Тази седмица правителството представи мерки за борба с инфлацията и

Тази седмица държавното управление показа ограничения за битка с инфлацията и поскъпващия живот. Според мнозина анализатори тези ограничения няма да намалят инфлацията, а ще я повишат.

Защото изливането на още и още пари в системата значи опазване на равнищата на харчене при повишаване на суровините и превоз на стоките. Ако един резервоар със артикули от Китай се транспортираше за 2 хиляди $ преди Коронавирус рецесията, през днешния ден превозът му доближава 20 хиляди $.

Ние сега, освен в България, купуваме артикули, които се създават с поскъпващи материали, на поскъпващи цени, превозът им е все по-скъп, а търсенето остава високо.

Затворен кръг, който не може да се пресече с изливането на още обезценяващи се пари. Тази политика, която сега България, а и цяла Европа следва, прави цели браншове подвластни и напряко пристрастени към държавната помощ. В резултат на това реализираме резултат, обвързван с краткотрайно поддържане на някакъв баланс с неприятна вероятност.

Баланс, който е толкоз нежен, че ще изисква още и още държавна помощ за всички и когато и да е, на фона на поскъпващ живот и растящо неодобрение.
Представете си го като инфекциозно заболяване, което лекуваме с аналгин. За малко смъкваме температурата, с цел да я вдигнем още веднъж.

Защото купувайки още и още, изливайки още и още пари, цените ще порастват още и още. Системна неточност, която стартира от Съединени американски щати и решението им да наводнят финансовата си система с милиарди, които да раздадат под формата на помощи, при в действителност спряло произвеждане и вериги за доставки по време на „ огромното Коронавирус затваряне “.

На този декор Европа не демонстрира особена креативност по какъв начин може да се оправи с инфлацията, която към този момент надвишава 20% в Естония и е близо 15% в Чехия, България и Полша.

Консуматорската просвета в най-богатият континент ни сложи в обстановка на последна взаимозависимост от китайските фабрики, животът на на ниска цена заем и съветските енергийни доставки. Ако е вярна информацията на организация „ Ройтерс “, че двата най-големи консуматора на съветски газ в Европа – Германия и Италия, са отворили сметки в рубли, с цел да продължат да получават газ, това ще е знак, че политиците в тези страни към този момент признават намерено голямата неточност, позволена от предшествениците им – генерацията на политиците на предишното десетилетие.

Консумирай, купувай и си затваряй очите.

Това има своето пояснение. През последното десетилетие Европа от ден на ден неглижираше своята защита и усилваше зависимостта си от съветския газ. Стигна се до миг, в който Москва, а не Брюксел да взема решение по какъв начин ще се движи промишлеността в една европейска страна и по кое време едно държавно управление да бъде разтърсено. Виждаме това и сега.

Бившият немски канцлер Герхард Шрьодер е единствено един от представителите на тази генерация. Той напусна борда на „ Роснефт “ едвам на третия месец от войната в Украйна. Матео Ренци, някогашният министър председател на Италия, също беше част от борда на Delimobil, съветска компания за споделено пътешестване.

Еско Ахо, някогашен министър председател на Финландия, пък беше част от борда на „ Сбербанк “. Кристиян Керн, някогашен министър-председател на Австрия беше част от борда на „ Руските държавни железници “. Друг някогашен австрийски канцлер – Волфганг Шусел, беше част от борда на „ Лукойл “. Франсоа Фийон, някогашни министър-председател на Франция беше част от борда на „ Сибур “. Като цяло гореизброените имена напуснаха позициите си в първите дни на войната в Украйна.

За разлика от Карин Кнайсл, някогашен външен министър на Австрия, на чиято женитба участва персонално съветския президент Путин. Тя към момента е част от борда на „ Роснефт “. Заплатата й е 500 000 евро на година.

Ако толкоз бързо и елементарно представители на европейския политически хайлайф са предложили услугите си на Москва преди десетилетие, границите на глобите евентуално доближиха своя таван.

Ако Германия и Италия ще открият сметки в рубли, какъв е смисълът от това страни като България, Полша, Словакия и Финландия да не престават да не го вършат?

Това е въпросът, на който Брюксел би трябвало да отговори, тъй като това решение, минава през Европейската комисия. Ако ще заобикаля личните си наказания, какъв е смисълът от тях?

И споделям това не поради един или различен европейски политик сега, а поради пропиляното време през миналите 10 години, в което се превърнахме във все по-зависими, консумиращи, плащащи и лутащи се клиенти на артикули Made In China и газ, доставен от Русия.

Помислете върху това. Защото отговорът не е прелестен.