Брюксел съветва българското правителство да внимава с текущите разходи
ЕК няма да вкара България и други страни надскачащи границата 3% от Брутният вътрешен продукт в процедура по несъразмерен недостиг Тонът в рекомендациите към страната е подобен с този към останалите, като изключенията може да се запазят и за 2023 година Основната рецензия на Брюксел е извенредните разноски в отговор на рецесиите да са по-добре ориентирани към нуждаещите се
Бюджетният недостиг на България надвишава заложения предел от 3% от Брутният вътрешен продукт, а за него доста способстват настоящи разноски като разнородни антикризисни ограничения, споделя Европейската комисия (EK) в най-новия си за страните от съюза. Засега обаче по-големите разноски остават възможни поради рецесиите и страната няма да влезе в процедура по несъразмерен недостиг поради настоящата дерогация въведена при започване на коронавирус пандемията.
Затова и предстоящо решението на Европейска комисия е да не открива нови процедури за нито една страна, като само с несъразмерен дефицир още от преди ковид е Румъния. България остава и в групата на страните където не са установени макроикономически несъответствия за разлика от 10 други членки - като в три от тях (Гърция, Италия и Кипър) те са оценени като несъразмерни. Ирландия и Хърватия са извадени от този лист, което за последната още повече отваря вратата за приемането й в еврозоната, което се чака да се случи от 2023 година
Реклама
Като цяло тонът в рекомендациите към София е подобен с този в другите членки осъществили недостиг над границата за 2021 година и/или планиращи да я надскочат 2022 година През 2020 година за България той е 4%, а през 2021 година - 4.1%. В своята конвергентна стратегия държавното управление чака дефицитът да се усили още - до 5.3% тази година, само че съгласно прогнозите на Европейска комисия той ще е много по-скромен - 3.7%. Разминаването се дължи на разлики в макроикономическите прогнози, на които се основават двата документа.
По-големият недостиг към момента е позволен
С настъпването на пандемията през март 2020 година Европейски Съюз замрази Пакта за непоклатимост и напредък, който лимитира държавния дълг на страните от съюза до 60% от Брутният вътрешен продукт, а бюджетния недостиг - до 3%. Така държавните управления получиха опция да вършат по-големи разходи, с цел да отговорят на коронавирус рецесията. В края на предходната година Европейска комисия посъветва страните да преминат от подкрепяща фискална политика през 2020-2022 година към неутрална през 2023 година, с цел да имат подготвеност за реакция при възможни нови шокове. Но заради войната в Украйна и растящите цени на храните и енергийните запаси, Брюксел счита, че бюджетите на страните би трябвало да останат " гъвкави " и да обезпечават вложения за екологичен и дигитален преход, както и поддръжка за покупателната дарба на най-уязвимите семейства. Според Европейска комисия рестриктивните мерки за държавните финанси би трябвало да останат на пауза до 2023 година, по тази причина и България няма да влезе в процедура по несъразмерен недостиг, само че въпросът още веднъж ще е на дневен ред през есента.
По данни на Евростат предходната година 14 други стани от Европейски Съюз с изключение на България са надхвърляли 3-процентния предел на недостига, а приблизително за Европейски Съюз той е бил 4.7%. Страната остава третата с най-нисък държавен дълг в Европейски Съюз след Естония и Люксембург и през 2021 година е 25% от Брутният вътрешен продукт, или много под избрания най-много от 60%.
Но разноските би трябвало да са целенасочени
В предходните си рекомендации Европейска комисия посъветва България да обезпечи фискална резистентност в средносрочен проект и да ускори вложенията, с цел да подтиква растежа. Тази година държавното управление отстрани множеството от ограниченията, свързани с пандемията, само че на тяхно място идват нови - за намаляване на резултатите от растящите цени. Те са краткотрайни, само че може да останат и следващата година. Именно по тази линия са рецензиите на Брюксел, че България не управлява задоволително добре повишаването на настоящите си разноски. Те ще допринесат с 1.4 прочие пункта за недостига, а съществена част от тях са нарастването на пенсиите (0.6% от БВП) и на заплатите (0.3%), (0.2%), както и разноските по отношение на бежанците от Украйна (0.1%). Според Европейска комисия някои от ограниченията не са задоволително целенасочени като мораториума върху цените на силата за семействата.
Реклама
В другия основен, анализиращ иконономиката на страната, Европейска комисия установи, че по 8% от набелязаните в 2019-2021 година рекомендации има значителен прогрес, а по 45% - прочут прогрес. Останалите 47% са сложени в графата " стеснен прогрес ", което на брюкселски диалект значи, че пректически не е подхванато нищо.
Препоръките - повече вложения в енергийния преход
Извън тематиката за фискалната резистентност Европейска комисия има още рекомендации в две посоки към българските управляващи. Брюксел поучава държавното управление да усили вложенията за екологичен и цифров преход и за енергийна сигурност, като се възползва от Механизма за възобновяване и резистентност, и други фондове на Европейски Съюз. Освен това съгласно комисията страната ни би трябвало да форсира създаването на възобновими енергийни източници и обезпечаването на различни доставки на газ, с цел да понижи зависимостта си от изкопаемите горива. Необходимо е и повишение на енергийната успеваемост.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Икономика
Бюджетният недостиг на България надвишава заложения предел от 3% от Брутният вътрешен продукт, а за него доста способстват настоящи разноски като разнородни антикризисни ограничения, споделя Европейската комисия (EK) в най-новия си за страните от съюза. Засега обаче по-големите разноски остават възможни поради рецесиите и страната няма да влезе в процедура по несъразмерен недостиг поради настоящата дерогация въведена при започване на коронавирус пандемията.
Затова и предстоящо решението на Европейска комисия е да не открива нови процедури за нито една страна, като само с несъразмерен дефицир още от преди ковид е Румъния. България остава и в групата на страните където не са установени макроикономически несъответствия за разлика от 10 други членки - като в три от тях (Гърция, Италия и Кипър) те са оценени като несъразмерни. Ирландия и Хърватия са извадени от този лист, което за последната още повече отваря вратата за приемането й в еврозоната, което се чака да се случи от 2023 година
Реклама
Като цяло тонът в рекомендациите към София е подобен с този в другите членки осъществили недостиг над границата за 2021 година и/или планиращи да я надскочат 2022 година През 2020 година за България той е 4%, а през 2021 година - 4.1%. В своята конвергентна стратегия държавното управление чака дефицитът да се усили още - до 5.3% тази година, само че съгласно прогнозите на Европейска комисия той ще е много по-скромен - 3.7%. Разминаването се дължи на разлики в макроикономическите прогнози, на които се основават двата документа.
По-големият недостиг към момента е позволен
С настъпването на пандемията през март 2020 година Европейски Съюз замрази Пакта за непоклатимост и напредък, който лимитира държавния дълг на страните от съюза до 60% от Брутният вътрешен продукт, а бюджетния недостиг - до 3%. Така държавните управления получиха опция да вършат по-големи разходи, с цел да отговорят на коронавирус рецесията. В края на предходната година Европейска комисия посъветва страните да преминат от подкрепяща фискална политика през 2020-2022 година към неутрална през 2023 година, с цел да имат подготвеност за реакция при възможни нови шокове. Но заради войната в Украйна и растящите цени на храните и енергийните запаси, Брюксел счита, че бюджетите на страните би трябвало да останат " гъвкави " и да обезпечават вложения за екологичен и дигитален преход, както и поддръжка за покупателната дарба на най-уязвимите семейства. Според Европейска комисия рестриктивните мерки за държавните финанси би трябвало да останат на пауза до 2023 година, по тази причина и България няма да влезе в процедура по несъразмерен недостиг, само че въпросът още веднъж ще е на дневен ред през есента.
По данни на Евростат предходната година 14 други стани от Европейски Съюз с изключение на България са надхвърляли 3-процентния предел на недостига, а приблизително за Европейски Съюз той е бил 4.7%. Страната остава третата с най-нисък държавен дълг в Европейски Съюз след Естония и Люксембург и през 2021 година е 25% от Брутният вътрешен продукт, или много под избрания най-много от 60%.
Но разноските би трябвало да са целенасочени
В предходните си рекомендации Европейска комисия посъветва България да обезпечи фискална резистентност в средносрочен проект и да ускори вложенията, с цел да подтиква растежа. Тази година държавното управление отстрани множеството от ограниченията, свързани с пандемията, само че на тяхно място идват нови - за намаляване на резултатите от растящите цени. Те са краткотрайни, само че може да останат и следващата година. Именно по тази линия са рецензиите на Брюксел, че България не управлява задоволително добре повишаването на настоящите си разноски. Те ще допринесат с 1.4 прочие пункта за недостига, а съществена част от тях са нарастването на пенсиите (0.6% от БВП) и на заплатите (0.3%), (0.2%), както и разноските по отношение на бежанците от Украйна (0.1%). Според Европейска комисия някои от ограниченията не са задоволително целенасочени като мораториума върху цените на силата за семействата.
Реклама
В другия основен, анализиращ иконономиката на страната, Европейска комисия установи, че по 8% от набелязаните в 2019-2021 година рекомендации има значителен прогрес, а по 45% - прочут прогрес. Останалите 47% са сложени в графата " стеснен прогрес ", което на брюкселски диалект значи, че пректически не е подхванато нищо.
Препоръките - повече вложения в енергийния преход
Извън тематиката за фискалната резистентност Европейска комисия има още рекомендации в две посоки към българските управляващи. Брюксел поучава държавното управление да усили вложенията за екологичен и цифров преход и за енергийна сигурност, като се възползва от Механизма за възобновяване и резистентност, и други фондове на Европейски Съюз. Освен това съгласно комисията страната ни би трябвало да форсира създаването на възобновими енергийни източници и обезпечаването на различни доставки на газ, с цел да понижи зависимостта си от изкопаемите горива. Необходимо е и повишение на енергийната успеваемост.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Икономика
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ