Има ли пари в здравеопазването?
Пазарът на здравни услуги е към 12 милиарда лева Половината от тях се доплащат от пациентите. Проблемът е в ръководството на тези средства и безконтролното съществуване на държавните лечебни заведения. На лекарствения пазар не престават дефицитите на лекарства.
Сблъсъкът със здравната система на младите и здрави хора е относително лек и те бързо се научават, че в случай че се разболеят в края на месеца, няма да могат да получат направление за проучвания и би трябвало да си платят сами. Научават се, че издаването на болничен лист не е гратис и че скъпите проучвания като скенер, ядрено-магнитен резонанс и гастроскопия се вършат в болница и би трябвало да пролежат най-малко три дни за това, в случай че не желаят да чакат с месеци позволение да го създадат в извънболничната помощ. Научават се още, че е добре да имаш и спомагателна застраховка, без значение че се осигуряваш на оптималния застрахователен приход.
Проблемите в действителност стартират, когато в фамилията се разболеят децата или родителите и младежът с учудване схваща, че в България здравната и обществената система работят на шанс, че са нужни доста средства, старания и персонално време, с цел да съчетаеш гледането на болен с това да работиш пълноценно. Научават се, че рейтинг за качество на оказаната здравна помощ и на лечебните заведения няма, нормално няма и тъкмо съблюдаване на записаните часове за обзор, а и като цяло няма от кое място да схванеш кой е най-хубавият доктор за съответното заболяване, а би трябвало да питаш - от съседите и далечните родственици до всеки инцидентен прочут - при кого да заведеш най-близките си.
С три думи - опазването на здравето не е гратис. Не единствено това, от време на време то е непостижимо скъпо за някои от тежките и комплицирани болести. Пазарът на здравни услуги в България се пресмята на стойност към 12 милиарда лева, като половината от тях са бюджетите на здравното министерство и здравната каса, образувани от здравните вноски и налозите на всички жители, а останалите са доплащания от пациенти от джоба им над здравните осигуровки. Това е най-високият % в Европейски Съюз и на процедура прави невероятно лекуването на част от болните.
Реклама
Нито една от парламентарно показаните партии не планува да усилва здравната вноска, която сега е най-малко 56.80 лева месечно, само че пък множеството възнамеряват друг вид промени, посредством които парите в здравната каса и министерството да се ръководят по-добре.
В същото време, макар че пациентите доплащат близо 6 милиарда лева над наложителните си здравни вноски, това не стига до всеки редови доктор или здравна сестра. За първи път през май тази година всички клинични пътеки в лечебните заведения бяха увеличени с 25% с изискването да бъдат вдигнати главните заплати на работещите в системата. В извънболничната помощ нарастването на прегледите и медицинските действия беше 33%. Въпреки това обаче в огромна част от лечебните заведения нарастване на заплатите няма и всичко продължава постарому - лекари и сестри работят на по няколко места, с цел да получат прилични приходи, а от месеци има стачки на медицински личен състав в държавни и общински лечебни заведения за постигане на заветните 1500 лева месечно за здравна сестра. Дали е толкоз доста? В броя на " Капитал Здраве " ръководителят на Комисията по опазване на здравето на Народното събрание доцент доктор Антон Тонев съпоставя заплатите в бранша с тези на начинаещите в ресторантьорския бизнес и ги намира за срамно дребни.
В същото време тематиката за парите е централна в разговора или неналичието на разговор сред Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров изяснява напълно тъкмо какво се случва в връзката им с НЗОК.
Дали и пандемията изкриви по някакъв метод здравната система и по какъв начин? Освен вълната от постковид затруднения и непосредствено нелекувани и недиагностицирани заболели, за които в това издание приказва ръководителят на Българското онкологично научно сдружение проф. доктор Асен Дудов, лечебните заведения са залети и от още една вълна - на навика да се получава по-високо възнаграждение поради пандемията, което беше прекъснато.
Реклама Пандемични заплати
От 2020 година до април на тази година медиците в България получиха ненадейно покачване на заплатите към коронавирус пандемията. То беше целево за поддържане на подготвеност за работа в пандемична конюнктура - с пари от еврофондовете и държавния бюджет, за работещите на първа линия, а по-късно и за всички работещи в системата в риск да се срещнат с вируса във всекидневната си работа с пациенти.
Покрай епидемията лечебните заведения претърпяха вътрешни преструктурирания, с цел да открият повече кревати за заболели с вируса, беше забраняван плановият банкет, клиниките работеха с понижен потенциал. Здравната каса пък стартира да заплаща на всички най-малко 85% от парите, които са получавали преди епидемията, с цел да поддържат подготвеност за лекуване. Така се оказа, че голям брой зъболекари и дребни клиники са получавали пари, без да работят, и са били удовлетворени от тези 85%, които са представлявали доста повече от действително направената активност.
След края на пандемията предишното държавно управление трябваше да реши въпроса по какъв начин заплатите на медиците действително да се усилят след отпадането на коронавирус добавките. Решението беше в групов трудов контракт и в текстове на Националния рамков контракт с лекарския съюз. В двата документа беше записано, че минималните заплати на лекарите би трябвало да доближат 2000, а на сестрите - 1500 лв., най-късно от 1 август тази година. Текстът в НРД беше оспорен от голям брой лечебни заведения и техните сдружения и сега е замразен като деяние. За да доближат тези заплати, предходните ръководещи заложиха неслучвало се досега нарастване на всички клинични пътеки в болница, както и средства в бюджета. В последна сметка лечебните заведения получават повече пари, като с новите заплати са 150 от тях, в останалите 200 това не е по този начин.
Основните неувеличили минималните заплати са държавните и общинските лечебни заведения. И до момента в който за общинските нормално се плануват спомагателни средства по специфични методики, казусът в ръководството на средствата си остава в огромните държавни лечебни заведения.
Сблъсъкът със здравната система на младите и здрави хора е относително лек и те бързо се научават, че в случай че се разболеят в края на месеца, няма да могат да получат направление за проучвания и би трябвало да си платят сами. Научават се, че издаването на болничен лист не е гратис и че скъпите проучвания като скенер, ядрено-магнитен резонанс и гастроскопия се вършат в болница и би трябвало да пролежат най-малко три дни за това, в случай че не желаят да чакат с месеци позволение да го създадат в извънболничната помощ. Научават се още, че е добре да имаш и спомагателна застраховка, без значение че се осигуряваш на оптималния застрахователен приход.
Проблемите в действителност стартират, когато в фамилията се разболеят децата или родителите и младежът с учудване схваща, че в България здравната и обществената система работят на шанс, че са нужни доста средства, старания и персонално време, с цел да съчетаеш гледането на болен с това да работиш пълноценно. Научават се, че рейтинг за качество на оказаната здравна помощ и на лечебните заведения няма, нормално няма и тъкмо съблюдаване на записаните часове за обзор, а и като цяло няма от кое място да схванеш кой е най-хубавият доктор за съответното заболяване, а би трябвало да питаш - от съседите и далечните родственици до всеки инцидентен прочут - при кого да заведеш най-близките си.
С три думи - опазването на здравето не е гратис. Не единствено това, от време на време то е непостижимо скъпо за някои от тежките и комплицирани болести. Пазарът на здравни услуги в България се пресмята на стойност към 12 милиарда лева, като половината от тях са бюджетите на здравното министерство и здравната каса, образувани от здравните вноски и налозите на всички жители, а останалите са доплащания от пациенти от джоба им над здравните осигуровки. Това е най-високият % в Европейски Съюз и на процедура прави невероятно лекуването на част от болните.
Реклама
Нито една от парламентарно показаните партии не планува да усилва здравната вноска, която сега е най-малко 56.80 лева месечно, само че пък множеството възнамеряват друг вид промени, посредством които парите в здравната каса и министерството да се ръководят по-добре.
В същото време, макар че пациентите доплащат близо 6 милиарда лева над наложителните си здравни вноски, това не стига до всеки редови доктор или здравна сестра. За първи път през май тази година всички клинични пътеки в лечебните заведения бяха увеличени с 25% с изискването да бъдат вдигнати главните заплати на работещите в системата. В извънболничната помощ нарастването на прегледите и медицинските действия беше 33%. Въпреки това обаче в огромна част от лечебните заведения нарастване на заплатите няма и всичко продължава постарому - лекари и сестри работят на по няколко места, с цел да получат прилични приходи, а от месеци има стачки на медицински личен състав в държавни и общински лечебни заведения за постигане на заветните 1500 лева месечно за здравна сестра. Дали е толкоз доста? В броя на " Капитал Здраве " ръководителят на Комисията по опазване на здравето на Народното събрание доцент доктор Антон Тонев съпоставя заплатите в бранша с тези на начинаещите в ресторантьорския бизнес и ги намира за срамно дребни.
В същото време тематиката за парите е централна в разговора или неналичието на разговор сред Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров изяснява напълно тъкмо какво се случва в връзката им с НЗОК.
Дали и пандемията изкриви по някакъв метод здравната система и по какъв начин? Освен вълната от постковид затруднения и непосредствено нелекувани и недиагностицирани заболели, за които в това издание приказва ръководителят на Българското онкологично научно сдружение проф. доктор Асен Дудов, лечебните заведения са залети и от още една вълна - на навика да се получава по-високо възнаграждение поради пандемията, което беше прекъснато.
Реклама Пандемични заплати
От 2020 година до април на тази година медиците в България получиха ненадейно покачване на заплатите към коронавирус пандемията. То беше целево за поддържане на подготвеност за работа в пандемична конюнктура - с пари от еврофондовете и държавния бюджет, за работещите на първа линия, а по-късно и за всички работещи в системата в риск да се срещнат с вируса във всекидневната си работа с пациенти.
Покрай епидемията лечебните заведения претърпяха вътрешни преструктурирания, с цел да открият повече кревати за заболели с вируса, беше забраняван плановият банкет, клиниките работеха с понижен потенциал. Здравната каса пък стартира да заплаща на всички най-малко 85% от парите, които са получавали преди епидемията, с цел да поддържат подготвеност за лекуване. Така се оказа, че голям брой зъболекари и дребни клиники са получавали пари, без да работят, и са били удовлетворени от тези 85%, които са представлявали доста повече от действително направената активност.
След края на пандемията предишното държавно управление трябваше да реши въпроса по какъв начин заплатите на медиците действително да се усилят след отпадането на коронавирус добавките. Решението беше в групов трудов контракт и в текстове на Националния рамков контракт с лекарския съюз. В двата документа беше записано, че минималните заплати на лекарите би трябвало да доближат 2000, а на сестрите - 1500 лв., най-късно от 1 август тази година. Текстът в НРД беше оспорен от голям брой лечебни заведения и техните сдружения и сега е замразен като деяние. За да доближат тези заплати, предходните ръководещи заложиха неслучвало се досега нарастване на всички клинични пътеки в болница, както и средства в бюджета. В последна сметка лечебните заведения получават повече пари, като с новите заплати са 150 от тях, в останалите 200 това не е по този начин.
Основните неувеличили минималните заплати са държавните и общинските лечебни заведения. И до момента в който за общинските нормално се плануват спомагателни средства по специфични методики, казусът в ръководството на средствата си остава в огромните държавни лечебни заведения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ