Берлин без коли
Германия е една от страните в Европа с най-вече коли на глава от популацията - 574 на всеки 1000 души, а Берлин е измежду европейските столици с най-мръсен въздух. Планът на организацията " Берлин без коли " планува повърхност 88 кв. км в да се трансформира в най-голямата градска зона в света без авто трафик. Активистите се надяват на референдума следващата година да гласоподават най-малко 613 000 души, и то в интерес на възбраната, която би повишила качеството на живота на берлинчани.
Берлин е втората най-зелена европейска столица след Виена и вторият най-зелен град в Германия след Мюнхен. Повече от 1/3 от него е заета от зелени пространства, като половината от тях са гори. Въпреки това прословутият берлински въздух, за който се пее в известната ария Berliner Luft от 20-те години на предишния век, е един от най-лошите в Европа. Според Common Air Quality Index Берлин е измежду европейските столици с най-мръсен въздух и главната причина за това е автомобилният трафик.
През 2019 година в един от берлинските питейни заведения трима другари разискват радикална концепция - по какъв начин би изглеждал Берлин без коли в централната градска част. В идващите месеци те се срещат неведнъж, с цел да доразвият концепцията си, и основават активистката организация Volksentscheid Berlin Autofrei, или " Референдум за Берлин без коли ".
Реклама
Целта на " Берлин без коли " е налагането на възбрана за коли в централната градска част, оградена от 37-километровата кръгообразна линия на метролинията, известна като Ringbahn. Ако този проект успее, площта от 88 кв. км ще се трансформира в най-голямата градска зона в света без авто трафик. От " Берлин без коли " считат, че възбраната ще увеличи качеството на живот, ще усъвършенства сигурността на улиците и в последна сметка ще помогне на Берлин да стане климатично резистентен.
Концепцията на " Берлин без коли " е основана на отчет от 2014 година, съгласно който 58% от улиците в немската столица са заети от коли, въпреки те да обслужват едвам едно от три пътувания в града. В същото време велосипедите заемат едвам 3% от улиците, само че с тях се правят 15% от пътуванията. Друг мотив в интерес на " Берлин без коли " е проучване на американската компания INRIX, съгласно което Берлин е " немската столица на тапите " , в която водачите прекарват приблизително 154 часа годишно ризница до ризница.
Разбира се, деятелите от " Берлин без коли " не се пробват да забранят колите напълно. Колите на незабавната помощ, пожарните, полицейските коли, такситата, камионите за сметоизвозване, колите за доставки, както и тези, употребени от поданици с понижена подвижност, ще имат особено позволение за достъп до града. Също по този начин всеки берлинчанин ще има право на дванадесет безвъзмездни пътувания в града годишно, които с течение на времето ще бъдат понижени до шест.
Визуализация на централната берлинска улица " Торщрасе " без авто трафик Фотограф: Tom Meiser
От " Берлин без коли " настояват, че приемането на възбраната за коли в централната градска част не е обвързвана с огромни вложения. По техни калкулации административните разноски биха били към 5 млн. евро годишно. От друга страна, изгодите ще са обилни - към 425 млн. евро спестени годишно в резултат на предотвратени произшествия, тапи и нездравословни излъчвания. Освен всичко друго въвеждането на възбраната за коли ще понижи трафика с две трети и ще освободи пространство 17 кв. км, заето от коли, паркирани 23 часа в денонощието.
Реклама
Забраната на автомобилния трафик в централната градска част напълно не е нова концепция. През 1976 година 26-годишният Макс ван дер Берг, член на градския съвет в Гронинген, Нидерландия, съумява да прокара план, с който автомобилният трафик е пренасочен към периферията на града. Благодарение на това коренно урбанистично решение през днешния ден две трети от трафика в Гронинген се поема от велосипедите и по данни на Европейската организация за околната среда това е градът с най-чистия въздух в цяла Холандия.
Според деятелите от " Берлин без коли " един от главните проблеми е голямото пространство, заемано от колите. По последни данни в града има близо 1.25 млн. автомобила, като броят им за последните 10 години е повишен със 100 хиляди Фотограф: Initiative Volksentscheid Berlin autofrei Източник: CC by-sa 4.0
Според Дирк Шнайдемесер от Университета в Потсдам предлагането на " Берлин без коли " е освен положително, само че и елементарно за осъществяване. " Подходът на " Берлин без коли " е образован, тъй като не се постанова да бъде търсено финансиране или да се чака фирмите да построят бариери или велоалеи, изяснява Шнайдемесер. Просто би трябвало да бъде стеснен автомобилният трафик. "
През 2021 година след продължителни съвещания с юристи " Берлин без коли " изготвя проектозакон за ограничението на автомобилния трафик . Активистите на организацията събират 50 хиляди вместо нужните 20 хиляди подписа от берлинчани и проектозаконът е импортиран за разглеждане в берлинския Сенат. Съвсем естествено амбициозното предложение е приветствано от представителите на Зелените, само че среща съпротивата на социалдемократите, които го афишират за прекомерно фрапантно. В последна сметка проектозаконът е отритнат от Сената с аргумента, че възбраната за коли в центъра на Берлин ще изтласка трафика в покрайнините и ще провокира рецесия с паркирането там. Берлинският Сенат предлага придържане към така наречен Umweltzone, идея, въведена през 2008 година от тогавашния кмет Клаус Воверайт. Логиката на " нискоемисионната зона " е елементарна - забранете старите коли в центъра на града и качеството на въздуха ще се усъвършенства.
Активистите от " Берлин без коли " обаче не считат, че решението на казуса е в ограничението на старите коли. Не е и в повсеместното разпространяване на електрическите коли. Защото колите, пък били те и електрически, си остават машини, които лишават от градското пространство и заплашват спокойствието и сигурността на хората.
Берлин е втората най-зелена европейска столица след Виена и вторият най-зелен град в Германия след Мюнхен. Повече от 1/3 от него е заета от зелени пространства, като половината от тях са гори. Въпреки това прословутият берлински въздух, за който се пее в известната ария Berliner Luft от 20-те години на предишния век, е един от най-лошите в Европа. Според Common Air Quality Index Берлин е измежду европейските столици с най-мръсен въздух и главната причина за това е автомобилният трафик.
През 2019 година в един от берлинските питейни заведения трима другари разискват радикална концепция - по какъв начин би изглеждал Берлин без коли в централната градска част. В идващите месеци те се срещат неведнъж, с цел да доразвият концепцията си, и основават активистката организация Volksentscheid Berlin Autofrei, или " Референдум за Берлин без коли ".
Реклама
Целта на " Берлин без коли " е налагането на възбрана за коли в централната градска част, оградена от 37-километровата кръгообразна линия на метролинията, известна като Ringbahn. Ако този проект успее, площта от 88 кв. км ще се трансформира в най-голямата градска зона в света без авто трафик. От " Берлин без коли " считат, че възбраната ще увеличи качеството на живот, ще усъвършенства сигурността на улиците и в последна сметка ще помогне на Берлин да стане климатично резистентен.
Концепцията на " Берлин без коли " е основана на отчет от 2014 година, съгласно който 58% от улиците в немската столица са заети от коли, въпреки те да обслужват едвам едно от три пътувания в града. В същото време велосипедите заемат едвам 3% от улиците, само че с тях се правят 15% от пътуванията. Друг мотив в интерес на " Берлин без коли " е проучване на американската компания INRIX, съгласно което Берлин е " немската столица на тапите " , в която водачите прекарват приблизително 154 часа годишно ризница до ризница.
Разбира се, деятелите от " Берлин без коли " не се пробват да забранят колите напълно. Колите на незабавната помощ, пожарните, полицейските коли, такситата, камионите за сметоизвозване, колите за доставки, както и тези, употребени от поданици с понижена подвижност, ще имат особено позволение за достъп до града. Също по този начин всеки берлинчанин ще има право на дванадесет безвъзмездни пътувания в града годишно, които с течение на времето ще бъдат понижени до шест.
Визуализация на централната берлинска улица " Торщрасе " без авто трафик Фотограф: Tom Meiser
От " Берлин без коли " настояват, че приемането на възбраната за коли в централната градска част не е обвързвана с огромни вложения. По техни калкулации административните разноски биха били към 5 млн. евро годишно. От друга страна, изгодите ще са обилни - към 425 млн. евро спестени годишно в резултат на предотвратени произшествия, тапи и нездравословни излъчвания. Освен всичко друго въвеждането на възбраната за коли ще понижи трафика с две трети и ще освободи пространство 17 кв. км, заето от коли, паркирани 23 часа в денонощието.
Реклама
Забраната на автомобилния трафик в централната градска част напълно не е нова концепция. През 1976 година 26-годишният Макс ван дер Берг, член на градския съвет в Гронинген, Нидерландия, съумява да прокара план, с който автомобилният трафик е пренасочен към периферията на града. Благодарение на това коренно урбанистично решение през днешния ден две трети от трафика в Гронинген се поема от велосипедите и по данни на Европейската организация за околната среда това е градът с най-чистия въздух в цяла Холандия.
Според деятелите от " Берлин без коли " един от главните проблеми е голямото пространство, заемано от колите. По последни данни в града има близо 1.25 млн. автомобила, като броят им за последните 10 години е повишен със 100 хиляди Фотограф: Initiative Volksentscheid Berlin autofrei Източник: CC by-sa 4.0
Според Дирк Шнайдемесер от Университета в Потсдам предлагането на " Берлин без коли " е освен положително, само че и елементарно за осъществяване. " Подходът на " Берлин без коли " е образован, тъй като не се постанова да бъде търсено финансиране или да се чака фирмите да построят бариери или велоалеи, изяснява Шнайдемесер. Просто би трябвало да бъде стеснен автомобилният трафик. "
През 2021 година след продължителни съвещания с юристи " Берлин без коли " изготвя проектозакон за ограничението на автомобилния трафик . Активистите на организацията събират 50 хиляди вместо нужните 20 хиляди подписа от берлинчани и проектозаконът е импортиран за разглеждане в берлинския Сенат. Съвсем естествено амбициозното предложение е приветствано от представителите на Зелените, само че среща съпротивата на социалдемократите, които го афишират за прекомерно фрапантно. В последна сметка проектозаконът е отритнат от Сената с аргумента, че възбраната за коли в центъра на Берлин ще изтласка трафика в покрайнините и ще провокира рецесия с паркирането там. Берлинският Сенат предлага придържане към така наречен Umweltzone, идея, въведена през 2008 година от тогавашния кмет Клаус Воверайт. Логиката на " нискоемисионната зона " е елементарна - забранете старите коли в центъра на града и качеството на въздуха ще се усъвършенства.
Активистите от " Берлин без коли " обаче не считат, че решението на казуса е в ограничението на старите коли. Не е и в повсеместното разпространяване на електрическите коли. Защото колите, пък били те и електрически, си остават машини, които лишават от градското пространство и заплашват спокойствието и сигурността на хората.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ