ИПИ: Прокурорски рахат за наша сметка
Тази седмица прокуратурата още веднъж показва, че някои нейни представители или имат потребност от освежаване на правните си познания (което пък би повдигнало въпроса за качеството на юридическото обучение, състезанията, провеждани от Висш съдебен съвет и образованието в НИП), или би трябвало да обяснят чии ползи обслужват. Защото оказаната непозволена интервенция в работата на Конституционния съд по делото за " ĸacиpaнe “ на изборите за 51-o Hapoднo заседание и подриването на независимостта на съдиите съставлява брутално превишаване на прокурорски пълномощия. Това се споделя в седмичния бюлетин на икономистите от ИПИ.
Държавното обвиняване се радва на цялостна безотговорност за сходна невиждана корист с власт, както апропо и за цялостния провал в преследването на корупцията по високите етажи на властта, само че по тази причина пък ни излиза скъпо. Непропорционално скъпо – по отношение на останалите страни членки на Европейския съюз (ЕС), само че и в известна степен и по отношение на съда.
Както вече писахме, съгласно последните данни на Европейската комисия за резултатност на правораздаването (CEPEJ) за пръв път в България разноските на правосъдната власт в номинално изражение (в евро приблизително на човек от населението) настигат европейската медиана. Когато разноските за правосъдие се прегледат поотделно за съдилищата и за прокуратурата излиза наяве, че средствата, отделяни за прокуратурата в действителност са не просто над европейската медиана, а са два пъти повече от нея, до момента в който тези за съдилища остават под нея.
Когато ги разгледаме като дял от Брутният вътрешен продукт, България заема второ място в Европейски Съюз по бюджетни разноски за прокуратурата – след Кипър. Първенството на Кипър обаче е оригиналност и се случва за първи път от 2014 година Иначе българската прокуратура е обичаен рекордьор по разноски като дял от Брутният вътрешен продукт от 2014 година (вероятно и от по-рано, само че данни за предишен интервал липсват). По отношение на разноските за съдилищата (като дял от БВП), България е втора след Полша за 2022 година През 2020 година страната ни е четвърта след Словения, Полша и Хърватска, през 2018 година – трета след Словения и Хърватска, през 2016 година – пета след Словения, Хърватска, Унгария и Полша, 2014 година – четвърта след Словения, Хърватска и Полша. Т.е. прокуратурата играе значима роля в това България да е обичаен отличник в Европейски Съюз по разноски за правораздаване като дял от Брутният вътрешен продукт.
Една от аргументите за това е раздутият и високоплатен щат както на съдии, прокурори, следователи, по този начин и на съответната администрация и помощници. Броят им необяснимо пораства, макар намаляването както на популацията, по този начин и натовареността на органите на правосъдната власт.
Според последните данни на CEPEJ (отнасящи се за 2022 г.), междинният брой прокурори на 100 000 души население в България надвишава европейската медиана над два пъти, а администрацията, която ги подкрепя – над три пъти. При следене на наклонността в това отношение през годините се вижда, че разликата с медианата последователно и стабилно пораства. Всъщност след Латвия през 2022 година страната ни е с максимален брой прокурори по отношение на популацията в Европейски Съюз. Така от трето място през 2020 година, България към този момент е на второ и то с доста близки стойности с първенеца. А във връзка с администрацията в прокуратурата сме първи и то освен в Европейски Съюз, само че измежду всички страни членки на Съвета на Европа.
Когато става дума за съдилищата не сме чак такива " отличници “ – междинният брой съдии на 100 000 души е съвсем два пъти над европейската медиана, до момента в който разликата при администрацията по отношение на медианата не доближава два пъти. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души след Словения, Хърватска, Гърция и Люксембург, по този начин и във връзка с правосъдната администрация – след Испания, Полша, Хърватска и Словения. Т.е. прокуратурата е свръх обезпечена – надалеч по-обезпечена от съдилищата с административен личен състав и относително по-обезпечена с прокурори. Изглежда, че назначението на родственици в администрацията на прокуратурата е по-лесно.
Резултатите от нейната работа обаче не просто не дават отговор на по този начин основаните ѝ удобни, дори охолни условия за ефикасна битка с престъпността, а назад – основават чувство за оскъдност поради неналичието на влезнали в действие присъди за корупционни закононарушения, осъществявани от представители на властта и желанието на някои прокурори да се присламчват към " фамилии “, които поддържат рентабилен бизнес. Известно диференцирано отнасяне сред прокуратурата и съда във връзка с бюджета може би не е лишено от логичност заради няколко аргументи:
– последните промени в Глава шеста " Съдебна власт “ на Конституцията, по силата на които наредбата на член 117, алинея 2 бе променена и допълнена, по този начин щото експлицитно да съобщи, че " Съдебната власт е самостоятелна и неин главен притежател е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на правосъдната власт “;
– самостоятелност на съда и самостоятелност на прокуратурата – другите функции, които съдията и прокурорът имат – както в правосъдната власт, по този начин и в обществото – обуславят и разнообразни вероятности към тяхната институционална и функционална самостоятелност. Докато за съдиите независимостта има безспорна стойност, при прокурорите тя не е толкоз безапелационна, защото може да има йерархичен надзор върху решенията и активността на прокурорите. Както Венецианската комисия към този момент е отбелязвала, в това число особено във връзка българския подтекст, във връзка с прокурорите би трябвало се приказва по-скоро за самостоятелност, а не за самостоятелност.
В България прокуратурата постоянно се прикрива зад правилото на правосъдната самостоятелност – прерогатив, който действително не има, само че от който се възползва. Това ѝ разрешава да изисква и усвоява обилни и непрекъснато възходящи запаси, без да предстои на задоволително непоколебим надзор или изобщо на надзор. В резултат на това тя генерира голословно високи разноски, които не наподобяват оправдани или дейно разпределени. Именно заради тази липса на отчетност и бистрота има съществени учредения бюджетът на прокуратурата да бъде подложен на засилен парламентарен и публичен надзор, с цел да се подсигурява по-ефективно и отговорно ръководство на обществените средства.
Свръхфинансирането на прокуратурата не води до нараснала успеваемост, а в противен случай – ускорява чувството за безотговорност и липса на отчетност. Данните демонстрират, че вместо да бъде поръчител за съблюдаване на законността, тя постоянно работи като конструкция сама за себе си, със свои лични ползи, предпазени от великодушното държавно финансиране.
Държавното обвиняване се радва на цялостна безотговорност за сходна невиждана корист с власт, както апропо и за цялостния провал в преследването на корупцията по високите етажи на властта, само че по тази причина пък ни излиза скъпо. Непропорционално скъпо – по отношение на останалите страни членки на Европейския съюз (ЕС), само че и в известна степен и по отношение на съда.
Както вече писахме, съгласно последните данни на Европейската комисия за резултатност на правораздаването (CEPEJ) за пръв път в България разноските на правосъдната власт в номинално изражение (в евро приблизително на човек от населението) настигат европейската медиана. Когато разноските за правосъдие се прегледат поотделно за съдилищата и за прокуратурата излиза наяве, че средствата, отделяни за прокуратурата в действителност са не просто над европейската медиана, а са два пъти повече от нея, до момента в който тези за съдилища остават под нея.
Когато ги разгледаме като дял от Брутният вътрешен продукт, България заема второ място в Европейски Съюз по бюджетни разноски за прокуратурата – след Кипър. Първенството на Кипър обаче е оригиналност и се случва за първи път от 2014 година Иначе българската прокуратура е обичаен рекордьор по разноски като дял от Брутният вътрешен продукт от 2014 година (вероятно и от по-рано, само че данни за предишен интервал липсват). По отношение на разноските за съдилищата (като дял от БВП), България е втора след Полша за 2022 година През 2020 година страната ни е четвърта след Словения, Полша и Хърватска, през 2018 година – трета след Словения и Хърватска, през 2016 година – пета след Словения, Хърватска, Унгария и Полша, 2014 година – четвърта след Словения, Хърватска и Полша. Т.е. прокуратурата играе значима роля в това България да е обичаен отличник в Европейски Съюз по разноски за правораздаване като дял от Брутният вътрешен продукт.
Една от аргументите за това е раздутият и високоплатен щат както на съдии, прокурори, следователи, по този начин и на съответната администрация и помощници. Броят им необяснимо пораства, макар намаляването както на популацията, по този начин и натовареността на органите на правосъдната власт.
Според последните данни на CEPEJ (отнасящи се за 2022 г.), междинният брой прокурори на 100 000 души население в България надвишава европейската медиана над два пъти, а администрацията, която ги подкрепя – над три пъти. При следене на наклонността в това отношение през годините се вижда, че разликата с медианата последователно и стабилно пораства. Всъщност след Латвия през 2022 година страната ни е с максимален брой прокурори по отношение на популацията в Европейски Съюз. Така от трето място през 2020 година, България към този момент е на второ и то с доста близки стойности с първенеца. А във връзка с администрацията в прокуратурата сме първи и то освен в Европейски Съюз, само че измежду всички страни членки на Съвета на Европа.
Когато става дума за съдилищата не сме чак такива " отличници “ – междинният брой съдии на 100 000 души е съвсем два пъти над европейската медиана, до момента в който разликата при администрацията по отношение на медианата не доближава два пъти. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души след Словения, Хърватска, Гърция и Люксембург, по този начин и във връзка с правосъдната администрация – след Испания, Полша, Хърватска и Словения. Т.е. прокуратурата е свръх обезпечена – надалеч по-обезпечена от съдилищата с административен личен състав и относително по-обезпечена с прокурори. Изглежда, че назначението на родственици в администрацията на прокуратурата е по-лесно.
Резултатите от нейната работа обаче не просто не дават отговор на по този начин основаните ѝ удобни, дори охолни условия за ефикасна битка с престъпността, а назад – основават чувство за оскъдност поради неналичието на влезнали в действие присъди за корупционни закононарушения, осъществявани от представители на властта и желанието на някои прокурори да се присламчват към " фамилии “, които поддържат рентабилен бизнес. Известно диференцирано отнасяне сред прокуратурата и съда във връзка с бюджета може би не е лишено от логичност заради няколко аргументи:
– последните промени в Глава шеста " Съдебна власт “ на Конституцията, по силата на които наредбата на член 117, алинея 2 бе променена и допълнена, по този начин щото експлицитно да съобщи, че " Съдебната власт е самостоятелна и неин главен притежател е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на правосъдната власт “;
– самостоятелност на съда и самостоятелност на прокуратурата – другите функции, които съдията и прокурорът имат – както в правосъдната власт, по този начин и в обществото – обуславят и разнообразни вероятности към тяхната институционална и функционална самостоятелност. Докато за съдиите независимостта има безспорна стойност, при прокурорите тя не е толкоз безапелационна, защото може да има йерархичен надзор върху решенията и активността на прокурорите. Както Венецианската комисия към този момент е отбелязвала, в това число особено във връзка българския подтекст, във връзка с прокурорите би трябвало се приказва по-скоро за самостоятелност, а не за самостоятелност.
В България прокуратурата постоянно се прикрива зад правилото на правосъдната самостоятелност – прерогатив, който действително не има, само че от който се възползва. Това ѝ разрешава да изисква и усвоява обилни и непрекъснато възходящи запаси, без да предстои на задоволително непоколебим надзор или изобщо на надзор. В резултат на това тя генерира голословно високи разноски, които не наподобяват оправдани или дейно разпределени. Именно заради тази липса на отчетност и бистрота има съществени учредения бюджетът на прокуратурата да бъде подложен на засилен парламентарен и публичен надзор, с цел да се подсигурява по-ефективно и отговорно ръководство на обществените средства.
Свръхфинансирането на прокуратурата не води до нараснала успеваемост, а в противен случай – ускорява чувството за безотговорност и липса на отчетност. Данните демонстрират, че вместо да бъде поръчител за съблюдаване на законността, тя постоянно работи като конструкция сама за себе си, със свои лични ползи, предпазени от великодушното държавно финансиране.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ