Politico: След Афганистан нека не се заблуждаваме за основания на правила западен ред
Тъй като множеството интернационалните медии се концентрират върху Съединени американски щати и по-широкото евакуиране на НАТО от Афганистан, обстановката от предходната седмица e на фона на големи човешки нещастия. Реалността е, че афганистанците заплащат голямата цена, освен заради метода, по който се прави изтеглянето, само че просто вследствие на повече от две десетилетия интервенция, която отива доста по-далеч от нашествието, ръководена от Съединени американски щати през 2001 година написа за " Политико " H.A. Хелиър от университета Кеймбридж, старши теоретичен помощник в Кралския институт и Фонда за интернационален мир Карнеги.
В същото време обаче отвън Афганистан се крие един различен миг в света на геополитиката. Едното, неизличимо обвързвано с това по какъв начин мислим за интернационалния ред, присъединяване на Запада и какво следва по-късно.
Един от огромните легенди от втората половина на 20-ти век е, че човечеството по някакъв метод е съумяло да построи демократичен интернационален ред, подсилен от дълбоки задължения от най-могъщите западни народи, от една страна, и единодушие от страна на нелибералните страни. Предполага се, че това се основа на правила и чрез интернационалното право и е това, което би разрешило на по-малките страни да действат, като техният суверенитет остава ненарушим.
Макар че може да се твърди, че е имало доста, които са се опитвали да укрепят интернационалното право като функционалност на интернационалните връзки и да се твърди, че в миналото в действителност е имало такова нещо - или да се упорства всеобщо западните страни да се впуснат в него напълно - това просто не е правилно. Има десетки образци, които демонстрират друго и не е нужно да се оглеждате прекомерно надалеч обратно, с цел да ги намерите.
Ако се замислим какво би трябвало да значи интернационалното право в съответен случаи или във връзка с държавния суверенитет, би трябвало да се попитат къде е било, когато става въпрос за Сирия и нейните непосредствени съседи, или когато разнообразни мюсюлмански групи са толкоз безобразно третирани от Пекин? Как може да се изясни израелската окупация на палестински територии, която в този момент се разказва като апартейд, или съветското настъпление и анексиране на Крим през 2014 година? Да не забравяме, Украйна е член на Съвета на Европа, Организацията за сигурност и съдействие в Европа и Организация на обединените нации и даже участието в тези стълбове на интернационалния ред не биха могли да я отбрани от настъпление на Русия.
Понятието за еднополюсен свят, където демократичен интернационален ред, учреден на правила, подсилен от интернационалното право, всъщност е главният учредителен принцип на интернационалните връзки, просто не е действително. Това е неприятната вест. Добрата вест обаче е, че задоволително хора, които имат вяра, че това би трябвало да бъде главният принцип, легнал в основата на интернационалните връзки, са задоволителни, с цел да създадат смяна в света.
Но с течение на времето все по-малко от тези на власт не престават да имат вяра задоволително надълбоко в правилото на интернационалното право. И защото вакуумът във всичко, което съставлява интернационален ред, продължава да пораства, две огромни сили - Китай и Русия - не престават освен да провокират, само че и да оферират други възможности на съществуващата система.
Реалността е, че интернационалният ред не е нищо сходно на еднополюсен към този момент няколко десетилетия. Живеем в многополюсен свят от доста години. Има такива, които приветстват това, надявайки се може би един по-многополюсен свят да бъде по-справедлив. Свят, в който властта е по-фрагментирана, тъй че евентуално по-равномерно разпределена и вследствие на това всички да са принудени да се съберат въз основа на същинската обща цел за света като цяло.
Нищо от това обаче не е изключително евентуално и това се дължи на две съществени аргументи: Първата е, че макар всичките си големи дефекти, Съединени американски щати към момента са най-мощният участник на интернационалната сцена, който би могъл, даже и теоретично - и доста минимално - да упорства за същинска обща цел, само че явно се отдръпва. " Америка преди всичко " може би е грубият метод на президента Доналд Тръмп да изрази възгледите на Съединени американски щати за интернационалния ангажимент, само че той не е самичък в това. Всъщност, до момента в който следим естеството на изтеглянето на НАТО, европейските политици признават, че общата цел не се простира даже до най-близките съдружници на Съединени американски щати, да не приказваме за останалия свят.
Второто е, че има конкурентна визия, която е във напредък, защото даже когато обръща внимание на взаимните спорове, като връзките с Русия, Европа продължава да се разпада, вместо да държи обединен фронт. Във вътрешен проект европейците - и по-общо западните страни - са изправени пред голяма опасност от вътрешната страна, включването на извънредно десния популизъм и това ще продължи да нанася невероятни вреди на нашия континент.
Но още по-лошо е друга визия - тази, която идва от Китай. Въпреки всички приказки за антиимпериализма по отношение на Запада - който Запад би трябвало самичък да си отговори, без значение дали е в Афганистан, Ирак или другаде - наподобява има прекомерно малко схващане за това, което китайският империализъм и в по-малка степен Руският империализъм, може да предложат през идващите години. Ако ролята на Русия в Сирия или политиката на Пекин във връзка с уйгурите са нещо, което би трябвало да се случи, защото Западът става все по-изолационистки, всеки нов " международен ред ", образуван въз основа на взаимен китайско-руски императив, ще наподобява доста по-лош, в сравнение с даже циничен и двуличен ред на света в който живеем през днешния ден.
Разбира се, доста американски съдружници осъзнават, че този нов китайско-руски ред е във напредък, заради което толкоз доста в Европа и в по-широкия арабски свят основават нови връзки с Пекин и Москва. Почти е занимателно да чуете европейските водачи да не престават да приказват за НАТО, когато членовете на НАТО намерено измислят различни договорености с Москва - и без подозрение, такова отношение ще продължи.
В Европа може би би трябвало да деликатно да следим по какъв начин другите сили в арабския свят реагират на вярното си усещане, че Съединени американски щати стартират да деприоритезират връзките си с техния район. Това не значи, че би трябвало да им подражаваме; в противен случай, доста в арабския свят построяват по-големи връзки с Москва и Пекин в интернационален проект. Но те направиха едно вярно нещо - признаха си, че би трябвало да създадат нещо, с цел да защитят това, което възприемат като свои ползи.
Имаме ли в Европа същото осъзнаване? Живеем ли с догатката, че " Америка преди всичко " ще се трансформира внезапно в " Америка за интернационалното право " след няколко години? Подценяваме ли капацитета на това, което следва? Не бива да сме наивни по отношение на това, което ни дадоха последните 20 години. Бяха цялостни с дефекти, неточности, двуличие и доста други неща. Но дано също по този начин не бъдем наивни, че някакъв тип учреден на правила интернационален ред може да пристигна от Китай или Русия.
Изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан не основава пагубно земетресение в някакъв тип митичен, идеален интернационален ред - той не е подобен. Но това би трябвало да служи като увещание за тези, които в действителност имат вяра в свят, учреден на правила, които ще би трябвало да схванат доста бързо, че би трябвало да се избегне китайско-руски ред. И това несъмнено е нещо, за което би трябвало да се притеснявате.
В същото време обаче отвън Афганистан се крие един различен миг в света на геополитиката. Едното, неизличимо обвързвано с това по какъв начин мислим за интернационалния ред, присъединяване на Запада и какво следва по-късно.
Един от огромните легенди от втората половина на 20-ти век е, че човечеството по някакъв метод е съумяло да построи демократичен интернационален ред, подсилен от дълбоки задължения от най-могъщите западни народи, от една страна, и единодушие от страна на нелибералните страни. Предполага се, че това се основа на правила и чрез интернационалното право и е това, което би разрешило на по-малките страни да действат, като техният суверенитет остава ненарушим.
Макар че може да се твърди, че е имало доста, които са се опитвали да укрепят интернационалното право като функционалност на интернационалните връзки и да се твърди, че в миналото в действителност е имало такова нещо - или да се упорства всеобщо западните страни да се впуснат в него напълно - това просто не е правилно. Има десетки образци, които демонстрират друго и не е нужно да се оглеждате прекомерно надалеч обратно, с цел да ги намерите.
Ако се замислим какво би трябвало да значи интернационалното право в съответен случаи или във връзка с държавния суверенитет, би трябвало да се попитат къде е било, когато става въпрос за Сирия и нейните непосредствени съседи, или когато разнообразни мюсюлмански групи са толкоз безобразно третирани от Пекин? Как може да се изясни израелската окупация на палестински територии, която в този момент се разказва като апартейд, или съветското настъпление и анексиране на Крим през 2014 година? Да не забравяме, Украйна е член на Съвета на Европа, Организацията за сигурност и съдействие в Европа и Организация на обединените нации и даже участието в тези стълбове на интернационалния ред не биха могли да я отбрани от настъпление на Русия.
Понятието за еднополюсен свят, където демократичен интернационален ред, учреден на правила, подсилен от интернационалното право, всъщност е главният учредителен принцип на интернационалните връзки, просто не е действително. Това е неприятната вест. Добрата вест обаче е, че задоволително хора, които имат вяра, че това би трябвало да бъде главният принцип, легнал в основата на интернационалните връзки, са задоволителни, с цел да създадат смяна в света.
Но с течение на времето все по-малко от тези на власт не престават да имат вяра задоволително надълбоко в правилото на интернационалното право. И защото вакуумът във всичко, което съставлява интернационален ред, продължава да пораства, две огромни сили - Китай и Русия - не престават освен да провокират, само че и да оферират други възможности на съществуващата система.
Реалността е, че интернационалният ред не е нищо сходно на еднополюсен към този момент няколко десетилетия. Живеем в многополюсен свят от доста години. Има такива, които приветстват това, надявайки се може би един по-многополюсен свят да бъде по-справедлив. Свят, в който властта е по-фрагментирана, тъй че евентуално по-равномерно разпределена и вследствие на това всички да са принудени да се съберат въз основа на същинската обща цел за света като цяло.
Нищо от това обаче не е изключително евентуално и това се дължи на две съществени аргументи: Първата е, че макар всичките си големи дефекти, Съединени американски щати към момента са най-мощният участник на интернационалната сцена, който би могъл, даже и теоретично - и доста минимално - да упорства за същинска обща цел, само че явно се отдръпва. " Америка преди всичко " може би е грубият метод на президента Доналд Тръмп да изрази възгледите на Съединени американски щати за интернационалния ангажимент, само че той не е самичък в това. Всъщност, до момента в който следим естеството на изтеглянето на НАТО, европейските политици признават, че общата цел не се простира даже до най-близките съдружници на Съединени американски щати, да не приказваме за останалия свят.
Второто е, че има конкурентна визия, която е във напредък, защото даже когато обръща внимание на взаимните спорове, като връзките с Русия, Европа продължава да се разпада, вместо да държи обединен фронт. Във вътрешен проект европейците - и по-общо западните страни - са изправени пред голяма опасност от вътрешната страна, включването на извънредно десния популизъм и това ще продължи да нанася невероятни вреди на нашия континент.
Но още по-лошо е друга визия - тази, която идва от Китай. Въпреки всички приказки за антиимпериализма по отношение на Запада - който Запад би трябвало самичък да си отговори, без значение дали е в Афганистан, Ирак или другаде - наподобява има прекомерно малко схващане за това, което китайският империализъм и в по-малка степен Руският империализъм, може да предложат през идващите години. Ако ролята на Русия в Сирия или политиката на Пекин във връзка с уйгурите са нещо, което би трябвало да се случи, защото Западът става все по-изолационистки, всеки нов " международен ред ", образуван въз основа на взаимен китайско-руски императив, ще наподобява доста по-лош, в сравнение с даже циничен и двуличен ред на света в който живеем през днешния ден.
Разбира се, доста американски съдружници осъзнават, че този нов китайско-руски ред е във напредък, заради което толкоз доста в Европа и в по-широкия арабски свят основават нови връзки с Пекин и Москва. Почти е занимателно да чуете европейските водачи да не престават да приказват за НАТО, когато членовете на НАТО намерено измислят различни договорености с Москва - и без подозрение, такова отношение ще продължи.
В Европа може би би трябвало да деликатно да следим по какъв начин другите сили в арабския свят реагират на вярното си усещане, че Съединени американски щати стартират да деприоритезират връзките си с техния район. Това не значи, че би трябвало да им подражаваме; в противен случай, доста в арабския свят построяват по-големи връзки с Москва и Пекин в интернационален проект. Но те направиха едно вярно нещо - признаха си, че би трябвало да създадат нещо, с цел да защитят това, което възприемат като свои ползи.
Имаме ли в Европа същото осъзнаване? Живеем ли с догатката, че " Америка преди всичко " ще се трансформира внезапно в " Америка за интернационалното право " след няколко години? Подценяваме ли капацитета на това, което следва? Не бива да сме наивни по отношение на това, което ни дадоха последните 20 години. Бяха цялостни с дефекти, неточности, двуличие и доста други неща. Но дано също по този начин не бъдем наивни, че някакъв тип учреден на правила интернационален ред може да пристигна от Китай или Русия.
Изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан не основава пагубно земетресение в някакъв тип митичен, идеален интернационален ред - той не е подобен. Но това би трябвало да служи като увещание за тези, които в действителност имат вяра в свят, учреден на правила, които ще би трябвало да схванат доста бързо, че би трябвало да се избегне китайско-руски ред. И това несъмнено е нещо, за което би трябвало да се притеснявате.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ