Тунел със смъртоносен дефект
Ремонтът на тунел "Витиня " наближава своят край след пет години тапи. Той е бил рисков и пред сриване години наред и единствено шанс е оказал помощ да не се случи покруса. Европейската комисия може да заведе дело против България поради рисковите ни тунели.
" Този тунел да не би инцидентно да е в употреба?! " Това е попитал разтревожено немски професор, когато вижда какво е положението на тунел " Витиня ". За случката споделя проф. Николай Жечев, който е основен архитект на продължаващия към този момент пет години ремонт на оборудването на автомагистрала " Хемус ". ()
Въпросът какво се случва с " Витиня " дълго време беше обгърнат в мъгла - сякаш нещо се ремонтира, само че не е ясно какво, против какви пари и докога. А повода за всичко това се оказва много стряскаща - тунелът е бил на крачка от сриване. В тръбите от десетилетия е нямало армировка и хидроизолация, а в кухините е имало скрити варели и чували Казано напряко - построен е безобразно и рисково. За това обаче се е схванало в процеса на самата работа, заради което се е наложило напълно да бъде изменен планът и методът за реорганизация на оборудването. Резултати от обследването на " Витиня " са изпратени в Германия за консултация, откъдето идва и репликата на немският професор.
Добрата вест е, че ремонтът на " Витиня " ще завърши този месец. Официално за него са изхарчени 50 млн. лева, като с изключение на цялостна реорганизация са построени спешни галерии и интелигентна система. Остава обаче терзанието, че освен този тунел е рисков., а на доста други места са забележими течове, оголена арматура и така нататък Почти на всички места липсват спешна сигнализация, съоръжения за отклоняване на изгорели газове, противопожарни системи, спешни изходи и други Европейската комисия (ЕК) публично подлага на критика България, че сигурността в тунелите й не е на положително равнище.
Кухата заплаха
" Витиня " към този момент е най-дългият пътен тунел у нас - 1195 м, като в строителството му взе участие " Минстрой ". Двете тръби са пуснати за придвижване през 1984 година с нарушена още тогава от множеството течове тунелна обшивка. В интервала 1989 - 1991 година хидроизолацията се поправя, само че очевидно незадоволително.
Капитал - брой 10
Едва през юни 2016 година, или 25 години по-късно, стартира планов ремонт на едната тръба - тази в посока Варна. За него публично дава отговор " Автомагистрали ", защото държавната компания има контракти с Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) за поддържането на съвсем всички автомагистрали у нас. За уреди на " Хемус " обаче тя разчита на подизпълнител в лицето на " Главболгарстрой ".
При ремонта на първата тръба излиза наяве, че главен проблем е хидроизолацията или по-скоро неналичието й. " Водата, както токът, е много интелигентна и си намира пътя, по тази причина без хидроизолация не може да се мине ", споделя проф. Жечев. Ремонтът завършва през 2017 година и строителите се трансферират в другата тръба - в посока София. По проект би трябвало да се изпълнят относително леки задания - да вземем за пример да се сменят лампите и да се възобнови маркировката. Тунелът обаче крие злокобна загадка.
Стига се до георадарно проучване през 2019 година и резултатът от него е стряскащ. Установяват се кухини както сред първичната и вторичната облицовки, по този начин и сред първичната обшивка и скалния масив, както и изчезнала армировка. Източници описват, че в тръбите е имало варели и чували бетон, като няма информация кой и по кое време ги е поставял - евентуално са там още от 80-те.
" Този тунел да не би инцидентно да е в употреба?! " Това е попитал разтревожено немски професор, когато вижда какво е положението на тунел " Витиня ". За случката споделя проф. Николай Жечев, който е основен архитект на продължаващия към този момент пет години ремонт на оборудването на автомагистрала " Хемус ". ()
Въпросът какво се случва с " Витиня " дълго време беше обгърнат в мъгла - сякаш нещо се ремонтира, само че не е ясно какво, против какви пари и докога. А повода за всичко това се оказва много стряскаща - тунелът е бил на крачка от сриване. В тръбите от десетилетия е нямало армировка и хидроизолация, а в кухините е имало скрити варели и чували Казано напряко - построен е безобразно и рисково. За това обаче се е схванало в процеса на самата работа, заради което се е наложило напълно да бъде изменен планът и методът за реорганизация на оборудването. Резултати от обследването на " Витиня " са изпратени в Германия за консултация, откъдето идва и репликата на немският професор.
Добрата вест е, че ремонтът на " Витиня " ще завърши този месец. Официално за него са изхарчени 50 млн. лева, като с изключение на цялостна реорганизация са построени спешни галерии и интелигентна система. Остава обаче терзанието, че освен този тунел е рисков., а на доста други места са забележими течове, оголена арматура и така нататък Почти на всички места липсват спешна сигнализация, съоръжения за отклоняване на изгорели газове, противопожарни системи, спешни изходи и други Европейската комисия (ЕК) публично подлага на критика България, че сигурността в тунелите й не е на положително равнище.
Кухата заплаха
" Витиня " към този момент е най-дългият пътен тунел у нас - 1195 м, като в строителството му взе участие " Минстрой ". Двете тръби са пуснати за придвижване през 1984 година с нарушена още тогава от множеството течове тунелна обшивка. В интервала 1989 - 1991 година хидроизолацията се поправя, само че очевидно незадоволително.
Капитал - брой 10
Едва през юни 2016 година, или 25 години по-късно, стартира планов ремонт на едната тръба - тази в посока Варна. За него публично дава отговор " Автомагистрали ", защото държавната компания има контракти с Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) за поддържането на съвсем всички автомагистрали у нас. За уреди на " Хемус " обаче тя разчита на подизпълнител в лицето на " Главболгарстрой ".
При ремонта на първата тръба излиза наяве, че главен проблем е хидроизолацията или по-скоро неналичието й. " Водата, както токът, е много интелигентна и си намира пътя, по тази причина без хидроизолация не може да се мине ", споделя проф. Жечев. Ремонтът завършва през 2017 година и строителите се трансферират в другата тръба - в посока София. По проект би трябвало да се изпълнят относително леки задания - да вземем за пример да се сменят лампите и да се възобнови маркировката. Тунелът обаче крие злокобна загадка.
Стига се до георадарно проучване през 2019 година и резултатът от него е стряскащ. Установяват се кухини както сред първичната и вторичната облицовки, по този начин и сред първичната обшивка и скалния масив, както и изчезнала армировка. Източници описват, че в тръбите е имало варели и чували бетон, като няма информация кой и по кое време ги е поставял - евентуално са там още от 80-те.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ