Единствените по-големи събития в София от 2009 г. насам са

Единствените по-големи събития в София от 2009 година насам са построяването на метрото и на завода за отпадък. За сметка на това столицата остава надалеч от разбиранията за съвременен и екологичен европейски град с добра среда за живот. Година и половина след началото на мандата нито една от обещаните промени не е задвижена.
Ако София имаше огледало, в него щеше да се оглежда кметът Йорданка Фандъкова. Това е лицето на града от съвсем 12 години, лицето, под чието ръководство е минал съзнателният живот на стотици хиляди младежи. Лице, което прочее се появява все по-рядко по медиите, като че ли притежателката му избира жителите на най-големия български град да не си спомнят прекомерно постоянно кой ги ръководи.

Вероятно има за какво. Ето едно изказване, което ще ви изненада: за тези близо 12 години не са се случили кой знае какъв брой неща. София пораства, само че не се развива. Най-големите две събития в живота на столицата са свързани с европейските пари: построяването на метрото, което към днешна дата е дълго 48 км, както и построяването на цех за преправка на отпадъците. Това са и двете достижения, които акцентира самият кмет на столицата в уеб страницата на Столичната община.

Първото обаче се дължи на настойчивостта и умеенето на ръководителя на " Метрополитен " Стоян Братоев, който съумя да измъкне задоволително пари от европейските стратегии, с цел да движи плана си. А второто е заслуга на някогашния кмет и сегашен министър председател Бойко Борисов, който обезпечи освен европейско, само че и държавно финансиране за депото в " Садината ", компостиращата апаратура в " Хан Богров " и самия цех, който проработи през 2015 година Той, както " Капитал " описа неотдавна, е един от огромните скрити провали на София, защото не прави работата, за която е предопределен.

Другите усъвършенствания в столицата са козметични: замяна на част от старите рейсове и тролеи, както и обновяването на огромни булеварди - все неща, които са някак неизбежни за минималното развиване на един европейски град, който получава милиарди годишно от европейския бюджет.

За да замаскират това, обичаният почин на ръководещите е да съпоставят днешна София с тази от преди 14 години - " затънала в стотици хиляди бали с отпадък, с " 3 реновирани булеварда ". Това е неуместно съпоставяне. Би било чудовищно, в случай че след 14 години в най-богатия клуб на света - Европейски Съюз, с съвсем 3 милиарда евро безплатно финансиране от европейски стратегии, София не изглеждаше най-малко малко друго.