Владислав Дечев, SGI: Всеки завършен, а още повече реализиран проект, е научен урок
Тази година българска компания е измежду носителите на влиятелното интернационално самопризнание German Design Award, което се присъжда за реформаторски принос в немския и интернационалния дизайн.
SGI Bulgaria е една от водещите архитектурни компании в района на Централна и Източна Европа, предоставяща новаторски решения в разнообразни браншове, с фокус върху градското обмисляне и устойчивия дизайн. Компанията с съвсем напълно български екип от архитекти и инженери е осъществила голям брой планове в целия свят и е притежател на влиятелни интернационалните награди и достижения. Тази година SGI България празнува 10-годишен празник от основаването си.
SGI Bulgaria се подрежда измежду най-хубавите компании в света на дизайна с огромния градоустройствен проект на новия комплекс Garitage Park. За разлика от доста други състезания, плановете, които се правят оценка от Германския съвет по дизайн, не се избират с кандидатстване, а се дефинират от интернационално без значение жури.
Наградата за “Отлично архитектурно градско пространство ” се присъжда на SGI със следните причини: “Впечатляващо е по какъв начин тематиката за устойчивостта е осъществена толкоз поредно в план от този мащаб. В същото време актуалната архитектура също впечатлява от естетическа позиция и резултатът е прелестно общо усещане. Един план, който идва тъкмо в точния момент, с цел да обещае високо качество на живот за всичките си жители ”, допълват от журито.
Garitage Park е първият план от този мащаб в Централна и Източна Европа – притежател на високия рейтинг (Еxellent) на документа BREEAM Communities – най-разпространената интернационална система за възстановяване, премерване и узаконяване на устойчивостта на планове на градоустройствено равнище. Комплексът е композиция от жилищни здания, офиси, търговски площи, просветителни, спортни и развлекателни уреди с обща повърхност 165 000 кв.м. Garitage Park е и първият план отвън Англия, който получава този рейтинг.
За компанията и градоустройството, Actualno.com беседва с господин Владислав Дечев, едно от лицата на SGI!
Г-н Дечев, към този момент съвсем 10 години сте част от SGI. Кои са най-мащабните планове, в които сте взели участие като експерт и като част от SGI?
Конкретни образци има доста. Всеки план, огромен или дребен, е едно предизвикателство. Всеки приключен, а още повече осъществен план, е теоретичен урок и в случай че сме имали шанс – единствено няколко бели косъма на главата. Наистина през годините сме имали редица обекти, клиенти, които в случай че след дългия път на капиталовия план, към момента ни загатват с положително, значи сме си свършили добре работата.
Компанията чества 10-годишен празник тази година – какъв е вашият принос в последното десетилетие и какъв бихте желал да бъде в идващото?
Действително SGI става на 10 години, а несъмнено не се усещат като толкоз. За последното десетилетие като екип се развихме по 10 (от 5 до 50 души), а като опит и научени уроци – неведнъж. Строителният отрасъл е един от дребното, които директно оставят диря – в живота на жителите, в средата, в която се развива, даже в историята. Той маркира напредъка, технологиите и разбиранията на човек в дадения интервал от време. Предизвикателството пред всички нас, част от този отрасъл, е да съумяваме да се развиваме, да предлагаме все по-добър артикул на нашите клиенти, а в световен проект да изместваме границите на комфорта си и да развиваме архитектурата във времето, освен в идващото десетилетие, а и за напред.
Що е то стабилно строителство и по какъв начин се развива в България? Кои са осъществените положителни образци у нас?
Устойчивото строителство и дизайн в някаква степен участват в България от няколко десетилетия. Истинският осмислен артикул обаче и действителните изгоди от него са към момента недооценени и за жалост не толкоз известни. Все още узаконяването на здания и планове по някоя от международно приетите системи е по-скоро маркетингова тактика в сравнение с друго. Въпреки това резистентност в България има. В синтезиран тип, това се показва във всеки проектантски и строителен развой, който води до повишение на комфорта на обитаване, а в това време води до оптимизации на експлоатационни разноски за крайния консуматор. Стандартите в това отношение се завишават прогресивно. Самото узаконяване на здания към момента има потребност от разпространение, само че на практика, потребителите имат условия, а браншът – реагира.
Каква е наклонността в България по отношение на огромните градоустройствени планове? Има ли нещо, което да можем да разпознаваем на всички места в страната?
С повишение на приходите, във време на напредък, нормално идват и избрани по-високи условия към средата на обитаване. Както знаем в София, а и освен, трайно-дефиниран е продукта " затворен комплекс от жилищни здания ". В общия случай това дава спомагателна стойност обвързвана сигурно, улеснения и успокоение, които са по-трудно контролируеми в по-традиционната форма на обитаване – апартаментния блок да вземем за пример. Именно " затворения комплекс " е продуктът, който най-често дефинира огромните градоустройствени планове. Тенденциите за съчетание на жилищни с търговски и офисни функционалности пък разрешават на създалата се затворена среда да бъде утилизирана и употребена целодневно, което и в чисто търговски проект има повече смисъл.
Мода и нужда постоянно не са едно и също. От какви градоустройствени планове се нуждае незабавно България според Вас?
Често по нашите географски ширини се избира започване на чисто, а остарялото бива подценявано и неглижирано. Това важи с цялостна мощ във връзка с градоустройствените планове, изключително тези от " затворен вид ". България има потребност от ограничения за модернизиране и благоустрояване на съществуващите застроени площи. От повдигане на стандарта на техните жители, а от там и на жителите на съответния град. Няма причина България и Швейцария да имат друга градска среда и даже висока, тази летва може да бъде прескочена. Разбира се, това изисква време, смяна на самостоятелните човешки разбирания и не на последно място – търговски смисъл и причина.
Един от огромните проблеми в София към този момент е трафикът. Какво бихте създали като градоустройство, с цел да се поотпуши малко той?
Трафикът и паркирането са проблем във всички по-големи градове в света. Редица са ограниченията, които могат да се подхващат за решаването на този проблем: възстановяване и развиване на градската инфраструктура и улична мрежа, развиване на публичния градски превоз, ограничение на трафик и паркиране в централна градска част, завишаване на нормативните условия за най-малък брой нужни паркоместа за нови капиталови планове, пакетиране тук-там за паркиране ведно с главната жилищна или социална единица при продажби на нови недвижими парцели и така нататък Най-важното обаче още веднъж е обвързвано с метода ни на мислене и желанието да работим дружно за възстановяване на средата ни на обитаване.
Вече от няколко години високото строителство особено в София провокира необятен публичен отзив. Какво е вашето мнение – би трябвало ли да има специфични регулации, специфични места, където да се строят здания над избрана височина?
Високото строителство действително е обект на доста публични диспути и възмущение. Често обаче гражданската настройка е по-скоро автоматизирано-негативна и голословна. В България, чисто в механически и капиталов проект, високите здания са по-скъпи, по-неефективни, а и доста по-трудни за вместване в закостенелите градоустройствени правилници. Тези здания са на първо място въпрос на авторитет, а не на нужда. Разбира се, стига пазарът да го изисква, няма причина тези капиталови планове да бъдат автоматизирано парирани. В исторически и международен проект, високите здания нормално се трансформират в репери и в знаци на града си, основават работни места на релативно лимитирана теренна повърхност, което пък освобождава пространство към себе си за паркова среда и озеленяване. А що се отнася за гледката ни към Витоша – постоянно забравяме, че и елементарната 5 етажна постройка може да засенчи двуетажна къща.
Интервю на Ивайло Ачев
SGI Bulgaria е една от водещите архитектурни компании в района на Централна и Източна Европа, предоставяща новаторски решения в разнообразни браншове, с фокус върху градското обмисляне и устойчивия дизайн. Компанията с съвсем напълно български екип от архитекти и инженери е осъществила голям брой планове в целия свят и е притежател на влиятелни интернационалните награди и достижения. Тази година SGI България празнува 10-годишен празник от основаването си.
SGI Bulgaria се подрежда измежду най-хубавите компании в света на дизайна с огромния градоустройствен проект на новия комплекс Garitage Park. За разлика от доста други състезания, плановете, които се правят оценка от Германския съвет по дизайн, не се избират с кандидатстване, а се дефинират от интернационално без значение жури.
Наградата за “Отлично архитектурно градско пространство ” се присъжда на SGI със следните причини: “Впечатляващо е по какъв начин тематиката за устойчивостта е осъществена толкоз поредно в план от този мащаб. В същото време актуалната архитектура също впечатлява от естетическа позиция и резултатът е прелестно общо усещане. Един план, който идва тъкмо в точния момент, с цел да обещае високо качество на живот за всичките си жители ”, допълват от журито.
Garitage Park е първият план от този мащаб в Централна и Източна Европа – притежател на високия рейтинг (Еxellent) на документа BREEAM Communities – най-разпространената интернационална система за възстановяване, премерване и узаконяване на устойчивостта на планове на градоустройствено равнище. Комплексът е композиция от жилищни здания, офиси, търговски площи, просветителни, спортни и развлекателни уреди с обща повърхност 165 000 кв.м. Garitage Park е и първият план отвън Англия, който получава този рейтинг.
За компанията и градоустройството, Actualno.com беседва с господин Владислав Дечев, едно от лицата на SGI!
Г-н Дечев, към този момент съвсем 10 години сте част от SGI. Кои са най-мащабните планове, в които сте взели участие като експерт и като част от SGI?
Конкретни образци има доста. Всеки план, огромен или дребен, е едно предизвикателство. Всеки приключен, а още повече осъществен план, е теоретичен урок и в случай че сме имали шанс – единствено няколко бели косъма на главата. Наистина през годините сме имали редица обекти, клиенти, които в случай че след дългия път на капиталовия план, към момента ни загатват с положително, значи сме си свършили добре работата.
Компанията чества 10-годишен празник тази година – какъв е вашият принос в последното десетилетие и какъв бихте желал да бъде в идващото?
Действително SGI става на 10 години, а несъмнено не се усещат като толкоз. За последното десетилетие като екип се развихме по 10 (от 5 до 50 души), а като опит и научени уроци – неведнъж. Строителният отрасъл е един от дребното, които директно оставят диря – в живота на жителите, в средата, в която се развива, даже в историята. Той маркира напредъка, технологиите и разбиранията на човек в дадения интервал от време. Предизвикателството пред всички нас, част от този отрасъл, е да съумяваме да се развиваме, да предлагаме все по-добър артикул на нашите клиенти, а в световен проект да изместваме границите на комфорта си и да развиваме архитектурата във времето, освен в идващото десетилетие, а и за напред.
Що е то стабилно строителство и по какъв начин се развива в България? Кои са осъществените положителни образци у нас?
Устойчивото строителство и дизайн в някаква степен участват в България от няколко десетилетия. Истинският осмислен артикул обаче и действителните изгоди от него са към момента недооценени и за жалост не толкоз известни. Все още узаконяването на здания и планове по някоя от международно приетите системи е по-скоро маркетингова тактика в сравнение с друго. Въпреки това резистентност в България има. В синтезиран тип, това се показва във всеки проектантски и строителен развой, който води до повишение на комфорта на обитаване, а в това време води до оптимизации на експлоатационни разноски за крайния консуматор. Стандартите в това отношение се завишават прогресивно. Самото узаконяване на здания към момента има потребност от разпространение, само че на практика, потребителите имат условия, а браншът – реагира.
Каква е наклонността в България по отношение на огромните градоустройствени планове? Има ли нещо, което да можем да разпознаваем на всички места в страната?
С повишение на приходите, във време на напредък, нормално идват и избрани по-високи условия към средата на обитаване. Както знаем в София, а и освен, трайно-дефиниран е продукта " затворен комплекс от жилищни здания ". В общия случай това дава спомагателна стойност обвързвана сигурно, улеснения и успокоение, които са по-трудно контролируеми в по-традиционната форма на обитаване – апартаментния блок да вземем за пример. Именно " затворения комплекс " е продуктът, който най-често дефинира огромните градоустройствени планове. Тенденциите за съчетание на жилищни с търговски и офисни функционалности пък разрешават на създалата се затворена среда да бъде утилизирана и употребена целодневно, което и в чисто търговски проект има повече смисъл.
Мода и нужда постоянно не са едно и също. От какви градоустройствени планове се нуждае незабавно България според Вас?
Често по нашите географски ширини се избира започване на чисто, а остарялото бива подценявано и неглижирано. Това важи с цялостна мощ във връзка с градоустройствените планове, изключително тези от " затворен вид ". България има потребност от ограничения за модернизиране и благоустрояване на съществуващите застроени площи. От повдигане на стандарта на техните жители, а от там и на жителите на съответния град. Няма причина България и Швейцария да имат друга градска среда и даже висока, тази летва може да бъде прескочена. Разбира се, това изисква време, смяна на самостоятелните човешки разбирания и не на последно място – търговски смисъл и причина.
Един от огромните проблеми в София към този момент е трафикът. Какво бихте създали като градоустройство, с цел да се поотпуши малко той?
Трафикът и паркирането са проблем във всички по-големи градове в света. Редица са ограниченията, които могат да се подхващат за решаването на този проблем: възстановяване и развиване на градската инфраструктура и улична мрежа, развиване на публичния градски превоз, ограничение на трафик и паркиране в централна градска част, завишаване на нормативните условия за най-малък брой нужни паркоместа за нови капиталови планове, пакетиране тук-там за паркиране ведно с главната жилищна или социална единица при продажби на нови недвижими парцели и така нататък Най-важното обаче още веднъж е обвързвано с метода ни на мислене и желанието да работим дружно за възстановяване на средата ни на обитаване.
Вече от няколко години високото строителство особено в София провокира необятен публичен отзив. Какво е вашето мнение – би трябвало ли да има специфични регулации, специфични места, където да се строят здания над избрана височина?
Високото строителство действително е обект на доста публични диспути и възмущение. Често обаче гражданската настройка е по-скоро автоматизирано-негативна и голословна. В България, чисто в механически и капиталов проект, високите здания са по-скъпи, по-неефективни, а и доста по-трудни за вместване в закостенелите градоустройствени правилници. Тези здания са на първо място въпрос на авторитет, а не на нужда. Разбира се, стига пазарът да го изисква, няма причина тези капиталови планове да бъдат автоматизирано парирани. В исторически и международен проект, високите здания нормално се трансформират в репери и в знаци на града си, основават работни места на релативно лимитирана теренна повърхност, което пък освобождава пространство към себе си за паркова среда и озеленяване. А що се отнася за гледката ни към Витоша – постоянно забравяме, че и елементарната 5 етажна постройка може да засенчи двуетажна къща.
Интервю на Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ