Ето каква е основната причина за смъртността в България
Основната причина за смъртността в България не престават да бъдат болесттите на сърдечно-съдовата система, които обуславят 61.1% от всички случаи, следвани от онкологични болести, които възлизат на 16.5%. Болестите на дихателната система също са значим фактор за смъртността, заемащи 4.9%.
През 2023 година коронавирусът към този момент е на девето място измежду аргументите за гибел, като съставлява 1.0% от всички случаи. Това е открито в Годишния отчет за положението на здравето на жителите за миналата година, който бе утвърден от Министерския съвет.
Докладът демонстрира, че през 2023 година се следи малко нарастване на раждаемостта, като броят на новородените деца доближава 57 478, което е с 1% (561) повече спрямо миналата година. Коефициентът на раждаемост също е повишен до 8.9 на 1 000 души, което надвишава междинното равнище за Европейски Съюз от 8.2 на 1 000 души. Средната дълготрайност на живота в България стартира да се усилва и към този момент доближава 73.5 години, само че към момента остава доста по-ниска от междинната за Европейския съюз (81.5 години).
Въпреки следеното понижение на коефициента на смъртност през 2023 година (15.7 на 1 000 души спрямо 18.4 на 1 000 през 2022 г.), България към момента има най-високата смъртност в Европейския съюз. Причината за намаляването на смъртността се свързва с намаляването на резултатите от COVID-19. Детската смъртност остава на съвсем същото равнище като през 2022 година (4.9 на 1 000 живородени), само че продължава да бъде по-висока от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 3.2 на 1 000 деца. Расте наклонността за понижаване на детската и майчината смъртност.
Що се отнася до заболеваемостта, през 2023 година тя остава на относително постоянни равнища спрямо предходните години, като най-често диагностицираните злокачествени новообразувания са рак на млечната жлеза при дамите, рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи. През последните години има и удивително понижение на заболеваемостта от туберкулоза, като през 2023 година този индикатор е 13.5 на 100 000 души, спрямо 39.1 на 100 000 през 2006 година
Основните аргументи за хоспитализация през 2023 година са заболявания на сърдечно-съдовата система (10.0%), болести на храносмилателната система (7.7%) и контузии, отравяния и последици от външни аргументи (6.8%), които сплотяват към 57.9% от всички хоспитализации.
Докладът също по този начин проучва напъните за отбрана на публичното здраве, като осъществяването на имунизационния календар, ограниченията за здравен надзор и разнообразни стратегии в тази област. Рисковите фактори, свързани със здравословния метод на живот, като тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и липса на физическа интензивност, остават съществени фактори за високата заболеваемост и смъртност от хронични незаразни заболявания.
Въпреки позитивните резултати и напъните за възстановяване на публичното здраве, общото положение на здравето на българските жители към момента не доближава равнищата, следени в други европейски страни. Хроничните незаразни болести остават главен проблем, който води до висока смъртност и понижена продуктивност.
През 2023 година коронавирусът към този момент е на девето място измежду аргументите за гибел, като съставлява 1.0% от всички случаи. Това е открито в Годишния отчет за положението на здравето на жителите за миналата година, който бе утвърден от Министерския съвет.
Докладът демонстрира, че през 2023 година се следи малко нарастване на раждаемостта, като броят на новородените деца доближава 57 478, което е с 1% (561) повече спрямо миналата година. Коефициентът на раждаемост също е повишен до 8.9 на 1 000 души, което надвишава междинното равнище за Европейски Съюз от 8.2 на 1 000 души. Средната дълготрайност на живота в България стартира да се усилва и към този момент доближава 73.5 години, само че към момента остава доста по-ниска от междинната за Европейския съюз (81.5 години).
Въпреки следеното понижение на коефициента на смъртност през 2023 година (15.7 на 1 000 души спрямо 18.4 на 1 000 през 2022 г.), България към момента има най-високата смъртност в Европейския съюз. Причината за намаляването на смъртността се свързва с намаляването на резултатите от COVID-19. Детската смъртност остава на съвсем същото равнище като през 2022 година (4.9 на 1 000 живородени), само че продължава да бъде по-висока от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 3.2 на 1 000 деца. Расте наклонността за понижаване на детската и майчината смъртност.
Що се отнася до заболеваемостта, през 2023 година тя остава на относително постоянни равнища спрямо предходните години, като най-често диагностицираните злокачествени новообразувания са рак на млечната жлеза при дамите, рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи. През последните години има и удивително понижение на заболеваемостта от туберкулоза, като през 2023 година този индикатор е 13.5 на 100 000 души, спрямо 39.1 на 100 000 през 2006 година
Основните аргументи за хоспитализация през 2023 година са заболявания на сърдечно-съдовата система (10.0%), болести на храносмилателната система (7.7%) и контузии, отравяния и последици от външни аргументи (6.8%), които сплотяват към 57.9% от всички хоспитализации.
Докладът също по този начин проучва напъните за отбрана на публичното здраве, като осъществяването на имунизационния календар, ограниченията за здравен надзор и разнообразни стратегии в тази област. Рисковите фактори, свързани със здравословния метод на живот, като тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и липса на физическа интензивност, остават съществени фактори за високата заболеваемост и смъртност от хронични незаразни заболявания.
Въпреки позитивните резултати и напъните за възстановяване на публичното здраве, общото положение на здравето на българските жители към момента не доближава равнищата, следени в други европейски страни. Хроничните незаразни болести остават главен проблем, който води до висока смъртност и понижена продуктивност.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ