„Независимая газета“: Плановете на САЩ по отношение на Иран буксуват
Техеран. Плановете на Съединени американски щати във връзка с Иран буксуват, написа съветският вестник “Независимая газета “ в материал, показан без редакторска интервенция.
Делегация на Института за ориенталски проучвания на Руската академия на науките (РАН) през ноември посети Ислямска република Иран по покана на Института за политически и стратегически проучвания на външното министерство на тази страна. Руските учени бяха признати във външното министерство на Иран и в редица висши образователни заведения в Техеран и светия шиитски град Кум. Проведе се руско-ирански семинар за разискване на проблеми, засягащи ползите и сигурността на двете страни, обстановката в Близкия изток, президентските избори в Афганистан, както и вероятните области на съдействие сред Москва и Техеран на районно и интернационално равнище.
Общите усещания от публични срещи и полемики са, че двете страни са достигнали равнището на стратегическо партньорство, взаимно оказват помощ на Сирия, оказват помощ си взаимно в опълчване на американските наказания и като цяло подхождат еднообразно към сигурността в Персийския залив. В университетите броят на студентите по съветски език видимо се е нараснал. Общо 10 катедри по съветски език действат в столицата и провинциалните университети на Иран.
В същото време, макар приятелското внимание към съветските посетители и желанието за съдействие, делегацията е почуствала много внимателно отношение към Русия както от някои ирански специалисти, по този начин и от елементарните хора, изключително на по-заден проект. Една от аргументите за това е, че двустранното съдействие се развива основно на най-високо равнище. То към момента не е обхванало народите като цяло. Трябва да се признае, че съветската общност не знае доста за съседа си. За доста руснаци Иран остава неразбираема страна.
Трудно е да се реши обстановката в страната след едно малко посещаване. Независимо от това, някои наблюдения могат да съставляват интерес за тези, които ще посетят Иран като туристи или желаят да открият бизнес контакти.
На първо място, обратно на изказванията на някои западни специалисти и на иранската съпротива, че страната е покрай колапс вследствие на американските наказания, това въобще не е по този начин. Да, в този момент заради строгите наказания на администрацията на Доналд Тръмп обстановката в икономическата сфера на Иран в действителност е сложна, само че не и пагубна. Страната живее. В Техеран, с неговите над 14 милиона души, безчет коли се движат по улиците. Нещо повече - това, което прави усещане, бяха доста нови коли, в това число тези, създадени в локални заводи. Сред водачите има доста дами. Някои от тях, като в Москва, съумяват да се гримират зад кормилото по пътя към работа, без да обръщат внимание на тези към тях.
Цените на храните са скочили мощно заради инфлацията, което е напълно естествено. Но в магазините има артикули. В кафенетата и заведенията за хранене има по-малко гости, само че те не са празни. Вечер доста хора вървят в парковете.
Впечатление направи пешеходният мост Табият, изключително осветлен вечер. Той е издигнат, макар глобите и се е трансформирал в една от атракциите на иранската столица. Той е положен на надморска височина над 40 м над централната автомагистрала, свързваща северната част на града с южната. Архитектът на плана е Лейла Арагиан. Идеята за построяването на мост се заражда още на студентската пейка. Опира се на три големи опори и съставлява дълга извита крива с необятни входове, няколко пешеходни пътеки и три етажа с заведения за хранене, кафенета и зони за отдих.
Въпреки глобите в града се издигат нови здания. Работниците работят по пътищата, поддържайки автомагистралите в положително положение. Откриват се магазини и пазари, на които се търгуват, в това число артикули, създадени в самия Иран. Това допуска, че страна с възходящо население (сега над 83 милиона души) развива своите не-петролни браншове и селско стопанство.
Значителна част от износа на Иран е обвързван с нефтохимическата индустрия. Производството му за първите 10 месеца на последната иранска година, приключваща през март, доближи 44,8 млн. тона. Износът възлиза на над 9,7 милиарда $. Иран към момента съумява да изнася нефтохимически артикули и полутечен природен газ в редица азиатски страни.
Иран исторически е била комерсиална страна. От антични времена персите са търгували с целия свят - техните тъкани и килими, произведения от мозайка и гланц, мебели от скъпоценно дърво са се смятали за едни от най-хубавите. Очевидно от това време способността за работа под стопански напън и отбягване на глобите се е развила в кръвта на иранците.
В свободната си вечер взехме решение да посетим магазините, ситуирани в региона на хотела, където отседнахме, с цел да си купим сувенири. Перси и арменци работеха в една от тях. Разговаряхме, питахме ги по какъв начин живеят, дали задгранични туристи посещават магазина. Като научиха, че сме от Русия, първото нещо младите момчета показаха своята признателност за обстоятелството, че страната ни не се поддава на натиска на американците и поддържа Иран на интернационалната сцена. Продажбите са намалели, само че притежателят няма да закрие бизнеса си. Надяват се, че след президентските избори в Съединени американски щати обстановката ще се възстановява. За наша изненада се оказа, че измежду купувачите има доста задгранични туристи от Европа. Най-вече германци и французи. Предишните дни магазинът е бил посетен от огромна група туристи от Полша. Но руснаците са рядко срещани посетители.
На въпроса дали усещат опасността от американско военно нахлуване против Иран, те единомислещо дадоха отговор, че е малко евентуално американците да се осмелят да влязат в открита борба с тяхната страна. Но в случай че това се случи, тогава съгласно момчетата целият народ ще вземе оръжие и ще даде заслужен отпор на врага.
Същата вечер направи усещане, че хората няма и да кажат друго, защото се опасяват от вероятни последствия за изказванията, които управляващите считат за противников. Въпреки това, откакто посетихме джамии в столицата и в Кум по време на молитвата, стана ясно, че Тръмп е по-добре да не тормози иранците. Това са стимулирани хора, които обичат родината си, без значение кой ръководи страната им. Отговорът ще корав. Като цяло би било хубаво американският президент да посети джамиите в Кум и Машхад. Със сигурност по-късно той ще преразгледа методите към връзките с Иран и ще уволни някои държавни чиновници измежду „ ястребите “.
Причините за продължаващите събития в Иран заради повишението на цените на бензина (в страната са едни от най-евтините цени на дребно на бензина в света) са друга история. Това се дължи или на управнически неточности на управляващите, които не обясниха авансово на хората за какво е належащо да се предприеме тази стъпка в страната, считана за четвърта в света във връзка с производството на нефт, или на вътрешни конфликти на локални елити, които са подготвени да пожертват даже своята страна в битката за власт,
Както се очакваше, американците не пропуснаха да се възползват от обстановката. Държавният секретар Майк Помпео съобщи в „ Туитър “ поддръжката си за митингите, казвайки, че " Съединени американски щати са с вас ". Очаква се Вашингтон най-вероятно да счете митингите за един от резултатите от своята политика на оптимални наказания, предопределени да оказват мощен напън върху Техеран.
Иран не живее в изолиран свят. Той, както и други страни, е изправен пред същите провокации: изменението на климата; бърза урбанизация и повишаване на популацията вследствие на това и на градско население; разрушителните действия на външни и вътрешни недържавни участници; неравноправие в приходите и обществена сегрегация на хората; корупция и неприятно управление; популизъм. Всичко това се наслагва върху американските наказания и продължаващата битка на иранските елити. Изключително мъчно е за всяко държавно управление да работи при такива условия.
Какво би трябвало да направя международната общественост? На първо място, би трябвало да се предотврати унищожаването на държавността на Иран, което се пробва да реализира Вашингтон. Какво може да последва - всички са добре осведомени с тъжния опит на Либия, Сирия, Ирак, Йемен. Само че това ще бъде 100 пъти по-лошо за целия свят: Иран не е Либия или Йемен.
Превод: Юлиян Марков
Делегация на Института за ориенталски проучвания на Руската академия на науките (РАН) през ноември посети Ислямска република Иран по покана на Института за политически и стратегически проучвания на външното министерство на тази страна. Руските учени бяха признати във външното министерство на Иран и в редица висши образователни заведения в Техеран и светия шиитски град Кум. Проведе се руско-ирански семинар за разискване на проблеми, засягащи ползите и сигурността на двете страни, обстановката в Близкия изток, президентските избори в Афганистан, както и вероятните области на съдействие сред Москва и Техеран на районно и интернационално равнище.
Общите усещания от публични срещи и полемики са, че двете страни са достигнали равнището на стратегическо партньорство, взаимно оказват помощ на Сирия, оказват помощ си взаимно в опълчване на американските наказания и като цяло подхождат еднообразно към сигурността в Персийския залив. В университетите броят на студентите по съветски език видимо се е нараснал. Общо 10 катедри по съветски език действат в столицата и провинциалните университети на Иран.
В същото време, макар приятелското внимание към съветските посетители и желанието за съдействие, делегацията е почуствала много внимателно отношение към Русия както от някои ирански специалисти, по този начин и от елементарните хора, изключително на по-заден проект. Една от аргументите за това е, че двустранното съдействие се развива основно на най-високо равнище. То към момента не е обхванало народите като цяло. Трябва да се признае, че съветската общност не знае доста за съседа си. За доста руснаци Иран остава неразбираема страна.
Трудно е да се реши обстановката в страната след едно малко посещаване. Независимо от това, някои наблюдения могат да съставляват интерес за тези, които ще посетят Иран като туристи или желаят да открият бизнес контакти.
На първо място, обратно на изказванията на някои западни специалисти и на иранската съпротива, че страната е покрай колапс вследствие на американските наказания, това въобще не е по този начин. Да, в този момент заради строгите наказания на администрацията на Доналд Тръмп обстановката в икономическата сфера на Иран в действителност е сложна, само че не и пагубна. Страната живее. В Техеран, с неговите над 14 милиона души, безчет коли се движат по улиците. Нещо повече - това, което прави усещане, бяха доста нови коли, в това число тези, създадени в локални заводи. Сред водачите има доста дами. Някои от тях, като в Москва, съумяват да се гримират зад кормилото по пътя към работа, без да обръщат внимание на тези към тях.
Цените на храните са скочили мощно заради инфлацията, което е напълно естествено. Но в магазините има артикули. В кафенетата и заведенията за хранене има по-малко гости, само че те не са празни. Вечер доста хора вървят в парковете.
Впечатление направи пешеходният мост Табият, изключително осветлен вечер. Той е издигнат, макар глобите и се е трансформирал в една от атракциите на иранската столица. Той е положен на надморска височина над 40 м над централната автомагистрала, свързваща северната част на града с южната. Архитектът на плана е Лейла Арагиан. Идеята за построяването на мост се заражда още на студентската пейка. Опира се на три големи опори и съставлява дълга извита крива с необятни входове, няколко пешеходни пътеки и три етажа с заведения за хранене, кафенета и зони за отдих.
Въпреки глобите в града се издигат нови здания. Работниците работят по пътищата, поддържайки автомагистралите в положително положение. Откриват се магазини и пазари, на които се търгуват, в това число артикули, създадени в самия Иран. Това допуска, че страна с възходящо население (сега над 83 милиона души) развива своите не-петролни браншове и селско стопанство.
Значителна част от износа на Иран е обвързван с нефтохимическата индустрия. Производството му за първите 10 месеца на последната иранска година, приключваща през март, доближи 44,8 млн. тона. Износът възлиза на над 9,7 милиарда $. Иран към момента съумява да изнася нефтохимически артикули и полутечен природен газ в редица азиатски страни.
Иран исторически е била комерсиална страна. От антични времена персите са търгували с целия свят - техните тъкани и килими, произведения от мозайка и гланц, мебели от скъпоценно дърво са се смятали за едни от най-хубавите. Очевидно от това време способността за работа под стопански напън и отбягване на глобите се е развила в кръвта на иранците.
В свободната си вечер взехме решение да посетим магазините, ситуирани в региона на хотела, където отседнахме, с цел да си купим сувенири. Перси и арменци работеха в една от тях. Разговаряхме, питахме ги по какъв начин живеят, дали задгранични туристи посещават магазина. Като научиха, че сме от Русия, първото нещо младите момчета показаха своята признателност за обстоятелството, че страната ни не се поддава на натиска на американците и поддържа Иран на интернационалната сцена. Продажбите са намалели, само че притежателят няма да закрие бизнеса си. Надяват се, че след президентските избори в Съединени американски щати обстановката ще се възстановява. За наша изненада се оказа, че измежду купувачите има доста задгранични туристи от Европа. Най-вече германци и французи. Предишните дни магазинът е бил посетен от огромна група туристи от Полша. Но руснаците са рядко срещани посетители.
На въпроса дали усещат опасността от американско военно нахлуване против Иран, те единомислещо дадоха отговор, че е малко евентуално американците да се осмелят да влязат в открита борба с тяхната страна. Но в случай че това се случи, тогава съгласно момчетата целият народ ще вземе оръжие и ще даде заслужен отпор на врага.
Същата вечер направи усещане, че хората няма и да кажат друго, защото се опасяват от вероятни последствия за изказванията, които управляващите считат за противников. Въпреки това, откакто посетихме джамии в столицата и в Кум по време на молитвата, стана ясно, че Тръмп е по-добре да не тормози иранците. Това са стимулирани хора, които обичат родината си, без значение кой ръководи страната им. Отговорът ще корав. Като цяло би било хубаво американският президент да посети джамиите в Кум и Машхад. Със сигурност по-късно той ще преразгледа методите към връзките с Иран и ще уволни някои държавни чиновници измежду „ ястребите “.
Причините за продължаващите събития в Иран заради повишението на цените на бензина (в страната са едни от най-евтините цени на дребно на бензина в света) са друга история. Това се дължи или на управнически неточности на управляващите, които не обясниха авансово на хората за какво е належащо да се предприеме тази стъпка в страната, считана за четвърта в света във връзка с производството на нефт, или на вътрешни конфликти на локални елити, които са подготвени да пожертват даже своята страна в битката за власт,
Както се очакваше, американците не пропуснаха да се възползват от обстановката. Държавният секретар Майк Помпео съобщи в „ Туитър “ поддръжката си за митингите, казвайки, че " Съединени американски щати са с вас ". Очаква се Вашингтон най-вероятно да счете митингите за един от резултатите от своята политика на оптимални наказания, предопределени да оказват мощен напън върху Техеран.
Иран не живее в изолиран свят. Той, както и други страни, е изправен пред същите провокации: изменението на климата; бърза урбанизация и повишаване на популацията вследствие на това и на градско население; разрушителните действия на външни и вътрешни недържавни участници; неравноправие в приходите и обществена сегрегация на хората; корупция и неприятно управление; популизъм. Всичко това се наслагва върху американските наказания и продължаващата битка на иранските елити. Изключително мъчно е за всяко държавно управление да работи при такива условия.
Какво би трябвало да направя международната общественост? На първо място, би трябвало да се предотврати унищожаването на държавността на Иран, което се пробва да реализира Вашингтон. Какво може да последва - всички са добре осведомени с тъжния опит на Либия, Сирия, Ирак, Йемен. Само че това ще бъде 100 пъти по-лошо за целия свят: Иран не е Либия или Йемен.
Превод: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ