Поля Иванова, майка на вече трикратния световен шампион и актуален

Поля Иванова , майка на към този момент трикратния международен първенец и настоящ олимпийски отличник във повдигането на тежести в особено изявление пред " Фокус ". 

Здравейте, г-жо Иванова, честито за следващата купа на Карлос – трета международна купа в трета друга категория при мъжете!

- Да, благодаря от сърце.

Този път обаче някак нещата не бяха толкоз сигурни. Какво беше възприятието у вас след първото придвижване, в което мегазвездата ни зае четвъртото място?

- Ами аз в никакъв случай не съм се съмнявала, че той ще направи всичко належащо. Той самият е казвал доста пъти в изявленията и преди този момент, и по време на престоя в Норвегия, че колкото му би трябвало, толкоз ще тласне. Аз, познавайки неговия темперамент, просто бях сигурна, даже иранецът да беше си вдигнал тежестите, Карлос щеше да вдигне доста повече и да ги тласне. Аз бях уверена в това. Изобщо не съм изгубила религия, нямах никакво подозрение, че безусловно той ще бъде международен първенец с връх. Защото и това би трябвало да се означи, че в жанр " “ си направи върха.

Той дори, да ви поправя, сътвори два върха: единият е международен - в изтласкването, а другият е европейски - в дуела.

- Да.

Иначе хората, които следим този спорт, не трепнахме, тъй като знаем на какво е кадърен, в изтласкването изключително.

- Така е.

Къде гледахте надпреварата и с кого?

- Вкъщи. Винаги когато не съм на самото съревнование, избирам да сме единствено фамилно, да няма странични фактори, които да ни разсейват. Просто всяко съревнование е все по-разпалващо. И това беше доста, доста, доста впечатляващо съревнование с конкуренция. Карлос, апропо, обича конкуренцията, сякаш не му е хубаво по този начин елементарно да побеждава, обича да има борба, да има състезание. Такъв му е характерът.

Имате ли някакви ритуали преди да седнете да го гледате или нещо забавно към негово съревнование, когато сядате да гледате?

- Не, ритуали нямаме. Чакаме с неспокойствие. Аз по принцип денем си намирам всякаква работа, разпръсквам се и с неспокойствие чакаме момента да пристигна и да седнем.

Броите, часовете и минутите, нали?

- Броим секундите, да.

Това ли беше най-тежкото съревнование на сина ви, което сте гледали досега?

- Ами за мен всяко едно съревнование е вълнуващо. Дори държавните, даже купите на Милен Добрев. Просто аз си изживявам тия неща. Знам за него какъв брой е значимо да победи и той самият за мен е значимо той да е задоволен, както сподели. Защото той споделя, дава обещания и просто ги извършва като един същински мъж. И по този начин. Аз знам, че всеки един пропуснат опит би го разочаровал и всяка победа би го удовлетворила.

А като майка, коя купа досега изстрадахте с него най-вече? Коя купа от всички?

- За мен най-скъпият орден, то нямаше купа тогава, за мен персонално най-скъпият орден беше в Колумбия на изтласкването, когато тогава хвана нула на изхвърлянето по обясними аргументи, те бяха доста факторите. И когато направи връх и взе златния орден, за мен това е най-изстраданият орден, най-скъпата платена цена.

Това е когато схваща, че треньорът му е умрял?

- Когато умря треньорът му, една седмица по-късно. Той беше и на самото заравяне и нямаше въобще време даже да си разреши да страда. За мен това беше най-тежкият му интервал и най-скъпият орден, най-ценният.

Чухте ли с него към този момент и какво ви сподели той след форума във Фьорде?

- След всяко съревнование сферата на въздействие се усилва, почитателите. Оставям го в действителност и го споделям с целия български народ, освен българи, те го обожават към този момент от целия свят и му симпатизират. И изчаквам когато той има свободно време, а той съвсем към този момент няма такова, той да ми се обади. Преди надпреварата се чухме, писахме си дори минути преди този момент, само че очаквам той да се освободи и да ми се обади.

Какво си казахте преди надпреварата?

- Аз бях сигурна, че той ще вземе купата, каквото и да му коства. Преди това искахме да гледаме самото съревнование, тъй като знаехме, че ще е доста оспорвано и че ще има борба, че ще има преследване, и просто чакахме да се развие. Нямах подозрения, изключително след първия опит на изхвърлянето аз бях спокойна.

На 21 години Карлос изравни митове на българските и международни щанги, като Атанас Киров, Антон Коджабашев, Асен Златев, Благой Благоев, Александър Върбанов, Михаил Петров, Севдалин Маринов, Нено Терзийски, Николай Пешалов, Йото Йотов и Златан Ванев. Той е в тази превъзходна 12-торка на нашите тежкоатлети, които имат най-малко 3 международни трофеи. Докъде може да стигне съгласно вас?

- Аз доста одобрявам фразата: Само небето е предел. И по този начин мисля, че ще продължи. Той самият не си поставя предел и желае да пораства. Това е. Той желае да се развива, той не желае да остане в зона на комфорт, където виждаме всички, че той усилва. Екипът му желае да пораства, желае да се построява, желае да надгражда. Просто единствено небето е предел.  

Янко Русев има 5 международни трофеи, като е на върха на българските щанги във връзка с международни шампионати. А Карлос гони върховете на всички места, даже разяснява, че желае да стане първият щангист с 4 олимпийски трофеи. Има ли късмет подред вас да стигне до това нечувано досега достижение?

- Ами да, има, и то голям късмет. Господ здраве да му дава, желанието му се разпалва. Неистина, този блян, този порив, който има, хъс, мотивация. Изобщо, аз не виждам да угасва или да стопира в даден миг. Той пораства непрекъснато. Огънят сякаш се разпалва още повече и има още повече жадност. Наистина, още като се върна от Олимпиадата, той сподели, че желае да стане легенда. А с цел да станеш легенда, има да вървиш още доста дълъг път.  

Как го изпратихте за Норвегия и имаше ли недоволства той преди форума?

- Беше в доста добра форма. Всички бяхме спокойни, всичко беше наред. Аз не съумях да отида на летището, полетът беше доста рано и тъкмо тогава бяха паднали превалявания, снегове, бяха затворили пътища. Но се чухме, писахме си и имаше хора от фамилията, които го изпратиха с пожелания за триумф и да се върне с купа.

И той го направи.

- И той го направи, да.

За край имате ли още нещо какво да добавите, в случай че не, пожелайте нещо на нашите слушатели.

- Искам да кажа, че той в действителност преподава, както се показаха и публицисти. Но той освен преподава самия спорт в придвижванията, в метода, по който го прави, а той разсънва духа на българина. Това, че ние, българите, сме мощен народ, че ние, българите, можем, че ние, българите, сме непобедими и сякаш сплотява нацията ни. И освен той, видяхме и волейболистите – толкоз златни деца. Аз няма да ги изреждам, тъй като ще пропусна някой, само че новото потомство, което идва в действителност, сякаш се възражда, възкръсва българският дух. И посланието неговото от това съревнование е тъкмо това – в никакъв случай не се предавай. И вярата, просто ние в действителност сме един народ с огромна религия и просто би трябвало да се обърнем към нашите полезности, към нашата история и просто да си напомним кои сме ние. Това е.

Благодаря ви доста, г-жо Иванова, за това изявление.

- И аз ви благодаря.

Пожелаваме доста здраве на вас, на цялото семейство и на Карлос и го чакаме онлайн в Радио " Фокус “.

- Благодаря, беше наслаждение за мен.