от един общоприет европейски план, изработен по шаблон, да вземем за пример.
Векове живот продължава
Единият основен резултат на плана за Епископската базилика се чака да е просветителният - тя може да се употребява за практическа работа на място, защото из Европа няма доста сходни места за експерти, като Стоянов загатва даже, че има благоприятни условия за продан по европейската стратегия " Еразъм ". Икономическият капацитет на обекта обаче е от голямо значение, отбелязва Десислава Тальокова. " Логиката на този обект е да наложим една нова туристическа дестинация за страната. Това е обект от международното културно завещание от най-голям клас, като най-ценното са мозайките. Те дават доста информация за историята и този интервал към IV - VI век, когато християнството е в агресия ", споделя Стоянов. " Можем да се майтапим, че Прага и Будапеща се поизчерпаха към този момент. Затова идва една вълна от любопитни хора на изток ", добавя зам.-кметът. Заради пандемията вътрешният туризъм е водещ - българите пълнят хотелите, само че базиликата ще бъде " рекламирана " и на тях. За маркетинг тактика е рано, само че сега съществена задача е да се разпространява на локалния пазар и по-късно последователно в чужбина, прецизира Стоянов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ