Брюксел даде на "Гугъл" и "Фейсбук" шест месеца да спрат фалшивите новини
Технологичните колоси като " Google " и " Facebook " имат шест месеца да се преборят с подправените вести, в противоположен случай Еврокомисията ще предприеме ограничения против тях. Това стана известно от изявлението на еврокомисаря за цифровото общество Мария Габриел, с което тя показа нова самодейност за битка с онлайн дезинформацията.
Европейската комисия дава опция на обществените мрежи да разрешат казуса един път вечно, сподели тя. До юли те би трябвало да одобряват Практическия кодекс, направен от Комисията. " Ще чакаме забележими и измерими резултати през октомври и си резервираме правото да решим през декември дали е нужно да въведем спомагателни ограничения ", сподели Габриел.
" Това не е нищо ново, тази дезинформация датира от епохи насам, само че цифровите принадлежности ѝ разрешават да се популяризира с мащаб и скорост, които в никакъв случай не сме виждали преди ", означи английският еврокомисар Джулиан Кинг.
По данни на Европейска комисия до момента дезинформацията е повлияла на изборите в 18 страни, а 83% от европейците възприемат подправените вести като опасност за демокрацията.
Не " подправени вести ", а " онлайн дезинформация "
На среща в Брюксел с български публицисти, поканени от нейния екип по-рано този месец, Габриел обясни, че няма да има предложение за законодателна самодейност и най-вероятно няма да се употребява терминът " подправени вести ", тъй като отсъства общоприета за Европейски Съюз формулировка. Вместо това се постанова формулировката " онлайн дезинформация ", обхващаща умишленото основаване на неистини за нанасяне на вреди върху съответен човек, компания или общественост.
Европейската работа за външно деяние е засякла в последните три години 3900 случая на пропагандни (неверни) известия в отбрана на тезите на Кремъл. Комисията отбелязва, че " подправени вести " са известия, които не включват журналистически неточности, ирония или подигравка, а са злоумишлено основани, с цел да повлияят на обществото и да замъглят истината.
Европейска комисия предлага отсега нататък да бъдат въведени благоприятни условия за ясно разграничаване на източника на информацията, нейната меродавност и финансирането на медиите. Предлага се също медийната просветеност да бъде преподавана в учебно заведение.
На страните в Европейски Съюз се предлага да предизвикват качествената публицистика и образованието за публицисти, както и да подхващат ограничения в отбрана на медиите от провокациите на пазарната среда.
От онлайн платформите комисията чака затегнат надзор над рекламите в уеб сайтове, които популяризират агитация и дезинформация. Платформите следва да вкарат ограничавания в политическата реклама и да изтриват подправени консуматори. Предвижда се разгръщането на интернационална мрежа от специалисти по инспекция на данните.
Европейската комисия дава опция на обществените мрежи да разрешат казуса един път вечно, сподели тя. До юли те би трябвало да одобряват Практическия кодекс, направен от Комисията. " Ще чакаме забележими и измерими резултати през октомври и си резервираме правото да решим през декември дали е нужно да въведем спомагателни ограничения ", сподели Габриел.
" Това не е нищо ново, тази дезинформация датира от епохи насам, само че цифровите принадлежности ѝ разрешават да се популяризира с мащаб и скорост, които в никакъв случай не сме виждали преди ", означи английският еврокомисар Джулиан Кинг.
По данни на Европейска комисия до момента дезинформацията е повлияла на изборите в 18 страни, а 83% от европейците възприемат подправените вести като опасност за демокрацията.
Не " подправени вести ", а " онлайн дезинформация "
На среща в Брюксел с български публицисти, поканени от нейния екип по-рано този месец, Габриел обясни, че няма да има предложение за законодателна самодейност и най-вероятно няма да се употребява терминът " подправени вести ", тъй като отсъства общоприета за Европейски Съюз формулировка. Вместо това се постанова формулировката " онлайн дезинформация ", обхващаща умишленото основаване на неистини за нанасяне на вреди върху съответен човек, компания или общественост.
Европейската работа за външно деяние е засякла в последните три години 3900 случая на пропагандни (неверни) известия в отбрана на тезите на Кремъл. Комисията отбелязва, че " подправени вести " са известия, които не включват журналистически неточности, ирония или подигравка, а са злоумишлено основани, с цел да повлияят на обществото и да замъглят истината.
Европейска комисия предлага отсега нататък да бъдат въведени благоприятни условия за ясно разграничаване на източника на информацията, нейната меродавност и финансирането на медиите. Предлага се също медийната просветеност да бъде преподавана в учебно заведение.
На страните в Европейски Съюз се предлага да предизвикват качествената публицистика и образованието за публицисти, както и да подхващат ограничения в отбрана на медиите от провокациите на пазарната среда.
От онлайн платформите комисията чака затегнат надзор над рекламите в уеб сайтове, които популяризират агитация и дезинформация. Платформите следва да вкарат ограничавания в политическата реклама и да изтриват подправени консуматори. Предвижда се разгръщането на интернационална мрежа от специалисти по инспекция на данните.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ