Ядрената енергетика има своето бъдеще у нас, но липсата на политическо решение може да доведе до хаос и проблеми
Текст от рубриката на 3eNews " Индустрия на фокус "
Ядрената енергетика на България постоянно е била специфичен бранш в българската промишленост и този цивилизационен избор е изработен от страната ни много от дълго време. Дори може да се каже, че това ни дава правото ненапълно да претендираме, че сме измежду значимите играчи в потреблението на атома за мирни цели. Думата „ ненапълно “ обаче не е използвана инцидентно тук. Ако преди години тежката промишленост на България е имала потребност от нуклеарната енергетика, в последните 20 години се видя, че страната ни и Балканите имат потребност както българската АЕЦ „ Козлодуй “, по този начин и от тока, създаден от въглищните централи у нас. Защо ли? Ами оказа се, че в годините на прехода това е едно от дребното добре непокътнати и развити промишлености.
Затова и рубриката „ Индустрия на фокус “ отделя изключително внимание на нуклеарната енергетика – основа за развиване на стопанската система, а и секторът работи в синхрон със зелените политики на Европа. Още по тематиката 17 яну 2023 ВЕИ 6 дек 2022 12 окт 2021 Отделно точно с помощта на работата на АЕЦ „ Козлодуй “ през предходната година българските компании съумяха да оцелеят около високите цени на тока. Компенсациите за бизнеса пристигнаха точно от високата облага на атомната централа. Сега обаче енергийният бранш е подложен пред следващото предизвикателство: въпросът е „ златната кокошка “ АЕЦ дали ще продължи да бъде главен генератор за доход в бюджета или ще я оставим полека-лека да отмине нейния разцвет и да залезе малко преди 2050 година Отговор на този въпрос мъчно може да бъде даден, само че планът на електроенергийна тактика на страната ни, който бе показан неотдавна, дава посоката на развиване. И тя е да не се стига до залязване на нуклеарния ни бранш, ами той да бъде жизнерадостен и доходоносен и в идващите десетилетия. Същото се поддържа и от хората у нас. Наскоро извършеното национално социологическо изследване на организация „ Тренд “, взаимно с 3eNews и „ Булатом “ сподели тъкмо това: хората поддържат развиването на нуклеарната енергетика у нас. Въпросът е експертите да намерят вярната формула това да се случи. Мястото на нуклеарната енергетика у нас Освен добър източник за доходи на бюджета нуклеарната енергетика дава достъп до съвременни технологии и има значим социално-икономически резултат върху стопанската система ни. Създадената през годините обратно научно-приложна база и подготвените експерти ни дават достъп до нуклеарните технологии, а хората могат елементарно да се обучат за работа с модерните реактори потомство 3+. Това може да звучи необикновено за някои специалисти, само че са обстоятелствата. Именно с помощта на опита в потреблението на атомната електроцентрала в този момент България може да мисли за реактори от ново потомство, или даже да взе участие в планове за дребни модулни реактори. Остават обаче два тежки за решение проблеми – работната ръка и политиците. При работната ръка казусът е сериозен, тъй като все по-малко са подготвените млади експерти, които остават да работят в нуклеарната сфера у нас. Ситуацията по всяка възможност няма да се промени значително в идващите години, само че опитът на университетите за основаване на нуклеарни експерти въпреки всичко е положително начало. За изцяло изменение на концепцията би трябвало да е ясно, че е нужна намесата на страната посредством специфични тласъци. И тук идва казусът с политиците. От една страна множеството от ръководещите постоянно настояват, че е значимо да има нови фрагменти за нуклеарния бранш и поддържат това. Но в доста случаи поддръжката е единствено на думи. Специалностите за нуклеарните специалисти, в действителност са предпазени по закон, само че младите техници и инженери елементарно се отхвърлят и намират по-привлекателни позиции в частния бранш. Освен тласъците за кариерно развиване в АЕЦ би трябвало да е пределно ясно и друго. На сегашната АЕЦ „ Козлодуй “ ѝ остава най-много живот от 30 години. До 2050 година. Това би трябвало незабавно да се промени и поради това визията за развиване на електроенергийния бранш предлага създаване на нови нуклеарни блокове. Четири. Тези нуклеарни блокове се възнамерява да се разположат на две площадки – на АЕЦ „ Козлодуй “ и на АЕЦ „ Белене “. На първата площадка край Козлодуй новите блокове ще бъдат заместващи сегашните 5 и 6 блок. Сегашните реактори по план могат да работят съвсем до 2050 година, само че по-късно са нужни нови мощности. Извадки от представителното изследване на организация " Тренд " за настройките на обществото във връзка с нуклеарната енергетика. След затварянето на въглищните централи в името на Парижкото съглашение за избавяне на планетата у нас ще има дефицит на базови мощности, настояват експертите. Този дефицит ще се компенсира по две посоки – нови възобновими източници и нуклеарна сила. Това е пътят, който Европа е обрисувала пред себе си. Заради това новите два блока на АЕЦ „ Белене “ се обрисуват като значима част от енергийния бранш у нас. А експертите за новата площадка ще бъдат подготвени в АЕЦ „ Козлодуй “. Всичко това досега стотици пъти е обяснявано от нуклеарните експерти. А с високите цени на електрическата енергия се потвърди и какъв брой печеливша може да бъде родната АЕЦ. Изказванията на специалистите обаче прекомерно рядко оказва въздействие върху политическите решения у нас. На ход са политиците В момента страната ни още веднъж е в предизборна акция и политиците се борят за гласовете на суверена. А суверенът към този момент изясни по какъв начин поддържа развиването на нуклеарната енергетика у нас. Служебното държавно управление на Румен Радев показа свое предложение за развиване на електроенергийния бранш и построяването на четири нови нуклеарни блока у нас. Това няма да се случи незабавно, а ще се прави последователно във времето. В синхрон със затварянето на въглищните централи. Дали политиците от бъдещето 49-о Народно заседание ще се обединят към същата концепция е рано да се каже. Но е безобразно картата „ развиване на АЕЦ “ да продължи да се развява неоснователно, напразно и безидейно напред. Все отново думите са едно, само че са нужни каузи, с цел да се случат вложенията. Сред политиците и обществото, несъмнено, има и специалисти, които повече възприемат зелените технологии и ВЕИ развиването, вместо АЕЦ. Примерът за това се вижда и от Германия, където в този момент се приготвят за затварянето на нуклеарните си реактори. На противоположният полюс обаче е обстановката във Франция, която събра десетина страни от Европейски Съюз, с които ще работят за рационализация и градеж на нови АЕЦ в Европа. Така ще бъде и в България, тъй като двете позиции не трябва да се конфронтират, а да работят дружно. И АЕЦ, и ВЕИ могат да създават беземисионна сила за зареждане на електрически автомобили, произвеждане на водород, отопление и изстудяване на домовете и бизнеса тук. Въпросът е да има политическо единодушие за зеления преход и опциите, които се откриват пред нас. АЕЦ „ Белене “ към момента е „ на трупчета “ А до момента в който политиците обмислят каква да е новата енергийна тактика у нас, би трябвало да си напомним, че има отворен конкурс за избор на реализатор на строителството на АЕЦ „ Белене “. В този конкурс вземат участие редица интернационалните компании, само че той стои „ замразен “ към този момент няколко години. Първопричината за замразяването му бе пандемията от ковид, а в този момент и военните дейности на Русия в Украйна предвещават краят му. Дори от министерство на енергетиката към този момент оповестиха, че този конкурс се възнамерява да бъде преустановен. Процедурата бе оповестена и в формалния вестник на Европейски Съюз и досега никой не я е прекратил публично. Кандидатите от късия лист (short list), които подадоха обвързващи предложения за плана бяха CNNC, Китай; Росатом – Атоменергопром, Руска федерация; Корейска хидро- и нуклеарна корпорация, Република Корея; Фраматом САС, Франция; Дженерал Електрик, Съединени американски щати. Тези компании бяха утвърдени през 2019 година и още чакат да видят цялостната планова документи за плана „ Белене “ в осведомителната стая на НЕК. Все по-очевидно е, че това няма да се случи и то поради променената геополитическа конюнктура. Въпросът е какво следва оттук насетне и какво ще прави България със закупеното за над 2,5 милиарда лв. съоръжение за плана. То към този момент е българска благосъстоятелност, без значение, че проектантът му са фабрики, работещи под шапката на съветската „ Росатом “. И тъкмо тъй като оборудването е българско страната ни може да реши да го продаде или употребява. Напоследък интерес към оборудването прояви Украйна, само че това не е първата страна, изразила любознание към втората българска АЕЦ (в проект). Още държавното управление на премиера Борисов опита да продаде оборудването за АЕЦ „ Белене “ в Иран, само че опитът остана без резултат. В момента главното съоръжение за двата реактори стои на склад на площадка Белене и е благосъстоятелност на НЕК. Специалистите считат, че то мъчно може да бъде употребявано на друга нуклеарна площадка, само че е превъзходен български актив, в случай че ще се търси нов вложител за АЕЦ „ Белене “. А вложители явно има, съдейки по късата листа от утвърдени претенденти. Дори през 2019 година се заприказва за обединяване на част от претендентите. Площадката край Белене също по този начин има и добра планова подготвеност за градеж. Според нуклеарният специалист Богомил Манчев даже е допустимо първият блок на площадката да бъде подготвен през 2030 г. Желаният Седми блок в АЕЦ „ Козлодуй “ В момента страната е насочила част от напъните си и към построяването на нов блок в АЕЦ „ Козлодуй “. За Седми блок на централата към този момент са направени част от документите, а специалисти и политици към момента разискват технологията. По всичко наподобява, че все още се търси градеж на нов нуклеарен блок с технология на американската компания „ Уестингхаус “. Те към този момент предложиха планът си – AP 1000 за създаване в Полша, Румъния и Украйна. В момента текат довършителните действия по този нов блок в Съединени американски щати, с цел да може да се види по какъв начин действително той ще работи в действителна комерсиална приложимост. Самият блок към момента не е лицензиран в Европейски Съюз, а нелеката задача това да се случи, ще се падне на нуклеарните регулатори от Румъния, Полша и евентуални и България. Генералната концепция на този план е това да бъде заместващ блок на отиващия си 5 реактор в АЕЦ „ Козлодуй “. За шести блок заместващата мощ един ден ще бъде 8 реактор в централата. Настоящите блокове обаче могат безупречно да продължат да работят и да генерират доходи съвсем до 2050 година Но към момента планът за Седми блок е в ранен стадий. За осми реактор пък нищо няма досега написано „ черно на бяло “. Заради това и предлагането на експертите е първо да се достроят блоковете на площадка „ Белене “, а по-късно да се избере нова технология за реактори 7 и 8 на площадка „ Козлодуй “. Така ще се запазят и приходите на страната и нуклеарните експерти у нас. Ако обаче се продължи неналичието на решение и дейности за бъдещето на нуклеарния бранш, то в действителност някъде към 2050 година страната ни ще завърши своята дългогодишна нуклеарна авантюра.
Ядрената енергетика на България постоянно е била специфичен бранш в българската промишленост и този цивилизационен избор е изработен от страната ни много от дълго време. Дори може да се каже, че това ни дава правото ненапълно да претендираме, че сме измежду значимите играчи в потреблението на атома за мирни цели. Думата „ ненапълно “ обаче не е използвана инцидентно тук. Ако преди години тежката промишленост на България е имала потребност от нуклеарната енергетика, в последните 20 години се видя, че страната ни и Балканите имат потребност както българската АЕЦ „ Козлодуй “, по този начин и от тока, създаден от въглищните централи у нас. Защо ли? Ами оказа се, че в годините на прехода това е едно от дребното добре непокътнати и развити промишлености.
Затова и рубриката „ Индустрия на фокус “ отделя изключително внимание на нуклеарната енергетика – основа за развиване на стопанската система, а и секторът работи в синхрон със зелените политики на Европа. Още по тематиката 17 яну 2023 ВЕИ 6 дек 2022 12 окт 2021 Отделно точно с помощта на работата на АЕЦ „ Козлодуй “ през предходната година българските компании съумяха да оцелеят около високите цени на тока. Компенсациите за бизнеса пристигнаха точно от високата облага на атомната централа. Сега обаче енергийният бранш е подложен пред следващото предизвикателство: въпросът е „ златната кокошка “ АЕЦ дали ще продължи да бъде главен генератор за доход в бюджета или ще я оставим полека-лека да отмине нейния разцвет и да залезе малко преди 2050 година Отговор на този въпрос мъчно може да бъде даден, само че планът на електроенергийна тактика на страната ни, който бе показан неотдавна, дава посоката на развиване. И тя е да не се стига до залязване на нуклеарния ни бранш, ами той да бъде жизнерадостен и доходоносен и в идващите десетилетия. Същото се поддържа и от хората у нас. Наскоро извършеното национално социологическо изследване на организация „ Тренд “, взаимно с 3eNews и „ Булатом “ сподели тъкмо това: хората поддържат развиването на нуклеарната енергетика у нас. Въпросът е експертите да намерят вярната формула това да се случи. Мястото на нуклеарната енергетика у нас Освен добър източник за доходи на бюджета нуклеарната енергетика дава достъп до съвременни технологии и има значим социално-икономически резултат върху стопанската система ни. Създадената през годините обратно научно-приложна база и подготвените експерти ни дават достъп до нуклеарните технологии, а хората могат елементарно да се обучат за работа с модерните реактори потомство 3+. Това може да звучи необикновено за някои специалисти, само че са обстоятелствата. Именно с помощта на опита в потреблението на атомната електроцентрала в този момент България може да мисли за реактори от ново потомство, или даже да взе участие в планове за дребни модулни реактори. Остават обаче два тежки за решение проблеми – работната ръка и политиците. При работната ръка казусът е сериозен, тъй като все по-малко са подготвените млади експерти, които остават да работят в нуклеарната сфера у нас. Ситуацията по всяка възможност няма да се промени значително в идващите години, само че опитът на университетите за основаване на нуклеарни експерти въпреки всичко е положително начало. За изцяло изменение на концепцията би трябвало да е ясно, че е нужна намесата на страната посредством специфични тласъци. И тук идва казусът с политиците. От една страна множеството от ръководещите постоянно настояват, че е значимо да има нови фрагменти за нуклеарния бранш и поддържат това. Но в доста случаи поддръжката е единствено на думи. Специалностите за нуклеарните специалисти, в действителност са предпазени по закон, само че младите техници и инженери елементарно се отхвърлят и намират по-привлекателни позиции в частния бранш. Освен тласъците за кариерно развиване в АЕЦ би трябвало да е пределно ясно и друго. На сегашната АЕЦ „ Козлодуй “ ѝ остава най-много живот от 30 години. До 2050 година. Това би трябвало незабавно да се промени и поради това визията за развиване на електроенергийния бранш предлага създаване на нови нуклеарни блокове. Четири. Тези нуклеарни блокове се възнамерява да се разположат на две площадки – на АЕЦ „ Козлодуй “ и на АЕЦ „ Белене “. На първата площадка край Козлодуй новите блокове ще бъдат заместващи сегашните 5 и 6 блок. Сегашните реактори по план могат да работят съвсем до 2050 година, само че по-късно са нужни нови мощности. Извадки от представителното изследване на организация " Тренд " за настройките на обществото във връзка с нуклеарната енергетика. След затварянето на въглищните централи в името на Парижкото съглашение за избавяне на планетата у нас ще има дефицит на базови мощности, настояват експертите. Този дефицит ще се компенсира по две посоки – нови възобновими източници и нуклеарна сила. Това е пътят, който Европа е обрисувала пред себе си. Заради това новите два блока на АЕЦ „ Белене “ се обрисуват като значима част от енергийния бранш у нас. А експертите за новата площадка ще бъдат подготвени в АЕЦ „ Козлодуй “. Всичко това досега стотици пъти е обяснявано от нуклеарните експерти. А с високите цени на електрическата енергия се потвърди и какъв брой печеливша може да бъде родната АЕЦ. Изказванията на специалистите обаче прекомерно рядко оказва въздействие върху политическите решения у нас. На ход са политиците В момента страната ни още веднъж е в предизборна акция и политиците се борят за гласовете на суверена. А суверенът към този момент изясни по какъв начин поддържа развиването на нуклеарната енергетика у нас. Служебното държавно управление на Румен Радев показа свое предложение за развиване на електроенергийния бранш и построяването на четири нови нуклеарни блока у нас. Това няма да се случи незабавно, а ще се прави последователно във времето. В синхрон със затварянето на въглищните централи. Дали политиците от бъдещето 49-о Народно заседание ще се обединят към същата концепция е рано да се каже. Но е безобразно картата „ развиване на АЕЦ “ да продължи да се развява неоснователно, напразно и безидейно напред. Все отново думите са едно, само че са нужни каузи, с цел да се случат вложенията. Сред политиците и обществото, несъмнено, има и специалисти, които повече възприемат зелените технологии и ВЕИ развиването, вместо АЕЦ. Примерът за това се вижда и от Германия, където в този момент се приготвят за затварянето на нуклеарните си реактори. На противоположният полюс обаче е обстановката във Франция, която събра десетина страни от Европейски Съюз, с които ще работят за рационализация и градеж на нови АЕЦ в Европа. Така ще бъде и в България, тъй като двете позиции не трябва да се конфронтират, а да работят дружно. И АЕЦ, и ВЕИ могат да създават беземисионна сила за зареждане на електрически автомобили, произвеждане на водород, отопление и изстудяване на домовете и бизнеса тук. Въпросът е да има политическо единодушие за зеления преход и опциите, които се откриват пред нас. АЕЦ „ Белене “ към момента е „ на трупчета “ А до момента в който политиците обмислят каква да е новата енергийна тактика у нас, би трябвало да си напомним, че има отворен конкурс за избор на реализатор на строителството на АЕЦ „ Белене “. В този конкурс вземат участие редица интернационалните компании, само че той стои „ замразен “ към този момент няколко години. Първопричината за замразяването му бе пандемията от ковид, а в този момент и военните дейности на Русия в Украйна предвещават краят му. Дори от министерство на енергетиката към този момент оповестиха, че този конкурс се възнамерява да бъде преустановен. Процедурата бе оповестена и в формалния вестник на Европейски Съюз и досега никой не я е прекратил публично. Кандидатите от късия лист (short list), които подадоха обвързващи предложения за плана бяха CNNC, Китай; Росатом – Атоменергопром, Руска федерация; Корейска хидро- и нуклеарна корпорация, Република Корея; Фраматом САС, Франция; Дженерал Електрик, Съединени американски щати. Тези компании бяха утвърдени през 2019 година и още чакат да видят цялостната планова документи за плана „ Белене “ в осведомителната стая на НЕК. Все по-очевидно е, че това няма да се случи и то поради променената геополитическа конюнктура. Въпросът е какво следва оттук насетне и какво ще прави България със закупеното за над 2,5 милиарда лв. съоръжение за плана. То към този момент е българска благосъстоятелност, без значение, че проектантът му са фабрики, работещи под шапката на съветската „ Росатом “. И тъкмо тъй като оборудването е българско страната ни може да реши да го продаде или употребява. Напоследък интерес към оборудването прояви Украйна, само че това не е първата страна, изразила любознание към втората българска АЕЦ (в проект). Още държавното управление на премиера Борисов опита да продаде оборудването за АЕЦ „ Белене “ в Иран, само че опитът остана без резултат. В момента главното съоръжение за двата реактори стои на склад на площадка Белене и е благосъстоятелност на НЕК. Специалистите считат, че то мъчно може да бъде употребявано на друга нуклеарна площадка, само че е превъзходен български актив, в случай че ще се търси нов вложител за АЕЦ „ Белене “. А вложители явно има, съдейки по късата листа от утвърдени претенденти. Дори през 2019 година се заприказва за обединяване на част от претендентите. Площадката край Белене също по този начин има и добра планова подготвеност за градеж. Според нуклеарният специалист Богомил Манчев даже е допустимо първият блок на площадката да бъде подготвен през 2030 г. Желаният Седми блок в АЕЦ „ Козлодуй “ В момента страната е насочила част от напъните си и към построяването на нов блок в АЕЦ „ Козлодуй “. За Седми блок на централата към този момент са направени част от документите, а специалисти и политици към момента разискват технологията. По всичко наподобява, че все още се търси градеж на нов нуклеарен блок с технология на американската компания „ Уестингхаус “. Те към този момент предложиха планът си – AP 1000 за създаване в Полша, Румъния и Украйна. В момента текат довършителните действия по този нов блок в Съединени американски щати, с цел да може да се види по какъв начин действително той ще работи в действителна комерсиална приложимост. Самият блок към момента не е лицензиран в Европейски Съюз, а нелеката задача това да се случи, ще се падне на нуклеарните регулатори от Румъния, Полша и евентуални и България. Генералната концепция на този план е това да бъде заместващ блок на отиващия си 5 реактор в АЕЦ „ Козлодуй “. За шести блок заместващата мощ един ден ще бъде 8 реактор в централата. Настоящите блокове обаче могат безупречно да продължат да работят и да генерират доходи съвсем до 2050 година Но към момента планът за Седми блок е в ранен стадий. За осми реактор пък нищо няма досега написано „ черно на бяло “. Заради това и предлагането на експертите е първо да се достроят блоковете на площадка „ Белене “, а по-късно да се избере нова технология за реактори 7 и 8 на площадка „ Козлодуй “. Така ще се запазят и приходите на страната и нуклеарните експерти у нас. Ако обаче се продължи неналичието на решение и дейности за бъдещето на нуклеарния бранш, то в действителност някъде към 2050 година страната ни ще завърши своята дългогодишна нуклеарна авантюра.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ