Текстилният сектор работи предимно за външните пазари, но увеличението на

Текстилният бранш работи най-вече за външните пазари, само че нарастването на минималното възнаграждение въздейства отрицателно на компаниите от него.

© Надежда Чипева Още по тематиката
Бизнесът е срещу политическия детайл в механизма за минималната заплата

Според работодателските организации тя би трябвало да е 43% от междинното заплащане за страната
22 ное 2017
БСК: Заради административната тежест броят на огромните компании понижава

Средната заплата е повишена със 70% за осем години
2 ное 2017
Минималните прагове се подвигат приблизително с съвсем 7%

Осигуровките нарастват с един процентен пункт. Работещите ще получават по-малко, когато са заболели
19 окт 2017 Ръстът на минималната работна заплата в България води до по-ниска претовареност и до увеличение на цените на стоките и услугите. Това демонстрира изследване на Европейската централна банка (ЕЦБ) по тематиката, оповестено преди дни. Изследването обгръща 8079 компании от частния бранш в девет страни от Централна и Източна Европа, измежду които и България. То е извършено през 2014 година, а отговорите на бизнеса се отнасят за интервала 2010-2013 година, когато минималното заплащане в страната е увеличено от 240 на 310 лева или с 29%, а стопанската система към момента не беше почнала да се възвръща осезателно и безработицата беше висока. Българската извадка е от 456 компании.

По-различен ъгъл

Ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) въздейства по друг метод във всяка от деветте страни. Най-популярният лост за деяние обаче е увеличение на продуктивността, следван от понижаване на разноски, които не са свързани с работната мощ и калкулиране на по-високите разноски за труд в цената на стоките и услугите, които оферират фирмите. Намаляването на заетостта е по-малко известно и се демонстрира най-много посредством редуцирано наемане, в сравнение с посредством директни съкращения. Експертите на банката означават още, че липсва корелация сред размерът на нарастването на минималната заплата и реакцията на бизнеса. Това значи, че разликите сред отговорите в обособените страни се дължат по-скоро на разлики в институционалната среда, секторното систематизиране на стопанската система и резултатите от рецесията.

Увеличението на минималното заплащане въздейства обаче и на фирмите, в които няма хора на минимална заплата, демонстрира изследването на ЕЦБ. В България резултатът е най-често в посока растеж на възнагражденията и по-високи цени на продукцията.

Доколко е настоящо

Отговорите на компаниите се отнасят за интервала 2010-2013 година, когато стопанската система към момента не беше почнала да се възвръща осезателно, тъй че е под въпрос дали и сега бизнеса би реагирал по този метод. Така да вземем за пример сред 2015 година и 2017 година общото нарастване на минималните хонорари също беше с към една трета (от 360 до 460 лева.), само че в същото време пазарът на труда се усъвършенства доста, а компаниите търсят още хора. На национално равнище освен, че няма признаци за растеж на безработицата, а в противен случай - тя доближи рекордно за последното десетилетие ниско равнище. Същевременно заетостта продължава да пораства.

От друга страна в райони като Северозападна България покачването на минималната заплата към момента оказва напън върху бизнеса да освободи личен състав или да премине в сивия бранш.

Колко са на минимума

Според изследването в България минимално заплащане получават към 20.3% от наетите. Този дял е по-висок само в Румъния и Унгария. Другата специфичност за България е, че към една трета от работещите в бранш индустрия са на минимално заплащане. Най-малък дял пък са работещите на минимална заплата в междинни компании (с личен състав сред 50 и 199 души) - 12.5%, до момента в който във всички други компании те са над една пета.