България скоро ще има работеща виза за стартъп предприемачи. Изискванията

...
Коментари Харесай

Стръмният път към стартъп визите

България скоро ще има работеща виза за стартъп бизнесмени. Изискванията към искащите ще са мощно повишени по отношение на други страни. За да бъде усъвършенствана визата, са нужни законови ремонти и работещ парламент.
България от дълго време мечтае да си лепне етикет, че е новаторски привлекателен център за близките страни отвън Европейския съюз. Нещо като Силициева котловина на Балканите. Но в случай че това ненапълно се случва и IT секторът става все по-значим, то не е с помощта на страната, а макар нея. Една от дребното начинания, достигнали най-малко до непълен триумф, е стартъп визата, която разрешава на бизнесмени от трети страни да обитават в България, с цел да основат своя започваща компания или да пренесат бизнеса си на територията на страната. Тази опция бе вкарана в Закона за чужденците напролет, само че, тъй като няма нормативна уредба, стартъп визи към момента няма. Те ще се появят до края на тази година, само че в първичния си вид ще са с по-рестриктивни условия, в сравнение с в която и да било друга европейска страна.

Обяснението е, че към тематиката има два разнообразни погледа. Българската стартъп асоциация (BESCO), организацията, основател на концепцията, желае България да има елементарна и налична виза за бизнесмени, които да внасят живот в стартъп екосистемата. Амбициозната им визия е страната да се нарежда като " пясъчник ", в който да се опитва. Техният романтизъм се посреща от здравия натурализъм на Министерството на стопанската система под управлението на Кирил Петков, което залага на мощно рестриктивни първични условия за приемането на виза, които да лимитират възможни злоупотреби. На фона на несъгласията и недоволството на Брюксел от стратегиите за визи или поданство против вложения, прилагани от редица страни (България включително), това е разбираемо. А концепцията е, откакто един път се смаже механизмът, условията да бъдат смекчени.

Въпросът е обаче дали при препоръчаните условия изобщо ще има интерес към визата и за какво даден бизнесмен би предпочел да пристигна в България, а не да иде в Холандия или Естония да вземем за пример. Отгоре на всичко има и голям брой други елементи, които би трябвало да бъдат изчистени на законодателно равнище - само че за тази цел е необходим парламент, който да работи за повече от два месеца. Такъв България няма.
Голямата борба, която човек би трябвало да води, с цел да стигне до промени, е против администрацията. Правилните разбирания, визия, морал, всичко това са значими неща. Но на нас ни трябват политици, които да могат да се борят с администрацията. Добромир Иванов
ръководител на BESCO
Всички желаят визи
" Още първоначално, когато създадохме стартъп асоциацията през 2017 година и питахме други компании и организации какви са им проблемите, стартъп визите се показваха доста постоянно като концепция ", споделя Добромир Иванов, ръководител на BESCO. Визите постоянно се бъркат със сините карти, които биха разрешили доста по-лесно наемане на чиновници от прилежащи страни, които не са членки на Европейски Съюз - друга от самодейностите на стартъп екосистемата и фирмите от IT бранша.
Капитал - брой 36
До този миг от BESCO са работили с трима министри на стопанската система. Първоначално самодейността е подета от Емил Караниколов през 2018 година, а в края на 44-ото Народно заседание, посредством помощта на наследника му Лъчезар Борисов, стартъп визите са регламентирани посредством Закона за чужденците. Накратко, законът споделя, че бизнесмени от трети страни могат да получат виза D и да обитават в България за насърчаване на новаторски бизнес - само че единствено в България. Оттам нататък се планува отчетност на годишна база.

Проблемът е, че с цел да проработи законът, е нужна разпоредба на министерството, която да регламентира и критериите за въпросната виза. Тази работа се пада на сегашния длъжностен министър Кирил Петков, който има по-различна визия от BESCO за условията.

" Ние мислим на нещата по по-прост, предприемачески метод. Как допустимо най-лесно една компания да пристигна в България. Министерството и Кирил Петков мислят по какъв начин да няма злоупотреби, по какъв начин да има надзор и по какъв начин цялото това нещо да проработи. Ние имаме разминавания, само че когато ги обсъждаме, разбираме от кое място идват и на какво се дължат другите гледни точки ", споделя още Иванов.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР