108 български творци и общественици с апел за сформиране на проевропейско правителство
Те приканват проевропейските партии към обединяване към безспорна фигура на министър председател и болшинство към ясни цели, както и оказване на действителна помощ на Украйна.
Сред основателите е Вили Лилков, който разгласява в профила си във Facebook апела за съставяне на болшинство, " тъй като европейското бъдеще на България е застрашено и би трябвало да бъде предпазено със храброст, увереност и достолепие, както на полето на интернационалната политика, по този начин и в границите на вътрешния политически спор ".
Сред подписалите апела са Едвин Сугарев, писателите Здравка Евтимова и Алек Попов, Влади Въргала, военните специалист Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев, Богдана Карадочева, Васко Кръпката и Орлин Павлов, Влади Въргала, режисьорът Евгений Михайлов, някогашният екоминистър Евдокия Манева, анализаторите Красен Станчев и Огнян Минчев, и доста други авторитетни персони.
Те приканват политическите партии, които се дефинират като проевропейски, да реализират съгласие и да образуват парламентарно болшинство към ясни цели и неоспорим претендент за министър председател, което да поеме отговорност за извеждане на страната от задълбочаващата се политическа и икономическа рецесия. Това държавно управление да форсира политиката на интеграция на България в Европейския съюз и НАТО, да отбрани приемането ни в Шенген и Еврозоната, да предприеме незабавни ограничения за излекуване на правосъдната система и интегритет в ръководството, упорстват още създателите на възванието.
" Парламентът и държавното управление да окажат действителна помощ на Украйна в битката ѝ против съветската експанзия, дружно с приемане на национална капиталова стратегия за ускорено модернизиране на нашите въоръжени сили и отбранителна промишленост ", е друго от настояванията им.
Ето и цялата позиция, с която създателите се обръщат към политическите сили приканват към обединяване на проевропейските партии:
АПЕЛ
От Освобождението през 1878 година модерната българска страна непрекъснато е изправена пред предизвикването да брани своята самостоятелност, отстоявайки завета на Апостола: " Да бъдем равни с другите европейски нации! ". Съединението и оповестяването на Независимостта, устремът в Балканските войни и Първата международна война, успехите и неуспехите, цялата ни нова история е изкована с волята за европейски образ на България.
Съветската окупация на 9 септември 1944 година сложи страната ни за 45 години под тоталитарна комунистическа власт, само че след рухването на Берлинската стена България свбодно избра своята орис. С волята и очакванията, с силата и неуморните старания на дейната част на обществото, българската десница приобщи страната ни към Европейския съюз и НАТО. Идеалът на няколко генерации строители на нова България се сбъдна в актуалните му политически измерения.
През 2023 година вярата, че направеният избор е финален и обезпечен, е разколебана. Бруталната война, която режимът на Путин води против Украйна, е опит за налагане на нов ред и надмощие на Русия в Източна Европа и ясно демонстрира, че необятни пластове на българското общество са подвластни на подплатената с великодушни финансови средства съветска пета колона, която има за цел да ни отклони от европейския път. Налице е задълбочаваща се политическа рецесия, както заради неналичието на ясно парламентарно болшинство и блестящо политическо водачество, по този начин и заради разделянето в обществото по отношение на войната против Украйна. Тази конюнктура ускорява позициите на непознати на националните ни ползи политически сили.
Без ясна воля на българския парламент, служебните държавни управления на Румен Радев губят политическия си фокус и слагат под въпрос цивилизационния избор, изработен в годините на Прехода.
Убедени сме, че държанието на водещите политически партии би трябвало да се промени! Защото европейското бъдеще на България е застрашено и би трябвало да бъде предпазено със храброст, увереност и достолепие, както на полето на интернационалната политика, по този начин и в границите на вътрешния политически спор.
В тази обстановка ние, подписалите сегашния зов, призоваваме:
Политическите партии, които се дефинират като проевропейски, да реализират съгласие и да образуват парламентарно болшинство към ясни цели и неоспорим претендент за министър председател , което да поеме отговорност за извеждане на страната от задълбочаващата се политическа и икономическа криза;
Формираното с тази поддръжка държавно управление да форсира политиката на интеграция на България в Европейския съюз и НАТО, да отбрани приемането ни в Шенген и Еврозоната, да предприеме незабавни ограничения за излекуване на правосъдната система и интегритет в управлението;
Парламентът и държавното управление да окажат действителна помощ на Украйна в битката ѝ против съветската експанзия, дружно с приемане на национална капиталова стратегия за ускорено модернизиране на нашите въоръжени сили и отбранителна промишленост.
Следват подписи:
1. Алек Попов, публицист
2. Александър Чобанов, публицист и сценарист
3. Ангел Бузалов, юрист
4. Анита Коларова, музикант
5. Атанас Киряков, режисьор
6. Благой Димитров - депутат в 37 Народно събрание, 38 Народно събрание, 39 Народно събрание
7. Богдана Карадочева
8. Васко Кръпката, музикант
9. Велизар Шаламанов, специалист по сигурност
10. Веселин Тодоров, създател на рок група Фактор
11. Виолина Бързакова, цигулар
12. Влади Въргала, артист
13. Владимир Кисьов, ръководител на СОС 2003-2007, основен договарящ за присъединението на България в Европейски Съюз
14. Владимир Левчев, публицист и учител
15. Владимир Тодоров, режисьор - аниматор
16. Георги Ангелов, преводач, публицист в Българска национална телевизия
17. Георги Липовански, художник
18. Георги Папакочев, публицист
19. Горяна Панайотова, поетеса
20. доцент Александър Геров, Българска академия на науките
21. доцент доктор Бойко Пенчев, литературовед
22. доцент доктор Горан Стойковски, политолог, ВТУ
23. доцент доктор Дария Карапеткова, лингвист
24. доцент доктор Елка Трайкова, литературовед
25. доцент доктор Красен Станчев, икономист и мъдрец
26. доцент доктор Момчил Баджаков, политолог
27. доцент доктор Огнян Минчев, политолог
28. доцент доктор Петко Лалов, учител, математик
29. доцент доктор Светослав Живков
30. доктор Любомир Канов, психиатър
31. доктор Мартин Табаков, политолог
32. Евгени Петров, публицист
33. Евгений Михайлов, режисьор
34. Евдокия Манева, някогашен министър на околната среда и водите и депутат в 39 Народно събрание и 40 Народно събрание
35. Емил Андреев, публицист
36. Жаклин Толева, ръководител на Български демократически конгрес
37. Здравка Евтимова, публицист
38. Ивайло Нинов - карикатурист
39. Орлин Павлов - музикант, артист, артист
40. Ивайло Нойзи Цветков, публицист
41. Иван Сотиров, депутат в 37 Народно събрание и 40 Народно събрание
42. Илияна Ескенази, лингвист
43. Йордан Лозанов, публицист и посланик
44. Ириней Константинов, артист
45. Калин Вельов, артист
46. Калин Сърменов, артист
47. Кирил Ефремов, артист
48. Коста Илиев, директор-развитие на Световната федерация по баскетбол
49. Костадин Костадинов, публицист и издател
50. Лилия Абаджиева, режисьор
51. Лило Петров, публицист и сценарист
52. Лъчезар Тошев, биолог
53. Любен Марков, документалист
54. Любомир Яшев
55. Свилен Симеонов, диригент
56. Мариана Мелнишка, преводач и учител, Нов български университет
57. Мартин Пискулийски, художник
58. Мила Искренова, хореограф
59. Милена Фучеджиева, публицист
60. Мирела Иванова, драматург
61. Михаил Бояджиев, юрист
62. Михаил Вешим, публицист, гл. редактор на вестник " Стършел "
63. Муравей Радев, някогашен министър на финансите, депутат в 37 Народно събрание, 38 Народно събрание и 39 Народно събрание
64. Надя Розева, ваятел
65. Николай Николов-Зиков, художник
66. Николай Табаков, публицист
67. Олег Ковачев, режисьор
68. Петко Дурмана, художник
69. Петър Тишкин, публицист
70. Пламен Асенов, стихотворец, публицист
71. Пламен Борисов, юрист
72. проф. Аврам Ескенази, Българска академия на науките
73. проф. Амелия Личева, книжовник
74. проф. доктор Андрей Захариев, учител
75. проф. доктор Владимир Жобов, литературовед, СУ
76. проф. доктор Евелина Келбечева, историк
77. проф. доктор Ибрахим Карахасан - Чънар, историк
78. проф. доктор Милена Стефанова, учител СУ
79. проф. доктор Пламен Павлов, историк
80. проф. доктор Румяна Коларова, политолог
81. проф. доктор Стоян Проданов, финансист
82. проф. дтн Вили Лилков, учител
83. проф. дтн Гаро Мардиросян, Българска академия на науките
84. проф. дфн Боян Биолчев, литературовед
85. проф. дфн Иван Лалов, учител
86. проф. дфн Милена Кирова, лингвист
87. проф. Тодор Тагарев, специалист по сигурност
88. Проф. Цветан Недков, учител в НАТФИЗ
89. Ралица Петкова, цигулар
90. Руси Чанев, артист
91. Светлозар Дончев, музикант
92. Снежина Петрова, актриса
93. Стойко Стоянов, публицист, основен редактор на уеб страницата " Фактор "
94. Стоян Радев, режисьор
95. Теодора Димова, публицист
96. Теодоси Спасов - музикант
97. Тодор Токин, публицист
98. Хелия Чавдарова, публицист
99. Христо Кирчев, кмет на Варна (1991-1999) и депутат в 39-о и 40-о Народно събрание
100. Христо Христов, публицист, публицист, откривател на комунистическото минало
101. Росен Елезов, режисьор
102. Тиха Генова, оперна певица
103. Жечко Койчев, музикант и преводач
104. Бойка Велкова, актриса
105. Марта Танева, цигулар
106. доцент Албена Танева, учител СУ
107. Професор Тодор Танев, учител СУ
108. Едвин Сугарев, стихотворец
Сред основателите е Вили Лилков, който разгласява в профила си във Facebook апела за съставяне на болшинство, " тъй като европейското бъдеще на България е застрашено и би трябвало да бъде предпазено със храброст, увереност и достолепие, както на полето на интернационалната политика, по този начин и в границите на вътрешния политически спор ".
Сред подписалите апела са Едвин Сугарев, писателите Здравка Евтимова и Алек Попов, Влади Въргала, военните специалист Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев, Богдана Карадочева, Васко Кръпката и Орлин Павлов, Влади Въргала, режисьорът Евгений Михайлов, някогашният екоминистър Евдокия Манева, анализаторите Красен Станчев и Огнян Минчев, и доста други авторитетни персони.
Те приканват политическите партии, които се дефинират като проевропейски, да реализират съгласие и да образуват парламентарно болшинство към ясни цели и неоспорим претендент за министър председател, което да поеме отговорност за извеждане на страната от задълбочаващата се политическа и икономическа рецесия. Това държавно управление да форсира политиката на интеграция на България в Европейския съюз и НАТО, да отбрани приемането ни в Шенген и Еврозоната, да предприеме незабавни ограничения за излекуване на правосъдната система и интегритет в ръководството, упорстват още създателите на възванието.
" Парламентът и държавното управление да окажат действителна помощ на Украйна в битката ѝ против съветската експанзия, дружно с приемане на национална капиталова стратегия за ускорено модернизиране на нашите въоръжени сили и отбранителна промишленост ", е друго от настояванията им.
Ето и цялата позиция, с която създателите се обръщат към политическите сили приканват към обединяване на проевропейските партии:
АПЕЛ
От Освобождението през 1878 година модерната българска страна непрекъснато е изправена пред предизвикването да брани своята самостоятелност, отстоявайки завета на Апостола: " Да бъдем равни с другите европейски нации! ". Съединението и оповестяването на Независимостта, устремът в Балканските войни и Първата международна война, успехите и неуспехите, цялата ни нова история е изкована с волята за европейски образ на България.
Съветската окупация на 9 септември 1944 година сложи страната ни за 45 години под тоталитарна комунистическа власт, само че след рухването на Берлинската стена България свбодно избра своята орис. С волята и очакванията, с силата и неуморните старания на дейната част на обществото, българската десница приобщи страната ни към Европейския съюз и НАТО. Идеалът на няколко генерации строители на нова България се сбъдна в актуалните му политически измерения.
През 2023 година вярата, че направеният избор е финален и обезпечен, е разколебана. Бруталната война, която режимът на Путин води против Украйна, е опит за налагане на нов ред и надмощие на Русия в Източна Европа и ясно демонстрира, че необятни пластове на българското общество са подвластни на подплатената с великодушни финансови средства съветска пета колона, която има за цел да ни отклони от европейския път. Налице е задълбочаваща се политическа рецесия, както заради неналичието на ясно парламентарно болшинство и блестящо политическо водачество, по този начин и заради разделянето в обществото по отношение на войната против Украйна. Тази конюнктура ускорява позициите на непознати на националните ни ползи политически сили.
Без ясна воля на българския парламент, служебните държавни управления на Румен Радев губят политическия си фокус и слагат под въпрос цивилизационния избор, изработен в годините на Прехода.
Убедени сме, че държанието на водещите политически партии би трябвало да се промени! Защото европейското бъдеще на България е застрашено и би трябвало да бъде предпазено със храброст, увереност и достолепие, както на полето на интернационалната политика, по този начин и в границите на вътрешния политически спор.
В тази обстановка ние, подписалите сегашния зов, призоваваме:
Политическите партии, които се дефинират като проевропейски, да реализират съгласие и да образуват парламентарно болшинство към ясни цели и неоспорим претендент за министър председател , което да поеме отговорност за извеждане на страната от задълбочаващата се политическа и икономическа криза;
Формираното с тази поддръжка държавно управление да форсира политиката на интеграция на България в Европейския съюз и НАТО, да отбрани приемането ни в Шенген и Еврозоната, да предприеме незабавни ограничения за излекуване на правосъдната система и интегритет в управлението;
Парламентът и държавното управление да окажат действителна помощ на Украйна в битката ѝ против съветската експанзия, дружно с приемане на национална капиталова стратегия за ускорено модернизиране на нашите въоръжени сили и отбранителна промишленост.
Следват подписи:
1. Алек Попов, публицист
2. Александър Чобанов, публицист и сценарист
3. Ангел Бузалов, юрист
4. Анита Коларова, музикант
5. Атанас Киряков, режисьор
6. Благой Димитров - депутат в 37 Народно събрание, 38 Народно събрание, 39 Народно събрание
7. Богдана Карадочева
8. Васко Кръпката, музикант
9. Велизар Шаламанов, специалист по сигурност
10. Веселин Тодоров, създател на рок група Фактор
11. Виолина Бързакова, цигулар
12. Влади Въргала, артист
13. Владимир Кисьов, ръководител на СОС 2003-2007, основен договарящ за присъединението на България в Европейски Съюз
14. Владимир Левчев, публицист и учител
15. Владимир Тодоров, режисьор - аниматор
16. Георги Ангелов, преводач, публицист в Българска национална телевизия
17. Георги Липовански, художник
18. Георги Папакочев, публицист
19. Горяна Панайотова, поетеса
20. доцент Александър Геров, Българска академия на науките
21. доцент доктор Бойко Пенчев, литературовед
22. доцент доктор Горан Стойковски, политолог, ВТУ
23. доцент доктор Дария Карапеткова, лингвист
24. доцент доктор Елка Трайкова, литературовед
25. доцент доктор Красен Станчев, икономист и мъдрец
26. доцент доктор Момчил Баджаков, политолог
27. доцент доктор Огнян Минчев, политолог
28. доцент доктор Петко Лалов, учител, математик
29. доцент доктор Светослав Живков
30. доктор Любомир Канов, психиатър
31. доктор Мартин Табаков, политолог
32. Евгени Петров, публицист
33. Евгений Михайлов, режисьор
34. Евдокия Манева, някогашен министър на околната среда и водите и депутат в 39 Народно събрание и 40 Народно събрание
35. Емил Андреев, публицист
36. Жаклин Толева, ръководител на Български демократически конгрес
37. Здравка Евтимова, публицист
38. Ивайло Нинов - карикатурист
39. Орлин Павлов - музикант, артист, артист
40. Ивайло Нойзи Цветков, публицист
41. Иван Сотиров, депутат в 37 Народно събрание и 40 Народно събрание
42. Илияна Ескенази, лингвист
43. Йордан Лозанов, публицист и посланик
44. Ириней Константинов, артист
45. Калин Вельов, артист
46. Калин Сърменов, артист
47. Кирил Ефремов, артист
48. Коста Илиев, директор-развитие на Световната федерация по баскетбол
49. Костадин Костадинов, публицист и издател
50. Лилия Абаджиева, режисьор
51. Лило Петров, публицист и сценарист
52. Лъчезар Тошев, биолог
53. Любен Марков, документалист
54. Любомир Яшев
55. Свилен Симеонов, диригент
56. Мариана Мелнишка, преводач и учител, Нов български университет
57. Мартин Пискулийски, художник
58. Мила Искренова, хореограф
59. Милена Фучеджиева, публицист
60. Мирела Иванова, драматург
61. Михаил Бояджиев, юрист
62. Михаил Вешим, публицист, гл. редактор на вестник " Стършел "
63. Муравей Радев, някогашен министър на финансите, депутат в 37 Народно събрание, 38 Народно събрание и 39 Народно събрание
64. Надя Розева, ваятел
65. Николай Николов-Зиков, художник
66. Николай Табаков, публицист
67. Олег Ковачев, режисьор
68. Петко Дурмана, художник
69. Петър Тишкин, публицист
70. Пламен Асенов, стихотворец, публицист
71. Пламен Борисов, юрист
72. проф. Аврам Ескенази, Българска академия на науките
73. проф. Амелия Личева, книжовник
74. проф. доктор Андрей Захариев, учител
75. проф. доктор Владимир Жобов, литературовед, СУ
76. проф. доктор Евелина Келбечева, историк
77. проф. доктор Ибрахим Карахасан - Чънар, историк
78. проф. доктор Милена Стефанова, учител СУ
79. проф. доктор Пламен Павлов, историк
80. проф. доктор Румяна Коларова, политолог
81. проф. доктор Стоян Проданов, финансист
82. проф. дтн Вили Лилков, учител
83. проф. дтн Гаро Мардиросян, Българска академия на науките
84. проф. дфн Боян Биолчев, литературовед
85. проф. дфн Иван Лалов, учител
86. проф. дфн Милена Кирова, лингвист
87. проф. Тодор Тагарев, специалист по сигурност
88. Проф. Цветан Недков, учител в НАТФИЗ
89. Ралица Петкова, цигулар
90. Руси Чанев, артист
91. Светлозар Дончев, музикант
92. Снежина Петрова, актриса
93. Стойко Стоянов, публицист, основен редактор на уеб страницата " Фактор "
94. Стоян Радев, режисьор
95. Теодора Димова, публицист
96. Теодоси Спасов - музикант
97. Тодор Токин, публицист
98. Хелия Чавдарова, публицист
99. Христо Кирчев, кмет на Варна (1991-1999) и депутат в 39-о и 40-о Народно събрание
100. Христо Христов, публицист, публицист, откривател на комунистическото минало
101. Росен Елезов, режисьор
102. Тиха Генова, оперна певица
103. Жечко Койчев, музикант и преводач
104. Бойка Велкова, актриса
105. Марта Танева, цигулар
106. доцент Албена Танева, учител СУ
107. Професор Тодор Танев, учител СУ
108. Едвин Сугарев, стихотворец
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ