Уникална великденска традиция се спазва строго от векове в Сланотрън
Тази традиция е съхранена и защитавана повече от век. Преди това пред дверите на селския храм " Успение Богородично " пред стотици хора се разиграва театрално зрелище " Ваденето на Христос от гроба ". Уникалната великденска традиция се съблюдава строго на Разпети петък от епохи във видинското село Сланотрън.
Късно вечерта на Разпети петък пред 100-годишната селска черква " Успение Богородично " се стичат стотици хора. Всяка година на този ден пред дверите на църквата " изваждат Христос от гроба ". Представлението стартира по мрачно. В изкопан " гроб " в двора на църквата се спуска огромната Исусова икона - двулицево платно, на което Исус Христос е изобразен в човешки пердах. Гробът се пази от двама стражи - римски войни, споделя традицията етнографът от РИМ-Видин Десислава Божидарова. Сланотрънският непокътнат обред, пресъздаващ Възкресението Христово, е неповторим и не е известно сходен обред да се извършва на друго място в България, добави тя.
И тази година на Разпети петък ритуалът ще събере стотици хора. Никой не знае кому е хрумнало да трансформира в нещо като театрално зрелище тайнството на Възкресението, само че то притегля на този ден хората. Нищо от библейската алегория не е забравено: гробът се пази от двама римски боеца с копия, както е било по времето на Пилат Понтийски. В петък, малко преди среднощ, иззад църквата излизат две ангелчета с факли в ръце и се доближават до гроба. В този миг иконата, която е завързана с въже на макара над гроба, стартира постепенно да се повдига и излиза над земята. Така алегорично се онагледява Възкресението Христово. Покосени от светлината и силата Божия, двамата пазачи, които символизират юдеите, падат на земята и след това изчезват. Дворът пред църквата се осветява. Край красивата икона остават единствено двете ангелчета, а светлината е знак за започване на църковната работа. Тогава се осветява и дворът, а множеството влиза в храма за началото на църковната литургия. В храма в Сланотрън се пази и неповторима плащеница, с която се обикаля църквата на Разпети петък. Много остаряла, ушита със сърмени конци тя е измежду най-старата непокътната до през днешния ден църковна утвар на територията на Видинската епархия.
Църквата " Успение Богородично " е издигната на най-високото място в с. Сланотрън. Впечатляваща е като градеж и внушаваща поклонение пред православната Христова религия. Осветена е през 1906 година, още преди да е била довършена до дъно. Църквата е зографисана 3 години по-късно. Строежът също има своята необикновена история. Започнат е през 1857 година Тогава са положени основите и са вдигнати част от стените - към метър-два над земята. В тях са вградени камъните от паметниците в остарялото гробище, което се намирало на това място. Останалият камък е докаран от кариерите край Флорентин и Ново село. Мястото, откъдето е изкопана глината за тухлите и в този момент се знае. То е дарено от Митран, тукашен гражданин. Първият духовник, при който е почнал в действителност градежът се казвал поп Станко Павлов. Средствата за храма са дарения от локалните поданици, хора от прилежащите села и от румънското село Мъглъвит, от отсрещния бряг на реката. Събирал ги човек, за който до неотдавна локалните поданици говорели като за " Човекът в черно ".
Според старите хора в Сланотрън решението за построяването на храма е взето през далечната 1830 година. В ония години сланотрънчани ходили да се черкуват в прилежащото село Кошава. Един ден, връщайки се от там, създали обща трапеза. Тогава индивидът, облечен в черни облекла, станал и споделил: " Братя, докога ще вървим по непознати порти, няма ли да си създадем и ние черква? " Името на този човек е открито неотдавна и напълно инцидентно. В крепостния акт от 1898 година, открит в разпиления списък на балкона на църквата, като първи църковен настоятел е записан Флоро Войнов, индивидът в черно, който донасял парите от Румъния и прилежащите села. В архива е открит и формалният контракт, подписан сред църковното настоятелство и художникът Милети - македонец, преселил се в гр. Лом. Той е изографисал от вътрешната страна църквата за 3 години против сумата от 9000 лв..
Друг забавен бит означават във видинското Ново село - на втория ден от Великден от епохи честват обичая " По кръсти ". За този стародавен бит споделя Светлана Бондова, от локалното читалище, която е измежду тези, които го съхраняват в годините и предават на поколенията. В " Историята на Ново село " учителят Ангел Денков написа, че след църковната работа хората излизали отпред с хоругвите, обикаляли три пъти черквата и се отправяли на обиколка по оброчните кръстове в землището на селото, изяснява Бондова. Започвали от изток, където в края на дунавското село имало два оброчни кръста, отдадени на Възкресението Христово и завършвали на брега на река Дунав, където още веднъж се отслужвал водосвет и хоругвите се потапяли във водата. Този бит не е преустановяван от своето основаване.
Църковната работа стартира в огромната черква " Успение Богородично " в Ново село, което е и център на едноименната дунавска община. Отслужва се Божествена света Литургия, която по традиция се води от видинския митрополит, в съслужие с архиереи. Началото на обичайния бит " По кръсти " незабавно след службата се възвестява от празничния звън на църковните камбани. Балейската духова музика засвирва и се извива огромно хоро за здраве. След това църковно шествие, отпред с хоругвите, водено от свещеници, поема по обичайния път към оброчните кръстове. Хората ги следват, и се поздравяват с " Христос Воскресе "!
Късно вечерта на Разпети петък пред 100-годишната селска черква " Успение Богородично " се стичат стотици хора. Всяка година на този ден пред дверите на църквата " изваждат Христос от гроба ". Представлението стартира по мрачно. В изкопан " гроб " в двора на църквата се спуска огромната Исусова икона - двулицево платно, на което Исус Христос е изобразен в човешки пердах. Гробът се пази от двама стражи - римски войни, споделя традицията етнографът от РИМ-Видин Десислава Божидарова. Сланотрънският непокътнат обред, пресъздаващ Възкресението Христово, е неповторим и не е известно сходен обред да се извършва на друго място в България, добави тя.
И тази година на Разпети петък ритуалът ще събере стотици хора. Никой не знае кому е хрумнало да трансформира в нещо като театрално зрелище тайнството на Възкресението, само че то притегля на този ден хората. Нищо от библейската алегория не е забравено: гробът се пази от двама римски боеца с копия, както е било по времето на Пилат Понтийски. В петък, малко преди среднощ, иззад църквата излизат две ангелчета с факли в ръце и се доближават до гроба. В този миг иконата, която е завързана с въже на макара над гроба, стартира постепенно да се повдига и излиза над земята. Така алегорично се онагледява Възкресението Христово. Покосени от светлината и силата Божия, двамата пазачи, които символизират юдеите, падат на земята и след това изчезват. Дворът пред църквата се осветява. Край красивата икона остават единствено двете ангелчета, а светлината е знак за започване на църковната работа. Тогава се осветява и дворът, а множеството влиза в храма за началото на църковната литургия. В храма в Сланотрън се пази и неповторима плащеница, с която се обикаля църквата на Разпети петък. Много остаряла, ушита със сърмени конци тя е измежду най-старата непокътната до през днешния ден църковна утвар на територията на Видинската епархия.
Църквата " Успение Богородично " е издигната на най-високото място в с. Сланотрън. Впечатляваща е като градеж и внушаваща поклонение пред православната Христова религия. Осветена е през 1906 година, още преди да е била довършена до дъно. Църквата е зографисана 3 години по-късно. Строежът също има своята необикновена история. Започнат е през 1857 година Тогава са положени основите и са вдигнати част от стените - към метър-два над земята. В тях са вградени камъните от паметниците в остарялото гробище, което се намирало на това място. Останалият камък е докаран от кариерите край Флорентин и Ново село. Мястото, откъдето е изкопана глината за тухлите и в този момент се знае. То е дарено от Митран, тукашен гражданин. Първият духовник, при който е почнал в действителност градежът се казвал поп Станко Павлов. Средствата за храма са дарения от локалните поданици, хора от прилежащите села и от румънското село Мъглъвит, от отсрещния бряг на реката. Събирал ги човек, за който до неотдавна локалните поданици говорели като за " Човекът в черно ".
Според старите хора в Сланотрън решението за построяването на храма е взето през далечната 1830 година. В ония години сланотрънчани ходили да се черкуват в прилежащото село Кошава. Един ден, връщайки се от там, създали обща трапеза. Тогава индивидът, облечен в черни облекла, станал и споделил: " Братя, докога ще вървим по непознати порти, няма ли да си създадем и ние черква? " Името на този човек е открито неотдавна и напълно инцидентно. В крепостния акт от 1898 година, открит в разпиления списък на балкона на църквата, като първи църковен настоятел е записан Флоро Войнов, индивидът в черно, който донасял парите от Румъния и прилежащите села. В архива е открит и формалният контракт, подписан сред църковното настоятелство и художникът Милети - македонец, преселил се в гр. Лом. Той е изографисал от вътрешната страна църквата за 3 години против сумата от 9000 лв..
Друг забавен бит означават във видинското Ново село - на втория ден от Великден от епохи честват обичая " По кръсти ". За този стародавен бит споделя Светлана Бондова, от локалното читалище, която е измежду тези, които го съхраняват в годините и предават на поколенията. В " Историята на Ново село " учителят Ангел Денков написа, че след църковната работа хората излизали отпред с хоругвите, обикаляли три пъти черквата и се отправяли на обиколка по оброчните кръстове в землището на селото, изяснява Бондова. Започвали от изток, където в края на дунавското село имало два оброчни кръста, отдадени на Възкресението Христово и завършвали на брега на река Дунав, където още веднъж се отслужвал водосвет и хоругвите се потапяли във водата. Този бит не е преустановяван от своето основаване.
Църковната работа стартира в огромната черква " Успение Богородично " в Ново село, което е и център на едноименната дунавска община. Отслужва се Божествена света Литургия, която по традиция се води от видинския митрополит, в съслужие с архиереи. Началото на обичайния бит " По кръсти " незабавно след службата се възвестява от празничния звън на църковните камбани. Балейската духова музика засвирва и се извива огромно хоро за здраве. След това църковно шествие, отпред с хоругвите, водено от свещеници, поема по обичайния път към оброчните кръстове. Хората ги следват, и се поздравяват с " Христос Воскресе "!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ