“Безумният” план на Денис Тито да изпрати хора до Марс през 2018 година има реален шанс да успее!
Тази илюстрация демонстрира по какъв начин би изглеждал галактическият транспортен съд, който ще изпрати хора на странствуване към Марс през 2018 година Photo credit: Inspiration Mars
Анализаторът Кевин Форд и блогър към The Guardian изяснява ясно и тъкмо какво е това, което Денис Тито може да предложи, а НАСА не може. А тук става въпрос точно за.
Защото след огромните триумфи на програмата “Аполо ” и приетите от всички пилотирани лунни кацания, НАСА се превърва от новаторска организация в бегемот, изхранващ се от държавни пари и борещ се да оцелее. Но когато се бориш да оцеляваш, ти не мислиш за непотребните опасности. За страдание обстановката в НАСА отразява обстановката на днешното общество. Обществото ни като цяло се бои от опасности, ненавижда опасности и избира да се затвори в личния си свят като имагинерна сигурност. През последните години НАСА реализира доста триумфи, само че единствено в безпилотната си стратегия. Независимо от това, даже и там да настъпи някакъв проблем или неуспех, обществото стартира да търси сметка по тази причина за какво има неуспех, в случай, че е гласувано доверие на НАСА под формата на държавна дотация, събрана от джоба на данъкоплатеца.
Именно по тази причина в последни времена НАСА се е трансформирала в организация, която не поема опасности. Специалистите в НАСА желаят да подхващат задача до Марс, само че са склонни да го създадат единствено в случай че са сигурни, че животът и здравето на астронавтите са обезпечени. Но няма по какъв начин да се даде такава гаранция, тъй като космосът е враждебна зона и рисковете постоянно ще съпътстват откривателя. Няма за какво да се учудваме по отношение на това за какво съгласно проектите на НАСА пилотираните полети до Марс постоянно са изместени в бъдещето, за след 20-30 години. И както през 80-те и 90-те години се е говорело за първи стъпки на Червената планета през 2010-1012 година, по този начин през днешния ден приказваме за първи стъпки през 2030-2035 година. Пилотираните полети до Марс са постоянно постоянно в бъдещето.
Но един частен запалянко като Денис Тито, който има милиарди долари в джоба и желае да ги похарчи за странствуване до Марс, би могъл да поеме опасности, каквито държавната организация не желае да поеме. Ето за какво полетът до 2018 година може да се окаже най-реалистичният проект, който е създаван до този миг.
На първо място – актуалните проекти на множеството държавни организации включват екипаж от 6-тима души. Но Тито ще разчита на най-малък екипаж от 2-ма души. Двамата ще живеят относително спартански и измежду ограничения в своя галактически транспортен съд. Това единствено по себе си облекчава задачата.
Второ – полетът ще е по икономична траектория. Нещо повече – експедицията не включва кацане на повърхността, а корабът ще се сближи до повърхността на едвам няколкостотин километра, преди да се насочи назад към Земята. Всичко това може да се реализира с най-малък разход на гориво и със съществуващи технологии. Няма да се постанова астронавтите да преодоляват пречките за кацане, които съм описал в книгата “Космическа колонизация – неосъществената фантазия ”.
Дори и по този начин, в случай че задачата на Денис Тито бъде изпълнена, това ще е най-рискованото пилотирано странствуване, поемано до момента. Но рисковете няма по какъв начин да бъдат отстранени изцяло. Именно това осъзнава и галактическият екскурзиант – милиардер. Той желае да е първият, който е изпратил транспортен съд до Марс, само че е подготвен да одобри риска, че двамата души, които ще се отпратят натам, могат въобще да не се завърнат. И все пак- това е риск, който си заслужава да бъде стихотворец – в името на науката и напредъка.
