На еко парти: Деца отриха отново Америка СНИМКИ
Тази нощ една госпожа опече планетата Земя от солено тесто. А на сутринта децата от втора група в ДГ „ Маргаритка “ благодарение на учителката си Дима Арабова я оцветиха цялата в синьо и зелено. По доста пъти. Окачиха на шнур дребните кръгчета, прибавиха им по едно синьо мънисто – за шанс и както е признато в техния етнос. И ги раздадоха като амулети за благополучие на гостите на 45-годишнината на образователното заведение.
Кметът на регион „ Източен “ Иван Стоянов също получи земното кълбо, а на шефката на образованието в региона Стефка Симеонова бе предназначен талисман със сърце.
Така с креативен работилници с надпис „ Земята е на всички “ ДГ „ Маргаритка “ отпразнува еко рожден ден. А с цел да се спазят противоепидемичните условия, родителите гледаха през интернет в лъчение онлайн по какъв начин малчуганите топват с четка в боите, с цел да оцветят континента Европа, редят от копчета, хартия и дантела пустините на Африка и по този начин – чак до Австралия. Накрая ги окачиха на земното полукълбо – катерушка, заметната със синьо платнище за океан.
След днешния ден Алисия и Парашкева от трета група ще запомнят, че нашият континент се споделя Европа и е със същата писмен знак, с която стартира тяхното съмнение – Еврика. И въпреки че през днешния ден откриха отначало Америка, фантазиите на двете деца не стигат чак до нея. Искат да си останат в своя квартал и да станат мами. Хатидже още не е решила дали като тях ще остане стопанка и ще гледа деца или ще работи някоя съвременна специалност. Обаче й се желае „ да порасне едно хубаво момиченце “. В хепънинга през днешния ден тя порисува на фолио, опънато сред две дървета, дружно с връстника си Абдула.
В това време първа група измайстори цели пасажи риби и им добави разноцветни „ люспи “, топейки пръсти напряко в боята. Оказа се, че изпълявали стремежи и даже, че има къде да ги пуснат – пясъчникът в съседство бе видоизменен особено за случая в море с водни жители и книжни лодки.
Химнът на детската градина и танц „ Аватар “ по музика от спектакъла на Цирк дю Солей прибавиха още въодушевление.
Подготвачетата, които тази година ще изоставен детската градина, са подготвени за учебно заведение, подсигурява учителката им Кръстина Тодорова. При локдауните с колежката й Силвия Петринска работили гъвкаво и през Вайбър. Когато поемеш тези деца в първа група, те не схващат езика, на който им приказваш, споделя учителката. Сега обаче знаят буквите, а тя по своя самодейност ги учила освен на български, а и на първите думи на британски. Могат да назоват на непознатия език членовете на фамилията, да броят до 5 и да пеят песни.
На собствен ред от тях учителката усвоила значително турски думи, до момента в който малчуганите се научат да се показват на български език. В първа и втора група желаят да опишат по какъв начин е минал един ден, само че не могат. В трета и четвърта към този момент свободно приказват и това е същинска дребна победа за екипа на детската градина, в която за съвсем всички деца българският език не е майчин.
Учителките ги учат и на български фолклор, и на празниците и обичаите. Малчуганите от „ Столипиново “, на които танцът и веселието са им в кръвта, с наслада тропат хоро и ръченица. Винаги са подготвени за прегръдка. А най-обичана госпожа Тодорова се почувствала, когато се върнала след боледуване и всички наскачали: „ Госпожо, къде беше, толкоз те чакахме! “
Истинско професионално задоволство пък изпитала, когато преди време в първа група постъпило момиченце, което дълго време по-късно не проговаряло на български. Изведнъж обаче, въпреки и чак след две години, речта му се отприщила и почнало да се показва напълно свободно. „ В такива моменти знам, че моята работа има смисъл “, споделя учителката.
С сътрудниците й пробват да насочват децата към смесени учебни заведения, с цел да може и средата да ги дърпа напред. Но постоянно родителите сами ги капсулират, като ги пращат в образователни заведения, където учениците са от малцинствата.
Пенсионирана към този момент учителка, която бе измежду специфичните посетители на тържеството, си напомни за своя опит от младостта, когато в Шекер махала вкарвали първолаците в стаята, а те се мъчели да излязат през прозореца. През соца имало по-голямо десегрегиране – родителите работели в фабрики с българите, били грамотни, желали по-добро и за децата си. После при демокрацията се затворили в гетата. Затова в този момент се случва някой да докара детето си за постъпване в детската градина и да не може да се разбере с учителките, а да води бабата да превежда. Германия обаче направи това, което България не можа с всичките си декади за ромско включване и стратегии за интеграция – новата генерация млади фамилии, които са били на гурбет из Европа, се връщат с настройката, че да се учи е значимо, и с ненаситност пращат децата на градина.
Снимки: Елица Кандева
Кметът на регион „ Източен “ Иван Стоянов също получи земното кълбо, а на шефката на образованието в региона Стефка Симеонова бе предназначен талисман със сърце.
Така с креативен работилници с надпис „ Земята е на всички “ ДГ „ Маргаритка “ отпразнува еко рожден ден. А с цел да се спазят противоепидемичните условия, родителите гледаха през интернет в лъчение онлайн по какъв начин малчуганите топват с четка в боите, с цел да оцветят континента Европа, редят от копчета, хартия и дантела пустините на Африка и по този начин – чак до Австралия. Накрая ги окачиха на земното полукълбо – катерушка, заметната със синьо платнище за океан.
След днешния ден Алисия и Парашкева от трета група ще запомнят, че нашият континент се споделя Европа и е със същата писмен знак, с която стартира тяхното съмнение – Еврика. И въпреки че през днешния ден откриха отначало Америка, фантазиите на двете деца не стигат чак до нея. Искат да си останат в своя квартал и да станат мами. Хатидже още не е решила дали като тях ще остане стопанка и ще гледа деца или ще работи някоя съвременна специалност. Обаче й се желае „ да порасне едно хубаво момиченце “. В хепънинга през днешния ден тя порисува на фолио, опънато сред две дървета, дружно с връстника си Абдула.
В това време първа група измайстори цели пасажи риби и им добави разноцветни „ люспи “, топейки пръсти напряко в боята. Оказа се, че изпълявали стремежи и даже, че има къде да ги пуснат – пясъчникът в съседство бе видоизменен особено за случая в море с водни жители и книжни лодки.
Химнът на детската градина и танц „ Аватар “ по музика от спектакъла на Цирк дю Солей прибавиха още въодушевление.
Подготвачетата, които тази година ще изоставен детската градина, са подготвени за учебно заведение, подсигурява учителката им Кръстина Тодорова. При локдауните с колежката й Силвия Петринска работили гъвкаво и през Вайбър. Когато поемеш тези деца в първа група, те не схващат езика, на който им приказваш, споделя учителката. Сега обаче знаят буквите, а тя по своя самодейност ги учила освен на български, а и на първите думи на британски. Могат да назоват на непознатия език членовете на фамилията, да броят до 5 и да пеят песни.
На собствен ред от тях учителката усвоила значително турски думи, до момента в който малчуганите се научат да се показват на български език. В първа и втора група желаят да опишат по какъв начин е минал един ден, само че не могат. В трета и четвърта към този момент свободно приказват и това е същинска дребна победа за екипа на детската градина, в която за съвсем всички деца българският език не е майчин.
Учителките ги учат и на български фолклор, и на празниците и обичаите. Малчуганите от „ Столипиново “, на които танцът и веселието са им в кръвта, с наслада тропат хоро и ръченица. Винаги са подготвени за прегръдка. А най-обичана госпожа Тодорова се почувствала, когато се върнала след боледуване и всички наскачали: „ Госпожо, къде беше, толкоз те чакахме! “
Истинско професионално задоволство пък изпитала, когато преди време в първа група постъпило момиченце, което дълго време по-късно не проговаряло на български. Изведнъж обаче, въпреки и чак след две години, речта му се отприщила и почнало да се показва напълно свободно. „ В такива моменти знам, че моята работа има смисъл “, споделя учителката.
С сътрудниците й пробват да насочват децата към смесени учебни заведения, с цел да може и средата да ги дърпа напред. Но постоянно родителите сами ги капсулират, като ги пращат в образователни заведения, където учениците са от малцинствата.
Пенсионирана към този момент учителка, която бе измежду специфичните посетители на тържеството, си напомни за своя опит от младостта, когато в Шекер махала вкарвали първолаците в стаята, а те се мъчели да излязат през прозореца. През соца имало по-голямо десегрегиране – родителите работели в фабрики с българите, били грамотни, желали по-добро и за децата си. После при демокрацията се затворили в гетата. Затова в този момент се случва някой да докара детето си за постъпване в детската градина и да не може да се разбере с учителките, а да води бабата да превежда. Германия обаче направи това, което България не можа с всичките си декади за ромско включване и стратегии за интеграция – новата генерация млади фамилии, които са били на гурбет из Европа, се връщат с настройката, че да се учи е значимо, и с ненаситност пращат децата на градина.
Снимки: Елица Кандева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ