Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), наброяваща 10 държави и бъдещ член Източен Тимор, известен също като Източен Тимор, е среща в Джакарта тази седмица на среща на върха, изпълнена с трудности.
Лидерите ще се срещнат от 5 до 8 септември в столицата на Индонезия с вицепрезидента на Съединените щати Камала Харис, китайския премиер Ли Цян и други видни политици. Но дали АСЕАН може да помири различията относно Мианмар и да се застъпи за Изтока Тимор и Филипините се смятат за ключови за оцеляването им като водеща дипломатическа групировка за Югоизточна Азия.
Напускащото военно правителство правителство на Тайланд през юли скъса с блока, който колективно реши да отстрани генералите от Мианмар от висши срещи, и прие правителството на съседната държава с подкрепата на Китай.
След това, миналия месец, лидерите на преврата в Мианмар изгониха висшия дипломат на Източен Тимор в Янгон, след като тиморците се присъединиха към дълъг списък от държави на среща с Правителството на националното единство на Мианмар (NUG), създадено от отстранени и избрани депутати, свързани предимно с сега затворени цивилен лидер Аун Сан Су Чи.
Обръщайки се към външните министри на АСЕАН в понеделник, индонезийският външен министър Ретно Марсуди призна „многото трудни обстоятелства в региона“, включително Мианмар.
„Очите на нашите народи са насочени към нас, за да докажем, че АСЕАН все още има значение“, каза Марсуди.
Блокът също така е изправен пред продължаващи предизвикателства относно оспорваното Южнокитайско море, където има оскъден напредък по много обсъждания кодекс за поведение.
Миналия месец Филипините обвиниха Китай, че е използвал водни оръдия, за да атакува кораби за снабдяване край Втора Томасова плитчина. Публикуването на нова карта от Китай, изобразяваща неговите обширни претенции, също предизвика раздразнение.
„Мълчанието на АСЕАН по ключови въпроси, особено продължаващата криза в Мианмар, поставя под въпрос уместността на блока“, каза съпредседателят на Парламентаристите на АСЕАН за правата на човека, Чарлз Сантяго, в изявление от 3 септември.
„Как АСЕАН може да има значение, ако не може да се обедини, за да разреши най-важния и неотложен проблем в региона? Кой всъщност решава външните работи на АСЕАН – държавите-членки на АСЕАН или Китай?“ Сантяго, малайзийски депутат с три мандата, добави.
В регион, в който САЩ и Китай се борят за влияние, АСЕАН се бори да се справи с разногласия, които подкопават претенциите й да обедини региона и да действа като опора срещу съперничеството между големите сили.
Мнозина се надяваха, че с председателството на Индонезия през 2023 г. различията могат да бъдат преодолени, но Джакарта се бори да запази сплотеността. Лаос, малка страна без излаз на море, силно зависима от Китай, трябва да поеме управлението през 2024 г.
„Доверието в централната роля на АСЕАН – нейното лидерство в регионалното сътрудничество – е под сериозен стрес. Ключов проблем е военният режим на Мианмар, който успешно разцепи организацията“, каза Летисия ван ден Ассум, ветеран дипломат и бивш холандски посланик в Мианмар, Тайланд, Камбоджа и Лаос.
Продължаващо насилие
Въпреки съгласието за „консенсус от пет точки“ за прекратяване на политическата криза в Мианмар през април 2021 г., старши генерал Мин Аунг Хлаинг и неговата армия не са прекратили насилствените си репресии и са извършили въздушни атаки, както и масови опожарявания на села, действия осъден от международната общност.
Според мониторинговата група Assistance Association for Political Prisoners (AAPP), повече от 4000 протестиращи и цивилни са били убити от военното правителство и около 20 000 са в ареста.
Източен Тимор не е единствената страна, която се среща с NUG. Длъжностни лица от Малайзия и Индонезия също се срещнаха с официални лица, докато Япония и Южна Корея разрешиха представителствата на NUG да бъдат създадени съответно в Токио и Сеул.
Ван ден Ассум каза пред Ал Джазира, че генералите се опитват да изнудват Източен Тимор да спре ангажиментите на NUG: „Това е груб сигнал за събуждане. Здравите глави трябва да преобладават на върха.“
Има известна надежда, че новото правителство на Тайланд, ръководено от Срета Тависин, няма да последва прегръдката на силния човек и бившия премиер Прают Чан-оча на Мин Аунг Хлаинг, „но това няма да е достатъчно, за да отмени дългосрочните щети вече нанесено на репутацията на АСЕАН”, каза дипломатът-ветеран.
Миналия месец министър-председателят на Източен Тимор Шанана Гужмао каза, че страната му не може да приеме никъде правителства, извършващи военен преврат, и не може да игнорира нарушенията на човешките права в Мианмар.
„Източен Тимор няма да се присъедини към АСЕАН, ако АСЕАН не успее да убеди военната хунта в Мианмар [да сложи край на конфликта]“, каза Гусмао в изявление.
Един път напред е държавите основателки на АСЕАН (Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд), които изглежда са заели по-принципна позиция по отношение на Мианмар, да ръководят съвместно усилията, според Титинан Понгсудхирак, виден политолог, свързан с Института по сигурност и международни изследвания към тайландския университет Чулалонгкорн.
„Съвместното оказване на натиск от АСЕАН-5 върху Мин Аунг Хлаинг ще помогне на режима му да се провали, защото бирманските генерали не успяха да наложат контрол над територията и населението. Режимът губи гражданската война. Новоконфигурираната групировка също трябва да се ангажира с правителството на националното единство“, каза Понгсудхирак пред Al Jazeera.
„Не трябва да се позволява на други държави-членки да държат АСЕАН като заложник на кризата в Мианмар и задънената улица“, добави той.
Междувременно назрява нова криза. В началото на август китайски кораби стреляха с водни оръдия по филипинска мисия за снабдяване на Втората плитчина Томас на оспорваните острови Спратли, спирайки я да достигне филипинските войски.
Филипинската брегова охрана описа действията на Китай като „прекомерни и незаконни“, добавяйки, че те също така нарушават международното право.
Този ход дойде няколко седмици, след като Камбоджа наложи вето на предложението на Джакарта АСЕАН да организира първите в историята учения на блока в Северно море Натуна, богата на ресурси зона край северните брегове на Индонезия, която се припокрива с най-южната зона на широката „девет“ на Пекин -dash line“ претендират за почти цялото оспорвано Южнокитайско море. Ученията бяха преместени в по-южен район.
„Уверението, че АСЕАН не желае статуквото в Южнокитайско море да бъде променено със сила, вероятно ще бъде повторено на предстоящата среща на върха. SCS [Южнокитайско море] остава оспорвано пространство, в което диалогът на АСЕАН относно предизвикателствата е цел сам по себе си“, каза Алесио Паталано, професор по война и стратегия в Източна Азия в Кралския колеж в Лондон.
Но от гледна точка на Филипините, близостта със САЩ вероятно ще продължи, независимо от това колко силни ще бъдат изявленията на АСЕАН по въпроса, добави Паталано.
Китай изглежда удвои политическите си послания в морето, към което също претендират Бруней, Малайзия, Филипините, Тайван и Виетнам (всички освен Тайван са членове на АСЕАН).
В края на август нова карта, публикувана от китайското правителство, отново изобразява „линията с девет тирета“, за да предяви претенции за почти цялото Южнокитайско море, което предизвика гневни опровержения от другите държави претенденти.
Международен съд през 2016 г. постанови, че искът на Китай, базиран на линията с девет тире, е неоснователен.
Застрашаваща парализа
Различните кризи са свързани и АСЕАН е по-разделена от всякога, според Хънтър Марстън, изследовател в Югоизточна Азия в Австралийския национален университет. Конкуриращите се подходи на блока към кризата в Мианмар са емблематични за едно от разделенията – между авторитарни и по-демократични държави.
„Тормозът от страна на Китай над държавите ищеци в Южнокитайско море води до още един разрив между морските и континенталните държави. До известна степен това разделение съответства на това между по-демократични и по-авторитарни държави-членки“, каза Марстън пред Ал Джазира.
„Светът гледа към АСЕАН, за да види дали може да направи нещо повече от това просто да издава кухи комюникета или да се издигне над обвиненията, че е просто място за разговори и нищо повече.“
Вътрешната динамика на АСЕАН отчасти ще зависи от това как новият министър-председател на Тайланд възнамерява да се справи с разделенията в блока и натиска от Китай. Прают беше известен не само с това, че подкрепя Мин Аунг Хлаинг, но също така беше обвинен, че сближава Тайланд с Китай и мощното правителство на Си Дзинпин.
Бивш имотен магнат Срета Тависин стана министър-председател, след като кандидатът от прогресивната Партия „Движение напред“, която спечели изборите през май, беше блокиран от висшия пост. Популистката партия Pheu Thai на Срета, която остана втора, след това обедини сили с консервативни депутати, за да състави правителство.
NUG, вероятно усещайки потенциален прозорец, поздрави новия лидер на своя съсед и го призова да позволи по-добър хуманитарен достъп до обхванатата от конфликт граница между Тайланд и Бирма.
„Ние от все сърце приветстваме изразеното намерение на министър-председателя Тависин да възстанови международното положение на Тайланд и се надяваме, че това означава ангажимент за заемане на по-твърда позиция за справяне с продължаващата криза в Мианмар“, каза министърът от кабинета на NUG д-р Саса, който подчерта, че кризата има „далечни последици за регионалния мир и стабилност“.
Прилагането на консенсуса от пет точки на АСЕАН и Закона за Бирма в Закона за разрешение за национална отбрана на САЩ (NDAA) е „от първостепенно значение“, добави министърът. Той призова Тайланд да работи с „единомислещи страни … за оказване на максимален натиск върху военната хунта“.
Но с тиктакането на часовника на председателството на Джакарта, малко анализатори виждат голям шанс за пробив под ръководството на Виентян.
„Има истински въпрос дали Лаос има капацитета или автономията [от Китай], за да накара АСЕАН да продължи напред по ключови въпроси“, каза дипломат, участващ в региона, който предпочете да не бъде идентифициран публично. „Реалистично, може да видим парализирана АСЕАН под ръководството на Виентян.“
Източник: Ал Джазира