Пламен Панов: Амалгама от епохи и 8 хиляди години история правят Пловдив толкова уникален
, заместник-кмет на Пловдив по " Култура, археология, туризъм ", посетител в предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " за уникалността на Пловдив и по какъв начин се пазят международните трофеи, извоювани от града.
Защо точно Пловдив, с какво е неповторим нашият град?
Ами вижте, той е неповторим, тъй като има своите неповторими дадености, преди всичко. Ако разгледаме изобщо градовете в България, най-малкото, няма град, който да има такава неповторима амалгама сред културно-исторически натрупвания, толкоз доста преплетени столетия, 8 хиляди години история. Буквално на всички места, където се разхождаш, ти виждаш другите столетия, другите в това число чужденци и непознати архитекти по-нататък във времето, които са оставяли своята диря тук. И като приказваме още веднъж за амалгама – неповторимата събитийност. В смисъл, ние имаме една цялост от културно-историческо завещание и от голям брой културни събития, тъй като градът постоянно е бил прочут с това, че има особена креативност в хората и респективно има неповторими по рода си създатели. Всъщност, малко преди да вляза в студиото, срещнах един от най-великите български писатели и поети, който е пловдивчанин – Недялко Славов.
И в случай че го питате него – аз в действителност съм чувал тези думи от него – какво отличава Пловдив, той ще каже, че над Пловдив има една невероятна галактическа сила, която прави града друг. И то е по този начин в действителност. Въобще, на всички места, където вървиш в града, в общи линии усещаш тази галактическа сила, това чувство за аристократизъм, това въздействие, в това число на Централна и Западна Европа.
В същото време – някои остатъци, несъмнено, от ориенталското, тъй като то е обикновено. Въобще, в случай че би трябвало да изобразим Пловдив със своята уникалност, аз, постоянно когато посрещам задгранични делегации, постоянно спирам там, където е Римският стадион, на основната. Защото имаш най-дългата пешеходна основна улица, вървиш и усещаш другите резултати от работата на архитекти като Шнитер, стигаш в един миг на Римския стадион, където имаш римско културно завещание, и от дясно да вземем за пример – прелестно непокътната джамия от ХІV или там ХV век. И това в действителност прави града неповторим, тази амалгама от доста култури, доста етноси, които вие знаете, че сме се хвалили постоянно, че са живели в мир и обич между тях. Та, това е Пловдив.
Пловдив зае не на вятъра 4-то място в класацията за най-хубава европейска дестинация през предходната година и застана отпред на други три обособени категории. Нали по този начин?
Точно по този начин.
Добре, само че съумяваме ли да задържим тези трофеи и какво приказват цифрите?
Ами, можем да кажем, че първо печеленето на тези трофеи през 2022 година, те не са нещо, което се случва поради работата ни примерно през 2021 година То постоянно е било, тъй като ние, в това число и с предходните две ръководства на града, в които аз имах достойнството да бъда, въпреки и не като заместник-кмет, а като специалист, винаги се е работило по това поредно градът да се утвърждава като забавна и атрактивна туристическа дестинация. Това са резултати от едни политики, които ние усещаме в това число през 2022 и през 2023 година. Няма по какъв начин да не бъдем №1 културна дестинация в Европа, когато в последните години, около Европейска столица на културата, около огромните вложения, които се правеха в културно съдържание… З
наете, Пловдив до ден-днешен е един от градовете, които има, да вземем за пример, най-големия бюджет, дружно със София, когато приказваме за вложения в културно наличие. 4,6 милиона е тази година бюджетът, който отива единствено за събитийност, с главен акцент върху културните мероприятия.
От друга страна, огромните вложения в културната инфраструктура – знаете, в последните 10-12 години, като стартираме от Римския стадион, който загатнах, който е към този момент обратно във времето като консервация и реституция, като туристически обект, минем през Малката базилика, продължим през Голямата базилика, забележим прелестно непокътнатия Античен спектакъл, продължим през реставрираните конгреси Север и Запад, които към този момент радват пловдивчани и посетители на града, продължим през непрекъснатата експозиция на Градската художествена изложба, продължим през двете нови галерии, които към момента са нови галерии – " Капана “ е изложба, Изложбена зала " 2019 “, както е известна – няма как тези неща да не вършат усещане както на българите, по този начин и на българските туристи, по този начин и на задграничните.
Затова примерно сме културна дестинация №1 и по тази причина и задграничните отзиви са такива. От друга страна, когато приказваме за винена дестинация, знаете, в Пловдив мисля, че преди имаше една маза, в този момент не знам дали я има, само че районът към Пловдив, и то е доста значимо, тъй като Пловдив, всяко нещо, което се случва в нашия град, положително или неприятно, в тази ситуация положително, то дава резултат върху района. Дали ще бъде едно огромно културно събитие, което ще накара чужденците или гостите, които идват да посетят града, само че да посетят и нещо в региона, по този начин е и за винените направления, и за поощряване на винения туризъм.
Имаме две от най-големите национални събития, които се случват в България – " Дефиле на младото вино ", " Дефиле вино и гурме ", които ние осъществяваме взаимно със Съвета по туризъм в Пловдив, които финансираме през годишната стратегия за развиване на туризма. Това са събития, които се развиват стабилно във времето. Всяка година има повече и повече мазета от района, които се показват и които примерно оживяват Стария град и хората около тях идват, посещават " Капана ", посещават музеите.
Защото концепцията е да правиш непрекъснато цялост и компилация от другите съставки на туристическия бранд на града. Идваш, виждаш културно-историческото завещание, тъй като влизаш в дворовете, в самите музеи, в прелестните къщи, пиеш хубаво вино.
Въобще, един прекрасен туризъм на прекарването, което демонстрира, че ние работим поредно и сполучливо. И какво приказват цифрите? Всъщност туризмът като цяло се мери с тези знаци, той не се мери единствено с чувството, което също е значимо, само че когато забележим статистиките, ние не можем да не бъдем щастливи, че през 2022 година, съпоставяйки осъществените нощувки с предпандемичната 2019 година или когато градът беше в кулминационната точка си на Европейска столица на културата, ние през 2022 година имаме 517 000 нощувки, а през 2019 година имаме 510 000 нощувки.
Имаме 1% разлика, което е доста позитивен тренд, на фона на двете години Ковид, които общо взето унищожиха всичко останало като резултати, ние трябваше да рестартираме, да се връщаме. Но истината е, че не ни беше толкоз мъчно, тъй като още веднъж, отново споделям, около Европейска столица на културата, около тези поредни политики, които водим, в действителност градът е различим. Така че не беше чак толкоз и комплицирано.
Много е впечатляващо, апропо, когато забележим и цифрите за първото тримесечие на тази година – нещо, което ние още не сме комуникирали с хората. Всъщност, през първото тримесечие на 2023 година имаме 128 782 осъществени нощувки, което спрямо 2019 година е можем да кажем 45% растеж. През 2019 година сме имали през тези три месеца 88 649 нощувки. Виждате, че ние с годините гледаме да растем нагоре и това е доста позитивен тренд. Имаме повишаване в равнището пренощували, осъществени нощувки от страна на българи – 84 000 от тези 128 000 са осъществени от българи, на 55 000 през 2019 година през тези първи три месеца.
И в това число нещо, което е хубаво, към което ние се стремим да работим през тази година – повишение равнището на чужденците. Защото 2019 година беше противоположното – имахме повече чужденци, ние не гледахме толкоз българите. Въобще ние в Пловдив сме се интересували повече от това какъв брой чужденци ще посетят нашия град. Така че през тези първи три месеца имаме 44 412 осъществени нощувки от чужденци на 33 000 през 2019 година.
Но това пък сякаш не е толкоз зле, тъй като българите сякаш откриват Пловдив като дестинация.
Разбира се. Аз никога не желая да подценявам, несъмнено, българският екскурзиант, в противен случай. Просто ние се стремим да гледаме постоянно отвън България, на районно, в случай че щете на европейско равнище и на международно равнище, когато привличаме туристи. Факт е, че по този начин можем, ние си споделяме доста постоянно с туристическия бранд в границите на Съвета по туризъм. Българският екскурзиант избави туризма през годините на Ковид и това беше нещо разумно и ние му благодарим за това, несъмнено.
Пловдив към този момент разполага и с най-хубавата туристическа карта на дестинации в България. Обяснете малко повече, какво е неповторимото в тази карта?
Много е значимо да кажем, че чувството за туризъм в града и това на един екскурзиант да му бъде комфортно и хубаво, когато пристигна в нашия град, не свършва единствено с това по какъв начин популяризираме забележителностите си или как наподобяват те, дали имаме единствено опазени къщи или възобновени находки от римско време. Усещането опира и до това градът да е чист, да е спретнат, типа на табелите, в случай че щете, по улиците да бъде в един уеднаквен цвят, да има наложено едно лого, което хората да разпознават и да свързват с Пловдив.
И по тази причина с Отдела по туризъм, в действителност през 2021 година в началото разработихме авторска туристическа карта с компания, която е профилирана, несъмнено, в този отрасъл. Това беше първият стадий от нашата концепция за развиване на пешеходна навигация, тъй като пешеходната навигация е една наклонност, която в одобрени туристически дестинации се развива изключително сполучливо. През предходната година ние успяхме да изработим огромна туристическа карта, която да сложим на пешеходните табла, които се намират в Централна градска част.
Включително те към този момент светят измежду нощ, когато туристите още веднъж могат да се възползват от самата карта. Тя е неповторима по рода си, тъй като първо, с изключение на че има създадени пиктограми, които да насочват екскурзианта, тя има доста добра пространствена устременост. Когато застанеш пред картата, това, което виждаш нагоре, в действителност е пространството, което в действително време се отваря пред теб и доста елементарно те насочва. Отделно тя има откъслек, който демонстрира какво има в непосредствен проект на 5 минути от съответния екскурзиант, който гледа картата, и малко по-широк откъслек, който демонстрира какво има в близост. Истината е, че картата е харесвана, виждам, че туристите я употребяват. Отделно с QR код в долния десен ъгъл всеки екскурзиант може с приложението през мобилните приложения в действителност да си я смъкна, да си я има на телефона и да си я употребява на всички места, което е хубаво. Картата се харесва и ние сме щастливи, че обновихме инфраструктурата, която не беше обновявана напоследък, тъй че приказваме за табла актуализирани в Централна градска част, на Гребна база, към двете автогари и към Централна гара.
И в този момент да минем към археологията, тъй като в действителност това е скъпо благосъстояние за Пловдив. Да чакаме ли вести и тази година? И по кое време ще бъде сложено началото на археологическия сезон? Какви са проектите тази година?
Интересни са. В интерес на истината, можем да кажем, че самият археологически сезон върви. Той стартира още през месец април, когато археолозите получиха разрешението от Института при Българска академия на науките, тъй че около това, че в града се осъществят два от огромните културни планове в този мандат – това са планове за възобновяване, реставрацията и консервацията на Небет тепе и Източната врата, там сега археолозите работят редом с консервацията и реставрацията. Защото още когато проектът беше утвърден с европейско финансиране, ние бяхме заложили средства, тъй като знаехме, че ще има обособени зони, които би трябвало да се допроучват.
Нали знаете, че Небет тепе е прочут като " Актът за раждане на Пловдив “, и там е мястото, където другите пластове история са най-видими. Всъщност там в процеса на работа излизат и още нови артефакти, това са, знаете, дв
Така че там се работи доста интензивно. Предстои, несъмнено, планът – той, доколкото знам, самите консервационно-реставрационни работи са на близо 70-80% приключени – до месец декември планът и за двете територии, и за Източната врата, и за Небет тебе, би трябвало да бъдат приключени сполучливо. Другото нещо, което следва при започване на юни – знаете, през последните години, в действителност последните две, в желанието ни да работим по това в града да има туристическа атракция, която да бъде отвън центъра на Пловдив, търсим разновидности, в това число отвън центъра на Пловдив, да се основат такива точки, които да включват разнообразни атракции, с цел да могат хората да посещават освен центъра на града. И по този начин с Археологическия музей работим и отделяме средства за една могила в регион " Южен “.
Там има някаква основа, знаем, че това, което се намира там, е надгробна могила, имаме нейната основа и в действителност ще продължат дейностите по нейното изследване. И може би ще имаме също по този начин забавни вести в бъдеще време, когато приказваме за тази точка на Пловдив.
Отделно археолозите не престават в един обект, който постоянно влиза и в новините, около улица " Брезовска ". Продължават да работят и мога да поздравя особено екипа на музея за това, че от самото начало правеха всичко належащо и възможно най-хубавата организация, с цел да може строително-монтажните работи да работят и да се развиват. Там музеят към този момент влиза в траекторията на една праисторическа жилищна могила. Там е имало живот. Тя е от каменно-медната ера, от ІV или V хилядолетие. И там непрекъснато също излизат доста забавни движими културни полезности, които в следствие музеят ще може да изложи.
Всъщност има ли заплаха за нашето архитектурно завещание, наследството на Пловдив? Знаем, че в последния месец имаше едно проучване, бяха разпознати 608 незащитени здания в историческата зона на Пловдив. Какво можете да кажете по този въпрос?
Темата за това дали е застрашено е доста субективна тематика. Всъщност то няма да е застрашено, когато институциите, които дават отговор за това – това са Община Пловдив, Министерство на културата, Националният институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), работят ръка за ръка и работят в действителност в един добър синхрон. Факт е, че по този начин се случва, и недобри вести някой път, изключително когато говорим за частни здания, които падат и които не могат да бъдат опазени. В смисъл, по-скоро там приказваме за едно непознаване на закона от страна на притежателя или пък в други обстановки притежателят, който към този момент не устоя на това да чака утвърждение от страна на НИНКН, което пък не е по виновност просто само и единствено на самия институт. Той като цяло не е подсилен с задоволително работна мощ и хора, които могат да преглеждат тези планове.
Така че въпросът е доста труден. Има риск дотолкоз, доколкото би трябвало да разчитаме на разсъдъка на хората и на търпението, с цел да могат да пазят наследството. Сега, хубаво е това, на което станахме очевидци – една първична среща можем да кажем на представители на НИНКН в Пловдив с оповестяването на така наречен " Териториална стратегия ". Първо, можем да кажем, че да има една обща визия за наследството е добре.
Институтът е точно този, който би трябвало да слага рамките, а ние да се съобразяваме и да му оказваме помощ да ги доразвива. От една страна, още веднъж отново да повторя, ще бъде позитивно особено за Пловдив, тъй като от тези 800 монументи, които са проучени, които не са проучени, които са разпознати в тази ситуация, имаме такива в града, които са в това число такива на общината, за които е ясно, че са монументи на културата, само че на тях не им е дадена категория.
Знаете, един монумент нормално е от локално значение или от национално значение. Е, имаме и такива, които знаем, че са монументи, само че не знаем каква е тяхната категория. Когато НИНКН приключи тази част от програмата, ние особено – ето, давам образец със постройката, където е Туристическият информативен център на " Райко Даскалов ", тя е монумент на културата, само че няма категория – когато тази стратегия приключи и работата там бъде завършена, ние като се изключи че знаем да вземем за пример каква е категорията на този монумент, ние ще имаме концепция каква примерно технология за възобновяване на паметника ще нужна, когато вършим ремонтни действия.
Така че това е доста позитивно. От друга страна, обаче, има и своите опасности, което аз съм задължен да кажа, че е добре самият Институт да комуникира с обществеността това което прави. Направи ми усещане, че има и много здания, които все още нямат подобен статут, които самите специалисти от НИНКН са минали, те са ги харесали и да кажем, че имат съответната стойност да станат монументи. Но хората, които живеят там, не знаят за това. Трябва да бъде доста добре комуникирано с тях, защото са заинтригувана страна и би трябвало да си кажат мнението.
Въобще не желая да приказвам за икономическа логичност в тази ситуация, нито за това каква ще бъде икономическата тежест. Ние, аз и като заместник-кмет, постоянно първо ще изхождам от там да се пази наследството, тъй като то е значимо, само че е значимо и хората да знаят, че вземат участие в един съзнателен развой, и какви ще са позитивните и негативните неща, които биха произлезли от това един обект да стане монумент на културата. Така че пледирам към НИНКН в действителност да споделят, този лист със здания в Пловдив към момента не е обществен, той да бъде разгласен, с цел да може всички да вземат присъединяване и всеки да може да каже своето мнение, което мисля, че е редно.
Преди време говорихте, че има подготовка, има към този момент настройка в Пловдив да има Музей на ютията – единствен в Европа. Какво се случва с тази концепция?
Само във Франция има.
Докъде стигна развиването на тази концепция?
Тук би трябвало да благодарим на кмета Здравко Димитров за това, че когато приемахме плана на Общински съвет – това е предварителният бюджет, който ние приехме, с цел да може общината да работи по своите цели преди да има признат държавен и респективно след това общински бюджет, бяха заделени средства в размер на 380 000 лв., които са предадени на Етнографския музей.
Преди месец, месец и малко дружно с шефа доцент доктор Ангел Янков ние стартирахме ремонтните действия. В момента самата постройка – това е известната като Къща на ангелите, тя сега се приспособява за това от хостел, тъй като тя до неотдавна беше хостел, приспособява се за това да бъде експозиция на Етнографския музей. Така че една огромна част от тази постройка – тя е, мисля, четириетажна, тя ще стане Музей на ютията.
Отделно ще има Детски учебен център и несъмнено, ще приюти част от експозицията на Етнографския музей. Ние с вас и различен път сме си говорили, всички наши музеи на този стадий доближиха до обстановка, в която им е тясно и би трябвало общината в бъдеще време, в последващи управнически мандати да мисли как ще им уголемява материалната база.
Самият Археологически музей – хвалим се, че единствено от Небет тепе да вземем за пример ще излезнат и излизат още артефакти, има близо 500 00 или 600 000 такива, които не са показани на никое място, и то поради липса на повърхност. Така че предизвикателството е пред бъдещото ръководство на града. Ние започнахме в това ръководство да търсим решения, както направихме с Етнографския музей, само че в идващите мандати ще би трябвало да се търси и за Природонаучния музей, и за Археологическия музей и така нататък
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Защо точно Пловдив, с какво е неповторим нашият град?
Ами вижте, той е неповторим, тъй като има своите неповторими дадености, преди всичко. Ако разгледаме изобщо градовете в България, най-малкото, няма град, който да има такава неповторима амалгама сред културно-исторически натрупвания, толкоз доста преплетени столетия, 8 хиляди години история. Буквално на всички места, където се разхождаш, ти виждаш другите столетия, другите в това число чужденци и непознати архитекти по-нататък във времето, които са оставяли своята диря тук. И като приказваме още веднъж за амалгама – неповторимата събитийност. В смисъл, ние имаме една цялост от културно-историческо завещание и от голям брой културни събития, тъй като градът постоянно е бил прочут с това, че има особена креативност в хората и респективно има неповторими по рода си създатели. Всъщност, малко преди да вляза в студиото, срещнах един от най-великите български писатели и поети, който е пловдивчанин – Недялко Славов.
И в случай че го питате него – аз в действителност съм чувал тези думи от него – какво отличава Пловдив, той ще каже, че над Пловдив има една невероятна галактическа сила, която прави града друг. И то е по този начин в действителност. Въобще, на всички места, където вървиш в града, в общи линии усещаш тази галактическа сила, това чувство за аристократизъм, това въздействие, в това число на Централна и Западна Европа.
В същото време – някои остатъци, несъмнено, от ориенталското, тъй като то е обикновено. Въобще, в случай че би трябвало да изобразим Пловдив със своята уникалност, аз, постоянно когато посрещам задгранични делегации, постоянно спирам там, където е Римският стадион, на основната. Защото имаш най-дългата пешеходна основна улица, вървиш и усещаш другите резултати от работата на архитекти като Шнитер, стигаш в един миг на Римския стадион, където имаш римско културно завещание, и от дясно да вземем за пример – прелестно непокътната джамия от ХІV или там ХV век. И това в действителност прави града неповторим, тази амалгама от доста култури, доста етноси, които вие знаете, че сме се хвалили постоянно, че са живели в мир и обич между тях. Та, това е Пловдив.
Пловдив зае не на вятъра 4-то място в класацията за най-хубава европейска дестинация през предходната година и застана отпред на други три обособени категории. Нали по този начин?
Точно по този начин.
Добре, само че съумяваме ли да задържим тези трофеи и какво приказват цифрите?
Ами, можем да кажем, че първо печеленето на тези трофеи през 2022 година, те не са нещо, което се случва поради работата ни примерно през 2021 година То постоянно е било, тъй като ние, в това число и с предходните две ръководства на града, в които аз имах достойнството да бъда, въпреки и не като заместник-кмет, а като специалист, винаги се е работило по това поредно градът да се утвърждава като забавна и атрактивна туристическа дестинация. Това са резултати от едни политики, които ние усещаме в това число през 2022 и през 2023 година. Няма по какъв начин да не бъдем №1 културна дестинация в Европа, когато в последните години, около Европейска столица на културата, около огромните вложения, които се правеха в културно съдържание… З
наете, Пловдив до ден-днешен е един от градовете, които има, да вземем за пример, най-големия бюджет, дружно със София, когато приказваме за вложения в културно наличие. 4,6 милиона е тази година бюджетът, който отива единствено за събитийност, с главен акцент върху културните мероприятия.
От друга страна, огромните вложения в културната инфраструктура – знаете, в последните 10-12 години, като стартираме от Римския стадион, който загатнах, който е към този момент обратно във времето като консервация и реституция, като туристически обект, минем през Малката базилика, продължим през Голямата базилика, забележим прелестно непокътнатия Античен спектакъл, продължим през реставрираните конгреси Север и Запад, които към този момент радват пловдивчани и посетители на града, продължим през непрекъснатата експозиция на Градската художествена изложба, продължим през двете нови галерии, които към момента са нови галерии – " Капана “ е изложба, Изложбена зала " 2019 “, както е известна – няма как тези неща да не вършат усещане както на българите, по този начин и на българските туристи, по този начин и на задграничните.
Затова примерно сме културна дестинация №1 и по тази причина и задграничните отзиви са такива. От друга страна, когато приказваме за винена дестинация, знаете, в Пловдив мисля, че преди имаше една маза, в този момент не знам дали я има, само че районът към Пловдив, и то е доста значимо, тъй като Пловдив, всяко нещо, което се случва в нашия град, положително или неприятно, в тази ситуация положително, то дава резултат върху района. Дали ще бъде едно огромно културно събитие, което ще накара чужденците или гостите, които идват да посетят града, само че да посетят и нещо в региона, по този начин е и за винените направления, и за поощряване на винения туризъм.
Имаме две от най-големите национални събития, които се случват в България – " Дефиле на младото вино ", " Дефиле вино и гурме ", които ние осъществяваме взаимно със Съвета по туризъм в Пловдив, които финансираме през годишната стратегия за развиване на туризма. Това са събития, които се развиват стабилно във времето. Всяка година има повече и повече мазета от района, които се показват и които примерно оживяват Стария град и хората около тях идват, посещават " Капана ", посещават музеите.
Защото концепцията е да правиш непрекъснато цялост и компилация от другите съставки на туристическия бранд на града. Идваш, виждаш културно-историческото завещание, тъй като влизаш в дворовете, в самите музеи, в прелестните къщи, пиеш хубаво вино.
Въобще, един прекрасен туризъм на прекарването, което демонстрира, че ние работим поредно и сполучливо. И какво приказват цифрите? Всъщност туризмът като цяло се мери с тези знаци, той не се мери единствено с чувството, което също е значимо, само че когато забележим статистиките, ние не можем да не бъдем щастливи, че през 2022 година, съпоставяйки осъществените нощувки с предпандемичната 2019 година или когато градът беше в кулминационната точка си на Европейска столица на културата, ние през 2022 година имаме 517 000 нощувки, а през 2019 година имаме 510 000 нощувки.
Имаме 1% разлика, което е доста позитивен тренд, на фона на двете години Ковид, които общо взето унищожиха всичко останало като резултати, ние трябваше да рестартираме, да се връщаме. Но истината е, че не ни беше толкоз мъчно, тъй като още веднъж, отново споделям, около Европейска столица на културата, около тези поредни политики, които водим, в действителност градът е различим. Така че не беше чак толкоз и комплицирано.
Много е впечатляващо, апропо, когато забележим и цифрите за първото тримесечие на тази година – нещо, което ние още не сме комуникирали с хората. Всъщност, през първото тримесечие на 2023 година имаме 128 782 осъществени нощувки, което спрямо 2019 година е можем да кажем 45% растеж. През 2019 година сме имали през тези три месеца 88 649 нощувки. Виждате, че ние с годините гледаме да растем нагоре и това е доста позитивен тренд. Имаме повишаване в равнището пренощували, осъществени нощувки от страна на българи – 84 000 от тези 128 000 са осъществени от българи, на 55 000 през 2019 година през тези първи три месеца.
И в това число нещо, което е хубаво, към което ние се стремим да работим през тази година – повишение равнището на чужденците. Защото 2019 година беше противоположното – имахме повече чужденци, ние не гледахме толкоз българите. Въобще ние в Пловдив сме се интересували повече от това какъв брой чужденци ще посетят нашия град. Така че през тези първи три месеца имаме 44 412 осъществени нощувки от чужденци на 33 000 през 2019 година.
Но това пък сякаш не е толкоз зле, тъй като българите сякаш откриват Пловдив като дестинация.
Разбира се. Аз никога не желая да подценявам, несъмнено, българският екскурзиант, в противен случай. Просто ние се стремим да гледаме постоянно отвън България, на районно, в случай че щете на европейско равнище и на международно равнище, когато привличаме туристи. Факт е, че по този начин можем, ние си споделяме доста постоянно с туристическия бранд в границите на Съвета по туризъм. Българският екскурзиант избави туризма през годините на Ковид и това беше нещо разумно и ние му благодарим за това, несъмнено.
Пловдив към този момент разполага и с най-хубавата туристическа карта на дестинации в България. Обяснете малко повече, какво е неповторимото в тази карта?
Много е значимо да кажем, че чувството за туризъм в града и това на един екскурзиант да му бъде комфортно и хубаво, когато пристигна в нашия град, не свършва единствено с това по какъв начин популяризираме забележителностите си или как наподобяват те, дали имаме единствено опазени къщи или възобновени находки от римско време. Усещането опира и до това градът да е чист, да е спретнат, типа на табелите, в случай че щете, по улиците да бъде в един уеднаквен цвят, да има наложено едно лого, което хората да разпознават и да свързват с Пловдив.
И по тази причина с Отдела по туризъм, в действителност през 2021 година в началото разработихме авторска туристическа карта с компания, която е профилирана, несъмнено, в този отрасъл. Това беше първият стадий от нашата концепция за развиване на пешеходна навигация, тъй като пешеходната навигация е една наклонност, която в одобрени туристически дестинации се развива изключително сполучливо. През предходната година ние успяхме да изработим огромна туристическа карта, която да сложим на пешеходните табла, които се намират в Централна градска част.
Включително те към този момент светят измежду нощ, когато туристите още веднъж могат да се възползват от самата карта. Тя е неповторима по рода си, тъй като първо, с изключение на че има създадени пиктограми, които да насочват екскурзианта, тя има доста добра пространствена устременост. Когато застанеш пред картата, това, което виждаш нагоре, в действителност е пространството, което в действително време се отваря пред теб и доста елементарно те насочва. Отделно тя има откъслек, който демонстрира какво има в непосредствен проект на 5 минути от съответния екскурзиант, който гледа картата, и малко по-широк откъслек, който демонстрира какво има в близост. Истината е, че картата е харесвана, виждам, че туристите я употребяват. Отделно с QR код в долния десен ъгъл всеки екскурзиант може с приложението през мобилните приложения в действителност да си я смъкна, да си я има на телефона и да си я употребява на всички места, което е хубаво. Картата се харесва и ние сме щастливи, че обновихме инфраструктурата, която не беше обновявана напоследък, тъй че приказваме за табла актуализирани в Централна градска част, на Гребна база, към двете автогари и към Централна гара.
И в този момент да минем към археологията, тъй като в действителност това е скъпо благосъстояние за Пловдив. Да чакаме ли вести и тази година? И по кое време ще бъде сложено началото на археологическия сезон? Какви са проектите тази година?
Интересни са. В интерес на истината, можем да кажем, че самият археологически сезон върви. Той стартира още през месец април, когато археолозите получиха разрешението от Института при Българска академия на науките, тъй че около това, че в града се осъществят два от огромните културни планове в този мандат – това са планове за възобновяване, реставрацията и консервацията на Небет тепе и Източната врата, там сега археолозите работят редом с консервацията и реставрацията. Защото още когато проектът беше утвърден с европейско финансиране, ние бяхме заложили средства, тъй като знаехме, че ще има обособени зони, които би трябвало да се допроучват.
Нали знаете, че Небет тепе е прочут като " Актът за раждане на Пловдив “, и там е мястото, където другите пластове история са най-видими. Всъщност там в процеса на работа излизат и още нови артефакти, това са, знаете, дв
Така че там се работи доста интензивно. Предстои, несъмнено, планът – той, доколкото знам, самите консервационно-реставрационни работи са на близо 70-80% приключени – до месец декември планът и за двете територии, и за Източната врата, и за Небет тебе, би трябвало да бъдат приключени сполучливо. Другото нещо, което следва при започване на юни – знаете, през последните години, в действителност последните две, в желанието ни да работим по това в града да има туристическа атракция, която да бъде отвън центъра на Пловдив, търсим разновидности, в това число отвън центъра на Пловдив, да се основат такива точки, които да включват разнообразни атракции, с цел да могат хората да посещават освен центъра на града. И по този начин с Археологическия музей работим и отделяме средства за една могила в регион " Южен “.
Там има някаква основа, знаем, че това, което се намира там, е надгробна могила, имаме нейната основа и в действителност ще продължат дейностите по нейното изследване. И може би ще имаме също по този начин забавни вести в бъдеще време, когато приказваме за тази точка на Пловдив.
Отделно археолозите не престават в един обект, който постоянно влиза и в новините, около улица " Брезовска ". Продължават да работят и мога да поздравя особено екипа на музея за това, че от самото начало правеха всичко належащо и възможно най-хубавата организация, с цел да може строително-монтажните работи да работят и да се развиват. Там музеят към този момент влиза в траекторията на една праисторическа жилищна могила. Там е имало живот. Тя е от каменно-медната ера, от ІV или V хилядолетие. И там непрекъснато също излизат доста забавни движими културни полезности, които в следствие музеят ще може да изложи.
Всъщност има ли заплаха за нашето архитектурно завещание, наследството на Пловдив? Знаем, че в последния месец имаше едно проучване, бяха разпознати 608 незащитени здания в историческата зона на Пловдив. Какво можете да кажете по този въпрос?
Темата за това дали е застрашено е доста субективна тематика. Всъщност то няма да е застрашено, когато институциите, които дават отговор за това – това са Община Пловдив, Министерство на културата, Националният институт за недвижимо културно завещание (НИНКН), работят ръка за ръка и работят в действителност в един добър синхрон. Факт е, че по този начин се случва, и недобри вести някой път, изключително когато говорим за частни здания, които падат и които не могат да бъдат опазени. В смисъл, по-скоро там приказваме за едно непознаване на закона от страна на притежателя или пък в други обстановки притежателят, който към този момент не устоя на това да чака утвърждение от страна на НИНКН, което пък не е по виновност просто само и единствено на самия институт. Той като цяло не е подсилен с задоволително работна мощ и хора, които могат да преглеждат тези планове.
Така че въпросът е доста труден. Има риск дотолкоз, доколкото би трябвало да разчитаме на разсъдъка на хората и на търпението, с цел да могат да пазят наследството. Сега, хубаво е това, на което станахме очевидци – една първична среща можем да кажем на представители на НИНКН в Пловдив с оповестяването на така наречен " Териториална стратегия ". Първо, можем да кажем, че да има една обща визия за наследството е добре.
Институтът е точно този, който би трябвало да слага рамките, а ние да се съобразяваме и да му оказваме помощ да ги доразвива. От една страна, още веднъж отново да повторя, ще бъде позитивно особено за Пловдив, тъй като от тези 800 монументи, които са проучени, които не са проучени, които са разпознати в тази ситуация, имаме такива в града, които са в това число такива на общината, за които е ясно, че са монументи на културата, само че на тях не им е дадена категория.
Знаете, един монумент нормално е от локално значение или от национално значение. Е, имаме и такива, които знаем, че са монументи, само че не знаем каква е тяхната категория. Когато НИНКН приключи тази част от програмата, ние особено – ето, давам образец със постройката, където е Туристическият информативен център на " Райко Даскалов ", тя е монумент на културата, само че няма категория – когато тази стратегия приключи и работата там бъде завършена, ние като се изключи че знаем да вземем за пример каква е категорията на този монумент, ние ще имаме концепция каква примерно технология за възобновяване на паметника ще нужна, когато вършим ремонтни действия.
Така че това е доста позитивно. От друга страна, обаче, има и своите опасности, което аз съм задължен да кажа, че е добре самият Институт да комуникира с обществеността това което прави. Направи ми усещане, че има и много здания, които все още нямат подобен статут, които самите специалисти от НИНКН са минали, те са ги харесали и да кажем, че имат съответната стойност да станат монументи. Но хората, които живеят там, не знаят за това. Трябва да бъде доста добре комуникирано с тях, защото са заинтригувана страна и би трябвало да си кажат мнението.
Въобще не желая да приказвам за икономическа логичност в тази ситуация, нито за това каква ще бъде икономическата тежест. Ние, аз и като заместник-кмет, постоянно първо ще изхождам от там да се пази наследството, тъй като то е значимо, само че е значимо и хората да знаят, че вземат участие в един съзнателен развой, и какви ще са позитивните и негативните неща, които биха произлезли от това един обект да стане монумент на културата. Така че пледирам към НИНКН в действителност да споделят, този лист със здания в Пловдив към момента не е обществен, той да бъде разгласен, с цел да може всички да вземат присъединяване и всеки да може да каже своето мнение, което мисля, че е редно.
Преди време говорихте, че има подготовка, има към този момент настройка в Пловдив да има Музей на ютията – единствен в Европа. Какво се случва с тази концепция?
Само във Франция има.
Докъде стигна развиването на тази концепция?
Тук би трябвало да благодарим на кмета Здравко Димитров за това, че когато приемахме плана на Общински съвет – това е предварителният бюджет, който ние приехме, с цел да може общината да работи по своите цели преди да има признат държавен и респективно след това общински бюджет, бяха заделени средства в размер на 380 000 лв., които са предадени на Етнографския музей.
Преди месец, месец и малко дружно с шефа доцент доктор Ангел Янков ние стартирахме ремонтните действия. В момента самата постройка – това е известната като Къща на ангелите, тя сега се приспособява за това от хостел, тъй като тя до неотдавна беше хостел, приспособява се за това да бъде експозиция на Етнографския музей. Така че една огромна част от тази постройка – тя е, мисля, четириетажна, тя ще стане Музей на ютията.
Отделно ще има Детски учебен център и несъмнено, ще приюти част от експозицията на Етнографския музей. Ние с вас и различен път сме си говорили, всички наши музеи на този стадий доближиха до обстановка, в която им е тясно и би трябвало общината в бъдеще време, в последващи управнически мандати да мисли как ще им уголемява материалната база.
Самият Археологически музей – хвалим се, че единствено от Небет тепе да вземем за пример ще излезнат и излизат още артефакти, има близо 500 00 или 600 000 такива, които не са показани на никое място, и то поради липса на повърхност. Така че предизвикателството е пред бъдещото ръководство на града. Ние започнахме в това ръководство да търсим решения, както направихме с Етнографския музей, само че в идващите мандати ще би трябвало да се търси и за Природонаучния музей, и за Археологическия музей и така нататък
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ