Увeхналият бизнес с рози
Емблематичното за България произвеждане на рози и розово масло влезе в най-критичната си акция. Огромни залежали количества и затруднена ликвидност ще лимитират годината за доста дестилерии. Ниските изкупни цени за продукцията и високият разход за прибирането на цвета ще оставят необрани полета в Розовата котловина.
" Розоварните оферират по 1.50-1.60 лева за кг рози, само че берачите желаят 1 лев. За притежателя няма да остане нищо, по този начин и ще си изпокапе цветът ". Койчо Коев е един от дребните производители на рози в региона на село Долно Сахране край Казанлък и макар че е в сектора от 25 години, не си спомня година като тази. А тя в действителност е друга. На фона на структурните проблеми в розопроизводството и търговията с масло от последните години корона рецесията прати бизнеса на прага на най-критичната година. Огромни залежали количества, неналичието на оборотни средства и неприятните вероятности на пазара изправиха дестилериите пред безпрецентната обстановка в някои случаи да разгласят нулева година, в други да решат да преработят цветовете единствено от личните си градини, а в трети - да изкупуват и от фермери, само че в по-ниски от нормалните количества. А на равнище земеделие това значи ниски изкупни цени до степен, в която е по-евтино изобщо да не бъде прибрана от полетата другояче нелошата годишна продукция от маслодайни рози.
Как ще се развие обстановката оттук насетне в този момент зависи от доста фактори: корона пандемията съумя да блокира продажбите на козметика и парфюмерия от високия клас, което пък понижи и поръчките за розово масло и възобновяване надали ще се случи за година. А България все по-често е притисната на интернационалните пазари от мощната конкуренция на Турция. И от подозренията за неточни практики на търговци в страната - разбъркване с по-евтини заместители от други страни или предложение на друго масло като българско.
Пост коронавирус сезон на празни обороти
През последните години розовият пазар се сблъсква с проблеми. Добрите цени допреди пет-шест години доведоха до нови вложения в розови масиви, които в този момент по данни на агроминистерството са над 45 хиляди дка. Впоследствие цените на розовото масло на интернационалните пазари спаднаха, което пък повлече надолу и цените на самия цвят. Така през последните 2-3 години акцията по прибиране на маслодайни рози е придружена от напрежение, в това число и митинги. Но предходната година обстановката фрапантно се утежни поради пандемията от ковид. От една страна, поради по-добрата годишна продукция създаденото розово масло беше повече от нормалното - към 3.5 тона по данни на браншовите сдружения в бранша при сред 2.5 и 3 тона за предишни години. Същевременно търсенето на интернационалните пазари се срина, защото пандемията докара до по-малко продажби на висок клас козметика и парфюмерия, в това число и поради затварянето на огромни търговски центрове и летищни безмитни магазини по целия свят, които са съществени канали за дистрибуция.
Така поръчките към дестилериите в България също понижиха, а секторът влезе с високи складови ресурси и затруднена ликвидност в актуалната година. " Част от дестилериите изобщо няма да изкупуват розов цвят, други ще работят на цялостни обороти, само че главната част - на сред 30 и 70% от потенциала ", споделя Гергана Андреева, изпълнителен шеф на Българската национална асоциация " Етерични масла, парфюмерия и козметика ". Пред " Капитал " производители споделят, че обстановката е друга - някои от дестилериите са взели решение да преработят единствено цвета от личните си градини, други са почнали и изкупуване, само че в по-малки количества и на по-ниски цени. Към момента по данни на асоциацията към 46% от розопроизводителите, които са съвсем 2900, имат контракти за изкупуване на розов цвят. А поради, че акцията по прибирането на розите върви към своя край, съществено наваксване надали е допустимо.
Между ниските цени и високите разноски
На първото равнище от бизнеса - розопроизводството, се вижда забавяне на розобера с към две седмици. Но доста по-големият проблем е сегашната пазарна обстановка - тя се отразява пагубно до степен, в която фермери безусловно започнаха да изрязват масиви с рози, обявявайки нулева година, след четиригодишен цикъл на падащи цени. " Трета година изкупните цени вървят все надолу и надолу. Първо бяха 2.50 лева за кг, след това 2 лева, а тази година - 1.50 лева ", споделя Христо Кралев, който е един от огромните производители в региона на Павел баня с 240 дка рози. По думите му минималната цена, която берачите желаят, с цел да се включат в розобера, е 80 стотинки на кг. " Но няма работна ръка в района, ние взимаме хора от Сливен и от други области и като добавиш превоза, този разход пораства ", споделя още Кралев. Така той е взел безпрецентното решение да разгласи нулева година през 2021 година и да изреже масива си с рози, очаквайки акцията за идващия сезон. Изрязването на розите е краткотрайна пауза, която даже е целесъобразна за тяхното подмладяване, и към момента не значи премахване. " Пак ще имаме разноски, само че те ще са по-малки ", споделя Кралев. Действително в актуалната обстановка неприбирането на розовия цвят е разновидността с минимум разноски за доста производители.
Капитал - брой 22
Койчо Коев, който е отдал своите три декара с рози под аренда, споделя, че през тази година те няма да бъдат прибрани и от наемателя. В пика на прибирането на розовия цвят към момента в огромна част от полетата розоберът не е почнал изобщо или е в лимитирани количества. А преди седмица производители организираха спонтанен митинг с обществено заличаване на насаждения.
Производители споделят, че разновидността да преработят розите " на ишлеме " в някоя дестилерия e обвързван с спомагателни разноски за изваряването. Той е подобаващ единствено за тези, които имат контакти на интернационалните пазари и свободни средства, а такива са малко на брой, както и, несъмнено, за огромни розопроизводители, които могат да обезпечат количества цвят за преправка.
" Розопроизводството е много трудоемък бранш, съвсем целият труд е ръчен. За моя масив от 240 дка са ми нужни към 130-140 розоберачи, само че през последните години не можем да ги намерим ", споделя Христо Кралев, съгласно който неналичието на работна ръка действително води до обстановка и в предишни години да не може да се прибере цялата годишна продукция от полетата. Действително от години фермерите от този отрасъл описват, че сезонната работа на българските селскостопански служащи в чужбина и желанието им да работят в други браншове - да вземем за пример брането на череши, което е надалеч по-малко трудоемко от розите, затрудняват извънредно акциите по розобера. Много от служащите в Розовата котловина са " импорт " от други области на страната, което води или до спомагателни разноски за превоз, или за настаняване, и то в интервал, когато в Казанлък и Карлово протичат обичайните фестивали на розата и търсенето на хотели и къщи за посетители е високо.
" Розоварните оферират по 1.50-1.60 лева за кг рози, само че берачите желаят 1 лев. За притежателя няма да остане нищо, по този начин и ще си изпокапе цветът ". Койчо Коев е един от дребните производители на рози в региона на село Долно Сахране край Казанлък и макар че е в сектора от 25 години, не си спомня година като тази. А тя в действителност е друга. На фона на структурните проблеми в розопроизводството и търговията с масло от последните години корона рецесията прати бизнеса на прага на най-критичната година. Огромни залежали количества, неналичието на оборотни средства и неприятните вероятности на пазара изправиха дестилериите пред безпрецентната обстановка в някои случаи да разгласят нулева година, в други да решат да преработят цветовете единствено от личните си градини, а в трети - да изкупуват и от фермери, само че в по-ниски от нормалните количества. А на равнище земеделие това значи ниски изкупни цени до степен, в която е по-евтино изобщо да не бъде прибрана от полетата другояче нелошата годишна продукция от маслодайни рози.
Как ще се развие обстановката оттук насетне в този момент зависи от доста фактори: корона пандемията съумя да блокира продажбите на козметика и парфюмерия от високия клас, което пък понижи и поръчките за розово масло и възобновяване надали ще се случи за година. А България все по-често е притисната на интернационалните пазари от мощната конкуренция на Турция. И от подозренията за неточни практики на търговци в страната - разбъркване с по-евтини заместители от други страни или предложение на друго масло като българско.
Пост коронавирус сезон на празни обороти
През последните години розовият пазар се сблъсква с проблеми. Добрите цени допреди пет-шест години доведоха до нови вложения в розови масиви, които в този момент по данни на агроминистерството са над 45 хиляди дка. Впоследствие цените на розовото масло на интернационалните пазари спаднаха, което пък повлече надолу и цените на самия цвят. Така през последните 2-3 години акцията по прибиране на маслодайни рози е придружена от напрежение, в това число и митинги. Но предходната година обстановката фрапантно се утежни поради пандемията от ковид. От една страна, поради по-добрата годишна продукция създаденото розово масло беше повече от нормалното - към 3.5 тона по данни на браншовите сдружения в бранша при сред 2.5 и 3 тона за предишни години. Същевременно търсенето на интернационалните пазари се срина, защото пандемията докара до по-малко продажби на висок клас козметика и парфюмерия, в това число и поради затварянето на огромни търговски центрове и летищни безмитни магазини по целия свят, които са съществени канали за дистрибуция.
Така поръчките към дестилериите в България също понижиха, а секторът влезе с високи складови ресурси и затруднена ликвидност в актуалната година. " Част от дестилериите изобщо няма да изкупуват розов цвят, други ще работят на цялостни обороти, само че главната част - на сред 30 и 70% от потенциала ", споделя Гергана Андреева, изпълнителен шеф на Българската национална асоциация " Етерични масла, парфюмерия и козметика ". Пред " Капитал " производители споделят, че обстановката е друга - някои от дестилериите са взели решение да преработят единствено цвета от личните си градини, други са почнали и изкупуване, само че в по-малки количества и на по-ниски цени. Към момента по данни на асоциацията към 46% от розопроизводителите, които са съвсем 2900, имат контракти за изкупуване на розов цвят. А поради, че акцията по прибирането на розите върви към своя край, съществено наваксване надали е допустимо.
Между ниските цени и високите разноски
На първото равнище от бизнеса - розопроизводството, се вижда забавяне на розобера с към две седмици. Но доста по-големият проблем е сегашната пазарна обстановка - тя се отразява пагубно до степен, в която фермери безусловно започнаха да изрязват масиви с рози, обявявайки нулева година, след четиригодишен цикъл на падащи цени. " Трета година изкупните цени вървят все надолу и надолу. Първо бяха 2.50 лева за кг, след това 2 лева, а тази година - 1.50 лева ", споделя Христо Кралев, който е един от огромните производители в региона на Павел баня с 240 дка рози. По думите му минималната цена, която берачите желаят, с цел да се включат в розобера, е 80 стотинки на кг. " Но няма работна ръка в района, ние взимаме хора от Сливен и от други области и като добавиш превоза, този разход пораства ", споделя още Кралев. Така той е взел безпрецентното решение да разгласи нулева година през 2021 година и да изреже масива си с рози, очаквайки акцията за идващия сезон. Изрязването на розите е краткотрайна пауза, която даже е целесъобразна за тяхното подмладяване, и към момента не значи премахване. " Пак ще имаме разноски, само че те ще са по-малки ", споделя Кралев. Действително в актуалната обстановка неприбирането на розовия цвят е разновидността с минимум разноски за доста производители.
Капитал - брой 22
Койчо Коев, който е отдал своите три декара с рози под аренда, споделя, че през тази година те няма да бъдат прибрани и от наемателя. В пика на прибирането на розовия цвят към момента в огромна част от полетата розоберът не е почнал изобщо или е в лимитирани количества. А преди седмица производители организираха спонтанен митинг с обществено заличаване на насаждения.
Производители споделят, че разновидността да преработят розите " на ишлеме " в някоя дестилерия e обвързван с спомагателни разноски за изваряването. Той е подобаващ единствено за тези, които имат контакти на интернационалните пазари и свободни средства, а такива са малко на брой, както и, несъмнено, за огромни розопроизводители, които могат да обезпечат количества цвят за преправка.
" Розопроизводството е много трудоемък бранш, съвсем целият труд е ръчен. За моя масив от 240 дка са ми нужни към 130-140 розоберачи, само че през последните години не можем да ги намерим ", споделя Христо Кралев, съгласно който неналичието на работна ръка действително води до обстановка и в предишни години да не може да се прибере цялата годишна продукция от полетата. Действително от години фермерите от този отрасъл описват, че сезонната работа на българските селскостопански служащи в чужбина и желанието им да работят в други браншове - да вземем за пример брането на череши, което е надалеч по-малко трудоемко от розите, затрудняват извънредно акциите по розобера. Много от служащите в Розовата котловина са " импорт " от други области на страната, което води или до спомагателни разноски за превоз, или за настаняване, и то в интервал, когато в Казанлък и Карлово протичат обичайните фестивали на розата и търсенето на хотели и къщи за посетители е високо.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ