Служебният кабинет иска нефтопровода "Александруполис-Бургас" да е готов до 2025 г.
Няма изясненост какъв брой ще коства тръбопровода, само че евентуално става въпрос за милиардна инвестиция Целта е диверсифициране на доставките на нефт в България от Русия Проектът би трябвало да е подготвен в края на 2024 година, само че това наподобява нереалистично
Спорният съветски план за петролопровод от Бургас до Александруполис, който беше част от Големия шлем на президента Георги Първанов, се възражда. На днешното си съвещание служебното държавно управление утвърди Меморандум за съгласие с Гърция за изследването на опциите за създаване на нефтопровод " Александруполис-Бургас ". Разликата е, че тук задачата не е съветският нефт да заобикаля Босфора, а да се придвижва петрол от гръцкото пристанище на Егейско море до бургаската петролна рафинерия на " Лукойл ", с цел да се понижи зависимостта от Русия.
За момента обаче е мъчно да се каже дали планът не е просто следващата политическа дъвка или в действителност следва да се подхващат съответни на практика стъпки. В решението на служебния кабинет се споделя, че тръбопровода би трябвало да е подготвен до края на 2024 година, евентуално с цел да обезпечи различни доставки след приключването на декларацията на България по ембаргото на Европейски Съюз за съветския нефт. За да се случи в този период плана обаче са нужни неимуверни старания и доста средства.
Реклама Втори опит
Когато през 2008 година президентът Първанов афишира плана за нефтопровод " Бургас-Александруполис " задачата е да се доставя съветски петрол бързо и на ниска цена през България към Европа като се употребява Средиземно море. Проектът, който би трябвало да мине през 10 български общини, пропада поради огромни митинги на локалното население, което е водено от боязън за замърсяване и ликвидиране на туристическия отрасъл. В следствие Русия стартира да употребява Босфора за пренос и се отхвърля от нефтопровода. Въпреки това сдружението " Проектна компания Бургас-Александруполис БГ ", което бива основано, с цел да взе участие като акционер в интернационалната компания " Транс Болкан пайплайн Б. В. ", и издава финансови доклади до 2020 година, като единствената функционалност на компанията е да заплаща заплати на хората, водещи се на работа вътре - дългогодишният началник Александър Гаргов и други сменящи се фигури.
В края на 2022-а президентът Румен Радев изненадващо изяви подготвеност планът да се възобнови, само че с една основна смяна - доставките да вървят на назад от Гърция към България. Идеята му в този случай е България да има достъп до неруски петрол през Средиземно море, като той да бъде доставян до рафинерията в Бургас. Това би нараснало вариантите за доставка и би се съчетало с вижданията на Брюксел за преход оттатък съветския нефт.
В момента рафинерията в Бургас употребява съвсем на 100% съветски петрол от началото на войната и диверсификацията би пристигнала добре за българската енергетика. Рафинерията би могла да работи и с неруски нефт, тъй като го е правила преди войната, като постоянно е закупувала количества от Близкия Изток и ги е смесвала с съветските. От " Лукойл Нефтохим " обаче не дават отговор на въпроси на " Капитал " какъв брой време ще отнеме софтуерното адаптиране на рафинерията, с цел да може да се употребява напълно неруски петрол.
Кога вероятно би проработил
" Предвижда се основаването на специфична работна група, с присъединяване на представители на Министерството на енергетиката на България, на Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция, както и на заинтригуваните лица от двете страни. Експертният екип ще извърши нужните предварителни изследвания, ще изследва опциите за структуриране на план за създаване на нефтопровод Александруполис - Бургас и ще проучва разновидностите за неговото финансиране. В рамките на работната група следва да бъде направен План за деяние за осъществяване на плана до края на 2024 година ", се споделя в държавното решение като се прецизира, че се планува потенциала на оферти нефтопровод да обезпечава като най-малко цялостна подмяна на вноса на съветски недопечен петрол в България по море от различни източници.
Реклама
Вероятността сходен огромен план да бъде приключен за 2 години е доста дребна. За гръцката газова връзка, която е по-малка като дължина, бяха нужни три години и половина от оповестяването на публичните поръчки до реализирането. Според плана на нефтопровода, той ще бъде дълъг към 300 км, като по-голямата част ще се намира в България.
Интересното е, че в остарелия план също се загатва за период за реализация от 2 година, откъдето евентуално е взет и настоящия. На доктрина, в случай че страната застане компактно зад този план (и си затвори очите за процедурите и изискванията), той може да е подготвен и за година - по този начин се случи с " Турски поток " през 2020-а.
Колко ще коства
За момента няма съответни планове какъв брой би коствало построяването на петролопровода. Няма и сходен план, който да се е осъществил в последните години в Европа, с цел да се направи параленост. Но по експертни оценки ще са нужни не по-малко от 700 млн. лева до 1 милиард.
Също по този начин наподобява, че ще би трябвало да се извършат и съществени вложения в пристанището на Александруполис, където да се поема нефта като резервоарен парк и брегови уреди.
Спорният съветски план за петролопровод от Бургас до Александруполис, който беше част от Големия шлем на президента Георги Първанов, се възражда. На днешното си съвещание служебното държавно управление утвърди Меморандум за съгласие с Гърция за изследването на опциите за създаване на нефтопровод " Александруполис-Бургас ". Разликата е, че тук задачата не е съветският нефт да заобикаля Босфора, а да се придвижва петрол от гръцкото пристанище на Егейско море до бургаската петролна рафинерия на " Лукойл ", с цел да се понижи зависимостта от Русия.
За момента обаче е мъчно да се каже дали планът не е просто следващата политическа дъвка или в действителност следва да се подхващат съответни на практика стъпки. В решението на служебния кабинет се споделя, че тръбопровода би трябвало да е подготвен до края на 2024 година, евентуално с цел да обезпечи различни доставки след приключването на декларацията на България по ембаргото на Европейски Съюз за съветския нефт. За да се случи в този период плана обаче са нужни неимуверни старания и доста средства.
Реклама Втори опит
Когато през 2008 година президентът Първанов афишира плана за нефтопровод " Бургас-Александруполис " задачата е да се доставя съветски петрол бързо и на ниска цена през България към Европа като се употребява Средиземно море. Проектът, който би трябвало да мине през 10 български общини, пропада поради огромни митинги на локалното население, което е водено от боязън за замърсяване и ликвидиране на туристическия отрасъл. В следствие Русия стартира да употребява Босфора за пренос и се отхвърля от нефтопровода. Въпреки това сдружението " Проектна компания Бургас-Александруполис БГ ", което бива основано, с цел да взе участие като акционер в интернационалната компания " Транс Болкан пайплайн Б. В. ", и издава финансови доклади до 2020 година, като единствената функционалност на компанията е да заплаща заплати на хората, водещи се на работа вътре - дългогодишният началник Александър Гаргов и други сменящи се фигури.
В края на 2022-а президентът Румен Радев изненадващо изяви подготвеност планът да се възобнови, само че с една основна смяна - доставките да вървят на назад от Гърция към България. Идеята му в този случай е България да има достъп до неруски петрол през Средиземно море, като той да бъде доставян до рафинерията в Бургас. Това би нараснало вариантите за доставка и би се съчетало с вижданията на Брюксел за преход оттатък съветския нефт.
В момента рафинерията в Бургас употребява съвсем на 100% съветски петрол от началото на войната и диверсификацията би пристигнала добре за българската енергетика. Рафинерията би могла да работи и с неруски нефт, тъй като го е правила преди войната, като постоянно е закупувала количества от Близкия Изток и ги е смесвала с съветските. От " Лукойл Нефтохим " обаче не дават отговор на въпроси на " Капитал " какъв брой време ще отнеме софтуерното адаптиране на рафинерията, с цел да може да се употребява напълно неруски петрол.
Кога вероятно би проработил
" Предвижда се основаването на специфична работна група, с присъединяване на представители на Министерството на енергетиката на България, на Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция, както и на заинтригуваните лица от двете страни. Експертният екип ще извърши нужните предварителни изследвания, ще изследва опциите за структуриране на план за създаване на нефтопровод Александруполис - Бургас и ще проучва разновидностите за неговото финансиране. В рамките на работната група следва да бъде направен План за деяние за осъществяване на плана до края на 2024 година ", се споделя в държавното решение като се прецизира, че се планува потенциала на оферти нефтопровод да обезпечава като най-малко цялостна подмяна на вноса на съветски недопечен петрол в България по море от различни източници.
Реклама
Вероятността сходен огромен план да бъде приключен за 2 години е доста дребна. За гръцката газова връзка, която е по-малка като дължина, бяха нужни три години и половина от оповестяването на публичните поръчки до реализирането. Според плана на нефтопровода, той ще бъде дълъг към 300 км, като по-голямата част ще се намира в България.
Интересното е, че в остарелия план също се загатва за период за реализация от 2 година, откъдето евентуално е взет и настоящия. На доктрина, в случай че страната застане компактно зад този план (и си затвори очите за процедурите и изискванията), той може да е подготвен и за година - по този начин се случи с " Турски поток " през 2020-а.
Колко ще коства
За момента няма съответни планове какъв брой би коствало построяването на петролопровода. Няма и сходен план, който да се е осъществил в последните години в Европа, с цел да се направи параленост. Но по експертни оценки ще са нужни не по-малко от 700 млн. лева до 1 милиард.
Също по този начин наподобява, че ще би трябвало да се извършат и съществени вложения в пристанището на Александруполис, където да се поема нефта като резервоарен парк и брегови уреди.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ