Десетте най-големи агрокомпании взимат 4% от субсидиите, макар да представляват

Десетте най-големи агрокомпании взимат 4% от дотациите, въпреки да съставляват едвам 0.02% от всички подпомагани фермери. Въпреки тавана от 300 хиляди евро за заплащанията на повърхност, тези компании са взимат в пъти повече по това перо. Проблемът с окрупняването на земеделието се задълбочава, като за 10 години броят на стопанствата е намалял с съвсем 75%.
Общо над 420 млн. лева дотации от еврофондовете са получили десетте най-големи земеделци в България за 10 години - от 2012 до 2022 година Парите са по линия на двете огромни пера в земеделските заплащания - схемата за базово заплащане на повърхност (СЕПП) и така наречен зелени заплащания - добавки за въвеждането на аграрни екопрактики.

Ако към тях се прибавят и държавните помощи под формата на отстъпка от акциза за горива, употребявани за аграрни цели, сумата доближава внушителните 450 млн. лева

Отделно стопаните получават и още помощи по редица схеми, тъй че тази сума действително е още по-висока. А над половината от нея, или към 250 млн. лева, е влезнала в сметката на единствено един човек - Светлозар Дичевски, който действително управлява пет от десетте най-субсидирани аграрни компании в България.
Реклама
Това сочи информация на " Капитал " в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА), направена благодарение на специалистите от " Сдружение Данни за положително ". СЕБРА разрешава да се проследят заплащания от държавния бюджет и по линия на европейските стратегии към разнообразни субекти.

Сумите сами по себе си са солидни, само че те би трябвало да бъдат сложени в подтекст. Първо, получателите на дотации в България предходната година са били над 54 хиляди земеделци, т.е. тези 10 компании съставляват 0.02% от бранша. За сметка на това за последните 10 години те са си поделили 4% от общо 11.2 милиарда лева, дадени по трите пера.

Второ, кардинално има таван за заплащанията на повърхност от 300 хиляди евро на стопанство, което бе направено преди няколко години точно с цел да се разбият огромните аграрни картели - което явно не се случва. Всъщност макар тавана през разнообразни малки врати огромните компании не престават да взимат по 2-3-4 млн. лева по това перо.

И трето, става дума главно за зърнопроизводители, а зърненият бранш в България е извънредно окрупнен и гълтам лъвския къс от дотациите. чисто пазарно - с извънредно добра годишна продукция и галактически изкупни цени на продукцията поради войната в Украйна.
Реклама Фуния за дотации към огромните
Основните и най-големи аграрни заплащания са тези на единица повърхност (т.нар. СЕПП) - закрепена сума, която всеки притежател или наемател на земеделска земя получава годишно за всеки декар, който употребява. За 2021 година да вземем за пример сумата е 770 млн. лева към 54 хиляди земеделци. За последните 10 години са били изплатени общо 8 милиарда лева, а десетте най-големи в бранша са си разпределили 300 млн. лева, или съвсем 4% от тази сума, въпреки да съставляват едвам 0.02% от всички подпомагани фермери.

За ограничението на дотациите на повърхност за най-едрите фермери в България се приказва от дълго време, а още в предишния програмен интервал бе въведен таван от 300 хиляди евро на стопанство. Местните земеделци обаче откриха метод да го заобиколят, като раздробиха собствеността си, а ефикасен надзор за съгласуваност на компаниите по този начин и не бе прибавен. Отделно има и малки врати през приспаданите разноски за заплати. В последна сметка всички в топ 10 получават над тази сума по линия на дотациите за повърхност, а някои взимат и 6-7 пъти над тавана.