Блок 58. Защо учени трябва да напуснат домовете си - без да знаят дали ще се върнат
Те се занимават с просвета, само че живеят в държавно общежитие. Със заплатите си не могат да заплащат наем в София, още по-малко да си купят жилище. Сега би трябвало да изоставен домовете си - без да знаят къде ще отидат, нито дали в миналото ще могат да върнат. Формално повода е ремонт. Подозренията - че ги гонят.
Ако имаха различен вид, те надали щяха да живеят на общежитие в „ Студентски град “ .
Но приходите им на учени и преподаватели в университети не стигат, с цел да си купят жилище или да живеят чартърен в София .
Затова единствената алтернатива Димитър, Ралица и Христина да имат дом, с цел да продължат да вършат просвета е Блок 58 - общежитие, което още от 90-те години на предишния век настанява хора като тях.
Димитър е академични учител, а Ралица и Христина работят в Българската академия на науките ( Българска академия на науките ). Те живеят в Блок 58, само че и тримата в този момент се тормозят какво бъдеще ги чака.
Причината - би трябвало да изоставен домовете си. За несигурно време и без гаранции, че ще се върнат. Това се постанова поради иден главен ремонт с пари от Министерството на образованието и науката ( МОН ). Той ще коства близо 14 млн. лв. и ще продължи най-малко две години.
Това звучи като добър проект - сходен ремонт не е юридически от построяването на блока в края на 80-те години. Димитър, Ралица и Христина обаче се усещат в невъзможност. Те споделят, че не са били публично известени, че би трябвало да изоставен, и нямат анекси към договорите си за наем. Опитват се да приказват с институциите, само че срещат надменно отношение.
Този ремонт се прави по най-нецивилизования метод.Димитър
„ Този ремонт се прави по най-нецивилизования метод. Хората би трябвало да отидат неизвестно къде, неизвестно за какъв брой време “, споделя Димитър за Свободна Европа.
Блок 58 се стопанисва от комерсиалното сдружение „ Студентски столове и общежития “ ЕАД ( ССО ), чийто принципал е МОН. ССО ръководи част от общежитията в България, които не са под шапката на висшите учебни заведения.
ССО „ схваща сложното състояние, в което се слагат живеещите в блока “, само че „ това е единствената опция да се употребява обезпеченото финансиране и да се подобрят изискванията за живот “, споделиха от сдружението за Свободна Европа.
От МОН прибавиха, че търсят „ опция за всеки от живеещите в Блок 58 за краткотрайно пренасяне до привършване на ремонтните действия “.
150 фамилии на учени и преподаватели обаче се усещат изгонени. Част от тях са решили да изоставен освен блока, само че и научната си работа.
„ По-големият проблем е, че липсва генерална идея за развиване на науката в България “, споделя Христина.
Обитателите на Блок 58
Ралица Ангелова е основен помощник в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българска академия на науките. Тя се мести в блока преди шест години, когато щерка ѝ е на път да се роди. Заплатата ѝ от Българска академия на науките не ѝ разрешава да изтегли заем за жилище, нито да заплаща свободен наем в София.
„ Детето беше на път и нямаше къде да отида “, споделя Ралица. „ Предостави ми се тази опция от Българска академия на науките и взех стаята.
„ В банята се виждаше част от горната баня, имаше единствено останки от мебели. Хлебарки, изпокъсани тапети “, споделя тя. За да може да живее там, тя е направила цялостен ремонт на жилището.
Подобна е обстановката на Христина Проданова - основен помощник от Националния институт по геофизика, геодезия и география.
Преди шест стартира работа в Българска академия на науките. До 2022 година живее в апартамент чартърен със съквартиранти. След двойно нарастване на наема Христина към този момент не може да си го разреши. Затова заживява в Блок 58.
„ За мен това беше безчовечен стрес - по какъв начин съм в такава невъзможност, че би трябвало да дойда да пребивавам тук “, споделя Христина.
Стаята, която получава, не е от най-лошите. „ И въпреки всичко банята беше като пещера “.
Повечето фамилии са ремонтирали жилищата си в блока, с цел да ги пригодят за живеене. Професор Димитър Димитров от Висшето транспортно учебно заведение също е направил цялостен ремонт, в който е вложил хиляди левове.
От 1998 година Блок 58 е предопределен най-много за настаняване на преподаватели в държавни университети и учени от Българска академия на науките.
За да живеят в блока, те минават през комплициран развой на кандидатстване и утвърждение от специфична комисия. После подписват контракт за наем със ССО.
Обитателите споделят, че никой не е правил оглед на жилищата им, с цел да се реши дали въобще има потребност да се ремонтират. Такава оценка по думите им ще има чак откакто блокът се опразни.
Ремонтът, който ССО възнамерява да стартира през септември, ще отнеме най-малко 28 месеца за трите му входа. Жителите споделят, че от сдружението не желаят да защитят техния интерес и не им дават гаранции, че ще могат да се върнат.
Нито дума за хората
Според Димитър, Ралица и Христина ССО и МОН се интересуват от парите, само че не и от хората.
„ В края на май се появи разпечатана на А4 записка във входа, в която пишеше сбито, че би трябвало да се изнесем до края на август “, споделя Христина.
„ Никой не ни е уведомил публично. До ден сегашен аз не съм получила един ред, който да ми каже, че би трябвало да се изнеса “, прибавя тя.
През 2020 година МОН отпуска близо 100 млн. лв. за поправки на студентски общежития. Част от тях се насочват непосредствено към университетите, друга - към ССО, според кой ръководи блоковете, определени за ремонт.
Тогава има пари за Блок 58 - над 5,5 млн. лв.. С тях е изработен външен ремонт.
През 2024 година МОН утвърждава 200 млн. лв. за ремонт на общежития. Близо 14 млн. са за Блок 58.
Той има статута на общежитие, а не на ведомствен блок. Построен е през 1989 година и от този момент в никакъв случай не е ремонтиран напълно, споделиха от МОН за Свободна Европа и прибавиха, че ремонтът е „ належащ “. От ССО пък пишат, че има хора, които живеят там от самото му изграждане и заплащат в пъти по-ниски от пазарните наеми „ точно заради тяхната публично значима активност “.
През цялото време приказваха за постройката, за ремонта, за парите, за парите... и нито дума за хората.Христина
„ Отношението на управляващите и ССО е извънредно неглижиращо и безконтролно “, счита обаче Христина. По думите ѝ на няколкото срещи сред жителите на блока и институциите „ те от самото начало приказваха за постройката, за ремонта, за парите... и нито дума за хората “.
„ Хората не ги интересуват. За тях има едни пари, които би трябвало да се усвоят “, споделя и Димитър.
Тримата прибавят, че устно им е обещано заричане изнасянето да се отсрочи с един месец - до края на септември. Не се знае обаче дали това в действителност ще се случи.
Възможните решения
Жителите на Блок 58 имат няколко съществени претенции:
ремонтът да се прави вход по вход с минимално разбъркване на жителите му;да им бъдат обезпечени различни жилища;да получат писмени гаранции, че ще се върнат по домовете си след края на ремонта.
По думите им ССО не желае да извърши никое от тях. Дружеството отхвърля да прави ремонта вход по вход, тъй като „ времето е малко “ и ще изгуби парите, в случай че не успее да го приключи. Не са признати и препоръчаните от жителите разновидности ремонтите да стартират поотделно, само че да се застъпват, с цел да се спести време.
„ Казват ни: в случай че стартираме с входовете един по един, като не ни стигне времето, ще остане с неремонтирани входове. Това ли желаете? “, споделя Христина и прибавя, че реакцията на ССО постоянно звучи като опасност.
Димитър и другите поданици показват съмненията си, че ССО желае да опразни блока и да предлага жилищата на по-високи цени.
„ Те желаят да печелят като частниците. Но частниците сами влагат и си строят блокове, а тук се отпускат държавни пари “, споделя Димитър.
Какво споделят институциите
Свободна Европа изпрати въпроси до ССО и МОН. От министерството споделиха, че още на 8 април тази година ръководителят на Българска академия на науките и ректорите на университетите с настанени преподаватели в блока са известени от ССО за идния ремонт.
От МОН прибавят, че по тяхно гледище е „ стихотворец ангажимент за поетапно осъществяване на ремонтните действия, тъй че да се обезпечат 50 пространства единствено за чиновниците и учените от Българска академия на науките “. Същата информация дават и от ССО:
„ След диалози с изпълнителя се изготви нов график на ремонтните действия, тъй че трите входа да се ремонтират поетапно. Това ще обезпечи 50 пространства през първите месеци, които ще се употребяват от живеещите в него. “
Преподавателите и учените нямат информация за подобен проект.
От ССО споделят, че сдружението не може да обезпечи различни жилища на хората от Блок 58, защото има единствено още един блок в София. Затова е в контакт с МОН, което се е заело да потърси краткотрайни общежития.
Оттам прибавят, че Техническият университет (ТУ) се е заел да даде 50 жилища единствено за учените и чиновниците на Българска академия на науките, защото академията няма къде другаде да ги настани. От Българска академия на науките потвърдиха това и споделиха, че през цялото време подхващат дейности „ за отбрана на своите чиновници “.
Ралица и Христина - като служителки на Българска академия на науките, не знаят за това. Казват и че 50 жилища не са задоволителни, тъй като фамилиите в потребност са доста повече.
От Съвета на ректорите споделиха, че не са сезирани по въпроса и след запитването от Свободна Европа са почнали да изследват обстановката. Заявиха подготвеност да оказват помощ за обезпечаването на жилища за учените от Българска академия на науките от други университети в София, в случай че се наложи.
Според живеещите в Блок 58 това не е първият опит да бъдат изгонени. През 2016 година тогавашният основен секретар на МОН Красимир Вълчев (ГЕРБ) трансформира изискванията за настаняване. Вече в блока могат да живеят единствено преподаватели и учени до 35 години за период не повече от 5 години.
Тогава жителите също търсят правата си. Освен срещу новите правила, които считат за дискриминационни, те реагират и поради „ неналичието на бистрота при отдаването чартърен “ на първия етаж на блока на търговски компании. Не са съгласни и с настаняване на хора, които нямат общо с образованието и науката. Все отново изискването за възрастта отпада.
„ През 3-4 години ССО и МОН се присещат и стартират да човъркат по този блок и лека бавно да се пробват да ни изгонят “, споделя Димитър.
Проклятието да си академик в България
Големият проблем, който казусът повдига, е за отношението на страната към учените, споделят живеещите в блока.
Христина назовава „ запалянковци “ тези, които макар всички компликации не престават да работят в научната сфера в България.
Заради проблемите с жилищната обстановка на хората в Блок 58 доста от тях се отхвърлят освен от жилищата, само че и от научната специалност изобщо.
Аз също се възнамерявам доста съществено за какво изобщо се занимавам. Какво да ни стимулира нас?Христина
„ Аз също се възнамерявам доста съществено за какво изобщо се занимавам. Какво да ни стимулира нас? “, пита Христина.
„ Ние работим за опазването на здравето, за екологията - всевъзможни потребни за обществото сфери. Ако се наложи да напуснем работа, от това губи целият народ “, споделя и Ралица.
„ Аз не желая да пребивавам тук. Ситуацията ми е такава, че съм принудена. Ако получаваме обективни хонорари, никой от сътрудниците няма да стои “, прибавя Христина.
Въпреки проблемите тримата желаят да продължат да вършат просвета и да бъдат потребни за обществото. Но упорстват, че е извънредно време страната да построи визия по какъв начин да се грижи за учените си.
Ако имаха различен вид, те надали щяха да живеят на общежитие в „ Студентски град “ .
Но приходите им на учени и преподаватели в университети не стигат, с цел да си купят жилище или да живеят чартърен в София .
Затова единствената алтернатива Димитър, Ралица и Христина да имат дом, с цел да продължат да вършат просвета е Блок 58 - общежитие, което още от 90-те години на предишния век настанява хора като тях.
Димитър е академични учител, а Ралица и Христина работят в Българската академия на науките ( Българска академия на науките ). Те живеят в Блок 58, само че и тримата в този момент се тормозят какво бъдеще ги чака.
Причината - би трябвало да изоставен домовете си. За несигурно време и без гаранции, че ще се върнат. Това се постанова поради иден главен ремонт с пари от Министерството на образованието и науката ( МОН ). Той ще коства близо 14 млн. лв. и ще продължи най-малко две години.
Това звучи като добър проект - сходен ремонт не е юридически от построяването на блока в края на 80-те години. Димитър, Ралица и Христина обаче се усещат в невъзможност. Те споделят, че не са били публично известени, че би трябвало да изоставен, и нямат анекси към договорите си за наем. Опитват се да приказват с институциите, само че срещат надменно отношение.
Този ремонт се прави по най-нецивилизования метод.Димитър
„ Този ремонт се прави по най-нецивилизования метод. Хората би трябвало да отидат неизвестно къде, неизвестно за какъв брой време “, споделя Димитър за Свободна Европа.
Блок 58 се стопанисва от комерсиалното сдружение „ Студентски столове и общежития “ ЕАД ( ССО ), чийто принципал е МОН. ССО ръководи част от общежитията в България, които не са под шапката на висшите учебни заведения.
ССО „ схваща сложното състояние, в което се слагат живеещите в блока “, само че „ това е единствената опция да се употребява обезпеченото финансиране и да се подобрят изискванията за живот “, споделиха от сдружението за Свободна Европа.
От МОН прибавиха, че търсят „ опция за всеки от живеещите в Блок 58 за краткотрайно пренасяне до привършване на ремонтните действия “.
150 фамилии на учени и преподаватели обаче се усещат изгонени. Част от тях са решили да изоставен освен блока, само че и научната си работа.
„ По-големият проблем е, че липсва генерална идея за развиване на науката в България “, споделя Христина.
Обитателите на Блок 58
Ралица Ангелова е основен помощник в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българска академия на науките. Тя се мести в блока преди шест години, когато щерка ѝ е на път да се роди. Заплатата ѝ от Българска академия на науките не ѝ разрешава да изтегли заем за жилище, нито да заплаща свободен наем в София.
„ Детето беше на път и нямаше къде да отида “, споделя Ралица. „ Предостави ми се тази опция от Българска академия на науките и взех стаята.
„ В банята се виждаше част от горната баня, имаше единствено останки от мебели. Хлебарки, изпокъсани тапети “, споделя тя. За да може да живее там, тя е направила цялостен ремонт на жилището.
Подобна е обстановката на Христина Проданова - основен помощник от Националния институт по геофизика, геодезия и география.
Преди шест стартира работа в Българска академия на науките. До 2022 година живее в апартамент чартърен със съквартиранти. След двойно нарастване на наема Христина към този момент не може да си го разреши. Затова заживява в Блок 58.
„ За мен това беше безчовечен стрес - по какъв начин съм в такава невъзможност, че би трябвало да дойда да пребивавам тук “, споделя Христина.
Стаята, която получава, не е от най-лошите. „ И въпреки всичко банята беше като пещера “.
Повечето фамилии са ремонтирали жилищата си в блока, с цел да ги пригодят за живеене. Професор Димитър Димитров от Висшето транспортно учебно заведение също е направил цялостен ремонт, в който е вложил хиляди левове.
От 1998 година Блок 58 е предопределен най-много за настаняване на преподаватели в държавни университети и учени от Българска академия на науките.
За да живеят в блока, те минават през комплициран развой на кандидатстване и утвърждение от специфична комисия. После подписват контракт за наем със ССО.
Обитателите споделят, че никой не е правил оглед на жилищата им, с цел да се реши дали въобще има потребност да се ремонтират. Такава оценка по думите им ще има чак откакто блокът се опразни.
Ремонтът, който ССО възнамерява да стартира през септември, ще отнеме най-малко 28 месеца за трите му входа. Жителите споделят, че от сдружението не желаят да защитят техния интерес и не им дават гаранции, че ще могат да се върнат.
Нито дума за хората
Според Димитър, Ралица и Христина ССО и МОН се интересуват от парите, само че не и от хората.
„ В края на май се появи разпечатана на А4 записка във входа, в която пишеше сбито, че би трябвало да се изнесем до края на август “, споделя Христина.
„ Никой не ни е уведомил публично. До ден сегашен аз не съм получила един ред, който да ми каже, че би трябвало да се изнеса “, прибавя тя.
През 2020 година МОН отпуска близо 100 млн. лв. за поправки на студентски общежития. Част от тях се насочват непосредствено към университетите, друга - към ССО, според кой ръководи блоковете, определени за ремонт.
Тогава има пари за Блок 58 - над 5,5 млн. лв.. С тях е изработен външен ремонт.
През 2024 година МОН утвърждава 200 млн. лв. за ремонт на общежития. Близо 14 млн. са за Блок 58.
Той има статута на общежитие, а не на ведомствен блок. Построен е през 1989 година и от този момент в никакъв случай не е ремонтиран напълно, споделиха от МОН за Свободна Европа и прибавиха, че ремонтът е „ належащ “. От ССО пък пишат, че има хора, които живеят там от самото му изграждане и заплащат в пъти по-ниски от пазарните наеми „ точно заради тяхната публично значима активност “.
През цялото време приказваха за постройката, за ремонта, за парите, за парите... и нито дума за хората.Христина
„ Отношението на управляващите и ССО е извънредно неглижиращо и безконтролно “, счита обаче Христина. По думите ѝ на няколкото срещи сред жителите на блока и институциите „ те от самото начало приказваха за постройката, за ремонта, за парите... и нито дума за хората “.
„ Хората не ги интересуват. За тях има едни пари, които би трябвало да се усвоят “, споделя и Димитър.
Тримата прибавят, че устно им е обещано заричане изнасянето да се отсрочи с един месец - до края на септември. Не се знае обаче дали това в действителност ще се случи.
Възможните решения
Жителите на Блок 58 имат няколко съществени претенции:
ремонтът да се прави вход по вход с минимално разбъркване на жителите му;да им бъдат обезпечени различни жилища;да получат писмени гаранции, че ще се върнат по домовете си след края на ремонта.
По думите им ССО не желае да извърши никое от тях. Дружеството отхвърля да прави ремонта вход по вход, тъй като „ времето е малко “ и ще изгуби парите, в случай че не успее да го приключи. Не са признати и препоръчаните от жителите разновидности ремонтите да стартират поотделно, само че да се застъпват, с цел да се спести време.
„ Казват ни: в случай че стартираме с входовете един по един, като не ни стигне времето, ще остане с неремонтирани входове. Това ли желаете? “, споделя Христина и прибавя, че реакцията на ССО постоянно звучи като опасност.
Димитър и другите поданици показват съмненията си, че ССО желае да опразни блока и да предлага жилищата на по-високи цени.
„ Те желаят да печелят като частниците. Но частниците сами влагат и си строят блокове, а тук се отпускат държавни пари “, споделя Димитър.
Какво споделят институциите
Свободна Европа изпрати въпроси до ССО и МОН. От министерството споделиха, че още на 8 април тази година ръководителят на Българска академия на науките и ректорите на университетите с настанени преподаватели в блока са известени от ССО за идния ремонт.
От МОН прибавят, че по тяхно гледище е „ стихотворец ангажимент за поетапно осъществяване на ремонтните действия, тъй че да се обезпечат 50 пространства единствено за чиновниците и учените от Българска академия на науките “. Същата информация дават и от ССО:
„ След диалози с изпълнителя се изготви нов график на ремонтните действия, тъй че трите входа да се ремонтират поетапно. Това ще обезпечи 50 пространства през първите месеци, които ще се употребяват от живеещите в него. “
Преподавателите и учените нямат информация за подобен проект.
От ССО споделят, че сдружението не може да обезпечи различни жилища на хората от Блок 58, защото има единствено още един блок в София. Затова е в контакт с МОН, което се е заело да потърси краткотрайни общежития.
Оттам прибавят, че Техническият университет (ТУ) се е заел да даде 50 жилища единствено за учените и чиновниците на Българска академия на науките, защото академията няма къде другаде да ги настани. От Българска академия на науките потвърдиха това и споделиха, че през цялото време подхващат дейности „ за отбрана на своите чиновници “.
Ралица и Христина - като служителки на Българска академия на науките, не знаят за това. Казват и че 50 жилища не са задоволителни, тъй като фамилиите в потребност са доста повече.
От Съвета на ректорите споделиха, че не са сезирани по въпроса и след запитването от Свободна Европа са почнали да изследват обстановката. Заявиха подготвеност да оказват помощ за обезпечаването на жилища за учените от Българска академия на науките от други университети в София, в случай че се наложи.
Според живеещите в Блок 58 това не е първият опит да бъдат изгонени. През 2016 година тогавашният основен секретар на МОН Красимир Вълчев (ГЕРБ) трансформира изискванията за настаняване. Вече в блока могат да живеят единствено преподаватели и учени до 35 години за период не повече от 5 години.
Тогава жителите също търсят правата си. Освен срещу новите правила, които считат за дискриминационни, те реагират и поради „ неналичието на бистрота при отдаването чартърен “ на първия етаж на блока на търговски компании. Не са съгласни и с настаняване на хора, които нямат общо с образованието и науката. Все отново изискването за възрастта отпада.
„ През 3-4 години ССО и МОН се присещат и стартират да човъркат по този блок и лека бавно да се пробват да ни изгонят “, споделя Димитър.
Проклятието да си академик в България
Големият проблем, който казусът повдига, е за отношението на страната към учените, споделят живеещите в блока.
Христина назовава „ запалянковци “ тези, които макар всички компликации не престават да работят в научната сфера в България.
Заради проблемите с жилищната обстановка на хората в Блок 58 доста от тях се отхвърлят освен от жилищата, само че и от научната специалност изобщо.
Аз също се възнамерявам доста съществено за какво изобщо се занимавам. Какво да ни стимулира нас?Христина
„ Аз също се възнамерявам доста съществено за какво изобщо се занимавам. Какво да ни стимулира нас? “, пита Христина.
„ Ние работим за опазването на здравето, за екологията - всевъзможни потребни за обществото сфери. Ако се наложи да напуснем работа, от това губи целият народ “, споделя и Ралица.
„ Аз не желая да пребивавам тук. Ситуацията ми е такава, че съм принудена. Ако получаваме обективни хонорари, никой от сътрудниците няма да стои “, прибавя Христина.
Въпреки проблемите тримата желаят да продължат да вършат просвета и да бъдат потребни за обществото. Но упорстват, че е извънредно време страната да построи визия по какъв начин да се грижи за учените си.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ