Спасителен план за енергетиката
Служебният кабинет е заставен незабавно да взема решение казуса с растящите енергийни цени с краткосрочни ограничения. Планът за възобновяване и развиване, в който са планувани средства за това, влиза за утвърждение в Европейска комисия в петък. Първите средства от общо 12 милиарда лева за бизнеса обаче надали ще дойдат преди началото на идната година.
Комбинацията от рецесия с енергийните цени и липса на работещ парламент и постоянно държавно управление е съвършената стихия, пред която България е изправена сега. Възможният механизъм, който да помогне на страната да излезе от обстановката, са средствата по Плана за възобновяване и развиване, които се чака да дойдат от Брюксел. Забавянето на документа обаче отсрочва приемането на средствата - 1.6 милиарда лева задатък, за по-нататък във времето. Единствените решения към този момент са краткосрочните. Това бяха и главните тематики на 15-ата годишна среща на бизнеса с държавното управление, която " Капитал " провежда през седмицата.
Добрата вест е, че проект въпреки всичко към този момент има и той влиза в Европейската комисия още на 15 октомври. Най-тежките въпроси обаче като енергийната и правосъдната промяна няма да намерят позволение толкоз бързо. Засега е ясно, че служебният кабинет ще заложи на оптимално отдалечени периоди за прекъсване на въглищните централи - задачата е това да стане през 2038 - 2040 година, въпреки че Брюксел надали ще утвърди концепцията с подготвеност. Извън развиването на възобновими енергийни източници, като благонадежден източник на електрическа енергия, който да замести ТЕЦ-овете, държавното управление вижда нуклеарната сила. Подобен план обаче ще отнеме доста време, а разноските за него с течение на годините наподобяват все по-непостижими.
Трудна среда за бизнес
В момента цяла Европа се намира в тежка енергийна рецесия, с исторически високи цени на електрическата енергия и природния газ. В България обаче има и утежняващи фактори - цялостна взаимозависимост от " Газпром " за доставките на газ и нереформиран електроенергиен бранш. Това слага бизнеса в неизгодна обстановка, в която той губи конкурентоспособността си в Европа. В същото време в страната няма настоящи механизми за обезщетения на енергоемките предприятия, вследствие на което основни фабрики лимитират активността си. Повишените енергийни разноски принуждават фирмите да подвигат цените си, което подхранва инфлацията, а рискът се придвижва по веригата и до битовите консуматори. Всичко това се случва на фона на политическа рецесия, без работещ парламент и непрекъснато държавно управление.
Това прави по-трудно и намирането на решения, защото доста от проблемите изискват законодателни промени или утвърждение от Народното събрание. Големите очаквания са ориентирани към проекта за възобновяване, по който страната чака да получи 12 милиарда лева общо, в това число 1.6 милиарда лева предплатено заплащане, като немалка част от тези пари са ориентирани към енергетиката. Заради забавянето на проекта обаче вероятността това да се случи до края на тази година е съвсем нулева. В същото време от вярното потребление на средствата зависи дали страната ще успее да трансформира ефикасно енергийния бранш и да подсигурява сигурна и налична сила на българския бизнес в дълготраен проект. Ясната политика в енергетиката и предвидимата среда пък са основни за привличането на задгранични вложения и развиване на стопанската система.
Имаме проект
След дългото отсрочване България въпреки всичко внася проекта си за възобновяване и резистентност в Брюксел на 15 октомври, удостовери служебният министър председател Стефан Янев на срещата. Страната е последната в Европейския съюз дружно с Нидерландия, която към момента не е предоставила подобен проект в Европейската комисия, макар че предварителните крайни периоди бяха в първата половина на годината. Това обаче не беше направено от постоянното държавно управление, а по-късно се разбра и повода - Европейска комисия желае в него да бъде заложена последна дата за въглищната енергетика, което поради изборите държавното управление на ГЕРБ не посмя да направи, както и задължения за правосъдна промяна, които също липсваха в първия вид на проекта.
Капитал - брой 41
Забавянето до момента до известна степен се дължи на неналичието на визия за правосъдната промяна и енергетиката, изясни и виновният за процеса вицепремиер Атанас Пеканов. С внасянето на документа стартира двумесечен развой на договаряния и в случай че всичко върви добре, до края на годината страната би трябвало да получи утвърждение от Европейска комисия. " Всичко ще зависи от договарянията по тези две тематики ", посочи той. След това Съветът на Европейски Съюз има още месец, в който да утвърди контракта, преди да бъде подписан. Така първите средства от общо над 12 милиарда лева ще влязат в страната най-рано през първата половина на идната година.
Въглищен напън
На срещата стана ясно още, че сега работна група е почнала да написа план на енергийната тактика на страната, която е тясно обвързана с проекта за възобновяване. Текстът би трябвало да е подготвен до месец. " Две са изчезналите звена в тактиката, която е била до края на 2020 година - декарбонизацията и бъдещето на нуклеарната енергетика. Това са тематиките, които би трябвало да надградим, като ги приспособяваме към актуалната обстановка ", уточни енергийният министър Андрей Живков. В проекта за възобновяване 38% от средствата, планувани за България, са точно за декарбонизация. В сегашната тактика остават плановете за създаване на газова мощ от 1 гВт в Маришкия басейн, развиване на възобновимите енергийни източници - над 2 гВт, плюс акумулатори, както и по-малък тестов план за геотермална сила.
Основно условие на Европейска комисия, с цел да утвърди проекта, е България да уточни индикативна дата за завършек на въгледобива. В момента в проекта като дата е заложена 2038 година, като по думите на премиера тя предстои на преговаряне и може да стане 2040 година
При всички положения обаче много преди този момент ще би трябвало да бъдат направени междинни стъпки. От държавното управление признават, че страната е подложена на мощен напън от Брюксел да затвори въглищните си централи още през 2026 година " Ние сме дали индикативна дата за излизане в крайната фаза. В момента се договаряме какво да се случва в този интервал ", посочи Пеканов.
Краят на въглищата обаче не е единствено прекъсване на държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ". " На територията на България работят още доста въглищни електроцентрали, които също би трябвало да изпълнят съответните условия, преминавайки към критериите на зелената договорка ", добави Живков. Това, което е ясно към този момент, е, че България ще се опита да върви с дребни стъпки към осъществяването на тези условия, с цел да има време да си обезпечи благонадежден сурогат на въглищата.
В сряда в центъра на София имаше огромен митинг на миньорите от " Марица-изток ", които упорстваха браншът им да бъде непокътнат допустимо най-дълго. Реалностите обаче са по-различни - сегашните високи цени на силата, които разрешават на въглищното произвеждане да е конкурентно, са краткотрайно събитие и при нормализирането им мините и ТЕЦ-овете отново ще би трябвало да лимитират активността си, както преди. Само за предходната година Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " регистрира над 340 млн. лева загуба, с времето негативният финансов резултат ще става все по-голям.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Свят
Дори тази година, когато централа работи на цялостна мощ, загубите ще са към 200 млн. лева
Ядрени благоприятни условия
Подготвяната сега енергийна тактика, която ще би трябвало да бъде утвърдена и от Народното събрание, се опира и на още един дирек - развиването на нуклеарната енергетика в България. " Презумпцията, от която изхождаме, е, че нуклеарната енергетика е един от основните фактори, които могат да подсигуряват устойчивостта и независимостта на енергийната система ", изясни Янев и добави, че тя няма опция за реализирането на зелената договорка.
Тук обаче огромното незнайно е цената. Прогнозираните още през 2017 година разноски за нова АЕЦ в Белене бяха за 20 милиарда лева Скорошен отчет обаче демонстрира, че единствено от 2019 година насам капиталовите разноски в нови нуклеарни мощности са се нараснали с 39% поради повишаването на суровините. Така че няма да е изненада, в случай че цената на АЕЦ " Белене " и нови блокове в " Козлодуй " стигне 30 милиарда лева Това е непостижима инвестиция за страната, а частни вложители биха могли да дойдат единствено при гаранции за цена и изкупуване. Колко обаче би трябвало да коства токът, с цел да се възвърнат тези милиарди, също е въпрос без отговор все още.
Комбинацията от рецесия с енергийните цени и липса на работещ парламент и постоянно държавно управление е съвършената стихия, пред която България е изправена сега. Възможният механизъм, който да помогне на страната да излезе от обстановката, са средствата по Плана за възобновяване и развиване, които се чака да дойдат от Брюксел. Забавянето на документа обаче отсрочва приемането на средствата - 1.6 милиарда лева задатък, за по-нататък във времето. Единствените решения към този момент са краткосрочните. Това бяха и главните тематики на 15-ата годишна среща на бизнеса с държавното управление, която " Капитал " провежда през седмицата.
Добрата вест е, че проект въпреки всичко към този момент има и той влиза в Европейската комисия още на 15 октомври. Най-тежките въпроси обаче като енергийната и правосъдната промяна няма да намерят позволение толкоз бързо. Засега е ясно, че служебният кабинет ще заложи на оптимално отдалечени периоди за прекъсване на въглищните централи - задачата е това да стане през 2038 - 2040 година, въпреки че Брюксел надали ще утвърди концепцията с подготвеност. Извън развиването на възобновими енергийни източници, като благонадежден източник на електрическа енергия, който да замести ТЕЦ-овете, държавното управление вижда нуклеарната сила. Подобен план обаче ще отнеме доста време, а разноските за него с течение на годините наподобяват все по-непостижими.
Трудна среда за бизнес
В момента цяла Европа се намира в тежка енергийна рецесия, с исторически високи цени на електрическата енергия и природния газ. В България обаче има и утежняващи фактори - цялостна взаимозависимост от " Газпром " за доставките на газ и нереформиран електроенергиен бранш. Това слага бизнеса в неизгодна обстановка, в която той губи конкурентоспособността си в Европа. В същото време в страната няма настоящи механизми за обезщетения на енергоемките предприятия, вследствие на което основни фабрики лимитират активността си. Повишените енергийни разноски принуждават фирмите да подвигат цените си, което подхранва инфлацията, а рискът се придвижва по веригата и до битовите консуматори. Всичко това се случва на фона на политическа рецесия, без работещ парламент и непрекъснато държавно управление.
Това прави по-трудно и намирането на решения, защото доста от проблемите изискват законодателни промени или утвърждение от Народното събрание. Големите очаквания са ориентирани към проекта за възобновяване, по който страната чака да получи 12 милиарда лева общо, в това число 1.6 милиарда лева предплатено заплащане, като немалка част от тези пари са ориентирани към енергетиката. Заради забавянето на проекта обаче вероятността това да се случи до края на тази година е съвсем нулева. В същото време от вярното потребление на средствата зависи дали страната ще успее да трансформира ефикасно енергийния бранш и да подсигурява сигурна и налична сила на българския бизнес в дълготраен проект. Ясната политика в енергетиката и предвидимата среда пък са основни за привличането на задгранични вложения и развиване на стопанската система.
Имаме проект
След дългото отсрочване България въпреки всичко внася проекта си за възобновяване и резистентност в Брюксел на 15 октомври, удостовери служебният министър председател Стефан Янев на срещата. Страната е последната в Европейския съюз дружно с Нидерландия, която към момента не е предоставила подобен проект в Европейската комисия, макар че предварителните крайни периоди бяха в първата половина на годината. Това обаче не беше направено от постоянното държавно управление, а по-късно се разбра и повода - Европейска комисия желае в него да бъде заложена последна дата за въглищната енергетика, което поради изборите държавното управление на ГЕРБ не посмя да направи, както и задължения за правосъдна промяна, които също липсваха в първия вид на проекта.
Капитал - брой 41
Забавянето до момента до известна степен се дължи на неналичието на визия за правосъдната промяна и енергетиката, изясни и виновният за процеса вицепремиер Атанас Пеканов. С внасянето на документа стартира двумесечен развой на договаряния и в случай че всичко върви добре, до края на годината страната би трябвало да получи утвърждение от Европейска комисия. " Всичко ще зависи от договарянията по тези две тематики ", посочи той. След това Съветът на Европейски Съюз има още месец, в който да утвърди контракта, преди да бъде подписан. Така първите средства от общо над 12 милиарда лева ще влязат в страната най-рано през първата половина на идната година.
Въглищен напън
На срещата стана ясно още, че сега работна група е почнала да написа план на енергийната тактика на страната, която е тясно обвързана с проекта за възобновяване. Текстът би трябвало да е подготвен до месец. " Две са изчезналите звена в тактиката, която е била до края на 2020 година - декарбонизацията и бъдещето на нуклеарната енергетика. Това са тематиките, които би трябвало да надградим, като ги приспособяваме към актуалната обстановка ", уточни енергийният министър Андрей Живков. В проекта за възобновяване 38% от средствата, планувани за България, са точно за декарбонизация. В сегашната тактика остават плановете за създаване на газова мощ от 1 гВт в Маришкия басейн, развиване на възобновимите енергийни източници - над 2 гВт, плюс акумулатори, както и по-малък тестов план за геотермална сила.
Основно условие на Европейска комисия, с цел да утвърди проекта, е България да уточни индикативна дата за завършек на въгледобива. В момента в проекта като дата е заложена 2038 година, като по думите на премиера тя предстои на преговаряне и може да стане 2040 година
При всички положения обаче много преди този момент ще би трябвало да бъдат направени междинни стъпки. От държавното управление признават, че страната е подложена на мощен напън от Брюксел да затвори въглищните си централи още през 2026 година " Ние сме дали индикативна дата за излизане в крайната фаза. В момента се договаряме какво да се случва в този интервал ", посочи Пеканов.
Краят на въглищата обаче не е единствено прекъсване на държавната Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ". " На територията на България работят още доста въглищни електроцентрали, които също би трябвало да изпълнят съответните условия, преминавайки към критериите на зелената договорка ", добави Живков. Това, което е ясно към този момент, е, че България ще се опита да върви с дребни стъпки към осъществяването на тези условия, с цел да има време да си обезпечи благонадежден сурогат на въглищата.
В сряда в центъра на София имаше огромен митинг на миньорите от " Марица-изток ", които упорстваха браншът им да бъде непокътнат допустимо най-дълго. Реалностите обаче са по-различни - сегашните високи цени на силата, които разрешават на въглищното произвеждане да е конкурентно, са краткотрайно събитие и при нормализирането им мините и ТЕЦ-овете отново ще би трябвало да лимитират активността си, както преди. Само за предходната година Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " регистрира над 340 млн. лева загуба, с времето негативният финансов резултат ще става все по-голям.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Свят
Дори тази година, когато централа работи на цялостна мощ, загубите ще са към 200 млн. лева
Ядрени благоприятни условия
Подготвяната сега енергийна тактика, която ще би трябвало да бъде утвърдена и от Народното събрание, се опира и на още един дирек - развиването на нуклеарната енергетика в България. " Презумпцията, от която изхождаме, е, че нуклеарната енергетика е един от основните фактори, които могат да подсигуряват устойчивостта и независимостта на енергийната система ", изясни Янев и добави, че тя няма опция за реализирането на зелената договорка.
Тук обаче огромното незнайно е цената. Прогнозираните още през 2017 година разноски за нова АЕЦ в Белене бяха за 20 милиарда лева Скорошен отчет обаче демонстрира, че единствено от 2019 година насам капиталовите разноски в нови нуклеарни мощности са се нараснали с 39% поради повишаването на суровините. Така че няма да е изненада, в случай че цената на АЕЦ " Белене " и нови блокове в " Козлодуй " стигне 30 милиарда лева Това е непостижима инвестиция за страната, а частни вложители биха могли да дойдат единствено при гаранции за цена и изкупуване. Колко обаче би трябвало да коства токът, с цел да се възвърнат тези милиарди, също е въпрос без отговор все още.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ