БНБ опитва да затегне кредитирането с ново покачване на антицикличния буфер
БНБ покачва условия от банките антицикличен буфер с 0.5 процентни пункта до 2% считано от 1 октомври 2023 година Българската централна банка продължава да залага единствено на финансови ограничения с цел да охлажда рисковете от кредитния взрив От регулатора загатват, че поради трусовете на финансовите пазари не е изключено да се върне възбраната банките да разпределят дивиденти
След няколко тримесеичия пауза Българска народна банка възобнови ограниченията си по стягане на кредитирането, като при неналичието на своя самостоятелна парична политика тя употребява един от дребното й налични принадлежности - финансовите условия. С решение на управителния съвет на централната банка равнището на условия антицикличен буфер от банките се повишава на 2%, като то ще е годно за четвърто тримесечие на 2023 година
По предписание тези промени се афишират с година предупреждение с изключение на при изключителни условия, тъй че в този момент от 1 октомври стартира да важи признатото през 2021 година покачване от 0.5 на 1%, а от началото на идната година условието ще е 1.5%.
С подсилени предизвестия
По концепция антицикличният буфер би трябвало да се задейства, когато кредитирането прегрява и главният индикатор за това е отклонението на съотношението кредит/БВП от дълготрайната му стойност. То от години е надълбоко негативно, само че съгласно Българска народна банка не отразява съответно трендовете в цикличните опасности и по тази причина от 2019 година тя стартира да следи и други спомагателни индикатори и на база на тях задейства за пръв път буфера.
Реклама
Сега аргументацията на централната банка за новото повишаване е леко модифицирана и предизвестията са подсилени. Ако през юни (когато равнището беше непокътнато без промяна) Българска народна банка обръщаше внимание на ускорената кредитна интензивност при семействата, в този момент това се отнася за всички сегменти.
" Значителното повишаване на цените на енергоносителите, евентуални усложнения във веригите за доставки, индиректни резултати от забавянето на икономическата интензивност в съществени търговски сътрудници и утежняване на икономическите настройки могат да обиден финансовото положение и способността на кредитополучателите за обслужване на отговорностите. Наред с това, протичащият развой на бързо повишаване на лихвените проценти в световен мащаб ще откри отражение върху финансовото положение на кредитополучателите чрез нарастването на разноските за обслужване на кредитните отговорности ", написа още в известието на Българска народна банка.
Покачването на буфера няма директен резултат върху кредитирането и не се отразява на банките, които разполагат с остатък от капитал. За тези, които са покрай регулаторния най-малко обаче то се отразява възпиращо, в случай че не могат да генерират или наберат пресен капитал.
Пред тренда в Европейски Съюз
Досега България с нейните 0.5% беше един от дребното европейски пазари където изобщо антицикличният буфер беше задействан, като по-високи равнища имаше единствено в Норвегия (1.5%), Чехия (1%) и Словакия (1%). Сега с обявеното повишаване до 1.5% от началото на 2023 година и до 2% през октомври 2023 година България остава измежду страните с най-високи равнища, въпреки че следва активирането на буфера и в много други страни.
Реклама
В Чехия и Норвегия предстоят серия покачвания до 2.5% още през април 2023 година, Дания също го вкарва в този момент, само че още в края на март ще доближи 2.5%. Има обаче и доста страни, където се резервира нулевото равнище.
Като цяло по-високите равнища се изясняват и с това, че Българска народна банка избира да залага напълно на финансови ограничения при регулаторната си политика. В други страни надзорните органи ползват такива ориентирани към консуматори, които могат да бъдат таргетирани към съответни сегменти където има нараснал риск (примерно жилищни заеми или кредитиране на МСП). Те най-често са под формата на тавани на разнообразни съотношения като loan-to-value и debt-to-income. В началото на годината точно в тази връзка Европейският съвет за систематичен риск (ЕССР) установи незадоволително добре адресиран риск на българския ипотечен пазар и предложи на Българска народна банка да вкара таргетирани ограничения, само че централната банка към този момент очевидно залага на досегашната си тактика да държи банките свръхкапитализирани, посредством високи буфери.
Готови за още ограничавания
Българска народна банка акцентира още, че продължава да следи процесите в икономическата среда и отражението им върху финансовата система на Европейски Съюз, като регистрира опцията за изостряне и кумулиране на рисковете за финансовото ходатайство. По тематиката от централната банка препращат към последното от преди седмица.
След няколко тримесеичия пауза Българска народна банка възобнови ограниченията си по стягане на кредитирането, като при неналичието на своя самостоятелна парична политика тя употребява един от дребното й налични принадлежности - финансовите условия. С решение на управителния съвет на централната банка равнището на условия антицикличен буфер от банките се повишава на 2%, като то ще е годно за четвърто тримесечие на 2023 година
По предписание тези промени се афишират с година предупреждение с изключение на при изключителни условия, тъй че в този момент от 1 октомври стартира да важи признатото през 2021 година покачване от 0.5 на 1%, а от началото на идната година условието ще е 1.5%.
С подсилени предизвестия
По концепция антицикличният буфер би трябвало да се задейства, когато кредитирането прегрява и главният индикатор за това е отклонението на съотношението кредит/БВП от дълготрайната му стойност. То от години е надълбоко негативно, само че съгласно Българска народна банка не отразява съответно трендовете в цикличните опасности и по тази причина от 2019 година тя стартира да следи и други спомагателни индикатори и на база на тях задейства за пръв път буфера.
Реклама
Сега аргументацията на централната банка за новото повишаване е леко модифицирана и предизвестията са подсилени. Ако през юни (когато равнището беше непокътнато без промяна) Българска народна банка обръщаше внимание на ускорената кредитна интензивност при семействата, в този момент това се отнася за всички сегменти.
" Значителното повишаване на цените на енергоносителите, евентуални усложнения във веригите за доставки, индиректни резултати от забавянето на икономическата интензивност в съществени търговски сътрудници и утежняване на икономическите настройки могат да обиден финансовото положение и способността на кредитополучателите за обслужване на отговорностите. Наред с това, протичащият развой на бързо повишаване на лихвените проценти в световен мащаб ще откри отражение върху финансовото положение на кредитополучателите чрез нарастването на разноските за обслужване на кредитните отговорности ", написа още в известието на Българска народна банка.
Покачването на буфера няма директен резултат върху кредитирането и не се отразява на банките, които разполагат с остатък от капитал. За тези, които са покрай регулаторния най-малко обаче то се отразява възпиращо, в случай че не могат да генерират или наберат пресен капитал.
Пред тренда в Европейски Съюз
Досега България с нейните 0.5% беше един от дребното европейски пазари където изобщо антицикличният буфер беше задействан, като по-високи равнища имаше единствено в Норвегия (1.5%), Чехия (1%) и Словакия (1%). Сега с обявеното повишаване до 1.5% от началото на 2023 година и до 2% през октомври 2023 година България остава измежду страните с най-високи равнища, въпреки че следва активирането на буфера и в много други страни.
Реклама
В Чехия и Норвегия предстоят серия покачвания до 2.5% още през април 2023 година, Дания също го вкарва в този момент, само че още в края на март ще доближи 2.5%. Има обаче и доста страни, където се резервира нулевото равнище.
Като цяло по-високите равнища се изясняват и с това, че Българска народна банка избира да залага напълно на финансови ограничения при регулаторната си политика. В други страни надзорните органи ползват такива ориентирани към консуматори, които могат да бъдат таргетирани към съответни сегменти където има нараснал риск (примерно жилищни заеми или кредитиране на МСП). Те най-често са под формата на тавани на разнообразни съотношения като loan-to-value и debt-to-income. В началото на годината точно в тази връзка Европейският съвет за систематичен риск (ЕССР) установи незадоволително добре адресиран риск на българския ипотечен пазар и предложи на Българска народна банка да вкара таргетирани ограничения, само че централната банка към този момент очевидно залага на досегашната си тактика да държи банките свръхкапитализирани, посредством високи буфери.
Готови за още ограничавания
Българска народна банка акцентира още, че продължава да следи процесите в икономическата среда и отражението им върху финансовата система на Европейски Съюз, като регистрира опцията за изостряне и кумулиране на рисковете за финансовото ходатайство. По тематиката от централната банка препращат към последното от преди седмица.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ