Единство, творчество, красота
Тази година през август детската асамблея " Знаме на мира " отбелязва своя 40-годишен празник. Фестивалът на детското изкуство е по концепция на Людмила Живкова и е подсилен от Организация на обединените нации, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други интернационалните организации. Това е нещо неповторимо по своя план - нова форма на дипломация и съдействие сред страните, само че посредством силата на детското творчество и обединяването на децата от целия свят. Една опция доста хора, закърмени с друга просвета, да схванат, че без значение от разликите съществува общ език на приятелство и взаимност, който е залог и вяра в бъдещето. През 1987 година Организация на обединените нации удостоява " Знаме на мира " със званието " Вестител на мира ".
Днес приказваме за обединена Европа, за приемливост към другите. Но всичко това го имаше, даже в доста по-голяма степен - единен детски свят, още преди 40 години и хазаин бе София.
В първата асамблея вземат участие над 2500 деца от 79 страни. Първоначално е планувана като еднократна демонстрация, само че заради големия интерес е взето решение да е на три години. До 1989-а има общо четири издания на фестивала. Най-големите български създатели се включват в неговата подготовка.
Спомням си с какво неспокойствие ходех на деянията. Не единствено на първата, само че и на идващите асамблеи. Един хубав и цветен свят. Рецитали, концерти, демонстрации, маскаради. В тези дни светът беше в София. Светът на децата.
Ходил съм през годините неведнъж на мемориалния комплекс " Камбаните " в едноименната околност в София. Това е признакът на асамблеята. Камбани от целия свят, които се бият единствено от деца. Знаете ли каква мощ има в такива камбани, звънящи от детска ръка?
След това пристигнаха " измененията " и всичко се промени. Най-вече мисленето на хората. Какво единение, какво творчество, каква хубост... Егоизъм, издигане в фетиш на парите и материалното, изкуствените и много принизени стандарти за " хубост ".
Поздравления за Евгения Живкова, че през 1999 година възвърне асамблеята и от този момент поддържа пламъчето й живо. Глътка вяра в този прекомерно нерешителен, недодялан и разграничен свят.
Глътка вяра и в живота на нашите деца. Които прекомерно рано се сблъскват с действителностите на живота и единството, творчеството и хубостта се трансформират в сменени понятия.
И никакви модерни планове, чиято съществена цел е асимилиране на средства, не могат да стъпят и на дребното пръстче на асамблея " Знаме на мира ".
Днес против парк " Камбаните " е повдигнат Бизнес парк. Каква подигравка! Обаче съм сигурен, че никой не може да спре звъна на детските камбани. И вярата в единството, творчеството и хубостта.
Днес приказваме за обединена Европа, за приемливост към другите. Но всичко това го имаше, даже в доста по-голяма степен - единен детски свят, още преди 40 години и хазаин бе София.
В първата асамблея вземат участие над 2500 деца от 79 страни. Първоначално е планувана като еднократна демонстрация, само че заради големия интерес е взето решение да е на три години. До 1989-а има общо четири издания на фестивала. Най-големите български създатели се включват в неговата подготовка.
Спомням си с какво неспокойствие ходех на деянията. Не единствено на първата, само че и на идващите асамблеи. Един хубав и цветен свят. Рецитали, концерти, демонстрации, маскаради. В тези дни светът беше в София. Светът на децата.
Ходил съм през годините неведнъж на мемориалния комплекс " Камбаните " в едноименната околност в София. Това е признакът на асамблеята. Камбани от целия свят, които се бият единствено от деца. Знаете ли каква мощ има в такива камбани, звънящи от детска ръка?
След това пристигнаха " измененията " и всичко се промени. Най-вече мисленето на хората. Какво единение, какво творчество, каква хубост... Егоизъм, издигане в фетиш на парите и материалното, изкуствените и много принизени стандарти за " хубост ".
Поздравления за Евгения Живкова, че през 1999 година възвърне асамблеята и от този момент поддържа пламъчето й живо. Глътка вяра в този прекомерно нерешителен, недодялан и разграничен свят.
Глътка вяра и в живота на нашите деца. Които прекомерно рано се сблъскват с действителностите на живота и единството, творчеството и хубостта се трансформират в сменени понятия.
И никакви модерни планове, чиято съществена цел е асимилиране на средства, не могат да стъпят и на дребното пръстче на асамблея " Знаме на мира ".
Днес против парк " Камбаните " е повдигнат Бизнес парк. Каква подигравка! Обаче съм сигурен, че никой не може да спре звъна на детските камбани. И вярата в единството, творчеството и хубостта.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ