„Тайният дневник на Хитлер” е фикционално произведение, което се основава

„ Тайният дневник на Хитлер” е фикционално произведение, което се основава на точни исторически и биографични обстоятелства: стартира от деня на арестуването на Хитлер след несполучливия Бирен пуч в Мюнхен през ноември 1923 година и завършва през декември идната година, когато той е освободен след прошка. Както самият създател дефинира творбата си, това е фиктивен, „ разказвателен документ “.
Историческата фактология, обвързвана с метежа против Ваймарската република и с участниците в него, изпълва всяка страница на книгата на Влавианос. Но романът е на първо място автентичен опит да се проникне в мрака на „ века на крайностите”, във вътрешния свят на диктатора, в тайните лабиринти на личността му. В него непрекъснато отеква въпросът: по какъв начин един несъвършен човек с ниско родословие и нищожно обучение, обладан от комплекси, натрапчиви хрумвания и жадност за власт, е съумял да завладее духа на германците и да се трансформира във фигура, материализирала кошмара на XX век?
Каква е задачата на тази книга? Отговорът е в актуалните свидетелства за възраждането на национализма, фундаментализма и популистките техники за манипулиране в международен мащаб. Ето за какво преосмислянето на феномена „ Хитлер” и на нацизма в светлината на тези трендове е исторически, политически и метафизичен своевременен план.
Харис Влавианос е прочут гръцки академик, стихотворец, публицист и есеист, роден през 1957 година в Рим. Завършва философия в Университета в Бристол и политология и история в Оксфорд. Издал е единайсет стихосбирки, преводи на Уолт Уитман, Езра Паунд, Т. С. Елиът, на модерни англоезични поети. Негови поетически произведения са преведени във Англия, Германия, Франция, Швеция. Преподава история и политология в Американския лицей в Гърция, води семинари по поетическо изкуство в издателство „ Патаки”.