Тази седмица светът отбеляза международния ден за борба с насилието

Тази седмица светът означи интернационалния ден за битка с насилието над дами. В България го отбелязахме - с митинг и с следващото ликвидиране на млада жена, пребита до гибел.

Детелина е жертва на домашно принуждение

„ Моята история е като множеството истории. Живях си, само че съм имала доста неприятни случки с моето семейство, които са оставали белег в мен. Конкретната обстановка, която провокира това аз да спра да поддържам връзка с родителите ми, е, че мъжът на майка ми ме удари и стартира да ме заплашва, че ще ми избие зъбите. Основната част от насилието беше психическо, само че това беше в действителност доста, доста последна, грозна обстановка, която просто за мен мина границите на търпимото и на това, което аз мога да извиня ", споделя Детелина.

Снимка: bTV
И тогава тя взема решение да напусне родния си дом и да стартира да оказва помощ на хора в нейната обстановка.

" Просто си представях по какъв начин заставам пред всички тези хора, просто изтръпвах от боязън. Не желаех въобще никой да схваща, че аз съм претърпяла това, че аз имам такава история, въобще да ме слуша какво приказвам, само че взех решение, че няма по какъв начин да споделям на хората: Говорете, бъдете мощни, борете се, а аз самата да мълча и нищо да не споделям. И просто го усетих, че би трябвало да се случи ", съобщи Детелина.

Снимка: bTV

Много постоянно като приказваме за домашно принуждение, забравяме, че с изключение на дамите, жертви са и децата.

" Училище, другите институции те не са готови за оправянето с този проблем. Аз нямах към кого да се обърна. Не знаех накъде да отида, само че в последна сметка значително поради това, че имах вяра, че мога да направя нещо от това, което съм претърпяла, продължих напред ", споделя жертвата на домашно принуждение.

Снимка: bTV

А то стартира доста преди първия пестник:

" Особено в случай че са фамилни връзки, доста мъчно, тъй като това е единствената обстановка, която човек познава. Той не може да го съпостави с нещо друго, само че постоянно е значимо да се гледа вътрешното чувство, тъй като тези обстановки те карат да променяш метода, по който гледаш на света. Много е значимо човек в действителност да се замисля. Аз в сигурност ли съм тук, мога ли да изразя своето мнение, мога ли да последвам фантазиите си, мога ли да бъда напълно себе си, мога ли да поддържам връзка с приятелите си. "

Снимка: bTV

Детелина към този момент е в сигурност и подрежда новия си живот - без принуждение. Казва, че с цел да се оправят дами, изпаднали в сходна обстановка, им е нужна финансова, юридическа и психическа помощ. Но главното е да не търсим виновността в дамите, а в техните насилници.

„ Защото постоянно се търси сметка на дамите, а не на мъжете. Винаги им се търси сметка те за какво седят, за какво са там, какво вършат те, за какво не са говорили, за какво са говорили, за какво са излезли по този начин, за какво не са излезли по този начин. Никога не питаме мъжа, агресора без значение дали е мъж, или какъвто и да е пол, за какво ти направи това, за какво ти се чувстваш толкоз удобно, за какво мислиш, че имаш правото да удариш някого, да заплашваш някого, да изнасилваш. Защо ти въобще го правиш това ", разяснява Детелина.

Като човек избягал от насилието, тя има апел към тези, които не събират храброст да си тръгнат:

" И да мълча и да не мълча отново ще ме е боязън, в случай че изляза и приказвам, в случай че направя всичко допустимо да реализира това, което считам за значимо и скъпо, най-малко знам, че този боязън си коства. Защото другояче са просто окови, които не ти разрешават да мръднеш. "