Тази седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано повиши със 75 базисни ...

Тази седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано повиши със 75 базисни

„Нормализация“ в лихвите

Тази седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) предстоящо увеличи със 75 базисни пункта трите съществени лихвени %. Заедно с това Управителният съвет декларира, че „ чака да увеличи още лихвените проценти на идващите няколко съвещания, за да забави търсенето и да предотврати риска от трайно възходящо изместване на инфлационните упования “.

Тази стъпка, както и последните решения на Федералния запас, можем да преглеждаме като начало на дълго чакана „ нормализация “, откакто повече от десетилетие централните банки се опитваха да убедят, че цената на парите е нула. Въпросът от кое място тръгваме по никакъв начин не е незначителен, тъй като ни дава вероятността към адекватността на размера на към този момент направените и предстоящите в идните месеци покачвания на главните лихви. Нека напомним, че лихвата по депозитното облекчение на ЕЦБ стана нула през юли 2012 година, а след юни 2014 година към този момент е негативен. Ефективната рента по федералните фондове в Съединени американски щати е на практика нула след есента на 2008 година, следва къс опит от средата на 2016 година за гладко повишаване, за малко тя „ докосна “ 2,4%, само че с началото на пандемията още веднъж се върна към нулата. Ако върнем лентата още обратно, би трябвало да отбележим и срока 2001-2005 година, когато лихвите се задържаха сред 1% и 2%.

Привикването към „ евтините пари “ може да се илюстрира със положението и структурата на редица пазари, структурни знаци и измерители на стопанското държание – като стартираме от оценките на търгуваните компании, през цените на жилищата и стигнем до желаните специалности в университетите. Ако имаме вяра на декларираните планове от ръководителите на Федералния запас и ЕЦБ, ще има още покачвания, а занапред ще сме очевидци на резултатите и от опитите за стесняване на балансите след невижданите по размера си количествени удобства. Предстои да забележим тежък махмурлук, какъвто е неминуем след продължителна и тежка корист с пристрастяваща субстанция, каквато в действителност е достъпът на държавни управления, бизнес и семейства до съвсем безвъзмезден кредит.

Европейската стопанска система върви към криза или най-малко застоялост в идващите тримесечия – най-много поради войната и енергийните доставки и цени, само че тези резултати ще бъдат засилени и от затягащата се парична политика. Процесът на преодоляване на инфлацията с дейностите на централната банка допуска „ изстудяване “ – по-ниска капиталова интензивност и по-малко ползване. България има мощно отворена стопанска система и спадът в стопанската интензивност в еврозоната води както до по-ниско търсене на български артикули и услуги, по този начин и до отсрочване на най-малко част от новите капиталови планове за разширение на потенциала на задгранични, а и локални предприятия в България. Твърде евентуално ще забележим стагниране в индустриалното произвеждане, въпреки и минимално покачване на безработицата, задържане на действителния растеж на приходите и спад в продажбите на обвързваните с огромните експортьори снабдители на материали, артикули и услуги.

Разбира се, отвън общото пояснение за изменящата се макро среда, е добре да фрагментираме въздействието на по-високите лихви в еврозоната през тласъци и условия за икономисване, кредит, вложения, фискални цели, търговия и тъй наречените, които по-високите лихви неизбежно ще основат. Евентуалните оценки и прогнози би трябвало да регистрират спецификата в български подтекст и като начало да вземат поради най-малко следното:

Въздействието по линия на дълготрайните ипотечни кредити ще е най-отчетливо – напълно разумно за кредити със период на погашение над 20 и даже над 30 години. Към юли отговорностите на семействата към банки по жилищни кредити доближават 15,4 милиарда лв., което към момента е под 10% от упования Брутният вътрешен продукт, макар разширението на достъпа и забележителния спад на лихвите в последните най-малко 4 години. Това дава съображение за нерешителен оптимизъм по повод на риска от стесняване на разполагаемия приход на семействата поради повишаване на месечните вноски. В същото време обаче, облекчените условия за покупки на жилища с кредит дружно с нулевите лихви по депозитите покачиха цените на парцелите и „ заредиха “ строителния взрив, изключително в София /видно от графиката/. Трендът ще се обърне все в миналото и по всичко проличава, че не е надалеч този миг.



Източник: Национален статистически институт

Кредитът за бизнеса към юли е 39,8 милиарда лв., като едвам в последните 12 месеца регистрира по-сериозен растеж /над 10%/, откакто даже в среда на нулеви лихви до неотдавна темповете на повишаване бяха с по 3-5%. Казано другояче, българските нефинансови предприятия не са – най-малко в интернационално съпоставяне – мощно подвластни от достъпа до банков кредит. Задълженията са на равнище от под 25%, като се равняват на към 33% от дълготрайните материални активи в балансите на предприятията и под 10% от годишните им доходи от продажби.

Интересен дискурс е и предстоящата динамичност на валутния курс на еврото. От началото на 2022 година еврото загуби близо 12% от цената си по отношение на $. Това, с изключение на за балансите на спестителите, има и директен резултат върху инфлацията и търговията. Значителна част от енергоносителите и суровините се търгуват на световни пазари при цени, определяни в американски долари – слабото евро значи в допълнение оскъпяване за бизнес и семейства в еврозоната и България. Тук виждаме явен дисбаланс – стопанските системи в Европейски Съюз употребяват долари за над 50% от вноса си от трети страни и едвам 40% евро, до момента в който при износа еврото господства с 55%, а доларът се употребява при едвам 30% от покупко-продажбите /виж повече тук/. В България делът на вноса в долари е над 57% - отражение на огромната взаимозависимост от вноса на горива от Русия. А тези оценки са по данни от 2021 година – преди големия скок в цените на петрола и изключително на естествения газ, ценообразуване напълно в долари; все още делът на $ във вноса евентуално е доста по-висок. Ако ЕЦБ с дейностите си увеличи курса на еврото, това непосредствено облекчава инфлационния напън за европейските бизнеси и семейства.

Накрая, само че надалеч не по значителност, промяната на паричната парадигма ще оскъпи и обслужването на държавните задължения. Въпреки ниското равнище на задлъжнялост, България няма да остане настрана от процеса и ще би трябвало да заплаща все по-високи лихви по новите облигационни излъчвания. Ако не се свият или отсрочат разноски, до края на 2022 година би трябвало да се поеме нов дълг от най-малко 6 милиарда лв.. В мрачната прогноза на министерството на финансите /повече по тематиката тук/ дефицитите в идващите три години ще надвишават 11 милиарда лв., при по-благоприятна икономическа среда и корекции в политиките може да се върнем на 5-6 милиарда лв. недостиг – това обрисува границите на нужното дългово финансиране от 15 до 33 милиарда лв.. Към тях би трябвало да прибавим падежиращи остарели вътрешни и външни заеми от към 9 милиарда лв. до 2025 година Всеки самичък може да сметне какъв брой повече ще би трябвало да заплаща бюджетът годишно за всеки 1 процентен пункт повишаване на лихвата.

Източник: Институт за пазарна стопанска система

Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.

Източник: economic.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg