България изостава с две обиколки във въглеродната напревара
Европа и огромна част от света са си сложили за цели да реализират въглеродна индиферентност до 2050 година Това ще промени стопанските системи и самите бизнес субекти още в този момент. България още веднъж изостава в тази смяна, само че има късмет бързо да навакса.
На фона на политическите драми и пандемията от ковид въпросът за климатичните промени и въглеродната индиферентност може да звучи отдалечен и незначителен за множеството хора в България. Без подозрение първите две неща са доста значими и ни засягат директно, само че те ще отминат. Докато вторите ще останат и ще бъдат преобладаващи в идващите десетилетия. Точно за това развитите страни не вадят от дневния си ред тематиката за декарбонизацията на стопанската система и се приготвят за идния преход.
България обаче още веднъж закъснява - и като законодателство, и както действителни дейности. Например полемиките в София са към момента във връзка Зелената договорка, а в реалност тя от дълго време е утвърдена от Европейски Съюз, включително и от самата България, и никой не позволява, че ще се вършат промени в нея. Дори в противен случай - от няколко месеца съществена тематика в Брюксел към този момент е тактиката Fit for 55, която залага още по-големи промени и по-високи цели за климатична индиферентност. А ние пропущаме този спор, вместо да участваме интензивно в него и да се възползваме от опциите, които се разкриват.
" Това е цунами, което идва към българската стопанска система ", сподели евродепутатът Радан Кънев (ЕНП) по време на проведената от " Капитал " конференция " NET ZERO Economy - от тактиките към осъществяването ", която се организира на 23 ноември. Във форума участваха още водещи политици и анализатори, представители на мултинационални компании и локални бизнес групи, които споделиха своята визия и проекти за идното десетилетие. Всички те са обединяване от визията, че гигантската промяна, която се задава за света, е късмет за страни като България да наваксат изоставането си.
Реклама Новият преход
Промените, които европейските политики ще провокират, в действителност са толкоз дълбоки и радикални, че безусловно ще изправят стопанската система пред нов преход, сходен на този от планова към пазарна стопанска система. До огромна степен той би трябвало да се случи единствено за едно десетилетие - задачите са въглеродните излъчвания да намалеят на половина до 2030 година, което значи радикално друг метод на действие на целия бизнес, освен на енергетиката.
" Идеята за декарбонизация е може би най-голямата промяна на международната парадигма след индустриалната гражданска война ", счита Димитър Енчев от PostScriptum. A посланикът на COP26 за Европа, Централна Азия, Турция и Иран Дейвид Моран съобщи по време на конференцията, че редица страни към този момент желаят да премислят тактиките си до 2030 година и да покачат задачите си. Което е явен сигнал, че измененията освен няма да бъдат отсрочени, само че и ще се ускорят. Вихрещата се в този момент енергийна рецесия демонстрира, че колкото по-дълго не престават да разчитаме на изкопаеми горива, толкоз по-големи са рисковете - съществена причина за скъпия ток е природния газ.
Истината е, че новите технологии към този момент са оценени от богатите страни и от богатите хора в по-бедните страни - ВЕИ, енергийна успеваемост, електроколи, акумулатори, водород, умни мрежи, ESG бизнес тактики и така нататък Което е явен знак накъде ще се развиват и останалите стопански системи. Със сигурност някои от измененията няма да звучат известно - да вземем за пример прекъсването на добива въглища, само че ще са нужни. И с цел да бъдат разбрани и признати, е належащо да има добра връзка - видяхме грешките с ковид-19 и имунизациите, с жълтите жилетки във Франция и така нататък
" Не бива да се оплакваме, че някой в Брюксел е решил нещо за нас, а би трябвало да участваме интензивно, с цел да спечелим. Ако отново сме пасивни, ще има опасности, и то за бедните хора ", счита още Кънев и напомня, че българското държавно управление има еднакъв глас с това на Германия - факт, който постоянно забравяме.
Реклама
Освен държавните управления обаче основна роля в NET ZERO прехода ще играят и частните компании. Само за последните две години компаниите с утвърдени проекти за понижаване на нездравословните излъчвания се усилиха от 16% до 70% и това е показателно за измененията, които предстоят във всички браншове - от хранителната промишленост, през високите технологии и металургията, до строителството и банките.
" Компаниите са част от една екосистема, в която всеки играе роля и си слага цели, взима ограничения и изисква такива от сътрудниците си. Основното нещо е всички да се ангажират за въглеродната индиферентност, тъй като в противоположен случай нещата ще се получат доста мъчно ", счита Максфийлд Вайс, който е изпълнителен шеф на консултантската компания CDP Europe.
Юрг Буркхалтер, изпълнителен шеф на " Кока-Кола ХБК България " и Франсоа Деберг, районен шеф за България за Veolia описаха за корпоративните политики на фирмите и задачите им за декарбонизация. Фотограф: Цветелина Белутова
" Инвеститорите обаче желаят сигурност ", споделя на собствен ред Кристиан Руби, общоприет секретар на Съюза на електроенергийната промишленост - Eurelectric. По думите му върховенството на закона и неналичието на внезапни промени в нормативната база са наложително изискване, с цел да се случат всички тези частни планове, без които енергийният преход просто няма да може да случи. На България ѝ липсва тъкмо това - ясна правна рамка и дълготрайна визия за бъдещето.
Енергетиката като пионер
Без подозрение измежду първите и най-дълбоко реформирани браншове ще се окаже енергийният. Той генерира съществена част от CO2 излъчванията и най-спешните политики са ориентирани точно към тяхното ограничение. За него е планувана и най-голяма част от финансирането по европейските механизми и фондове. България обаче към момента няма съответна енергийна тактика и безусловно не знае по кой път ще поеме - хем се приказва за оптимално опазване на въглищата, хем ще се строят нови нуклеарни мощности, въпреки това, се приготвят схеми за стимулиране на нови ВЕИ, на водород, има и проекти за огромни газови мощности.
Юлиан Попов вижда голям капацитет в развиването на комплекса Марица изток Фотограф: Цветелина Белутова Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Ритейл 2 Икономика 3 Промишленост 1 Коронавирус 2 Свят 3 Коментари и разбори Реклама
Много от тези неща са взаимноизключващи се, други не са в подтекста на Зелената договорка на Европейски Съюз и мъчно биха могли да се осъществят. А всичко това основава големи опасности, тъй като значи пропуснати благоприятни условия, изгубено време, липса на нови вложения и в последна сметка едва икономическо развиване.
" Винаги се приказва за равномерен преход, само че истината е, че няма по какъв начин да се прави плавна гражданска война, тъй като това несъмнено е гражданска война. Процесът ще е сложен, ще има турбуленции и може би би трябвало да се намерения за компенсиране на най-засегнатите, а не за това да се опитваме да забавим или отложим измененията ", счита Юлиян Попов, който е помощник на Европейската климатична фондация. По думите му неналичието на ясна визия за бъдещето води до това, че България на процедура не прави нищо. По мотив заложеното заменяне на част от въглищните мощности с газови, включено в Плана за възобновяване, Попов дава образец с Англия и Германия - там след отхвърли от въглища няма повишение на производството на ток от газ, което демонстрира, че не би трябвало да се мисли за газа като заместващо гориво. В случая с двете западни страни въглищата са сменени от комбинацията сред нови ВЕИ, по-добро ръководство на мощностите и мрежата, както и положителни междусистемни връзки.
Освен това, в случай че става дума съответно за комплекса " Марица-изток ", съгласно участниците в NET ZERO конференцията българските управници не могат или не желаят да осъзнаят това, че не техните решения ще дефинират докога да работят въглищата. Самият пазар ще изтласка тези технологии доста по-рано от сцената и няма да може да се направи доста с изключение на с цената на големи дотации за тяхното поддържане.
" Не считам, че енергийният преход би трябвало да се възприема като предизвикателство. Той е на първо място опция, изключително за страна като България ", споделя още Енчев, чиято компания взе участие в построяването на един от най-големите ВЕИ планове в Австралия. Един образец в тази посока е фактът, че българската стопанска система и битовите консуматори са доста едва газифицирани - до скоро това се смяташе за минус, само че в този момент, когато всички западни страни чертаят проекти за заменяне на газа с ток от ВЕИ, това се оказва огромен плюс.
Димитър Енчев от Postscriptum е уверен, че България може да завоюва от зеления преход. Фотограф: Цветелина Белутова Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
На фона на политическите драми и пандемията от ковид въпросът за климатичните промени и въглеродната индиферентност може да звучи отдалечен и незначителен за множеството хора в България. Без подозрение първите две неща са доста значими и ни засягат директно, само че те ще отминат. Докато вторите ще останат и ще бъдат преобладаващи в идващите десетилетия. Точно за това развитите страни не вадят от дневния си ред тематиката за декарбонизацията на стопанската система и се приготвят за идния преход.
България обаче още веднъж закъснява - и като законодателство, и както действителни дейности. Например полемиките в София са към момента във връзка Зелената договорка, а в реалност тя от дълго време е утвърдена от Европейски Съюз, включително и от самата България, и никой не позволява, че ще се вършат промени в нея. Дори в противен случай - от няколко месеца съществена тематика в Брюксел към този момент е тактиката Fit for 55, която залага още по-големи промени и по-високи цели за климатична индиферентност. А ние пропущаме този спор, вместо да участваме интензивно в него и да се възползваме от опциите, които се разкриват.
" Това е цунами, което идва към българската стопанска система ", сподели евродепутатът Радан Кънев (ЕНП) по време на проведената от " Капитал " конференция " NET ZERO Economy - от тактиките към осъществяването ", която се организира на 23 ноември. Във форума участваха още водещи политици и анализатори, представители на мултинационални компании и локални бизнес групи, които споделиха своята визия и проекти за идното десетилетие. Всички те са обединяване от визията, че гигантската промяна, която се задава за света, е късмет за страни като България да наваксат изоставането си.
Реклама Новият преход
Промените, които европейските политики ще провокират, в действителност са толкоз дълбоки и радикални, че безусловно ще изправят стопанската система пред нов преход, сходен на този от планова към пазарна стопанска система. До огромна степен той би трябвало да се случи единствено за едно десетилетие - задачите са въглеродните излъчвания да намалеят на половина до 2030 година, което значи радикално друг метод на действие на целия бизнес, освен на енергетиката.
" Идеята за декарбонизация е може би най-голямата промяна на международната парадигма след индустриалната гражданска война ", счита Димитър Енчев от PostScriptum. A посланикът на COP26 за Европа, Централна Азия, Турция и Иран Дейвид Моран съобщи по време на конференцията, че редица страни към този момент желаят да премислят тактиките си до 2030 година и да покачат задачите си. Което е явен сигнал, че измененията освен няма да бъдат отсрочени, само че и ще се ускорят. Вихрещата се в този момент енергийна рецесия демонстрира, че колкото по-дълго не престават да разчитаме на изкопаеми горива, толкоз по-големи са рисковете - съществена причина за скъпия ток е природния газ.
Истината е, че новите технологии към този момент са оценени от богатите страни и от богатите хора в по-бедните страни - ВЕИ, енергийна успеваемост, електроколи, акумулатори, водород, умни мрежи, ESG бизнес тактики и така нататък Което е явен знак накъде ще се развиват и останалите стопански системи. Със сигурност някои от измененията няма да звучат известно - да вземем за пример прекъсването на добива въглища, само че ще са нужни. И с цел да бъдат разбрани и признати, е належащо да има добра връзка - видяхме грешките с ковид-19 и имунизациите, с жълтите жилетки във Франция и така нататък
" Не бива да се оплакваме, че някой в Брюксел е решил нещо за нас, а би трябвало да участваме интензивно, с цел да спечелим. Ако отново сме пасивни, ще има опасности, и то за бедните хора ", счита още Кънев и напомня, че българското държавно управление има еднакъв глас с това на Германия - факт, който постоянно забравяме.
Реклама
Освен държавните управления обаче основна роля в NET ZERO прехода ще играят и частните компании. Само за последните две години компаниите с утвърдени проекти за понижаване на нездравословните излъчвания се усилиха от 16% до 70% и това е показателно за измененията, които предстоят във всички браншове - от хранителната промишленост, през високите технологии и металургията, до строителството и банките.
" Компаниите са част от една екосистема, в която всеки играе роля и си слага цели, взима ограничения и изисква такива от сътрудниците си. Основното нещо е всички да се ангажират за въглеродната индиферентност, тъй като в противоположен случай нещата ще се получат доста мъчно ", счита Максфийлд Вайс, който е изпълнителен шеф на консултантската компания CDP Europe.
Юрг Буркхалтер, изпълнителен шеф на " Кока-Кола ХБК България " и Франсоа Деберг, районен шеф за България за Veolia описаха за корпоративните политики на фирмите и задачите им за декарбонизация. Фотограф: Цветелина Белутова
" Инвеститорите обаче желаят сигурност ", споделя на собствен ред Кристиан Руби, общоприет секретар на Съюза на електроенергийната промишленост - Eurelectric. По думите му върховенството на закона и неналичието на внезапни промени в нормативната база са наложително изискване, с цел да се случат всички тези частни планове, без които енергийният преход просто няма да може да случи. На България ѝ липсва тъкмо това - ясна правна рамка и дълготрайна визия за бъдещето.
Енергетиката като пионер
Без подозрение измежду първите и най-дълбоко реформирани браншове ще се окаже енергийният. Той генерира съществена част от CO2 излъчванията и най-спешните политики са ориентирани точно към тяхното ограничение. За него е планувана и най-голяма част от финансирането по европейските механизми и фондове. България обаче към момента няма съответна енергийна тактика и безусловно не знае по кой път ще поеме - хем се приказва за оптимално опазване на въглищата, хем ще се строят нови нуклеарни мощности, въпреки това, се приготвят схеми за стимулиране на нови ВЕИ, на водород, има и проекти за огромни газови мощности.
Юлиан Попов вижда голям капацитет в развиването на комплекса Марица изток Фотограф: Цветелина Белутова Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Ритейл 2 Икономика 3 Промишленост 1 Коронавирус 2 Свят 3 Коментари и разбори Реклама
Много от тези неща са взаимноизключващи се, други не са в подтекста на Зелената договорка на Европейски Съюз и мъчно биха могли да се осъществят. А всичко това основава големи опасности, тъй като значи пропуснати благоприятни условия, изгубено време, липса на нови вложения и в последна сметка едва икономическо развиване.
" Винаги се приказва за равномерен преход, само че истината е, че няма по какъв начин да се прави плавна гражданска война, тъй като това несъмнено е гражданска война. Процесът ще е сложен, ще има турбуленции и може би би трябвало да се намерения за компенсиране на най-засегнатите, а не за това да се опитваме да забавим или отложим измененията ", счита Юлиян Попов, който е помощник на Европейската климатична фондация. По думите му неналичието на ясна визия за бъдещето води до това, че България на процедура не прави нищо. По мотив заложеното заменяне на част от въглищните мощности с газови, включено в Плана за възобновяване, Попов дава образец с Англия и Германия - там след отхвърли от въглища няма повишение на производството на ток от газ, което демонстрира, че не би трябвало да се мисли за газа като заместващо гориво. В случая с двете западни страни въглищата са сменени от комбинацията сред нови ВЕИ, по-добро ръководство на мощностите и мрежата, както и положителни междусистемни връзки.
Освен това, в случай че става дума съответно за комплекса " Марица-изток ", съгласно участниците в NET ZERO конференцията българските управници не могат или не желаят да осъзнаят това, че не техните решения ще дефинират докога да работят въглищата. Самият пазар ще изтласка тези технологии доста по-рано от сцената и няма да може да се направи доста с изключение на с цената на големи дотации за тяхното поддържане.
" Не считам, че енергийният преход би трябвало да се възприема като предизвикателство. Той е на първо място опция, изключително за страна като България ", споделя още Енчев, чиято компания взе участие в построяването на един от най-големите ВЕИ планове в Австралия. Един образец в тази посока е фактът, че българската стопанска система и битовите консуматори са доста едва газифицирани - до скоро това се смяташе за минус, само че в този момент, когато всички западни страни чертаят проекти за заменяне на газа с ток от ВЕИ, това се оказва огромен плюс.
Димитър Енчев от Postscriptum е уверен, че България може да завоюва от зеления преход. Фотограф: Цветелина Белутова Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ