Манол Пейков: По-ниско ДДС за книги означава по-високи заплати за хората, които правят книги
Тазгодишният 24 май, когато честваме Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност, е по-особен от досегашните, освен за книгоиздателите, само че и за цялото ни общество, което се бори с последствията, провокирани от COVID-19. Издателският отрасъл въпреки и не очевидно обиден като туристическия и ресторантьорския, където нещата напълно секнаха, – индиректно е в много сложна ситуция, тъй като физическите книжарници бяха затворени цели два месеца. Сега някои от тях отварят, само че хората са два пъти по-предпазливи и мъчно влизат. Около 80% от оборота, който всекидневно идва през физическите книжарници, беше пренасочен към виртуалните, които обаче не могат да компенсират тази огромна липса. Това сподели в изявление за БГНЕС Манол Пейков, който е шеф на издателска къща „ Жанет 45 “.
Той прави паралел сред дребните, междинните и огромните издателства.
„ Малките издателства, които нямат никакъв запас, съществуват ден за ден, седмица за седмица и на процедура са фамилни издателства и разполагат със фамилния запас, се борят непрестанно. Не споделям, че приблизително огромните и огромните не са в сходна обстановка, само че въпреки всичко позволяваме, че този който разполага с сред 10 и 50 чиновници, разполага с някакъв запас, макар че това не постоянно е по този начин. За дребните издателства това е много мъчно, в случай че не и пагубно в прочут смисъл “, разяснява издателят.
Със удовлетворение акцентира, че макар сложното време, има живот измежду българските издатели.
„ Дори по време на рецесия и при тази затегната обстановка, те продължиха да издават значими и качествени заглавия и имам вяра, че това е един доста жилест отрасъл. От тези 1200 издателства, които имаме в България, голямата част постоянно са били на ръба на оцеляването. Това което ги стимулира същински, не е финансовият резултат. Мотивира ги нещо друго, нещо по-дълбоко, нещо по- същностно, и затова считам, че те ще оцелеят “, уверен е Пейков.
Човекът, посветил живота си на книгите и културата разкрива, че поради ниските възнаграждения липсват цели звена в книгоиздателската верига.
„ Преводачите на литература получават смехотворно възнаграждение. В Западна Европа стандартът е 2-3 пъти по-висок от българския. Там преводачите получават 7-8 пъти по-високо възнаграждение, у нас се заплаща сред от 6 до 8 лева на страница. Съюзът на преводачите предлага суми, които стартират от 15 лева нагоре, само че действително пазарът не може да си го разреши, тъй като самата книга не може да го понесе. Ако платиш за една преводна книга вместо 3000 лева 6000 или 7000 лева няма да започнеш да я издаваш “, изяснява Пейков и продължава: „ Повечето книги в България не престават да нямат редактори. За да си добър редактор, би трябвало да си човек с извънредно необятна просвета, с знания, със житейски опит. Не може да даваш на подобен човек по 1 – 1,50 лева на страница, там би трябвало да плащаш 3,4, 5 лева или половината, от това което плащаш на преводача. Тук приказваме за изчезнали звена. Какво се случи в България? Цяло потомство преводачи сред 45-70 година зарязаха художествената литература и отпътува да превеждат по кабини в Страсбург, Брюксел, пък и в България. Заплащането е най-малко двойно, в случай че не тройно, четворно, седморно “, споделя с горест в гласа си издателят и разяснява, че превода на художествена литература е най-сложния, провокационен и муден труд, а в същото време е най-зле обезщетен.
Същата орис имат и оформителите и коректорите, на които също се заплаща ниско.
Попитан дали намаляването на ДДС-то на книгите от 20 на 9% може да реши казуса, Пейков твърди, че мигът, в който това се случи, той ще увеличи хонорарите на преводачи, редактори, оформители и коректори сред 25 и 40 %.
„ Моментът, в който ДДС-то стане 9% върху книгите, автоматизирано ще публикация, че ще заплащам базово по 10 лева за превод на страница, като досега съм плащал 7 лева Това значи над 40% нарастване “, пресмята издателят и прибавя, че от дълго време мислел по този въпрос, само че до момента не му излизали сметките и по тази причина не предприемал тази стъпка.
От думите му излиза наяве още, че приветства намаляването на ДДС-то върху книгите, което е дългогодишна битка на сектора, само че методът, по който това се е случило, не му подхожда.
„ Начинът, по който това стана беше леко смехотворен. Напрактика ние се оказахме прикачен антураж към заведенията. Хубаво е, че се случи. Трябваше от дълго време да се случи, само че то се случи около лобизма, който е доста мощен. Заведенията имат доста сериозен дял от брутния народен артикул. Супер необичайно е, че заведенията, чиито голям дял е в сивия бранш, получиха подобен жест от страната и още по-странно е,че взеха решение да закачат и книгите с формулата за физическата и духовна храна “, разяснява Пейков обстоятелствата.
Независимо от понижението на данъчната ставка се оказва, че България остава измежду дребното страни с най-висока ставка.
„ България е най-бедната страна в Европейски Съюз, имаме най-ниските цени на книгите и Данък добавена стойност –то в тази ситуация е трагичен проблем. Това не се разбираше досега, тъй като хората, които се занимават с тези проблеми на високо държавно равнище, не се интересуват от нашия отрасъл, повече от тях не четат, не ги вълнува и не желаят да си потопят крайници в това море. В Европейски Съюз и отвън него ставките са от 0% до 9%, което е най-високото Данък добавена стойност в 2-3 страни. Само в Исландия, в случай че не се неистина, е 11%. Дори и с 9% България е страната с едно от най-високото Данък добавена стойност даже и понижено “, акцентира книгоиздателят и прибавя, че все пак, това ще даде глътка въздух на бранша.
На въпроса дали четенето се е трансформирало в мода, Пейков споделя, че пораства броят на читателите, само че към момента не е достигнало равнище, с цел да бъде несъмнено като мода.
„ За жал четенето още не се е трансформирало в мода. Виждам мои другари, идващи най-вече от северните страни по какъв начин идват на черноморието ни с кашони с книги, и забележете не с айпади или четци, а с книги “, отбелязва той.
Според него засиленото търсене на книги от български създатели демонстрира усет, почитание и интерес към тематиките, които засягат нашите създатели.
„ В средата или края на 90-те книжният пазар напълно беше доминиран от преводни заглавия. Ако тогава питахте някой дали българско заглавие може да оглави листата на най-продавани заглавия в България, щяха да ви се изсмеят. Това обаче се случи за първи път 2001-2002 година и оттогава те преобладават на пазара ни “, напомня Пейков и дава образец с издадената в средата на април книга „ Времеубежище “ на Георги Господинов.
„ Въпреки пандемията ние не се отказахме да я издадем и знаете ли, резултатите бяха впечатляващи. В раките на 10 дни, единствено в нашия уебсайт, имахме над 700 продадени книги. Обичайните продажби, през уебсайт на издателство, в естествена конюнктура е по 5 книги, от време на време стигат до 10 най-много. Първите 500 книги бяха продадени в границите на 48 ч. “, разяснява със удовлетворение Пейков.
И в края на диалога ни, при който той е нейде в Родопите с чаша кафе в ръка, споделя, че карантината с изключение на своите дефекти, е донесла и позитиви за хората.
„ Няма да ни е елементарно, освен на нас, въобще няма да ни е елементарно на всички да превъзмогнем обстановката, в която се намираме. Но тя има и своите положителни страни. Това че може да се огледаме вътре в себе си и някак си отваря очите за същностните неща. Виждам по какъв начин хората в обществените мреги, където по насила прекарваме повече време около карантината, отделят повече внимание на текстове и фотоси, свързани с природата, с поезията, азбучни неща. Връщат се към същностното. Това е прекрасен знак, нека е знак, нека не е просто епизод. Това че непрестанно препускаме и се стремим към стопански напредък – да бъдем още по-богати, за мен е идея пердута, за мен е улица без излаз. Трябва да сложим други полезности на етажерките и по други неща да се съизмеряваме и те са свързани с качествения живот, щастието, добруването. Тези неща не постоянно са съвразани с пряк стопански напредък. Крайно време е да си дадем сметка за това “, проучва обстановката издателят.
Според него в този момент е точният миг да останем уединено със себе си и да преосмислим живота си. А за себе си, Манол Пейков регистрира, че е стартирал повече нови планове, в сравнение с от случайни два месеца от живота си до момента. /БГНЕС
Той прави паралел сред дребните, междинните и огромните издателства.
„ Малките издателства, които нямат никакъв запас, съществуват ден за ден, седмица за седмица и на процедура са фамилни издателства и разполагат със фамилния запас, се борят непрестанно. Не споделям, че приблизително огромните и огромните не са в сходна обстановка, само че въпреки всичко позволяваме, че този който разполага с сред 10 и 50 чиновници, разполага с някакъв запас, макар че това не постоянно е по този начин. За дребните издателства това е много мъчно, в случай че не и пагубно в прочут смисъл “, разяснява издателят.
Със удовлетворение акцентира, че макар сложното време, има живот измежду българските издатели.
„ Дори по време на рецесия и при тази затегната обстановка, те продължиха да издават значими и качествени заглавия и имам вяра, че това е един доста жилест отрасъл. От тези 1200 издателства, които имаме в България, голямата част постоянно са били на ръба на оцеляването. Това което ги стимулира същински, не е финансовият резултат. Мотивира ги нещо друго, нещо по-дълбоко, нещо по- същностно, и затова считам, че те ще оцелеят “, уверен е Пейков.
Човекът, посветил живота си на книгите и културата разкрива, че поради ниските възнаграждения липсват цели звена в книгоиздателската верига.
„ Преводачите на литература получават смехотворно възнаграждение. В Западна Европа стандартът е 2-3 пъти по-висок от българския. Там преводачите получават 7-8 пъти по-високо възнаграждение, у нас се заплаща сред от 6 до 8 лева на страница. Съюзът на преводачите предлага суми, които стартират от 15 лева нагоре, само че действително пазарът не може да си го разреши, тъй като самата книга не може да го понесе. Ако платиш за една преводна книга вместо 3000 лева 6000 или 7000 лева няма да започнеш да я издаваш “, изяснява Пейков и продължава: „ Повечето книги в България не престават да нямат редактори. За да си добър редактор, би трябвало да си човек с извънредно необятна просвета, с знания, със житейски опит. Не може да даваш на подобен човек по 1 – 1,50 лева на страница, там би трябвало да плащаш 3,4, 5 лева или половината, от това което плащаш на преводача. Тук приказваме за изчезнали звена. Какво се случи в България? Цяло потомство преводачи сред 45-70 година зарязаха художествената литература и отпътува да превеждат по кабини в Страсбург, Брюксел, пък и в България. Заплащането е най-малко двойно, в случай че не тройно, четворно, седморно “, споделя с горест в гласа си издателят и разяснява, че превода на художествена литература е най-сложния, провокационен и муден труд, а в същото време е най-зле обезщетен.
Същата орис имат и оформителите и коректорите, на които също се заплаща ниско.
Попитан дали намаляването на ДДС-то на книгите от 20 на 9% може да реши казуса, Пейков твърди, че мигът, в който това се случи, той ще увеличи хонорарите на преводачи, редактори, оформители и коректори сред 25 и 40 %.
„ Моментът, в който ДДС-то стане 9% върху книгите, автоматизирано ще публикация, че ще заплащам базово по 10 лева за превод на страница, като досега съм плащал 7 лева Това значи над 40% нарастване “, пресмята издателят и прибавя, че от дълго време мислел по този въпрос, само че до момента не му излизали сметките и по тази причина не предприемал тази стъпка.
От думите му излиза наяве още, че приветства намаляването на ДДС-то върху книгите, което е дългогодишна битка на сектора, само че методът, по който това се е случило, не му подхожда.
„ Начинът, по който това стана беше леко смехотворен. Напрактика ние се оказахме прикачен антураж към заведенията. Хубаво е, че се случи. Трябваше от дълго време да се случи, само че то се случи около лобизма, който е доста мощен. Заведенията имат доста сериозен дял от брутния народен артикул. Супер необичайно е, че заведенията, чиито голям дял е в сивия бранш, получиха подобен жест от страната и още по-странно е,че взеха решение да закачат и книгите с формулата за физическата и духовна храна “, разяснява Пейков обстоятелствата.
Независимо от понижението на данъчната ставка се оказва, че България остава измежду дребното страни с най-висока ставка.
„ България е най-бедната страна в Европейски Съюз, имаме най-ниските цени на книгите и Данък добавена стойност –то в тази ситуация е трагичен проблем. Това не се разбираше досега, тъй като хората, които се занимават с тези проблеми на високо държавно равнище, не се интересуват от нашия отрасъл, повече от тях не четат, не ги вълнува и не желаят да си потопят крайници в това море. В Европейски Съюз и отвън него ставките са от 0% до 9%, което е най-високото Данък добавена стойност в 2-3 страни. Само в Исландия, в случай че не се неистина, е 11%. Дори и с 9% България е страната с едно от най-високото Данък добавена стойност даже и понижено “, акцентира книгоиздателят и прибавя, че все пак, това ще даде глътка въздух на бранша.
На въпроса дали четенето се е трансформирало в мода, Пейков споделя, че пораства броят на читателите, само че към момента не е достигнало равнище, с цел да бъде несъмнено като мода.
„ За жал четенето още не се е трансформирало в мода. Виждам мои другари, идващи най-вече от северните страни по какъв начин идват на черноморието ни с кашони с книги, и забележете не с айпади или четци, а с книги “, отбелязва той.
Според него засиленото търсене на книги от български създатели демонстрира усет, почитание и интерес към тематиките, които засягат нашите създатели.
„ В средата или края на 90-те книжният пазар напълно беше доминиран от преводни заглавия. Ако тогава питахте някой дали българско заглавие може да оглави листата на най-продавани заглавия в България, щяха да ви се изсмеят. Това обаче се случи за първи път 2001-2002 година и оттогава те преобладават на пазара ни “, напомня Пейков и дава образец с издадената в средата на април книга „ Времеубежище “ на Георги Господинов.
„ Въпреки пандемията ние не се отказахме да я издадем и знаете ли, резултатите бяха впечатляващи. В раките на 10 дни, единствено в нашия уебсайт, имахме над 700 продадени книги. Обичайните продажби, през уебсайт на издателство, в естествена конюнктура е по 5 книги, от време на време стигат до 10 най-много. Първите 500 книги бяха продадени в границите на 48 ч. “, разяснява със удовлетворение Пейков.
И в края на диалога ни, при който той е нейде в Родопите с чаша кафе в ръка, споделя, че карантината с изключение на своите дефекти, е донесла и позитиви за хората.
„ Няма да ни е елементарно, освен на нас, въобще няма да ни е елементарно на всички да превъзмогнем обстановката, в която се намираме. Но тя има и своите положителни страни. Това че може да се огледаме вътре в себе си и някак си отваря очите за същностните неща. Виждам по какъв начин хората в обществените мреги, където по насила прекарваме повече време около карантината, отделят повече внимание на текстове и фотоси, свързани с природата, с поезията, азбучни неща. Връщат се към същностното. Това е прекрасен знак, нека е знак, нека не е просто епизод. Това че непрестанно препускаме и се стремим към стопански напредък – да бъдем още по-богати, за мен е идея пердута, за мен е улица без излаз. Трябва да сложим други полезности на етажерките и по други неща да се съизмеряваме и те са свързани с качествения живот, щастието, добруването. Тези неща не постоянно са съвразани с пряк стопански напредък. Крайно време е да си дадем сметка за това “, проучва обстановката издателят.
Според него в този момент е точният миг да останем уединено със себе си и да преосмислим живота си. А за себе си, Манол Пейков регистрира, че е стартирал повече нови планове, в сравнение с от случайни два месеца от живота си до момента. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ