Тео Ушев: Карето между Баня Старинна, Семинарията и Капана беше нашето място на Свободата
Режисьорът Теодор Ушев се отдаде на мемоари и размишления от младежките си години в Пловдив, видя Plovdiv24.bg в Facebook профила му.
Ето я обявата му без редакторска интервенция:
" Едни мнения на мои съученици от Художествената гимназия за Сценични Кадри, Пловдив, провокира водопад от мисли и чувства;
Мартина Балева повдигна тезата, че тогава, в Сценични фрагменти се е зародило нещо, в дълбините, в " подлеза ", което въздейства върху изкуството (не единствено на България) през днешния ден.
Тя загатва имената на Мина Милева , Юли Таков, Галина Лардева, аз прибавям Иван Костолов, Алекс Маринов, Димитър Хинков ...и още доста други.
Общото сред нас е, че съвсем всички творим на открито. И освен творим, само че и се устояваме от творчеството си. Но има нещо, което ни свързва още по-силно.
Всички ние, в избран миг, сме нападани, обругавани, " патриотично канселирани " (да, в България може да се вкара термина natio cancel), от Президентската Институция, от Министри на Културата, от Народни и евро депутати, съветници от Наци Партии, от Председатели на Народното Събрание, от държавни медии и псевдо публицисти, на хранилка на Московската майка свиня, от всевъзможни наследници на чичаците с кафеви панталони и ризи с къси ръкави на цветчета.
Примерите са десетки. Скандалите, свързани с лъжите, офанзивите и клеветите против нас - също. Всички, до един - непровокирани с нищо. Ние просто се опитваме да приказваме и търсим истината, да задаваме въпроси, да творим свободно. Да вършим изкуството, което ни харесва. И не влизаме в схеми, и патриотарски дискурс.
" Това като че ли беше зародиша на художествената сцена, по-късно институционализирана като Баня старинна. " писа Мартина.
През 80те, карето сред Баня Старинна, Сградата на учебното заведение (семинарията) и Капана, беше нашето място на Свободата.
Пиехме кафе в " Кокиче ", в подлеза, или в " Капучиното ". Купувахме си ЛИК, Култура, говорехме за изкуство, непрекъснато. Имахме шанса наши учители да бъдат неконвенционални, неконюнктурни и безусловно вдъхновяващи актьори като Bendji Албена Михайлова , Лина Маджарова, Моника Робенска, Бисер Михайлов, Анастас Константинов, поетесата Вангелия Атанасова и доста значимо - учителката ни по история на изкуството Мис П., беше приключила в Брюксел, а не в София. Така, учехме и се възхищавахме на Брьогел, Снайдерс (ох, по какъв начин обичаше тя Халс и фламандското изкуство), Рубенс и Рембранд, а не на соц. натурализъм и партизански композиции.
Там се научихме да не се съобразяваме с реда, с наложената шаячна " истина ".
Така се научихме - да им пречим и да ги нервираме...
И ще продължаваме да го вършим, за смут на " гюм " патриотите. "
Ето я обявата му без редакторска интервенция:
" Едни мнения на мои съученици от Художествената гимназия за Сценични Кадри, Пловдив, провокира водопад от мисли и чувства;
Мартина Балева повдигна тезата, че тогава, в Сценични фрагменти се е зародило нещо, в дълбините, в " подлеза ", което въздейства върху изкуството (не единствено на България) през днешния ден.
Тя загатва имената на Мина Милева , Юли Таков, Галина Лардева, аз прибавям Иван Костолов, Алекс Маринов, Димитър Хинков ...и още доста други.
Общото сред нас е, че съвсем всички творим на открито. И освен творим, само че и се устояваме от творчеството си. Но има нещо, което ни свързва още по-силно.
Всички ние, в избран миг, сме нападани, обругавани, " патриотично канселирани " (да, в България може да се вкара термина natio cancel), от Президентската Институция, от Министри на Културата, от Народни и евро депутати, съветници от Наци Партии, от Председатели на Народното Събрание, от държавни медии и псевдо публицисти, на хранилка на Московската майка свиня, от всевъзможни наследници на чичаците с кафеви панталони и ризи с къси ръкави на цветчета.
Примерите са десетки. Скандалите, свързани с лъжите, офанзивите и клеветите против нас - също. Всички, до един - непровокирани с нищо. Ние просто се опитваме да приказваме и търсим истината, да задаваме въпроси, да творим свободно. Да вършим изкуството, което ни харесва. И не влизаме в схеми, и патриотарски дискурс.
" Това като че ли беше зародиша на художествената сцена, по-късно институционализирана като Баня старинна. " писа Мартина.
През 80те, карето сред Баня Старинна, Сградата на учебното заведение (семинарията) и Капана, беше нашето място на Свободата.
Пиехме кафе в " Кокиче ", в подлеза, или в " Капучиното ". Купувахме си ЛИК, Култура, говорехме за изкуство, непрекъснато. Имахме шанса наши учители да бъдат неконвенционални, неконюнктурни и безусловно вдъхновяващи актьори като Bendji Албена Михайлова , Лина Маджарова, Моника Робенска, Бисер Михайлов, Анастас Константинов, поетесата Вангелия Атанасова и доста значимо - учителката ни по история на изкуството Мис П., беше приключила в Брюксел, а не в София. Така, учехме и се възхищавахме на Брьогел, Снайдерс (ох, по какъв начин обичаше тя Халс и фламандското изкуство), Рубенс и Рембранд, а не на соц. натурализъм и партизански композиции.
Там се научихме да не се съобразяваме с реда, с наложената шаячна " истина ".
Така се научихме - да им пречим и да ги нервираме...
И ще продължаваме да го вършим, за смут на " гюм " патриотите. "
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ