"Лекомисления" срещу Държавна сигурност, или историята на Веселин Бранев
Премиерата на документалния филм " Следеният човек " е част от фестивала " Синелибри " Филмът по едноименната книга на Веселин Бранев споделя за Държавна сигурност и механизмите на следене Режисьорът Димитър Коцев-Шошо отваря тематиката за неслучилата се лустрация
" Лидия размахва юмруче, Лидия вика " гибел ", лицето на Лидия сред двете дълги плитки има необичайно удовлетворен израз. Тя обръща глава към мен, вижда затворената ми уста и погледът й се изпълва с упрек " - тази сцена от детството на българския режисьор Веселин Бранев (1932-2014) разказва първите дни на озлобление по време на комунистическа България и е част от скъпия му спомен " Следеният човек ".
В ( за трети път от " Фама " ) той се пробва да разчете досието си от Държавна сигурност, редува спомените си и тази паралелна подправена биография, която са основали сътрудниците, в опит да осмисли живота си в тоталитарния режим. Благодарение на чувствителността и гения му, само че и готовността да гледа сериозно на личното си държание, през днешния ден можем да разберем логиката на психиката на индивида, заставен да живее в тирания. Най-често повтаряните думи са " оскърбление " и " достолепие ".
От описа на Веселин Бранев, записан като обект " Лекомисленият ", научаваме доста повече за репресивния уред на комунистическия режим и за методите на Държавна сигурност, в сравнение с от формалните материали по тематиката. Спомените му за случилото се демонстрират по какъв начин " внедрената идеология има силата да банализира злото и в съзнанието на най-безобидния субект ". Някъде в неуместните елементи историята става пълнокръвна - да вземем за пример инспекторът, който ликвидирал хора, само че в същото време бил спокоен комшия, замерван с ютия от брачната половинка си.
Реклама
Книгата излиза през 2007 година и още тогава притегля вниманието на режисьора Димитър Коцев - Шошо - вижда я на витрината на книжарница и подскача от изненада, като прочита името на създателя - за него Бранев е един от най-интересните му преподаватели в НАТФИЗ, извънреден режисьор на филми като " Записки по българските въстания " и " Хотел " Централ " и изобщо не си го е представял като публицист с терзания и скрупули, който се потапя в мъчителни мемоари.
Режисьорът Димитър Коцев - Шошо Фотограф: Цветелина Белутова
" Прочетох я за една нощ - това е най-хубавата книга, писана на български, не инцидентно незабавно беше издадена и на френски и испански, чисто и просто - международна литература ". За Шошо се трансформира в персонална идея и задача да опише историята на преподавателя си Бранев. Нещо повече - трансформира се в прочувствен опит предишното да послужи като предизвестие за бъдещето. Петнадесет години по-късно филмът " Следеният човек ", за който Димитър Коцев-Шошо влага единствено лични средства, е подготвен и ще бъде показан премиерно в границите на фестивала " Синелибри ".
На въпроса ми в този момент ли е най-точният миг - когато Русия, отпред с Путин е впрегнала още веднъж всичките си сили в агитация и агресия, дава отговор, че в действителност е просрочен с кино лентата. " Както закъсняхме толкоз доста с тематиката за досиетата и Държавна сигурност, по този начин и с кино лентата закъсняхме, закъсняли сме всички и това е ориста на България - изоставаме, тъй като ни липсва катарзиса ", споделя Димитър Коцев. Режисьорът изяснява, че точно тъй като в България по този начин и в никакъв случай не се случи лустрацията като в Чехия, Полша и Унгария, си оставаме най-бедни - " Българите все споделят, че не се интересуват от нереални морални въпроси, че е значимо да имат храна на масата и кола втора употреба, импорт от Германия, само че не осъзнават, че без морал няма благополучие " . За образец показва прилежаща Румъния, която също като нас се ослушва по тематиката с лустрацията и споделя ориста ни на една от най-бедните и корумпирани страни в Европейски Съюз. За да сме честити и щастливи, ни е нужна основата на законите и морала - " в случай че лустрацията се беше случила през 90-те, щяха да бъдат пресечени калните канали на въздействие и престъпност и в този момент нямаше да може човек като Кеворк Кеворкян да вземем за пример да се изрича по каквато и да е тематика и да го цитират " , безапелационен е Димитър Коцев.
писателят и режисьор Веселин Бранев, кадър от кино лентата " Следеният човек "
Благодарение на почтени хора като Веселин Бранев и неговата задълбочена работа по досието му, могат да се възстановят и част от истории, които са окончателно изгубени поради унищожаването на огромна част от архивите на Държавна сигурност през 90-те. " Престъплението, осъществено от военачалник Семерджиев и други лица, е освен против паметта, само че и нарушение на закона - с подписването за изгарянето на толкоз доста документи се прикриха следите на мръсния преход, през който минахме ", споделя Димитър Коцев. Остават досиета на хора, които не могат да се защитят или нямат такова значение, само че с помощта на откриватели, които към този момент години наред се ровят, съумяват да се възстановят някои следи и да се намерят взаимовръзки, въпреки и мъчно и на моменти спекулативно.
Реклама
Книгата е задълбочена, многопластова и разкрива безпределно доста ъгли от историята на България и от персоналната история на Бранев - " аз самоуверено си мислех, че филмът ще успее да направи същото, само че няма по какъв начин това да се случи и го открих по сложния метод с доста години монтаж и сменяне на тактиката ", споделя режисьорът. Накрая се натъква на непредвидена помощ - преди пет години получава достъп до достоверни архивни фрагменти от Комисията по досиетата. Видеоинструктажи, които Държавна сигурност са записвали, с цел да образоват новобранци сътрудници - записите са толкоз комични, че са чак нереални и звучат като подигравка, само че в същото време напълно съответстват с методите и похватите, употребявани при следенето на Бранев, по тази причина са идеалната визуализация към неговия личен роман.
Сред мъчителните мемоари, които Веселин Бранев споделя пред камерата, е и историята по какъв начин шестнадесетгодишен е бил вербуван от Държавна сигурност. И макар че в никакъв случай действително не е сътрудничил, самият факт, че в миналото като изплашен възпитаник е поставил подписа си, не му дава мира до края на живота му. Именно от неговата книга се схваща ясно по какъв начин доста хора са били официално вербувани - " Има метод да се разбере дали сътрудникът е имал действителна активност. Съществуват и доста случаи на изнудване - припомням си сътрудник на татко ми, артист, който беше ченге единствено тъй като имаше благосъстоятелност отвън България, до която нямаше по какъв начин да стигне, без да сътрудничи ", споделя Димитър Коцев - Шошо. Според него точно неналичието на ясна лустрация разрешава сходна замяна на обстоятелствата - кой действително е бил клеветник и кой единствено " на хартия ".
" Държави, в които паметта се замита под килима, неизбежно се подхлъзват и се връщат назад там, откъдето се тръгнали проблемите. Категоричен образец е Русия сега ", споделя Коцев. Според него през 90-те интелектуалци измежду руснаците са били водещи в осмислянето на грешките им като нация, работата на организации като Memorial (която е измежду носителите на Нобел за мир тази година) e била образец за взор към предишното и култивиране на виновността.
" Германците го научиха по сложния метод, откакто американците окупираха Западна Германия след Втората международна война и ги принудиха доста пъти и доста мъчително да се погледнат в огледалото, където да видят личните си неточности от времето на нацизма. Бяха нужни няколко генерации, с цел да стигнат до днешния миг, в който те са най-толерантната страна ", споделя Коцев.
" Лидия размахва юмруче, Лидия вика " гибел ", лицето на Лидия сред двете дълги плитки има необичайно удовлетворен израз. Тя обръща глава към мен, вижда затворената ми уста и погледът й се изпълва с упрек " - тази сцена от детството на българския режисьор Веселин Бранев (1932-2014) разказва първите дни на озлобление по време на комунистическа България и е част от скъпия му спомен " Следеният човек ".
В ( за трети път от " Фама " ) той се пробва да разчете досието си от Държавна сигурност, редува спомените си и тази паралелна подправена биография, която са основали сътрудниците, в опит да осмисли живота си в тоталитарния режим. Благодарение на чувствителността и гения му, само че и готовността да гледа сериозно на личното си държание, през днешния ден можем да разберем логиката на психиката на индивида, заставен да живее в тирания. Най-често повтаряните думи са " оскърбление " и " достолепие ".
От описа на Веселин Бранев, записан като обект " Лекомисленият ", научаваме доста повече за репресивния уред на комунистическия режим и за методите на Държавна сигурност, в сравнение с от формалните материали по тематиката. Спомените му за случилото се демонстрират по какъв начин " внедрената идеология има силата да банализира злото и в съзнанието на най-безобидния субект ". Някъде в неуместните елементи историята става пълнокръвна - да вземем за пример инспекторът, който ликвидирал хора, само че в същото време бил спокоен комшия, замерван с ютия от брачната половинка си.
Реклама
Книгата излиза през 2007 година и още тогава притегля вниманието на режисьора Димитър Коцев - Шошо - вижда я на витрината на книжарница и подскача от изненада, като прочита името на създателя - за него Бранев е един от най-интересните му преподаватели в НАТФИЗ, извънреден режисьор на филми като " Записки по българските въстания " и " Хотел " Централ " и изобщо не си го е представял като публицист с терзания и скрупули, който се потапя в мъчителни мемоари.
Режисьорът Димитър Коцев - Шошо Фотограф: Цветелина Белутова
" Прочетох я за една нощ - това е най-хубавата книга, писана на български, не инцидентно незабавно беше издадена и на френски и испански, чисто и просто - международна литература ". За Шошо се трансформира в персонална идея и задача да опише историята на преподавателя си Бранев. Нещо повече - трансформира се в прочувствен опит предишното да послужи като предизвестие за бъдещето. Петнадесет години по-късно филмът " Следеният човек ", за който Димитър Коцев-Шошо влага единствено лични средства, е подготвен и ще бъде показан премиерно в границите на фестивала " Синелибри ".
На въпроса ми в този момент ли е най-точният миг - когато Русия, отпред с Путин е впрегнала още веднъж всичките си сили в агитация и агресия, дава отговор, че в действителност е просрочен с кино лентата. " Както закъсняхме толкоз доста с тематиката за досиетата и Държавна сигурност, по този начин и с кино лентата закъсняхме, закъсняли сме всички и това е ориста на България - изоставаме, тъй като ни липсва катарзиса ", споделя Димитър Коцев. Режисьорът изяснява, че точно тъй като в България по този начин и в никакъв случай не се случи лустрацията като в Чехия, Полша и Унгария, си оставаме най-бедни - " Българите все споделят, че не се интересуват от нереални морални въпроси, че е значимо да имат храна на масата и кола втора употреба, импорт от Германия, само че не осъзнават, че без морал няма благополучие " . За образец показва прилежаща Румъния, която също като нас се ослушва по тематиката с лустрацията и споделя ориста ни на една от най-бедните и корумпирани страни в Европейски Съюз. За да сме честити и щастливи, ни е нужна основата на законите и морала - " в случай че лустрацията се беше случила през 90-те, щяха да бъдат пресечени калните канали на въздействие и престъпност и в този момент нямаше да може човек като Кеворк Кеворкян да вземем за пример да се изрича по каквато и да е тематика и да го цитират " , безапелационен е Димитър Коцев.
писателят и режисьор Веселин Бранев, кадър от кино лентата " Следеният човек "
Благодарение на почтени хора като Веселин Бранев и неговата задълбочена работа по досието му, могат да се възстановят и част от истории, които са окончателно изгубени поради унищожаването на огромна част от архивите на Държавна сигурност през 90-те. " Престъплението, осъществено от военачалник Семерджиев и други лица, е освен против паметта, само че и нарушение на закона - с подписването за изгарянето на толкоз доста документи се прикриха следите на мръсния преход, през който минахме ", споделя Димитър Коцев. Остават досиета на хора, които не могат да се защитят или нямат такова значение, само че с помощта на откриватели, които към този момент години наред се ровят, съумяват да се възстановят някои следи и да се намерят взаимовръзки, въпреки и мъчно и на моменти спекулативно.
Реклама
Книгата е задълбочена, многопластова и разкрива безпределно доста ъгли от историята на България и от персоналната история на Бранев - " аз самоуверено си мислех, че филмът ще успее да направи същото, само че няма по какъв начин това да се случи и го открих по сложния метод с доста години монтаж и сменяне на тактиката ", споделя режисьорът. Накрая се натъква на непредвидена помощ - преди пет години получава достъп до достоверни архивни фрагменти от Комисията по досиетата. Видеоинструктажи, които Държавна сигурност са записвали, с цел да образоват новобранци сътрудници - записите са толкоз комични, че са чак нереални и звучат като подигравка, само че в същото време напълно съответстват с методите и похватите, употребявани при следенето на Бранев, по тази причина са идеалната визуализация към неговия личен роман.
Сред мъчителните мемоари, които Веселин Бранев споделя пред камерата, е и историята по какъв начин шестнадесетгодишен е бил вербуван от Държавна сигурност. И макар че в никакъв случай действително не е сътрудничил, самият факт, че в миналото като изплашен възпитаник е поставил подписа си, не му дава мира до края на живота му. Именно от неговата книга се схваща ясно по какъв начин доста хора са били официално вербувани - " Има метод да се разбере дали сътрудникът е имал действителна активност. Съществуват и доста случаи на изнудване - припомням си сътрудник на татко ми, артист, който беше ченге единствено тъй като имаше благосъстоятелност отвън България, до която нямаше по какъв начин да стигне, без да сътрудничи ", споделя Димитър Коцев - Шошо. Според него точно неналичието на ясна лустрация разрешава сходна замяна на обстоятелствата - кой действително е бил клеветник и кой единствено " на хартия ".
" Държави, в които паметта се замита под килима, неизбежно се подхлъзват и се връщат назад там, откъдето се тръгнали проблемите. Категоричен образец е Русия сега ", споделя Коцев. Според него през 90-те интелектуалци измежду руснаците са били водещи в осмислянето на грешките им като нация, работата на организации като Memorial (която е измежду носителите на Нобел за мир тази година) e била образец за взор към предишното и култивиране на виновността.
" Германците го научиха по сложния метод, откакто американците окупираха Западна Германия след Втората международна война и ги принудиха доста пъти и доста мъчително да се погледнат в огледалото, където да видят личните си неточности от времето на нацизма. Бяха нужни няколко генерации, с цел да стигнат до днешния миг, в който те са най-толерантната страна ", споделя Коцев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ