Банките стартират 2022 г. с рекордни 570 млн. лв. печалба до март
Банките регистрираха 570 млн. лева облага за първите три месеца на годината с помощта на дивиденти от дъщерни сдружения. Ключовите им индикатори остават постоянни, само че предстоят резултатите на високата инфлация и войната. Бързият растеж на жилищното и потребителското кредитиране се резервира и към март, а към него се прибавя ускоряване и при компаниите.
Ако банките в България можеха просто да пренесат числата от първото тримесечие на 2022 година за остатъка й, то те неизбежно щяха да отчетат феноменални резултати. Активите порастват с над 10% годишно и за пръв път надвишават 140 милиарда лева А осъществените 569 млн. лева облага съставляват рекорден старт на година и, съпоставени с 1.4 милиарда лева за цялата 2021 година и равнищата 1.67 милиарда лева преди пандемията, дават поръчка за реализиране на нов връх.
Изкачването му обаче може и да се отсрочи. От една страна, данните до март не могат просто да се екстраполират за останалите девет месеца, защото са мощно повлияни от доходи от дивиденти. А също така и следва да се материализират резултатите от високата инфлация, покачващите се лихви и, несъмнено, войната в Украйна. Комбинацията от тези отрицателни развития неизбежно утежнява вероятностите пред стопанската система и надлежно поражда потребност усилващите се опасности да се провизират. А също по този начин основава и условия растежът на кредитирането да се забави. Засега главната незнайна не е дали ще има удар, а дали той ще се развие в по-мек или в по-екстремен сюжет.
С летящ дивидентен старт
Печалбата на банките за първото тримесечие наподобява в действителност внушителна - тя надвишава с съвсем 220 млн. лева, или 62%, регистрираното през същия интервал на 2021 година, като е и със 75% над резултата от предходното тримесечие. А от всички 25 институции, опериращи в страната, едвам три клона на непознати банки с най-малък пазарен дял са на минус. Данните за този взрив обаче би трябвало да се четат с нараснало внимание.
Реклама
Един от моторите за него е приходът от дивиденти, който всекидневно е събран при започване на годината. Общо банките заявяват 189 млн. лева доход от дивиденти, като те се дължат съвсем напълно на Уникредит Булбанк (112 млн. лева.) и ДСК (75 млн. лева.). Затова и не е изключително учудващо точно двете най-големи по активи банки в България да показват и най-значими облаги за интервала - надлежно 184.7 и 168.5 млн. лева Или те генерират общо 62% от облагата на целия бранш.
Това не е нещо ново, като и в предишни години те получават сходна инжекция от дъщерните си сдружения. При Уникредит Булбанк тя идва главно от профилираната й компания за потребителско кредитиране, до момента в който при ДСК приходът постъпва от пенсионна, лизингова и други компании. За януари - март 2021 година приходите от дивиденти на банките бяха едвам 73 млн. лева, а за цялата година близо 115 млн. лева, тъй че облагата на бранша получава значителен подтик по тази линия.
Извън това на годишна база тя е подклаждана и по съвсем всички съществени посоки на главния бизнес. Нетният лихвен приход се повишава с 52.7 млн. лева до близо 722 млн. лева, а чистият приход от такси - с 59 млн. лева до 332 млн. лева Разходите за обезценки пък са с 22.8 млн. лева надолу до под 100 млн. лева, като само растящите административни разноски с 63 млн. лева очевидно въздействат отрицателно.
Отслабващата инерция
Ако обаче се гледа представянето на тримесечна база, картината не е чак толкоз оптимистична. Нетният лихвен приход остава на практика без смяна по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 година макар продължаващият растеж на кредитните портфейли. При таксите и комисионите даже има спад с 5.5 млн. лева, или 1.6%.
Реклама
Това единствено по себе си не е изключително притеснително и при започване на годината обичайно има леки спадове в интензивността. Същата сезонност може да изясни да вземем за пример и лекият спад на административните разноски след бонусите в края на годината.
Глобалните стопански и геополитически развития от последните месеци обаче по-скоро се обрисуват само като оказващи напън върху резултатите. Най-съществени резултати се чакат по линия на високата инфлация. Тя по учебник би трябвало да усилва склонността към ползване и да понижава склонността към икономисване. Последното не проличава от данните към този момент, макар че при равнищата над 10% и лихви по депозитите към момента към нулата действителната рентабилност от парите на влог е мощно негативна. Покачването на цените на енергоизточници и първични материали обаче се отразява и на компаниите, които при икономическата неустановеност сигурно ще са по-предпазливи с вложенията и надлежно с вземането на заеми. Трудностите в някои браншове, свързани с повишаването, а и с косвените резултати от войната в Украйна, може да извърнат и дългогодишния тренд на спад на неприятните заеми и да доведат до обезценки.
Отделно ускоряването на инфлацията измества за все по-скоро и упованията за повишаване на лихвите в Европа, като към този момент анализатори стартират да чакат ЕЦБ да стартира да стяга политиката си още от лятото. В взаимозависимост от това с какъв ритъм се случва повдигането не е изключено и това да стартира да оказва напън върху лихвените маржове на банките, защото конкуренцията може да ги принуди по-бързо да повишат лихвите по депозитите, в сравнение с това ще се придвижи при заемите.
А настрана и инфлацията, съчетана с високите равнища на претовареност, към този момент генерира упованията, че заплатите в страната ще продължат да порастват. Това важи и за финансовия бранш, тъй че административните разноски на банките ще останат под напън.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Свят 3 Войната в Украйна 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Ревю 1 Енергетика 2 Свят 3 Енергетика Реклама По-малко и по-големи
В данните към март балансите на банките по никакъв метод не алармират стрес. Само за три месеца активите на системата се повишават с над 5 милиарда лева и за пръв път надвишават 140 милиарда лева С повишаване с 1.6 милиарда лева Уникредит Булбанк затвърждава лидерската си позиция с 26.6 милиарда лева, което частично е подкрепено и от вливането на дъщерното й факторингово сдружение. ДСК прескача границата 25 милиарда лева и също резервира втората си позиция. Комбинираните активи на ОББ и Райфайзенбанк, които след регулаторни утвърждения и завършване на оповестената договорка възнамеряват да се слеят, обаче са близо 27.3 милиарда лева Това им отрежда евентуална позиция номер 1, макар че до фактическото им сливане има повече от година и до тогава не е изключено да има разбърквания на пластовете.
След тази договорка секторът става все по-концентриран в няколко огромни институции, като топ пет играчите ще управляват към ¾ от активите, а останалите 20 ще си поделят четвъртинка. Затягащите се регулации вършат и все по-трудно за дребните да са рентабилни. Това не значи, че не се виждат нападателни растежи и надолу в таблицата. Прокредит банк пораства с темпове над междинното и е напът да изпревари държавната ББР по активи от деветата позиция (която след сливането на ОББ и Райфайзенбанк ще стане осма). Подобно нападателно растящата БАКБ е все по покрай 11-ата Инвестбанк.
През първото тримесечие Уникредит Булбанк се откроява като най-активна в корпоративния сегмент. В номинално изражение тя способства в най-голяма степен за растежа на заемите, като дава 840 млн. лева от общо 1.8 милиарда лева С това заемите за компании доближават рекордните 42 милиарда лева Най-голямата банка в страната е привлякла и най-съществена част от свободния запас на фирмите - 720 млн. лева от 2.2 милиарда лева растеж на фирмените депозити, които доближават 36.6 милиарда лева
За сметка на това тя е измежду дребното, които регистрират спад на депозитите от семейства. Там най-големи суми се насочват към ДСК (335 млн. лева.), Пощенска банка (202.5 млн. лева.) и ОББ (107.5 млн. лева.).
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Ако банките в България можеха просто да пренесат числата от първото тримесечие на 2022 година за остатъка й, то те неизбежно щяха да отчетат феноменални резултати. Активите порастват с над 10% годишно и за пръв път надвишават 140 милиарда лева А осъществените 569 млн. лева облага съставляват рекорден старт на година и, съпоставени с 1.4 милиарда лева за цялата 2021 година и равнищата 1.67 милиарда лева преди пандемията, дават поръчка за реализиране на нов връх.
Изкачването му обаче може и да се отсрочи. От една страна, данните до март не могат просто да се екстраполират за останалите девет месеца, защото са мощно повлияни от доходи от дивиденти. А също така и следва да се материализират резултатите от високата инфлация, покачващите се лихви и, несъмнено, войната в Украйна. Комбинацията от тези отрицателни развития неизбежно утежнява вероятностите пред стопанската система и надлежно поражда потребност усилващите се опасности да се провизират. А също по този начин основава и условия растежът на кредитирането да се забави. Засега главната незнайна не е дали ще има удар, а дали той ще се развие в по-мек или в по-екстремен сюжет.
С летящ дивидентен старт
Печалбата на банките за първото тримесечие наподобява в действителност внушителна - тя надвишава с съвсем 220 млн. лева, или 62%, регистрираното през същия интервал на 2021 година, като е и със 75% над резултата от предходното тримесечие. А от всички 25 институции, опериращи в страната, едвам три клона на непознати банки с най-малък пазарен дял са на минус. Данните за този взрив обаче би трябвало да се четат с нараснало внимание.
Реклама
Един от моторите за него е приходът от дивиденти, който всекидневно е събран при започване на годината. Общо банките заявяват 189 млн. лева доход от дивиденти, като те се дължат съвсем напълно на Уникредит Булбанк (112 млн. лева.) и ДСК (75 млн. лева.). Затова и не е изключително учудващо точно двете най-големи по активи банки в България да показват и най-значими облаги за интервала - надлежно 184.7 и 168.5 млн. лева Или те генерират общо 62% от облагата на целия бранш.
Това не е нещо ново, като и в предишни години те получават сходна инжекция от дъщерните си сдружения. При Уникредит Булбанк тя идва главно от профилираната й компания за потребителско кредитиране, до момента в който при ДСК приходът постъпва от пенсионна, лизингова и други компании. За януари - март 2021 година приходите от дивиденти на банките бяха едвам 73 млн. лева, а за цялата година близо 115 млн. лева, тъй че облагата на бранша получава значителен подтик по тази линия.
Извън това на годишна база тя е подклаждана и по съвсем всички съществени посоки на главния бизнес. Нетният лихвен приход се повишава с 52.7 млн. лева до близо 722 млн. лева, а чистият приход от такси - с 59 млн. лева до 332 млн. лева Разходите за обезценки пък са с 22.8 млн. лева надолу до под 100 млн. лева, като само растящите административни разноски с 63 млн. лева очевидно въздействат отрицателно.
Отслабващата инерция
Ако обаче се гледа представянето на тримесечна база, картината не е чак толкоз оптимистична. Нетният лихвен приход остава на практика без смяна по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 година макар продължаващият растеж на кредитните портфейли. При таксите и комисионите даже има спад с 5.5 млн. лева, или 1.6%.
Реклама
Това единствено по себе си не е изключително притеснително и при започване на годината обичайно има леки спадове в интензивността. Същата сезонност може да изясни да вземем за пример и лекият спад на административните разноски след бонусите в края на годината.
Глобалните стопански и геополитически развития от последните месеци обаче по-скоро се обрисуват само като оказващи напън върху резултатите. Най-съществени резултати се чакат по линия на високата инфлация. Тя по учебник би трябвало да усилва склонността към ползване и да понижава склонността към икономисване. Последното не проличава от данните към този момент, макар че при равнищата над 10% и лихви по депозитите към момента към нулата действителната рентабилност от парите на влог е мощно негативна. Покачването на цените на енергоизточници и първични материали обаче се отразява и на компаниите, които при икономическата неустановеност сигурно ще са по-предпазливи с вложенията и надлежно с вземането на заеми. Трудностите в някои браншове, свързани с повишаването, а и с косвените резултати от войната в Украйна, може да извърнат и дългогодишния тренд на спад на неприятните заеми и да доведат до обезценки.
Отделно ускоряването на инфлацията измества за все по-скоро и упованията за повишаване на лихвите в Европа, като към този момент анализатори стартират да чакат ЕЦБ да стартира да стяга политиката си още от лятото. В взаимозависимост от това с какъв ритъм се случва повдигането не е изключено и това да стартира да оказва напън върху лихвените маржове на банките, защото конкуренцията може да ги принуди по-бързо да повишат лихвите по депозитите, в сравнение с това ще се придвижи при заемите.
А настрана и инфлацията, съчетана с високите равнища на претовареност, към този момент генерира упованията, че заплатите в страната ще продължат да порастват. Това важи и за финансовия бранш, тъй че административните разноски на банките ще останат под напън.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Свят 3 Войната в Украйна 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Ревю 1 Енергетика 2 Свят 3 Енергетика Реклама По-малко и по-големи
В данните към март балансите на банките по никакъв метод не алармират стрес. Само за три месеца активите на системата се повишават с над 5 милиарда лева и за пръв път надвишават 140 милиарда лева С повишаване с 1.6 милиарда лева Уникредит Булбанк затвърждава лидерската си позиция с 26.6 милиарда лева, което частично е подкрепено и от вливането на дъщерното й факторингово сдружение. ДСК прескача границата 25 милиарда лева и също резервира втората си позиция. Комбинираните активи на ОББ и Райфайзенбанк, които след регулаторни утвърждения и завършване на оповестената договорка възнамеряват да се слеят, обаче са близо 27.3 милиарда лева Това им отрежда евентуална позиция номер 1, макар че до фактическото им сливане има повече от година и до тогава не е изключено да има разбърквания на пластовете.
След тази договорка секторът става все по-концентриран в няколко огромни институции, като топ пет играчите ще управляват към ¾ от активите, а останалите 20 ще си поделят четвъртинка. Затягащите се регулации вършат и все по-трудно за дребните да са рентабилни. Това не значи, че не се виждат нападателни растежи и надолу в таблицата. Прокредит банк пораства с темпове над междинното и е напът да изпревари държавната ББР по активи от деветата позиция (която след сливането на ОББ и Райфайзенбанк ще стане осма). Подобно нападателно растящата БАКБ е все по покрай 11-ата Инвестбанк.
През първото тримесечие Уникредит Булбанк се откроява като най-активна в корпоративния сегмент. В номинално изражение тя способства в най-голяма степен за растежа на заемите, като дава 840 млн. лева от общо 1.8 милиарда лева С това заемите за компании доближават рекордните 42 милиарда лева Най-голямата банка в страната е привлякла и най-съществена част от свободния запас на фирмите - 720 млн. лева от 2.2 милиарда лева растеж на фирмените депозити, които доближават 36.6 милиарда лева
За сметка на това тя е измежду дребното, които регистрират спад на депозитите от семейства. Там най-големи суми се насочват към ДСК (335 млн. лева.), Пощенска банка (202.5 млн. лева.) и ОББ (107.5 млн. лева.).
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ